Пеене и наследственост

[Apis]

Здравейте! Стана ми интересно и реших да попитам - какво е вашето мнение относно зависимостта на гласа и музикалността като цяло във връзка с наследствеността - дали това са природни дадености от родители, дали уникална собствена даденост или нещо,което се научава в хода на естественото индивидуално развитие?

[Angelina Sekulova]

Според мен е по-скоро наследственост и даденост. И не се 'придобива' с годините или с работа.

Ако на човек му е дадено, развива го. Ако имаш 'вграден' инструмент, овладяваш го. Ако нямаш този, но си музикален - овладяваш друг инструмент.

Говоря за себе си, признавам. Поне в кръга на моите родители, баби и дядовци и прародители нямаше един който да не пее вярно и в рода по майчина, и по бащина линия. Отделно си е имало и певци. Единият ми прадядо беше черковен певец. Дядо ми пък (неговият син) беше също голям певец и по времето на национализацията (когато властта е отнемала насилствено имущество и земи от частни лица в полза на държавата), след като им взели земите и ги оставили без препитание, после два пъти са идвали хора от Ломската оперета, да го канят да стане солист. И къща в Лом са му давали, но той е отказал. Помня как пееше (предимно стари градски песни) - обработено, с хубаво вибрато, което можеше да контролира като честота, силен и изразителен глас и с много динамика, но заболя от рак на белите дробове и спря дори да говори...

Имах и една прабаба в рода по бащина линия, за която пък на младини хората казвали 'кога Мария пее, жетвата върви по-леко...' Имала е много силен глас и пеела почти по цял ден, и цялото село е гледало кога ще излиза да работи в полето, за да излезе с нея. Другият ми дядо (нейният син) пък свиреше на цигулка. А баща ми - на акордеон. Танга, валсове, ръченици... Даже композираше разни нещица в чест на майка ми. После пък, на около 40, взе че си купи и китара, и на това да 'подрънква'.

Не си спомням да сме се събирали по повод на родови празници и да не се е е пеело...

 

Това, между другото, не е нещо, което приемам за изключително, защото докато ходех на училище, класовете ми бяха пълни с 'пеещ народ'. И дори като си ги броя хората наум, ми е по-лесно да се сетя кой не пееше, отколкото кой пееше.

-----------

Тук ще направя и малко отклонение от темата, за да кажа, че като избираха хора за хористи, обикновено на прослушванията ги отсяваха с 'да' и 'не'. Като измежду многото пеещи, подбираха тези със силни и устойчиви гласове, и такива, които не се бъркат при пеене в хармонии.

----------

Иначе - дали гласът е даденост 'просто отникъде' - съмнявам се. Мисля, че е въпрос на комбиниране на гени, което може и да не е ясно проследимо.

 

Намирам за погрешно твърдението, че глас се придобива с работа или учене. Развива се съществуваща даденост. И това се разбира още в детска възраст. Досега през живота си не съм чула човек, който пее фалшиво или има нестабилен глас, да 'му порасне' или 'да му се присади' такъв, както и съществено да се променят характеристиките на гласа му. И има разлика между глас, който по принцип е нестабилен и 'неуверено пеене'.

 

Разбира се, днес е модерно на хората да им се втълпява, че като 'учат и работят' над глас, който нямат, ще станат чудеса. Това е и 'пазарната конюнктура'. Те такива ги взимат навсякъде, те си намират продуценти, записват 'проекти' или просто системно ги показват по телевизията, че става добър сеир.

 

И вече явлението е толкова масово, че не знам как мога да бъда хем страдащ слушател, хем 'благ характерец'...

 

Зависи какво искате да правите. Ако искате да пеете, ви трябва глас, като даденост.

И професия, различна от музикант.

Ако искате певческа кариера и медийна слава - трябват ви 'желание' и 'чувство'!

И страхотен вокален педагог, който е научил кучето си да мяука...

[Ивелин]

Според мен е свързано с това, че децата попиват по-бързо от възрастните.

