Интелегентен Джаз

[Tozi]

Питър Бернщайн - китара

Брад Мелдау - пиано

Лари Гренадир - бас

Джеф Балард - барабани

 

[Ивелин]

Много яко анти-шред свири пианиста (наречено още тежко или гъзарско) кефи ми на макс!

Редактирано Април 16, 2010 от Ивелин

[Tozi]

Виж сега тука как шредва:

 

Интро Шред

 

Същински Шред

[Ивелин]

Шреда е як, а и интрото е интересно, че прави две мелодии независими една от друга, ако е импро де.

[Tozi]

Най-интересното е , че през цялото време свири в едно и също темпо по формата на парчето Countdown на Колтрейн. Хармонията е доста сложна за импровизиране а лекотата с която Брад го прави е завидна.

 

 

Редактирано Април 19, 2010 от Tozi

[CyberGene]

Брад Мелдау доста дълго време ми беше любим пианист, яко бях луднал по него. Не знам какво точно се случи с мен, но поне от година-две не съм си го пускал и сега като слушам тия работи, си спомням защо спрях да го слушам Голям виртуоз, дълбоки, почти гениално математически импровизации, но (с най-голямо извинение за селския израз) дрънканици Може аз да съм изглупял, но напоследък търся в музиката и някакво докосване, чувство. Без съмнение мога да кажа, че това е може би най-добрият джаз-пианист в момента в света (колкото и да е селско такова определение), но...

[Tozi]

Не си изглупял въобще. Вкуса на човека много често се променя с промените в живота му. И с възраста. На мен например понякога неща като това изпълнение на Мелдау ми се струват прости и ми се иска още и още и още...., а имам и такива периоди когато и най-простото редуване на два тона ми се струва невъзможно сложно и тежко. Нещата които свири Мелдау са пълни с емоция и чувство, просто това не са емоциите и чувството с които ти се асоциираш и имаш нужда в момента.

Аз по принцип когато свиря концерт или записвам, предпочитам разнообразието. Ако има едно много сложно като звучение парче, непременно ще има и едно супер просто и мелодично. Старая се да балансирам настроенията и цветовете в програмата - мажорни, минорни, алтеровани парчета, бързи, бавни, равноделни,неравноделни,смесени и т.н. и дори в една и съща програма всеки път настроението е различно в зависимост от това как се чувствам в деня на концерта.

Това че музикантът се развива и променя е най-хубавото нещо което може да му се случи. Брад преди свиреше различно, сега свири по този начин а скоро сигурно ще свири съвсем различно от сега. Вечното търсене на промяна създава движение и развитие. Майлс, Колтрейн и много други големи артисти във всички области са минали през тези процеси и метаморфози.