Парче на Chick Corea

[kolio_k]

Още един от по скорошните ми записи , който ми се мота на компа. Записван е от концерт (от пулта) , но записа е не лош.

 

http://soundcloud.com/kolio_k/la-fiesta-chick-corea

 

П.С. Като се слушам, нещо не съм имал ден, ама какво да се прави. Надявам се все пак да допадне на някой Благодаря на всички предварително за слушането

[Tozi]

А така! Класа! Екстра соло и звук - напомня на Ал ди Меола малко сигурно заради фригийската прогресия и лекия дисторшън. Тромпетистите са оси! Реверба естествен ли е (голяма зала) или някой го е добавял? Много яко в началото дето се е записало как някои се кефи и вика.

 

Супер! Пускай още такива. С удоволствие ще ги чуем.

[arebegai]

Извинявам се за въпроса,но след като каза "Като се слушам,нещо не съм имал ден" ми стана интересно какво чуваш като се слушаш?Искам да разбера,защото се напъвам да открия нещо,което да ме подразни или да ми се набие в слуха като неприятен момент,но не мога.Предполагам или моите критерии са много ниски,или твоите са много високи.

Ти ако тука не си имал ден,то аз трябва да спра да свиря и да почна да играя електронни игри,щото именно когато имам ден изкарвам най-много три последователни тона на място.И в един-единствен случай бяха седем.

Та кажи къде са ти грешките да се успокоя малко.

[kolio_k]

Мерси друже (пак )

 

Залата е голяма, но не знам дали някой не едобавил ривърб от пулта, много е възможно

 

Аребегай

 

Не си харесвам солото, защото е доста безидейно, разхвърляно и зле изградено. Има някои добри идеи, но повечето водят на никъде. Даже има и няколко поразклатени моменти, а аз като се чуя да свиря така, откачам от яд. Ама се радвам, че не дразни чак, то човек най добре си знае собствените кусури и затова вероятно така се получава

 

А иначе, разбира се имането и нямането на ден, при различните хора са различни понятия, защото всеки си следи за различни неща. А пък и аз , така или иначе, рядко съм доволен от това, което изсвирвам. Но , със сигурност, свиренето е за густо, а пък кой докъдето я докара. Музиката не е спорт ( когато не са намесени пари ) и е важно да си се кефим като я правим, макар и после (поне при мен) обикновено следва доза разочарование от собствените умения (неизмено по скромни от мераците)

Редактирано Април 20, 2010 от kolio_k

[arebegai]

Благодаря за отговора.

 

В първата част от солото може би търсиш нещо,затова е накъсано.Или някой с тромпет ти е свирил много близо до ухото и си се разконцентрирал.От 4:00 нататък върви много плавно и е в духа на парчето.И когато се ядосаш на себе си,пускай си мой запис-със сигурност ще ти мине,като чуеш какво излиза от мойта китара.

Редактирано Април 20, 2010 от arebegai

[kolio_k]

:greenangel:

[Angelina Sekulova]

Супер!

 

Видео имаш ли? Мен ме порази мащабът на тая проява - от колко души е тоя оркестър?

Честно ти казвам, слушам го и си викам: "Глей колко е готино, Кольо е успял човек..."

Не се питам ден ли ти е било, не е ли, а какви са критериите, та човек да е поканен да свири на такова участие (щот там е ключът от палатката!). Всеки има да си работи работата над себе си.

Страхотно е като настроение и усещане...

Да не говорим с какъв темперамент и хъс блъска целият бенд (та кинете гУави)!

Мерсим, че се сещаш за нас!

Редактирано Април 21, 2010 от Angelina

[kolio_k]

Много ти благодаря

 

В оркестърът свирят 17 души- 13 духачи и 4 души ритъм секция и наистина го бива много, състои се само от утвърдени и опитни професионалисти от цялата държава. Иначе критериите за работа в такъв бенд са стандартни., тоест да можеш да се оправяш добре с четене на нотите, защото бенда не репетира, освен в много редки случаи (много трудно се събират 17 души за репетиция, понеже всички свирят и даскалуват на много места, а и повечето не са от Берн) и да звучиш добре спрямо общото ниво в бенда. Общо взето се искат доста комплексни умения и се радвам, че мога да свиря там, защото на сцената е голямо густо, като ревнат тия тръби.

 

Колкото до това, колко съм успял, за преценяне на това има най малко 3 важни гледни точки. Финансова и професионална и лична. От към финанси далеч не съм цветущ и далеч не съм някакво изключение (тоест много са така-не се става музикант, за да си богат нали ). От към професионална май съм най добре, не за друго, но наистина съм свирил с много страшни музиканти, на всякакви готини места. За съжаление все по често се налага да свиря гигове, които не харесвам за кинти, но докато човек успява да тегли черта и да каже това е работа, а това го правя за удоволствие, според мен, всичко е наред. А според личната ми преценка, още много трябва да бачкам, за да взема да се харесвам, най вероятно няма да стане.

