Parni_Valjak Отговорено Октомври 8, 2010 Отговорено Октомври 8, 2010 ^Няма да е единствения завършен такъв проект.... ето един http://forum.muzikant.org/index.php?showto...80117&st=30Скоро даже с 5-ватовия звяр се наложи да репетирам с акустични барабани дет метъл... макар и на границата на възможностите му - стана Ти си Изключение . Цитирай
L.K. Отговорено Октомври 9, 2010 Отговорено Октомври 9, 2010 Намерих 2 горе-долу подходящи кутии и съм обнадежден! Парни Валяк, имам няколко въпроса от твоята компетентност: 1. Кондензатори 100мФ/450волта от импулсно захранване на полупроводникова апаратура дали са подходящи за филтър в захранването на анодите? На пръв поглед не мисля, че нещо пречи, но ги делят десетки години технологии. 2. В анодното захранване добре ли е да се сложат филтриращи дросели? Хайфистите имат странни възгледи и предпочитам да не им се доверявам сляпо. 3. В същата верига има ли смисъл да се слагат малки 100 нанофарада кондензатори към маса, както е в полупроводниковите схеми? 4. Допустимо ли е "на горещо" да се превключва триод-пентод за крайните лампи и диод-лампа в изправителя? Това диод-лампа има ли някакво практическо значение за звука на китарния усилвател? Предварително благодаря за отделеното време. Цитирай
Parni_Valjak Отговорено Октомври 9, 2010 Отговорено Октомври 9, 2010 Парни Валяк, имам няколко въпроса от твоята компетентност:Наведох се, за да не ме удари четката по носа! 1. Кондензатори 100мкФ( или uF) /450волта от импулсно захранване на полупроводникова апаратура дали са подходящи за филтър в захранването на анодите? На пръв поглед не мисля, че нещо пречи, но ги делят десетки години технологии. Няма проблем, но по-надолу споменаваш dual rectifier структура, което добавя нов момент. Максималната стойност на първи електролит (в катода на изправителна лампа) е дефиниран за всяка изправителка. Превишаването на препоръчаната стойност ще доведе до разрушаването на катода ... А 100uF за повечето изправителки е много. 2. В анодното захранване добре ли е да се сложат филтриращи дросели? Хайфистите имат странни възгледи и предпочитам да не им се доверявам сляпо. Дросели се използват във вериги с по-силен ток. Тогава имат смисъл. (за справка - ТОЕТ, индуктивност, самоиндукция и т.н). Относително силен разбира се. За крайни лампи са удачни, за предусилвателни не. 3. В същата верига има ли смисъл да се слагат малки 100 нанофарада кондензатори към маса, както е в полупроводниковите схеми? Не. Пак си чел Аудиофилски съчинения . По въпроса съм писал и в друга тема във форума. Тук ще повторя, ама за последно. Къде се поставят паралелни кондензатори? Във високочестотни и ключови/ цифрови вериги, където електролитните кондензатори стават по-малко ефективни. Там индуктивната компонента в тях увеличва импеданса. А той е паралелен на веригата, в която се използва именно шунтиращото действие на електролитите. Един нормален, качествен електролит проявява своя индуктивен характер на честоти многократно по-високи от горната гранична честота, до която се работи в нискочестотните усилватели. Т.е. За конкретната цел няма никакъв смисъл. Освен това, малко аритметика може да помогне да се сравни импедансът на 20KHz на 50uF и 100nF. Ще се види, че стоте нанофарада са няколко пъти по-високоомни, което означава, че не участват във веригата. Е, ако електролитът е менте (макар и красиво), шунтирането евентуално ще спаси положението, но не би било правилното решение. Освен това тези високочестотни кондензатори трябва да са определен вид, за да имат малък импеданс на тези честоти. Стават само керамични, дискови и в краен случай тръбни. 