Иначе по логиката за гените, то индийче родено и израснало в Америка, би трябва да говори анлийски с индийски акцент?

Редактирано Февруари 7, 2010 от Ивелин

[DISCORDIA]

Според мен е свързано с това, че децата попиват по-бързо от възрастните.

Иначе по логиката за гените, то индийче родено и израснало в Америка, би трябва да говори анлийски с индийски акцент?

 

 

Малко не ти схванах сравнението с индийчето...

 

Иначе не знам дали учени са правили някакви доказвания, че в гените се носи и музикалността, съгласна съм с Ивелин и мисля, че музикалните родители създават подходяща среда за развитие на музикалността у децата им Това си е Както казват хората "от малък закърмен с музика"

[Nemorino]

Angelina се е изказала толкова изчерпателно, че няма как останалите да се вмъкнем без да преповторим нещо и да оспамим темата Аз съм далеч от голямото пеене, но нека приемем, че имам някаква представа Мога много да изпиша, но ще ползвам нещо, което е казано доста преди нас: "От всяко дърво свирка не става". Многото приказки за това как човек може да се развие в пеенето и че с труд всичко се постига, за мен са напълно безпредметни или дори манипулативни в посока спелулативни.

 

А иначе, имаш ли основата и ресурса да се развиеш като певец, тепърва ти предстои наистина много работа, понеже пеенето изисква голямо "копане" (харесвам го тоя жаргон ). Повечето хора не подозират колко много труд дели онзи, който пее наистина добре от онзи, който просто не пее фалшиво.

 

Накратко - имаш добър слух по природа, не работиш ли много в насока да го развиеш, ще си останеш за домашна консумация с китара в ръка за пред група приятели. Ако това ти е целта - ок. Ако нямаш добър слух, пак можеш да стигнеш до варианта с китарата - като лъскаш едно парче до припадък, може и да го понаучиш да звучи долу - горе. Но дотам.

 

Често съм чувал някои да казват, че слухът се оправя с работа. Не го мисля така. Не се оправя. Може евентуално с много повторения да лъснеш някаква определена песен или повече, но толкова, а дори и това си зависи от песента. А и дори да имаш някакво развитие, винаги ще си крачки назад от тези, на които слухът им е даден по природа. Не може всеки да е супер спортист, музикант, художник... Лошо е да бъдат насърчавани хора, които нямат шансове. Така само отлагаме момента, в който ще разберат истината, само че дотогава може да са потрошили време и пари, а и вероятно ще са претърпели доста унижение.

 

За мен музикалността на певеца грубо казано има 3 аспекта: 1.глас, 2. слух и 3. ритмичност.

 

1. Това да ти е хубав гласът, да е богат, не зависи от нас, но зависи в по-голяма степен от при другите два аспекта. Развием ли го, можем да го направим много хубав, но само в размките на онова, което природата ни е дала. Не можем да надскочим природните обусловености. Макар че гласът сам по себе си на всеки един човек да има доста по-голям потенциал, отколкото ние предполагаме. Стига да работим правилно в тази насока, което е дълга тема - упражнения, педагог и т.н. Да, гласът ни може да придобие характеристики, за които изначално не подозираме. Често можеш да чуеш, че гласът с който пееш, не е твоят истински глас( ако имаш срещи с вокален педагог, разбира се).

 

2. Слухът вече го засегнах. Той е най-важният аспект от трите, понеже добрият слух все още не те прави никакъв певец, но той отсъства ли въбще не можем да говорим за пеене и другите два аспекта са без значение. Можеш да имаш прекрасен тембър на гласа, обертонове и т.н., но какво от това, ако пееш фалшиво. Никой не би те слушал и 10 секунди. Слухът почти не може да се развие. Човек или го има или не. Може да има някакъв напредък, но доста по-малък от този при гласа. В един хор, в който по дефиниция пеят хора с музикален слух доста над средното, ако някой има склонност да понижава, си понижава цял живот. А това да се понижава е минимална разлика от нужното. Какво да говорим за човек, който по принцип си пее фалшиво. Да, първите нива по-лесно се катерят, но в случая с пеенето няма да има кой знае какъв резултат.

