Jump to content
Българският форум за музиканти

Миксинг и мастеринг


Recommended Posts

Отговорено (Редактирано)

Много точно казано, Kurt Uvash!

 

И понеже стана дума за приемственост...много от големите имена в звукозаписната индустрия са станали големи не от човъркане на домашното студио с кракнат софт, не от чесане на клавиатурата, а защото са висели постоянно в истинското студио, носели са кафе и сандвичи на Гуруто и са зяпали какво прави той, а вечер като изметат пода, включват техниката и се пробват и те...примери за това колкото щеш

Но пък технологията "направи си сам" е в кръвта ни и то за много сфери от живота, не само звукозаписа-всеки е бояджия, зидар, фаянсаджия, елтехник и кво ли още не...и резултатите също не са чудни...

 

(причина за редакцията-пратих мнението преди да го довърша)

Редактирано от master_gamgee
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 83
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

А изобщо нужни ли са процесите на миксиране и мастериране? Един от най-хубавите албуми, който съм слушал, е записан за три дена, без никаква обработка, без лепене, като на репетиция. Едва ли има по-евтино записан албум в историята на звукозаписната индустрия. Дори апаратурата е наета. Става въпрос за Ottmar Liebert и албумът му Up Close. (Имам го в оригинал и не мога да посоча торент за теглене, за жалост.) Какво е нужно за такъв запис от супер световно ниво? 1. Музиканти. 2. Някакво помещение, където да свирят. 3. Dummy head. А защо не просто един стереомикрофон? А, забравих, нужен е и човек да свърже кабелите и да натисне копчето за запис.

Видеото онагледява думите ми. Нужно е само да се слуша със слушалки. Да, в случая има условия. Както за други записи също има условия - да се слушат на тонколони примерно.

 

http://www.humblevoice.com/video/theatre/?mid=113444

 

 

В нета могат да се намерят записи на тестови дискове на Маранц, правени по същия начин, но така, че да се слушат и на колони. Малко, но много малко пипнати, за съжаление.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А изобщо нужни ли са процесите на миксиране и мастериране?

 

 

...е за такива Дрън-Дрън Шедьоври, изсвирени с по 3-4 акустични инструмента, миксинга и мастеринга изглеждат ненужни...

...но има и други стилове в Музиката, където без Микс и Мастер нещата няма да звучат както би трябвало...

...например ще ви напомня за Yanni и прословутия му концерт в Aкропола

тук ако нямаше микс и мастер кво щеше да стане ?
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Все пак сме в музикален форум, за да се изказват такива твърдения. Всеки уважаващ себе си музикант знае, че камерната музика, с по 3-4 акустични инструмента, е всъщност най-висшият и труден жанр. Така че да си представим примерно един струнен квартет с късните Бетовенови квартети. Тогава, ако пропуснем микса и мастерирането, отново ли така ще говорим? Освен това насочих вниманието към нета, който всички ние ползваме уж свободно. Там има доста материал, подкрепящ тезата ми. Например може да се намерят доста записи с dummy head на големи произведения примерно от Рихард Щраус (Тъй рече Заратустра), на Вагнер и т. н. Е, щом един гигантски оркестър не се нуждае от микс и мастер, значи нещата не са точно такива, каквито някои хора искат да са. Все пак сме в 21 век и нека да разгледаме нещата в широчина, да ги видим как стоят откъм другата им страна. А не да се хващаме за една идея и да я дъвчим, сякаш сме хванали Бога за шлифера.

Та моята теза е, че тези процеси са напълно ненужни при условие, че имаме един наистина професионално, съвестно, музикално и прочие направен запис. Няма нужда да променяме звученето на записа така, че да става "по-хубав". Той или е хубав или не. Но преди този запис е нужно едно безупречно изпълнение. Което ще рече, че музикантите трябва да са на световно ниво. Не миксът и мастерът трябва да са на световно ниво, а музикантите. Всичко друго е лъжа, кръпки, патерици, ефекти. Ще завърша със старата изтъркана, но вярна мисъл: Ефектът скрива дефекта. А поне за мен миксирането и мастерирането са процеси, подобни на процесите, извършвани в "Пълна промяна". Тоест цели се чрез ефекти и "технически операции" да се скрият дефектите, да се сложат протези на сакати изпълнения. Но това само прикрива същността. И представлява "пълна лъжа", а не промяна.

 

Така че, музиканти, просто свирете, но така, че като някой ви чуе на живо, да се вълнува, да преживява музиката така, че да забрави всичко друго в живота си. Това е висшата мисия на музиката. Да ни пренесе в един по-висш свят, а не да ни вкарва в студиото, където да се разчита на техниката, която да направи това.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам доколко информирано пишеш това мнение, но симфонични, акустични, квартетни, камерни и т.н. записи се миксират и мастерират (най-вече последното). При добре направен запис, миксирането в този тип музика се явява много скромна част от подготовката на крайния продукт, но мастериране се прави от времената на "еталонните" записи на Decca насам....

