Bo Yan Публикувано Януари 24, 2011 Публикувано Януари 24, 2011 заповядай на стола, вуйче, настани се удобно... скъпи съфорумци, сред нас е голям талант, чудесен човек и изключително сладкодумен събеседник (комуникацията наживо е все още безценна в това отношение - Пешо е един от най-анимираните хора, които познавам). с Пешо се запознахме като студенти в НБУ - аз завършвах, а той май беше заек. свирихме на някаква продукция. после свирихме по улиците на дъждовна нощна софия. после се срещнахме години по-късно в Ню Йорк, където аз завършвах, а той пак беше заек сега завършва магистратура, повече за което ще ви каже той. мисля, че ако стане така и аз да запиша магистратура, ще се окажа заек аз хруп-хруп Пешо, аз искам да те питам за твоята мотивация и дисциплина в музиката понеже винаги ми е правило впечатление, че ги имаш и че ги организираш добре. Цитирай
kitaratapesho Отговорено Януари 24, 2011 Отговорено Януари 24, 2011 Опа, вуйче, мерси много за оказаната чест! Нямаш представа колко оценявам всичко, което си казал... Най-вече, защото е казано от теб! Относно въпроса за дисциплината и мотивацията. Нека започна с по-лесното, а именно - дисциплината. Аз съм изключително неорганизиран и разхвърлян човек, със силно изразено асоциативно мислене, което само влошава нещата. Скачам от едно нещо в друго за секунди. И с годините осъзнах, че това ще решаващ фактор да НЕ постигна нищо, тъй като ми липсва далновидност. И си изградих навици, нещо като backup софтуер, в случай, че основният сдаде багажа и пак започна да се лутам в мислите си. Изградих си система на упражняване и ако усетя, че не се придържам към нея - се автокоригирам и се връщам в релси. За съжаление, понякога отклонението продължава седмици, дори и месеци За мен най-добре работи системата да се упражнявам на серии от по 30-45 минути, като в началото на всеки ден гледам да си набележа някакви основни задачки за всяка серия. Винаги започвам със загряване - бавно разсвирване с метроном, и после забивам (или с метронома или със записите) няколко парчета, които знам. Просто да ми дойде вдъхновението да свиря.... После продължавам с каквото трябва да се върши - транскрибиране, работа за ритмика, прима виста, учене на нови парчета/стилове и т.н. А за мотивацията - трудна тема. Радвам се, че съм оставил впечатление у теб, че съм доста мотивиран. За съжаление, не е точно така. С годините мотивацията ми претърпя драстични промени. Като бях по-малък (още учех в НБУ), бях на 100% мотивиран да свиря и да постигна нещо. Но от както дойдох в Ню Йорк, осъзнах, че нещата не са точно така. Готино е да имаш големи цели в дългосрочен план, които да гониш. Но от другата страна живота си тече, одъртяваме бавно и е готино и да си правиш кефа на момента. Защото не знаеш дали догодина няма да е краят на света Но набил ли си се в тази каша да бъдеш професионален музикант - нямаш друг избор освен да буташ напред и да вярваш, че си на прав път! Защото аз съм с музикално образование и извън музиката нямам никаква друга квалификация... Тоест нямам и избор освен да стана по-добър музикант с всеки изминал ден Определено съм убеден, че най-успелите хора в световен мащаб са тези, на които тези две черти са им силни - мотивация и дисциплина. Разбира се, че талантът има огромно значение, но без тези две неща - не става. Така че дерзая в тази посока и опитите все още продължават! Пешо Цитирай
CyberGene Отговорено Януари 24, 2011 Отговорено Януари 24, 2011 Пешо, с теб се знаем отдавна, предполагам няма да е готино за останалите да пускам тук някакви изтъркани лафове от сорта на "кажи кога пак ще свирим заедно", "на оная репетиция спомняш ли си..." и такива глупости. Ама то кво да те питам, дето не мога да те питам по скайпа... Айде нещо по-различно от свирене на джаз-стандарти и от музика въобще: Примерно: 1. Кой ти е любимият запис от лейбъла ECM (За инфо: Пешо не се кефи много на езотерики и ECM-ски неща). Всъщност сериозен ми е въпросът. Все пак нещо грабвало ли ти е ухото от по-нетрадиционния, европейския и т.н. джаз? Също от класическата музика, попа, рока, поп-фолка и т.н. 2. Кой планински връх смяташ да изкачиш в най-близко време? Разкажи нещо интересно от планинските ти приключения. 3. ... Тук зациклих, ама по-нататък ще измисля и други въпроси Цитирай
