Jump to content
Българският форум за музиканти

Viara Ivanova

"Всичко, което трябва да забравите за музикалната индустрия" - преведена статия

Recommended Posts

Добро утро, попадна ми Rick Goetz и реших да преведа тази негова статия, стори ми се интересна (подкрепям написаното в нея, макар че това всъщност не е важното). Надявам се да е от полза на хората, които имат нужда от съвет, идеи и подкрепа ;) .
Все повече хора ( глобално) придобиват куража да повярват в себе си и музиката си, да не разчитат на това, че някой някъде ще ги открие, а да правят необходимото, за да си създадат благоприятни условия за успех. Дано статията да вдъхне надежда и на някой съфорумник :)

Приятно четене.

Everything you need to forget about the music industry.pdf

Edited by Viara Ivanova
  • Like 10

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добро утро,нещо нищо не разбрах,десетки пъти се споменава за бизнес,а доста/повечето от музикантите за завеяни и са далеч от това понятие.

Сещам се за един от блестящите блус изпълнители,който с 300 зора са го накарали да запише нещо,а той предпочитал да си вари пиратско уиски в мазето..

Сещам се и за Дж.Дж.Кейл,който може да има голямаа къща и да си живее в караваната в двора,а не знам дали се притеснява,че вечните му хитове хората ги мислят за песни на Ерик Клептън (който е достоен музикант и човек за да издаде "от люлката")..

Та един вид доста музиканти са подбутнати от хора,които се занимават с бизнес,иначе ще си свирят по клубчета,без претенции да са известни,

Лошото е че "бизнеса" създава недоразумения като мадона и друга чалга.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Статията ми хареса. Благодарности на Вяра за усилието да я преведе и сподели тук. 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Статията наистина е интересна. Благодарности Вяра!

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Hillbilly, неслучайно думата бизнес се споменава многократно в статията. Първо, думата бизнес (или музикален бизнес) не е мръсна дума ;). Второ, музика и бизнес не са несъвместими понятия. Статията е насочена основно към самоиздаващия се музикант, който в днешно време има възможността да има повече контрол върху експлоатацията на труда и таланта си. А за да се възползва от тази възможност му е нужно да се запознае с бизнеса какъвто е (т.е. да не базира очакванията и представите си на споменатите медийни внушения ) .

Джей Джей Кейл няма защо да се притеснява, тъй като е запознат с бизнеса, има печен издател, печен адвокат, на които заплаща добре, за да може договорните му отношения с Клептън и други да му позволяват да експолатира таланта и труда си от голямата си къща, вместо да ходи да се моли и жалва насам-натам, докато работи нещо друго ;)

Несъмнено, доста от известните са "подбутнати" от някого, т.е. работят с компании, които имат хора за всичко това. Всеки артист сам решава доколко иска (или има капацитет) да се запознае с това как се правят парите в този бизнес и да поеме отговорност за това. Статията е фокусирана върху това каква е реалността в музикалната индустрия към днешно време : за артистите, които примерно са работили с големи компании, но искат да са независими ( да кажем Дейв Матюс Бенд) или тези, които не са известни, но работят и търсят начин да увеличават аудиторията си, да продават и лицензират музиката си и т.н.

  • Like 7

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз не казвам,че бизнес е мръсна дума,но си е измислено отдавна - някой пише музиката,някой организира нещата и контролира артистите да не пукнат от овърдоуз,не всички музиканти са родени за бизнес,затова и мениджърите им са част от групата,дори да не свирят на нищо..

Сега,не е да се правиме на звезди,на които цял екип им подържа техниката и настройката на инструментите ,но предполагам това значи работа в екип,колкото и клиширано да звучи.

А може би на хората им писва да са Сизифовци,щото като млад келеш съм организирал свирения по читалищата,мъкнал съм апаратури като хамалин (сигурно и затова не дрънча спортен метъл,защото тендовагинита на дясната ръка се обажда лошо при натоварвания)..

Може ли някой да се самоорганизира тук?Добри музиканти в насоченост различна от чалга свирят поп музика или шапки по тъпи телевизии..

Кат наминеш към БГ-то пробвай да видиш магазин със стена от акустични китари,като в клипа,който пусна как свирят Хей,Джо.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами аз познавам хора, които се самоорганизират и такива, които имат желание да го направят - в БГ-то. И какво лошо има в това някой да прави поп музика?

Това, че в БГ нямало продуценти/компании/лейбъли, които да се занимават с жанровете, които са интересни или в които пишат едни или други хора не е задължително да е лошо нещо. Сещаш се за приказката за "неволята"...  Това "си е измислено отдавна", за което ти говориш е една коренно различна ситуация, която в днешно време е малко вероятно да проработи за много хора в този форум. Това, че на някой му писва да е Сизифовец си има причини, обяснение и се корени в нагласата. Ако тръгваш с нагласата, че някой ти е длъжен и че понеже не те дават по телевизията, не ставаш за нищо - нормално е да се считаш за Сизифовец и да се откажеш след няколко години.

Колко хора започват работа в някой офис и след 10 години са на същата работа, на леко повишена заплата, но не им хрумва да теглят една майна само защото никой не им е предложил да ги направи директор, нали? Знаят си възможностите и познанията, бачкат каквото могат и така. Ей за тези очаквания и представи говорим.

