Flame Публикувано Декември 14, 2010 Публикувано Декември 14, 2010 Късен час е – полунощ. Стига викове, фанфари. Сенки хиляди - събрани викат във единен глас, чуват никого... и нищо. Сам сив и сънен часови, загърнат с плаща на смъртта на гарата смирено чака. Сочи в скръбната мъгла. Там сив и призрачен стои последен нощният експрес. На гарата смирено чака сенките – тълпи безчет. Влизат в старото купе, в машината... и във пещта. И след пáрен вой потеглят криво – право в пропастта. Металът стене, грохот ехти, товарът почва да крещи. Но е късно. Влакът дерайлира. Писъкът техен нощта раздира. Не знам какво се случи. Трябваше да е едно, мина през второ и накрая стана трето. Започнах това произведение когато бях на 16 и ето, че след 4 години се изроди в нещо неочаквано. Цитирай
blr Отговорено Декември 15, 2010 Отговорено Декември 15, 2010 Харесва ми! Не знам защо, но ми напомня за Смирненски. Ако имаш и други ще се радвам да ги прочета. Цитирай
ultramega Отговорено Декември 20, 2010 Отговорено Декември 20, 2010 (Редактирано) ...загърнат с плаща на смъртта ... Тази част ще да е от 16 годишния ти приод. А и трябва да е "плащТа" според мен. Както нощ-нощТа. Редактирано Декември 20, 2010 от ultramega Цитирай
Flame Отговорено Декември 20, 2010 Автор Отговорено Декември 20, 2010 Харесва ми! Не знам защо, но ми напомня за Смирненски. Радвам се. Особено пък, щом ти напомня за него. Аз самият искам да представя някои други неща, но това ще стане, когато са готови за показване. За жалост съм бавен. Тази част ще да е от 16 годишния ти приод. А и трябва да е "плащТа" според мен. Както нощ-нощТа. Всъщност не. Това е новата част. И плащ е мъжки род. Цитирай
ultramega Отговорено Декември 20, 2010 Отговорено Декември 20, 2010 И плащ е мъжки род. wink.gif Напълно прав си , моя грешка! Цитирай
Sad But True Отговорено Декември 22, 2010 Отговорено Декември 22, 2010 Flame, човече, спри алкохола..... Цитирай
blr Отговорено Декември 24, 2010 Отговорено Декември 24, 2010 (Редактирано) А сега като помислих, има нещо което ме кара да мисля и за Гео Милев. Това е истинско съкровище: О дъжд, о дъжд обилен и печален... О дъжд, о дъжд обилен и печален - по тротоарите танцуваща вода! Пиян, разголен, волен, вакханален, но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта. О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал! О весел плач! И танец под разхълцани цимбали! И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали! И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен, по тротоарите танцуваща вода! Вечерен дъжд, понесен в танец шумен над катафалка черен на града. Редактирано Декември 24, 2010 от blr Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.