kitaratapesho Отговорено Януари 24, 2011 Отговорено Януари 24, 2011 (Редактирано) Опа, Евгени И въпреки всичко, помниш ли онази група с Мария, Гого и Мишо Славни времена и уникална музика; жалко, че не просъществува хавата... Иначе: ЕСМ хавата не е любимата ми музика. Под този лейбъл са събрани едни от най-яките музиканти в света и винаги оценявам, когато имам възможноста да чуя нещо от тях, но просто това не е музиката, която слушам всеки ден, по цял ден. Класическа музика обожавам! Всякаква, без значение дали е за пиано, китара, арфа, струнен квартет или симфоничен оркестър. Като по-малък ходех всеки четвъртък в зала България и слушах... Не казвам, че разбирам(х) какво се случва, но класическата музика ми действа много успокояващо и приказно - отнася ме надалеч. От рока мога да изброявам до безкрай - все пак, като всеки български тийн от 90те, и аз минах през периода дълга коса, тениска на Ози и черни дънки. А това беше и една от най-основните причини да просвиря на китара. Страшно много (и до сега) се кефя на Led Zeppelin, Deep Purple, Rolling Stones. А планинарството е голяма моя страст! Надявам се това лято, ако всичко е по план, да мръдна до Rockie mountains и да кача първенците там - Mt. Elbert(4401m) и Mt. Massive(4398m). Те са вторият и третият по височина в континенталните щати (тоест извън Аляска). Отделно имам голям мерак да кача Килиманджаро, но засега ми липсват финансите за такава експедиция. Но някой ден Интересна планинарска история, че дори и с музикантски привкус: Това лято, при един преход в Пирин, преспах на заслон Тевно Езеро. Спалното помещение е точно над столовата, като ги дели една врата на пода(тавана), която беше оставена отворена за проветрение. В столовата се подвизаваше и запиваше упорито група възрастни планинари. След всяка изпята песен се вдигаше странна наздравица - някой от тайфата се провиква: "Три, четири!" и всички вкупом изкрещяват "Наздраве!". В началото това ми се стори доста дразнещо (след 10 часов преход и предстоящ 8ч. на другия ден, аз се опитвах да заспя), но в последствие на всяка тяхна наздравица, всички хора в спалното помещение започваха да се хилят неистово. Кулминацията дойде, когато ние започнахме да им даваме тон за наздравица от горният етаж - "Три, четири!" и те пак си изкряскваха "Наздраве!". Това се превърна в наздравицата на лято 2010 и си я използвах, където и да отида А красиви моменти в планината - безброй. На 13 август 2008г. се озовах на заслон Кончето и останах да пренощувам. Без да знам до този момент, един от хората в заслона ми каза, че точно тази нощ ще има метеоритен дъжд. Навихме часовниците за 3 сутринта, легнахме рано и през ноща се насладихме на нещо великолепно - гледката от толкова високо (2760м) към небето, изпълнено с падащи звезди е невероятна! Пешо Редактирано Януари 24, 2011 от kitaratapesho Цитирай
kitaratapesho Отговорено Януари 26, 2011 Отговорено Януари 26, 2011 Ами ако няма повече въпроси да предам щафетата? Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Януари 26, 2011 Отговорено Януари 26, 2011 Като са те сложили на стола да се възползвам. Засягали сме с теб темата за преподаването на музика в България (и в частност по пеене). Учил си и в България, и в САЩ.Работиш като преподавател в NY, не знам дали си работил(в "институция") като такъв в България. Би ли посочил основни различия в преподаването(в качеството си на ученик/студент)и имаш ли поглед върху различията от преподавателска гледна точка? Имаш ли желание да представиш този различен подход в България под някаква форма? Знам, че направи един workshop наскоро-ако искаш може да споделиш какви са били целите му и твои впечатления от реакциите и подготовката на участниците. Цитирай
