AC/DC (Angus предполагам) & SRV свирят с много различни китари и по много различен начин. 100W усилвател е 2 пъти по-шумен от 10W, но пък 4те ламбета и (ако е добър) по-големия изходен трансформатор се усещат.
Не съм имал проблем с EF86 аз специално, но пък в този тип усилватели изходния трансформатор е супер ключов и един от не многото (вече) ..хм.. "купешки" усилватели, които си пазя е един Dr. Z (да - има и ЕФ86 в предусилвателя) именно поради тази причина - изходните им трафове са неподражаеми и съответно звука.
Иначе имам и един-два-три лампови педала с ЕФ86 - също никакви проблеми. В общата схема на нещата - ЕФ86 относително по-често имат проблеми с микрофониите, но при определени условия - примерно при комбо усилватели, с кофти монтаж, но най-основната причина е чудовищния (възможен) гейн, който потенциално е около 2х, 3х в сравнение с ECC83 (12AX7). В този ред на мисли - дизайна и конструкцията са доста важни, особено в нещо, което разчита на изкривявания, за да звучи добре (щото нали - китарния чист звук, не е точно - hi fi - чист).
Но clean to mean - много зависи от разбиранията на всеки конкретен човек какво е хубав clean & хубав mean/lead, като споменатите Trainwreck (особено Express & Rocket) са емблематични с тези си способности, но Marshall Superbass (& Major) също, както и Plexi - но пък няма да е същия чист звук като Fender Blackface Twin (AB763), но пък Fender (Tweed) High Power Twin (5F8-A) продуцира доста симпатичен lead звук и интересен clean, от друга страна 6G6-A и B (Fender Blonde Bassman ) имат чудесен чист звук.
Robben Ford пък освен всеизвестния Dumble #102 (и #183) използва Fender Blackface Super Reverb (чуден усилвател сам по себе си) с педали, както и Little Walter 59 amp ( който е 1 към 1 копие на една от ранните версии на Tweed Bassman - 5B6 от една апокрифна книжка на Тино Зотола ведно с целия point-to-point layout).
С други думи - опции много, най-добра няма, копане му е майката и продължавам да не намирам смисъл в тези мосфети.