 

3. Ритмичността. Тук е най-безнадеждно. Човек няма ли ритмичност, нищо не може да му я даде.

 

Доколкото знам тези 3 аспекта са закодирани в различни и "независими" центрове в главата ни. И могат да се наблюдават най-различни комбинации в света около нас. Рядко се срещат добре развити и трите аспекта в един и същ човек. Имам наблюдение върху хора, занимаващи се с музика сериозно: певци с разкошни гласове, които не пеят достатъчно чисто, но ако пеят със съпровод, какъвто и да е той според стила музика, наместват се. Или певци с невероятен глас и слух, които са адски неритмични. Но това се компенсира с много труд и зверско взиране в диригента кога да си започнеш солото (е, понякога се ядат тактове, но нищо ново под слънцето). Ако говорим за класическа музика разбира се и ти дадат сложна роля. В поп и рок музиката ритмичността не е нужно да е на чак на такава висота и да си броипш трийсетивторини в главата . Не подценявам поп и рок музиката, там има достатъчно много трудности, за да не е хапка за всяка уста. Най - често в певческия бранш преобладават хора с добър слух, а също и прилична ритмичност, но с неразвити и необработени гласове. Затова от тях се иска работа. Тези с лош слух бързо сами се отказват. Тези, които са неритмични често могат да стигнат доста надалеч, ако гласът и слухът им са на ниво. Неритмичността проличава само при сложните изпълнения, но не минава без зверски репетиции или ако не ти бъде подадено от диригент или някой от групата.

 

Ще завърша с нещо оптимистично. А то е, че човек наистина не подозира какъв потенциал носи. Има хора с грешна постановка на говорене дори, камо ли пък да решат да пеят нещо, но ако я оправят, могат да станат прекрасни певци, особено ако имат слух и са ритмични. Не се отказвайте, нека някой ви чуе, запишете се, чуйте се, искайте мнение от близки. За съжаление отиде ли се при произволен вокален педагог, той често би се изкушил да си изкриви душата и да ви обещае бляскаво бъдеще, макар да му е ясно, че от вас певец няма да стане никога.

 

P.S. Не съм чел теория, нито знам достатъчно за тази област или за която и да е друга, за да считам мнението си за меродавно. Изказах само мнение, но базирано на познанства с доста музиканти и наблюдения върху тях. Ако не съм прав за нещо от написаното - ще се радвам да чуя други мнения. Не целя да съм прав, само споделям личните си наблюдения.

 

Освен това вярвам, че всеки човек има талант за нещо. Въпросът е да съумеем да открием онова, в което сме най-добри. Тогава ще разберем, че другите неща, които сме искали дотогава, въобще не ги искаме вече, понеже онова, което можем да правим с таланта си е с пъти по-добро. Открийте таланта си. Ако той не е в пеенето, значи е другаде. И вероятно е не по-малко хубав, а защо не и повече...

[james-assya]

Ами според мен не е по наследство, това е доста наивно твърдение според мен, или може би измислено като оправдание. Има нещо вярно че в музикална среда е много по-лесно да се развие музикант, но има и много случаи , в които става обратното. Хората не сме толкова ограничени за колкото се имаме . Просто на някои като че ли им изнася така да се оправдават и крият зад някакви норми и закони, от страх да вложат усилия и труд да постигнат нещо.

[DISCORDIA]

@Nemorino, да не те цитирам, че ти е доста дълъг пост-а...