kitaratapesho Отговорено Януари 26, 2011 Отговорено Януари 26, 2011 (Редактирано) Здрасти! Не съм преподавал в музикално училище/университет в България, освен ако не броим курсовете по педагогическа практика, които карах последната година при образованието си в НБУ. Целият преподавателски опит, който имам от България е базиран на частните уроци, които провеждах (нямам идея колко души са идвали на уроци при мен през годините, но си мисля, че е нещо на принципа на 150-200). Основни различия в музикалното образование в България и САЩ има много и то драстични. Даже си мисля, че ще е по-лесно да изброя приликите, тъй като такива няма В Ню Йорк съм учил в две музикални училища - Brooklyn Conservatory of Music (двугодишна диплома програма) и Aaron Copland School of Music към Queens College (двугодишна магистратура; завършвам през месец май). И двете програми имат доста общо, най-вече в избора на предметите и подхода на преподавателите. За мое най-голямо учудване (очаквах, че ще има различия, но не и толкова сериозни), нямаше нито един предмет, който да съвпада от това, което съм учил в НБУ и това, което учих в Ню Йорк. Тромавата и неактуална за съвременния музикант (поп и джаз музика, както се нарича тази специалност в БГ) класическа теория на музиката и солфеж са заменени с джаз такива, при които се разискват основните похвати на съвременната музика - акордни прогресии, мелодични линии, транскрибиране на джаз сола и акомпаниране (включително и на различни инструменти - пиано, тромпет, саксофон, тромбон, контрабас, китара, барабани) и т.н. Класическата хармония е заменена с джаз хармония, при която акцентът пада върху начини за рехармонизиране, анализ на рехармонизации от различни изпълнители. В часовете по пиано вместо фуги се изучават основните акордни прогресии (в случай, че се наложи да се акомпанира или демонстрира нещо на пианото при преподаване), свирят се джаз стандарти и блус. По аранжимент се пишат и анализират аранжименти за биг бенд, като всяка седмица биг бенда на училището пресвирва всичко написано от студентите. Интересното е, че по нито един предмет няма учебник или помагало, по които да се водят лекциите. Друга основна разлика е, че не е нужно преподавателя да има завършена магистратура, за да преподава на вишистите и завършена докторантура, за да преподава на студентите в магистърската програма. Просто е необходимо да е човек, който е можещ, знаещ и с много опит. А такива в Ню Йорк не липсват. Обобщено - музикалното образование в САЩ е изключително практически насочено и се осъвременява постоянно (всеки семестър има нови предмети; други, за които се сметне, че не са актуални - отпадат). За разлика от БГ, където всичко е свързано с един тромав и изключително неприятен процес на изучаване на всичко на теория, но без никакви практически примери и експерименти. Относно различията от преподавателска гледна точка - усеща се голяма разлика в отношението към преподавателя и изучаването на музика генерално (от две години преподавам в частна музикална школа). Когато обяснявам нещо, ученикът винаги ме слуша внимателно без да свири паралелно с това. Също така винаги идва подготвен за всеки урок, което улеснява и ускорява процеса. Определено искам да представя тази различна система на преподаване на музика в България. Ако (или когато) се върна за постоянно в БГ, с удоволствие бих кандидатствал за работа във всички музикални институции в София - ДМА, НБУ, СУ и т.