4. Допустимо ли е "на горещо" да се превключва триод-пентод за крайните лампи и диод-лампа в изправителя? Това са две различни ситуации. ___Триод пентод превключване не го препоръчвам под напрежение, поради възможната вероятност от дефектиране, особено в режим на сигнал. Изобщо една лампа в триодно и пентодно свързване има различни параметри, и съответно изисква различен изходящ трансформатор/ товар. Изобщо не препоръчвам такова превключване без промяна в товарния импеданс. Това е по-сложно и както е известно не се прави. Особено в инструменталните усилватели. ___При изправителите случаят е друг. Поради вентилното действие на елементите няма проблем да се прави под напрежение, но само ако са спазени изискванията препоръчани от производителите. Това диод-лампа има ли някакво практическо значение за звука на китарния усилвател? Има, при това ясно различима ако си музикант . Има си обяснение, но за това има нет, Wikipedia, сайт на MESA и т.н. Предварително благодаря за отделеното време. Благодарностите се приемат всякак - като документ с тапа в плетена опаковка, като отваряне на входна врата с крак (защото ръцете са заети) и всички други подобни начини Цитирай
L.K. Отговорено Октомври 9, 2010 Отговорено Октомври 9, 2010 С нетърпение очаквам "денят на благодарността". Гледам, че в някои "фирмени" схеми има превключвател триод/пентод без да превключват намотки по изходния трансформатор. Лесно поемат рискове, значи. Цитирай
Belgarad Отговорено Октомври 10, 2010 Автор Отговорено Октомври 10, 2010 Здравейте отново, най-после имаме развитие разбрахме от къде идва гадния брум. А именно въпреки, че стъпалото беше на, да го наречем "модул" от платката(която беше на няколко парчета) се оказа, че на него има елементи, които са за приемането на радйо вълните и именно от тях идваше брумът. Разкарахме ги и сега си имам чист и приятен звук. След като изпих 5 бири от кеф мисля утре да продължим с ремонта . За момента ще го монтираме на дъска (само докато шасито бъде готово) обещавам в най-скоро време да кача снимки за да покажа резултата. Цитирай
L.K. Отговорено Октомври 10, 2010 Отговорено Октомври 10, 2010 Ако ще правиш шасито в промишлени условия да ти поръчам и аз? Ще ми се да си направя няколко универсални шасита с еднакви размери, че да е по-евтино и технологично. Приемам предложения и от майстори-железари за изработка на горните шасита. Цитирай
Belgarad Отговорено Октомври 11, 2010 Автор Отговорено Октомври 11, 2010 (Редактирано) Като направя моето, ще кача снимки и ако ти хареса как изглежа вероятно няма да има проблем да си поръчаш няколко Редактирано Октомври 11, 2010 от Belgarad Цитирай
Belgarad Отговорено Октомври 11, 2010 Автор Отговорено Октомври 11, 2010 Здравейте, отново изведнъж проектът ни напредна стремглаво след като снощи разпоихме 2 кондензатора и 1 резистор брумът значително намаля. Но днес решихме да пробваме какво ще стане ако сменим кондензаторите (който бях заподозрял, че са скапани) сложихме 1 кондензатор 300 V/200 uF и о чудо брумът съвсем изчезна, малко е големичък, но само с такъв разполагахме. Тези дни ще ида по магазините да потърся подходящи. Мисля, че скоро ще е готов и тогава горките ми съседи а междувременно се сдобих и с нова китара Джаксън Кели 3 с един Сеймор Дънкан SH-6 Цитирай
L.K. Отговорено Октомври 11, 2010 Отговорено Октомври 11, 2010 Аз пък намерих една фирма в началото на улица Тинтява (откъм Дианабад) с лазерно рязане и ще си изрежа там шаси с дупки всякакви. Сега ще попроектирам малко, Парни Валяк, поцинкована ламарина 1.2мм добре ли е за шаси? Избрах я, защото ще мога да запоявам по нея при нужда. Магнитните полета ще взаимодействат ли пагубно с тенекето? Цитирай
Parni_Valjak Отговорено Октомври 11, 2010 Отговорено Октомври 11, 2010 Там не могат да правят финни срезове, защото машината е за големи размери и разрешителната способност на позиционирането е ниска. Изрично коментирах с шефа им за лицеви панели и сам ми каза, че няма да стане. На друго място (при ТУ), с по-финна машина искат разстояния от 0,6 мм като допуск, което пак не е приемливо за някои неща. Но нека да видим какво ще е при теб. 1.2 мм не е лошо, но забрави да запояваш, освен ако не си с 250 ватов поялник и нишадър . Здравината се постига с вида конструкция, а не с дебелината на листа. Ама защо обяснявам на човек минал през Киро Секирата или Жоро Ликвидуса , или си минал встрани от тях? А и защо трябва да се запоява, като може да се завият кабелни уши с винтове ? Да не мислиш да ползваш шасито за сигнална земя?! Ако пък искаш механически да свързваш с припой отделни части от механичната конструкция, ще стане със съмнителна здравина и ... малко непрофесионално. Няма да гадая повече, както искаш, така действай. И не забравяй, че за лазерно рязане трябва да отделиш доста време за да приготвиш точен чертеж, и после да се трасформира от твоята програма в техния код (май е G91, ако не бъркам). Пак се отнесох в празни приказки... Лека нощ! Цитирай