 

Много хубав пост си сложил, ама не съм съгласна малко с едно нещо - това, че според теб "Слухът почти не може да се развие." И ще ти кажа защо... Моята 1ва среща с музикален педагог беше като бях в първи клас, диригентката, с която работя вече много години (14) ме прослуша, защото си събираше деца за детски хор. Тогава не знам защо ме е взела, тъй като каза, че имам средна музикалност... (това не е особено добре както се досещате).. но взе ме жената, почнах аз да пея в детски хор... И пях в този хор до 12ти клас... За толкова време работа моята музикалност се разви адски много ( и слухът ми заедно с това) и в момента съм с отлична музикалност (моля ви се не ми отхапвайте главата, не се хваля.. само обяснявам)... Така че, аз се мисля за ходещо доказателство, че с подходящо напътствие и постоянство се получават нещата... И не е като да съм станала солистка в някой световно известен хор и така нататък, както ти спомена за супер спортистите и супер музикантите.. но съм сигурна, че ако реша да работя в тази насока няма да съм особено много по - далеч от тях.. и те са започнали отнякъде )))

 

П.П А и ще се съгласиш, че да си супер спортист или какъвто и да е там.. не ти трябва само талант, а и работа, късмет, възможност... ако щеш съдба да е

 

Поздрави

[Nemorino]

Ами според мен не е по наследство, това е доста наивно твърдение според мен, или може би измислено като оправдание. Има нещо вярно че в музикална среда е много по-лесно да се развие музикант, но има и много случаи , в които става обратното. Хората не сме толкова ограничени за колкото се имаме . Просто на някои като че ли им изнася така да се оправдават и крият зад някакви норми и закони, от страх да вложат усилия и труд да постигнат нещо.

 

Да, не трябва да се отказва човек предварително, трябва да си вярва. Моят пост по-скоро беше опит за отрезвяване. За съжаление само опитът може да ни научи на някои неща може да ни научи, не и многото обяснения. Музикалността е нещо, с кото човек се ражда. Трудът идва после и с него музикалния човек може да се придвижи до големи висоти, а немузикалният едвам до средно ниво...дори под него. Не знам ти от коя категория си, но ти пожелавам успех и все такъв непоколебим оптимизъм!

 

Колкото до музикалната среда, в която растем... едва ли има пречка да се родиш в семейство на миньори и да имаш добър слух. Но нека не намесваме генетиката и това слухът като рецисивен или доминатен белег се предава по наследство, ако въобще може да се ползва терминологията от генетиката

 

И повярвай ми, не всеки в този живот, който не споделя твоето мнение за нещата, е задължително някой страхлив и неуспял човек в съответната област... И не е задължително неговото мнение да е "наивното", както си се изразил...

 

А на DISCORDIA с 2 думи бих си изразил позицията по следния начин: ако някой иска да стане наистина добър певец, трябва да е талантлив по рождение и да се скъса от работа по гласа си. Ако изобщо не е талантлив, и да се скъса от работа, цял живот ще си остане зад кулисите, дори и да участва в някакви формации, предимно самодейни. Бих се радвал, ако ти си изключение и наистина от човек със "средна музикалност"( с каквато пишеш, че си била), си станала с "отлична музикалност" (пак по твоите думи). Познавам десетки или дори стотици певци, повечето си вадят хляба изцяло с това и няма такъв случай. Или музикалността е била повече от средна в началото или отличната музикалност всъщност означава пеене в самодеен състав, в който често дори за помещение се плаща членски внос. С най-добри чувства DISCORDIA, може ти да си изключението, което не съм срещнал през всичките тези години. Бих се радвал ако е наистина така, животът да ме срещне с човек като теб, любознателен съм за изненади! В крайна сметка ни променя само онова, което ни изненадва. За съжаление целият ми опит не ми позволява да го вярвам. Успех ти желая и на теб!!!

 

Може би са ми високи критериите за "наистина добър певец", понеже познатите ми си изкарват хляба с класическо пеене, а това все пак е форум, в който влизат поп-рок музиканти и не трябва да бъда толкова краен. Дерзайте и търсете мнения, не се знае колко е заложено във всеки от вас!

[Nemorino]

Забравих да напиша и най-важното, а именно, че човек дори и да е уникално талантлив, не работи ли, няма да има резултати в голямото пеене. Някой да не остане с впечатление, че залагам всичко на таланта

 

А голямо може да е пеенето както в поп и рок музиката, така и в класиката, всяка сцена си има своите трудности и изисквания, които не следва да бъдат подценявани от никого.