н. Разбира се, това ще повдигне въпросът: "Готова ли е системата в БГ за промяна?". Тъй като от години преподават едни и същи хора, които нямат намерение да се пенсионират, а когато го направят - подлагат почва на някой "техен" човек да заеме поста им. Уъркшопа, който проведох преди няколко седмици в София беше изключително приятен опит за мен (а и за участниците, съдейки по отзивите и желанието им за повторно събитие). Целта ми беше да добия повече опит в преподаването на импровизация на няколко души едновременно (основната идея беше да проведем един практически насочен джем сешън - предимно свирене и много малко говорене). Нещо, което отново е взаимствано от музикалното образование в САЩ и в БГ се практикува единствено от Милчо Левиев (майсторските му класове по джаз импровизация). Всички участници бяха добре подготвени и доста отворени за добиване на знания. В рамките на три часа всеки от участниците промени подхода си към импровизацията и акомпанирането, най-вече като концепция. Което за мен като преподавател е най-важното. Аз не мога да науча някой как да свири на китара - това е индивидуален процес. Но ако мога да предоставя на ученика нова гледна точка за неща, които биха ускорили развитието му или пък до този момент са оставали незабелязани - аз го правя. Приятно изненадан бях от факта, че освен китаристи, в уъркшопа участваха и други инструменталисти - тенор саксофон, бас китара, пиано. Това (както и корепетиторите, които бях викнал - Влади Михайлов на контрабас и Николай Бакалов на барабани) допринесе за цялостното усещане за истински джем сешън. При следващото ми посещение в БГ с удоволствие бих провел втора част! Пешо Редактирано Януари 26, 2011 от kitaratapesho Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Януари 26, 2011 Отговорено Януари 26, 2011 (Редактирано) Много ти благодаря за отговора Разбира се, това ще повдигне въпросът: "Готова ли е системата в БГ за промяна?" Сетих се какво забравих да те питам по-горе Четох в планинарската история... говореше за наздравици. Какво стана със straight edge живота ти? Поздрави! Редактирано Януари 26, 2011 от Viara Ivanova Цитирай
kitaratapesho Отговорено Януари 26, 2011 Отговорено Януари 26, 2011 Хаха, това е добър въпрос (и доста неочакван също така). Абсолютно стрейт едж бях за няколко години преди доста време. Не помня точно кога беше, но е нещо на принципа на 2004-2007г. От тогава съм на различни периоди. Когато си бях в БГ през декември/януари за около месец - пийвах бира и червено вино на богато. Сега съм отново стрейт едж - решил съм да не пия алкохол за няколко месеца (до лятото; или поне до рожденният ми ден през март). Редуването на сухи и "мокри" периоди ми влияят позитивно на свиренето и музиката, както и на спортуването (занимавам се активно с jogging и планинарство, както вече се разбра). Когато не пия съм по-концентриран и целенасочен, което в един момент обаче стига границата на напрягането и тогава идва ред на пийването. За хубаво или лошо, никога не съм бил голям пияч - няколко бири са достатъчни, за да вдигна градуса А концентрати не пия от много години, само при повод (Нова Година, рожденни дни и т.н.) и то най-вече хубава водка. Пешо Цитирай
sa6tiat Отговорено Януари 26, 2011 Отговорено Януари 26, 2011 Кога пак ше направиш уъркшоп в Софето? Цитирай
alexnous Отговорено Януари 26, 2011 Отговорено Януари 26, 2011 ...ммм....да този отговор ми хареса ! И най-вече това че като си дойдеш живот и здраве, ще се опиташ да станеш бялата лястовица в българските учебни заведения. Пожелавам ти успех в това !. Защото най-вероятно ще срещнеш ентузиазъм сред студентите, което е най-важно разбира се ! Цитирай
kitaratapesho Отговорено Януари 27, 2011 Отговорено Януари 27, 2011 @sa6tiat - Мони, следващият уъркшоп ще бъде когато си дойда към България. Евентуално през лятото (месец август). @alexnous - Мерси за подкрепата! Дано някой ден музикалното образование в България догони западното и започне да подготвя студентите в поп и джаз факултите адекватно! Пешо Цитирай
Bo Yan Отговорено Януари 27, 2011 Автор Отговорено Януари 27, 2011 добре де, защо не ми се обади за уъркшопа? аз сега разбрах, че е имало такова нещо, а ти знаеш че в момента съм в БГ... еее... Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You are posting as a guest. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.