Защо работата на музикантите да е по-различна? Защо организирането на концерти и мъкненето на апаратура  да са Сизифовски труд - ами те са си просто част от длъжностната характеристика. Ако не ти отърва, значи това не е работата за теб и толкова. Решението не е да си прекараш живота в очакване някой да те открие, или в БГ да почне да се продуцира блус, рокът да бъде задължителен, а чалгата забранена със закон или някаква подобна хава ... Ако искаш да се занимаваш ще се занимаваш и ще го превърнеш в начин да се издържаш. Ако не-ще ти е хоби, но няма нужда да се чудиш защо не свириш с "имена", защо не ти купуват музиката ... (не говоря конкретно за теб, надявам се ме разбираш). Това е цялата идея на статията :)

Edited by Viara Ivanova
  • Like 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абе хубаво,браво за превода,просто има хора,

които не държат да ги показват по телевизии и други,

които правят всякакви простотии,за да са известни,не само музиканти..

 

 

Колко хора започват работа в някой офис и след 10 години са на същата работа, на леко повишена заплата, но не им хрумва да теглят една майна само защото никой не им е предложил да ги направи директор, нали? Знаят си възможностите и познанията, бачкат каквото могат и така. Ей за тези очаквания и представи говорим.

Мога да ти кажа,че у бг-то има хора,които от 10 г се счупват от работа,вършат работата и на директорските кифли,не ползват обедна почивка,прибират се сдухани,изкарат си нервата на мъжа и заспиват - личния ми опит спи на съседното легло,и колкото повече бачка,толкова повече и се качват на главата кифлите,та да им върши работата..

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много добра статия. Човека обяснява това, което и аз си повтарям от години - трябва да се работи постоянно, целенасочено, с ясна представа какво искаме и как да го постигнем. И без големи надежди, за да няма големи разочарования. Тук ще цитирам също мъдрата мисъл на Николай Хайтов - едно е да искаш, друго - да можеш, пък трето и четвърто да го направиш!

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Китаристите согурно го знаят. :) Сетих се за него , след като прочетох статията . 

Edited by ultramega
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

" И запомнете “grit”! И следния начин на мислене: опитваш-не става, опитваш друго, но не спираш ..."   :thumbs_up:

Хубава статия!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малко късно ще се включа в дискусията, ама реших, че имам да кажа нещо.

 

Първо - статията е добра, ама да не забравяме, че все пак е писана от човек прекарал живота си в развит капитализъм. Съветите му са трудно приложими без адаптация в среда, в която това понятие още не е ясно на хората.

 

Второ и трето - съгласен съм с Вяра и не съм съгласен с Hillbilly - защо?

 

Не е вярно, че в България няма музиканти, които да се самоорганизират - напротив, съвременната ъндърграунд сцена съществува изцяло и основно благодарение на самоорганизацията. А на тези, на които "им писва да са Сизифовци", ще кажа, че явно тоя занаят не е за тях, а вероятно и никой друг занаят не е за тях. В България всеки иска да яде мекото на хляба и да раздава заповеди. И причината да сме на това дередже във всички аспекти на обществения живот е, че когато нещо трябва да се свърши, хората не се втурват да го оправят, а всеки маха с ръка и казва "Ама това не е моя работа".

 

Друг проблем, е че ние все искаме да приличаме на другите. Както Clawfinger пеят в една своя песен "тревата винаги е по-зелена от другата страна, защото това не е страната, от която си ти". А просто трябва да приемем, че по света има градове, които са по-голям пазар от България. Измеренията са съвсем различни.

 

И в заключение, ще цитирам мъдрите слова на Досю от Groovy Sessions, който един ден в разговор с мен определи много точно трите стадия и критични точки в професионалното израстване на българския музикант:

 

1. 100 лева - човекът е още ентусиаст, умира от кеф, че някой е дал пари, за да слуша музиката му. Изобщо не му пука, че това не стига да покрие и половин процент от разходите, които е направил през годините, за да излезе на сцена.

 

2. 200 лева - това е повратната точка, на която много от хората се отказват поради посочените от Hillbilly причини. Музикантът започва да се изживява като "звезда" и да мисли като счетоводител и пуска мрънкофона - "ама то аз с двеста лева не мога да си платя и транспортните разходи, ама не може ли вие да осигурите апаратура, че не ми се мъкне, ама може ли нашата група да не свири първа, а втора, ама може ли вие да направите плакати и да ги разпечатате и още други ама, ама, ама...

 

3. 500 лева и нагоре - машалла на всички, които успяват да устискат до тук. Това е моментът, от който на сетне всичките години къртовски труд започват да се изплащат и нещата придобиват смисъл и значение. Ама имате ли дупе, за да стигнете дотам, или ви мързи...?

  • Like 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вяра, благодаря ти.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всичко в статията може да бъде прочетено в почти всички автобиографии - особенно в тази на Рекс Браун от Пантера,Даун и т.н.,а и то няма как да бъде по друг начин.Според мен не е нужно някой да ти казва,че трябва да работиш постоянно независимо от успеха и неуспеха,защото трябва да го правиш най-малкото заради "спортната форма",а относно бизнес - плановете ,които автора споменава ,те могат да се видят на практика при доста "кръчмарски"банди работещи или работили в чужбина.Така че,нищо ново под слънцето.По-скоро проблема (според мен )е ,че голяма част от музикантите не са наясно със себе си и музиката която искат да творят - един ден са пънкари,друг ден поп-изпълнители и т.н. да не говорим,че може би 70% и повече никога дори няма да пробват да творят собствена музика,а камо ли да си седнат на задника да се мотаят с една и съща група 7-8 години.Друг факт е,че трябва и да имаш какво да покажеш за да те забележат ,а не само да си на сцена и т.н.Не ме разбираите погрешно,съветите на този автор са добри и биха помогнали на много хора,факт е обаче ,че преди всичко музканта трябва да е насяно със себе си по всички точки преди да се втурне към големия успех.Хубав ден.

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.