 

 

П.П. Моля, не цитирай предходното мнение това е забранено, според правилата на форума.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така е, има едно направление в музикалната индустрия, което прави така. Но светът не се изчерпва с това. Има и други интересни направления. Само насочвам вниманието към едно от тях. А именно, че съществува направление, което не се занимава с микс и мастер, а прави изцяло необработени записи. И на пръв поглед изглежда, че такъв запис е много евтин, ползва се dummy head (kunstkopf) или просто стереомикрофон. Но всъщност това са доста скъпи записи със скъпо звучене. Какво имам предвид? Първо, че музикантите, които са записани, са наистина уникални и безценни. И второто, тонрежисьорът има задачата да предаде това безценно изпълнение с най-малко деформации. Тоест трябва да го предаде напълно непроменено.

Примерно фирмата Pope Music с помощта на един стереомикрофон прави уникални и ненадминати неща. Може да се намери в нета например албума A Thousand Dreams на Lori Lieberman. Един ужасно стар запис, от ерата, когато микс и мастер едва ли са съществували като понятия, но атмосферата, качеството на записа, предаването на емоциите е така истинско и живо, че те кара да настръхваш, да се разплачеш, сякаш всичко се случва в този миг, пред теб, и те въвлича да го изживееш, против волята ти. Ето за това говоря.

 

Стига човек да има желание, ще открие много неща, за които не е подозирал. Нека не разглеждаме едностранно и ограничено нещата.

 

http://www.neumann.com/?lang=en&id=cur...100_description

 

Ето как изглежда тази dummy head.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ сетиха се... от Нюман или Нойман, както и да е.

 

А иначе поздрав за цитата:

Всеки уважаващ себе си музикант знае, че камерната музика, с по 3-4 акустични инструмента, е всъщност най-висшият и труден жанр.

 

Не че нещо, но такива изказвания са просто превъзбудени един вид... Няма висше и нисше в музиката. Или можеш или не.

Чувал съм перфектни изпълнители, които свирят безбожно добре. Но като ги поставиш в ритъм и на живо и нещата лъсват.

Много практика трябва. Свиренето на музикален инструмент, особено барабани, е една от най-изтощителните дейности.

За два часа плътно свирене на барабани и си труп. Всеки неуважаващ себе си барабанист го знае.

 

Смесване и мастериране, всеки човек по различен начин ще ги направи. Въпорс на "гледна точка" или по-точно слухова такава.

Колкото по-добре са записани дадени партии (изпълнение, апаратура, сигнал, среда и прочее) толкова по-лесно се миксират в различни слухови концепции.

Толкова по-малка ще стане и ролята на мастеринга. ПОвечето мастеринг врътки оправят проблеми при мискирането от слухова инерция и умора.

Нищо друго.

 

Примерно имам въпрос:

Как да дам стерео парче за мастеринг?! Като двуканално (стерео) или разбито бас+барабани, китари+клавир, вокали. Или всичко поотделно, като цели тракове?

Като последното ще превърне нещата от мастер в микс, после пак и така, докато някой каже... е айде вече да спрем някъде.

 

Както със всяко изкуство и в това тук, музициране, звукоинженерство и така нататък, човек трябва да знае къде да спре иначе става една...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук има много голям субективизъм сякаш претендиращ да е обективизъм. Не съм съвсем съгласен със saissais, че камерната музика е най-висшият и труден жанр, тъй като има и голямо значение от коя гледна точка изглежда така и през какво се гледа. Плюс, подобни класификации считам за минорни. Музиката има толкова и такива цели, колкото пожелаеш. Добре дошли мнения, ала може би е малко наивно да считаш, че хората, пишещи в темата, не се връщат от там, където отиваш, където нещата изглеждат от другата страна и където са опитали от другите дъвки.

 

Както е написано вече, симфоничната и камерната музика също се миксират и мастерират. Когато човек си представи процеса на запис, какво е необходимо за него и какво естеството на този процес внася и изнася, вече е стъпил на пътечката и е достатъчно просто да върви направо, докато види защо има миксиране и мастериране. А после винаги може да се върне и да си излезе от нея, желателно без да тика другите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

....Толкова по-малка ще стане и ролята на мастеринга. ПОвечето мастеринг врътки оправят проблеми при мискирането от слухова инерция и умора.

Нищо друго.

....