 

За съжаление нямам видео от това парче ( както и от други, изключение беше Dolemite oт другата тема )

[Tozi]

Успял си Коле - не се крий. Щом те дават по телевизора/тубата и носиш черен панталон и свириш с повече от четири човека които също носят панталони и не си в България - значи си успял! Или поне такава е масовата презумпция. За хората като цяло не е важно какво ти мислиш за себе си а това което те мислят за тебе без значение дали е обективно или не. От друга страна ако ти мислиш че си успял то тогава има вероятност това да изглежда достатъчно убедително за хората и те да ти повярват защото те това искат - да видят как някой реализира собствените им мечти и желания. Масата слуша с очите си. Малко се интересуват от развитието ти като музикант по скоро от натрупания финансов и символичен капитал - социален статус. Такива сме хората и такава система сме създали. Светът се върти около собственият ни егоцентризтм и неговата проекция върху света.

 

Никой да не се обижда. Просто изпаднах в разсъждения по тема... проектирах собствения си егоцентризъм върху вас - екскюзми за което. Нищо човешко не ни е чуждо.

 

Коле пожелавам ти още повече успехи във всеки един план и дай боже един ден да свирнем заедно някъде - а най-добре в родината. Изключително уважавам педантичният ти максимализъм по отношение на музиката и ритъма - за мен такова отношение е пример за подръжание.

Успехи и джинче!

[arebegai]

Напротив,мен ме интересуваше точно Кольо какво мисли за свиренето си.Аз за него нямам какво да кажа,защото не го познавам.Но факт е,че нивото му на свирене е над средното и недостатъците са явно доста дребни,щом редовият слушател не ги забелязва.В моята работа също има такива моменти-клиентите се скъсват да ме хвалят когато видят готовия филм,а мен ме срам дори да го гледам и се чудя как съм успял да го направя толкова зле.

[kolio_k]

Еми друже, значи според масите съм пълна издънка

 

В смисъл, финансовия ми капитал е символичен, а за социален не се и напъвам. То и с тази музика дето я свирим, едва ли ще прокопсаме много

 

Иначе и аз се надявам да можем да посвирим, а и да ударим по някое (джинче) скоро заедно ( а и не е толкова трудно да стане мисля, ще му дойде времето )

 

Колкото до мисленето относно личното ми свирене, смятам, че на моменти се получава нещо прилично, много често точно обратното. Мисля, че не са много хората със сериозни намерения в музиката, които наистина си харесват собственото свирене особено много (може и да греша). Иначе, да , и аз мисля, че съм над средното равнище, да кажа обратното би било доста нереалистично

Редактирано Април 21, 2010 от kolio_k

[Tozi]

Напротив,мен ме интересуваше точно Кольо какво мисли за свиренето си.Аз за него нямам какво да кажа,защото не го познавам.Но факт е,че нивото му на свирене е над средното и недостатъците са явно доста дребни,щом редовият слушател не ги забелязва.В моята работа също има такива моменти-клиентите се скъсват да ме хвалят когато видят готовия филм,а мен ме срам дори да го гледам и се чудя как съм успял да го направя толкова зле.

 

Ванка сега ще се опитам да обясня.

 

По принцип почти всички хора се научават да говорят още от ранна детска възраст. При първите думи на детето всички изпадат във възторг. С възраста речника и езиковите способности на на детето растат. В училище се научават нови думи които придобиват определен смисъл и стават част от езиковият арсенал. В същото време се учим да говорим от хората около нас - родители, учители, приятели и т.н. Следва средното училище където се ползва малко по-различен език от основното. След това едно време за момчетата имаше казарма където се използваше един друг език. Евентуално след това следва висшото образование където изискванията към говоримата и писмена реч се повишават. Магистратурата продължава това развитие. При докторантура изискванията към езика вече са съвсем на друго ниво. В зависимост от средата в която се движи човек изискванията за начина на изразяване се променят.

 

Същото нещо е и с музиката и свиренето. Отначало е истинско чудо ако изсвирим два тона на китарата или един акорд. После става чудо като постигнем Смоук он дъ уодър. С развитието изискванията нарастват. Колкото по високо е нивото - толкова изискванията стават по високи и строги.

Не е важно само какво казваш а как го казваш и ползваш ли необходимия речник според средата на говорене.

В доброто соло не е важно само да можеш да свириш а да подреждаш фразите си логично като всяка фраза е развитие на предната фраза и подготвя и води към следващата. И всичко разбира се зависи от фактори като контекста в който се свири, интерактивноста на другите музиканти, основната идея на автора и личния почерк на изпълнителя.

 

Общо казано нещо такова.

[L.K.]

Абе от мен евала! Вероятно на Кольо хоризонтът е по-широк покрай него можеш да надникнеш зад оградата на собствените си ограничения.

Берн е страхотно градче

[arebegai]

Мастър Крумов,благодаря за обяснението. И аз ще се старая да подреждам фразите логично,стига да успея да ги изсвиря изобщо.

Редактирано Април 21, 2010 от arebegai

[Tozi]

А Ванка няма нищо - дерзай и "LET THE FORCE BE WITH YOU!"