L.K. Отговорено Октомври 11, 2010 Отговорено Октомври 11, 2010 На Корела съм малко богче, а там приемат Корелски файлове. Мисля да запоя по някоя гайка, че не ми се мислят резби в ламаринки, а за прототипи рапидките не са най-подходящи. Не съм имал късмета да съм в един ВУЗ с Киро Секирата или Жоро Ликвидуса, но съм имал други фолклоризирани преподаватели. Кажи за магнитните полета около трафовете - ще се изкривят ли от металното шаси по вреден за изделието начин? Цитирай
Parni_Valjak Отговорено Октомври 12, 2010 Отговорено Октомври 12, 2010 Кажи за магнитните полета около трафовете - ще се изкривят ли от металното шаси по вреден за изделието начин? Направо ще изкривят шасито и ще замяза на катострофирал Московец . Да кажем така: Материал с магнитни свойства, какъвто е посочената ламарина, ще концентрира магнитните силови линии в себе си, и ще намали магнитното поле във околната въздушната среда, което ще доведе до по-малко влияние върху елементите от електрическия монтаж. Всички, повтарям всички радиоапарати (когато те бяха такива, а не пластмасови недомислия) са с железни/стоманени шасита. Алуминий и производните се използват главно за високочестотни изделия. Там те са ефективни екраниращи средства за високочестотното електрическо поле, понеже желязото нагоре има влошени свойства (повишен импеданс). И разбира се когато се търси ниско тегло - като във военните радиоапаратури или старите огромни измерителни апарати. Оставям настрана екзотичните аудиофилски изделия, където има всичко: Алуминий, стъкло, дърво, мед...и масло... Желязното шаси ще създаде "нулев" елктромагнитен потенциал и ще екранира елементите от двете му страни. Помисли, защо отоплителните проводници се правят осукани и - лежащи ниско по шасито. А, да! Маршали, Мези, Пивита и т.н. инструментални усилватели са с железни шасита. Ама те не знаят как да ги правят, горките. За подробности : Електромагнетизъм А за нагледност една картинка от публикацията: Цитирай
L.K. Отговорено Октомври 12, 2010 Отговорено Октомври 12, 2010 От казаното по-горе стигам до извода, че знанията, получени в технически ВУЗ, не трябва да се надграждат с аудиофилски теории и практики. Имах известни съмнения относно влиянието на индуктираните в шасито токове на Фуко, но те вероятно са пренебрежимо малки. Някак си се притеснявам и затова дали ще можеш да поемеш всичките бири, които дотук в тази тема си "заработил". Цитирай
Parni_Valjak Отговорено Октомври 12, 2010 Отговорено Октомври 12, 2010 Няма проблем... НЕ ПИЯ БИРА нито алкохол. Подмятанията за плетени шишета са само за майтап . Цитирай
Linchpin Отговорено Октомври 15, 2010 Отговорено Октомври 15, 2010 Зарибихте ме и мене с тези лампи и стари радиоапарати и се сетих, че на вилата имаше един такъв (не помня точно марката- имаше и грамофон, но не е от големите шкафове), който до последно си бачкаше, но му свалих високоговорителя, защото на старата работа нямаше музика. Но в момента вилата я стопанисва един приятел, който при всички положения е пробвал радиото дали работи. Съвсем хипотетично предполагам, че 10-на минути са били достатъчни за да разбере, че не е в ред. Конкретно въпроса ми е: има ли шансове при такава проба без товар крайното стъпало да е оцеляло и кой елемент обикновено дава фира- лампа, изх.трансформатор, захранване или...? Или с други думи има ли смисъл да го издирвам това радио? Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.