Това, според мен (пък и не само) не е така. Къде са ти правили мастеринг?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами не са ми правили. Аз до микса едва стигам, ти за мастеринг. :punk_guitar:

Мисля, че мастеринг инженера седи и слуша, слуша пак и пак. Настройва се един вид в главата на микс инженера. Опитва да вникне какво е

опитал да изтъкне, къде вече е започна да преекспонира и къде се е поддал на инерцията.

Главно за честотите става въпрос, динамика в много тесни диапазони... И това е в общи линии.

По себе си съм забелязвал, колко неща трябва да се пипнат като си чуя миксове отпреди 3-4 години. Като съм ги позабравил един вид.

Тогава ми се е струвало, че не мога да пипам, че почва да се разваля нещо... или пак отначало да почвам.

 

Абе не знам... усещам винаги един проблем в ниските честоти. На много записи... от къде идва не мога да разбера, но го има тоя проблем.

И не е само при мен. И като чуя банда примерно като руснаците Perimeter (поздрав на феновете) и разбирам колко зле е самата ми концепция за звучене.

Като прослушвам в опит да изолирам звука на китарите им... ами съвсем лекичък си е, няма бумтене, няма нищо, а не вярвамн да не са набримчили усилвателите

по време на запис. Точно там е тънката граница или това което е познато като "въздух" дистанция, спейс...

Например на парчето им "Blood Red Attitude" китарите даже изолирано са супер немощни, направо жужалки (слушам на слушалки на доволно ниво).

Има един момент на 1:44 дето влизат след пауза всички. На записи на наши банди подобен момент направо би избил всичко в близкия план.

А не е като да кажеш, че при тях нещата са дълбоко като в 80-тарски микс на соло-барабанче. Сичко си е директно. И все пак някак си има няква дистанция

с едно си там в апаратната а те са на 4-5 метра от теб. Е тва е зверски трудно за постигане като микс. Предполагам, че и в мастеринга има някаква "щипка сол".

 

От друга страна като слушам неща от 70-те години, примерно Avarage White Band и чинето пада... кви семпли миксове, ква енергия.

 

И за това съм стигнал до едно убеждение, че не е важно какво чуваш, а как искаш да го чуеш. И затова повечето "правила" в книги и матряли за микс и мастер, ми се струват просто пълнеж и локуми. Някак ревърба, не го взимам за ефект, а за симулация на акустична среда. Пък то си е все дилей... множествен.

А в мастера просто ми се струва, че може да послушаш, после пак и само да нагласиш малко мулти-компресор и EQ или там квато е техниката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^Ми не е :punk_guitar:

Много мислиш :greenangel: Не, не са някакви извънземни мастеринг инженерите - но са абсолютна необходимост, мен ако питаш, ако искаш да изминеш тази допълнителна стъпка за наистина добър продукт (не казвам добра музика, защото това е силно субективно :) ).

А какво добавят, махат и с какви средства го правят е въпрос на това, каква е преценката на артиста/инженера от какво има нужда парчето, за да звучи добре (почти) навсякъде.

Дали можеш да си правиш мастеринг сам - разбира се, кой ти пречи - можеш да си намажеш една филия - можеш да си направиш и мастеринг, и кола маска и педикюр един вид ам' въпроса е в резултата. Може да е добър, може и да не е. Дали искам да щракам 2 седмици върху едно парче, за да звучи добре в колата, като един добър продукт - ми ако имам време, защо не... - дали ще звучи добре - вероятно, дали ще звучи възможно най-добре - малко вероятно...

Ограничение на отговорността - т'ва е само моята не съвсем, даже изобщо необективна гледна точка :) YMMV

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък мисля, че времето като фактор във музикалната индустрия и нейните продукти и техологии, са наложили, както появат на мастеринг-инженерите, така и на микс-инженерите.

 

Слушам записи на Liquid Soul и Average White Band и разни фънк-соул изродщини от преди да съм бил роден и немея. Слушам китарата - мъцика, пляцика, обаче звучи.

Аз като я запиша и се опитам да я докарам в същото "положение" в пространството и не става. пък уж звука е същия... като концепция, чиста китарка с амп.

Колко парчета на стари банди особено Queen има, дето китарата е толкоз "прецакана" и примерно няма нищо общо със следващото парче. А и двете парчета

звучат с еднаква мощ и настроение някак си. Какво са направили, няма никаква идея.

 

Например чисто акустически съм далеч от мисълта, че чувам това, което чувам после на запис. На няколко пъти (и то по чиста случайност) съм докарвал звук на нещо, например соло или бас с барабани, които някак си "щракват заедно". И то само с ревърб. Въртя там decay, size, early reflections и по-едно време става... уж.

Но като сложа баса или клавира и нещо почва да кънти и все не мога да го "отдръпна" така да се каже. Някак да го впиша в картинката.

 

Но не вярвам мастеринг инженера да се занимава с това. Отделно ако успея да го правя това, остават само леки пренавивания на високи примерно или ниски, зависи.

Може и на среди или пък да пусна нещо на самотек, щото му свиквам със звученето... Е там, струва ми се свежия поглед на мастера, на който според договора трябва да предам микса в 10 часа вдругиден, е необходим. А той пък след още три дена да е готов и да се пуска тавата.

 

Та така...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Явно говорим за различни стилове музика. Аз говоря за акустична музика - симфонична, камерна и т.н. А по въпроса за най-висшия жанр, ще се огранича с един пример: На запад има едно такова звание, което се дава само на изключителни певци, а именно званието Kammersaenger. Тоест камерен певец. Но камерен певец не всеки може да стане. Малцина от най-великите оперни певци са достигнали до такова майсторство. На запад, особено в Германия не са глупаци и знаят какво правят. Същото е и с камерната музика. Всеки музикант занаятчия може да свири в голям симфоничен оркестър, малцина обаче се пробват в камерната музика и постигат нещо. Ето един пример: Преди години в оркестъра на БНР свирел един циганин. Съвсем случайно един ден разбират, че той бил нотно неграмотен и го изхвърлили. Но това не му пречело дълги години да свири успешно в този голям - в конкретен и в преносен смисъл - оркестър.

Та да се върнем на нашия въпрос. Хиляди години хората са живели нещастно, в пълна заблуда, докато най-накрая, благодарение на техническата революция, на сцената на живота не оживяло единственото изкуство, което прави музиката слушаема. А именно изкуството на смесването и мастерирането. Допреди това нямало музика. Ех, колко сме щастливи, че живеем в 21 век! Не, не казвам, че записът не е нещо хубаво. Но дотук. Наистина има прекрасни записи без да са били подлагани на процесите, за които говорим. Една музика се миксира още в акустичната зала, диригентът, ако имаме по-голям състав, работи именно върху това. И ако разполагаме с достатъчно качествен стереомикрофон, аналог на слуховия ни апарат, от какво друго имаме нужда? Някои хора твърдят, че всяка музика се миксира и мастерира. Аз пък защо имам толкова много музика, включително и рокмузика, която не е обработвана, която звучи в пъти по-добре от най-прецизно миксираните и мастерирани записи? Отговорът е ясен. Просто не се задоволявам с общоприетото и търся нещо повече. А който търси, намира! Няма да коментирам останалите. Не е въпрос на вяра, а на нежелание да се потърси нещо друго. Няма да е зле да се научи за какво служи гугълът. Има доста неща, които могат да преобърнат напълно представите ни.

Ще добавя само едно: единственото добре инвестирано време е времето, прекарано в свирене. В свирене и отново в свирене. Никакви патерици, протези, гримове, козметики, каквито са несъмнено процесите на миксиране и мастериране, няма да спасят некадърното свирене, няма да направят бездарното парче велико, нито дори слушаемо. Това може да го направи единствено майсторството на музиканта, талантът. А тези неща не зависят от никой друг освен от самия изпълнител. Така че съветът ми е: който обича музиката, който се занимава с музика и иска да свири все по-добре, просто да се занимава с музика, да си хване инструмента и без да мисли за нищо друго, да работи, да повишава нивото си, да се усъвършенства. И пожелавам на всекиго един ден да бъде истински оценен!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)

Ако приемем, че мастеринг процеса е СЛЕД смесването, ако има такова (предишния пост се върти около класика, и запис на живо...) явно ще имаме предвид вкарването на музикалния продукт внякаква техническа норма (двд, аудио СД, ефир) ... ЕТО ТОВА СА РАЗЛИЧНИ НЕЩА, и следователно нямаме за цел да мастерираме стандартно... всъщност аз (като класически музикант,цигулар...) смятам, че най добрия звук е там, където обикновено се слага стереодвойка, или глава.... и всичко звучи. НО... ако това на сцената, е добре балансиран ансамбъл (инсрументи, баланс...). След това просто може съвсем леко да се лимитират пиковете, но не трябва да се прекалява, докато в другите стилове музика нещата са съвсем различни...колкото повече (компресор=пънч) толкова повече (звучи по силно от другите...), инакрая какво-всичко е неестествено тежко като звук, и се изморяваш да слушаш.

Малко се отплеснах.... като цяло трябва да се мисли концепционално - вида на музиката изисква определен подход в звукозаписа, а пък това определя и в мастеринг процесинга какво ще се прави...

Редактирано от VSTi
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.