 

Постовете ми принципно са насочени към автора на темата и към други, които си задават подобни въпроси. Във форума влизат достатъчно добри музиканти, за да знам, че нямам право да си давам мнението като последна инстанция за нещата.

 

Поздрави на всички!

[Viara Ivanova]

Слухът почти не може да се развие. Човек или го има или не.

НЕМОРИНО, ей ме и мен, значи вече станахме 2 дето сме го развили, така че съвсем не е невъзможно

аз лично познавам и съм работила с достатъчно певци, които са се развили от хора, които не могат да определят дали един акорд е мажорен/минорен или "посоката" на мелодия, изсвирена на пиано до студенти по музика, правещи безпроблемно диктовки и професионалисти, пеещи сложни хармонии на студио сешъни

т.е. и двата елемента на слуха, които ти коментираш: 1.т.нар. пеене по слух или "наместване", както ти го наричаш спрямо партиите на останалите музиканти и 2.солфеж Е възможно да бъдат развити, освен ако не страдаш от амузия...

всичко друго -по отношение на развитието на слуха, е плод на мързел и горделивост: ОСОБЕНО при т.нар."талантливи" певци(често за талантливи се считат певците, които имат приятен глас и впечатляващ диапазон) ... но това е съвсем др тема...

 

В поп и рок музиката ритмичността не е нужно да е на чак на такава висота и да си броипш трийсетивторини в главата

пак ще те разочаровам: "ритмичността", за която говориш и броенето в главата не са едно и също... броят само тези, на които им е трудно да усетят къде е едно... и това се научава със слушане, запознаване с особеностите на различни стилове и работа с добри инструменталисти и певци.

да правиш заключение,че поп и рок музиката (поп музика, т.е. популярна музика е всяка музика освен класическата) не изисква певците да са "ритмични" показва само, че не си слушал достатъчно разнообразна поп музика и няма как да си изградиш обективно мнение...

 

Не съм чел теория, нито знам достатъчно за тази област или за която и да е друга

мда... с това трябваше да започнеш поста си ми се струва, а след това да излагаш такова твърдо мнение

[Heartman]

И аз мисля,че наследствеността помага (в рода да има музикални хора),но и с много работа и желание също може да се постигне добър резултат.Не говорим че можеш да станеш абсолютист (човек който знае как звучат тоновете)за два дена,но и такива хора познавам,които са го правили с упражнения някъде за година.За пеенето наистина се изискват гласови данни,ритмичност и слух,но не е невъзможно те да се придобият,ако има въобще някаква надежда за това и човека работи много с педагог или сам с инструмент и метроном.Повечето талантливи хора са и мързеливи и затова другите които нямат техните качества,често се развиват по-добре,заради желанието си и труда който полагат.Мисля че талантът обаче много по-лесно изпъква и се отличава.Примерно ако пеят един човек който е работил много време и един талантлив човек с овладяни дадености веднага ще си проличи.Има и трагични случаи,но не знам как се процедира при тях и как може да се развие нещо което го няма,но може би с огромно желание и дълги години работа да излезе нещо.

[Viara Ivanova]

верно темата беше за наследствеността

 

 

наследствеността сама по себе си изразена чрез някакъв по-особен гласов апарат да кажем, който се предава на поколенията ми се струва, че е много трудно доказуема, иначе щяхме да имаме поколения след поколения велики наследствени певци

според мен по-скоро става въпрос за влиянието на това, което наричаме "заложби"в един певец- да кажем това, с което "си роден"(диапоазон, музикалност) и средата, в която човека израства, смесено със собствената ни натура(в частност собствения ни мързел). Несъмнено наличието на "заложби" и благоприятна домашна среда допринася много:

първо за самото вземане(дори несъзнателно) на решение дали един човек има желание да се занимава с пеене и

второ допринасят чрез множеството положителни емоции, които реакциите на "публиката" вкъщи предизвикват у певеца-без значение дали е на 3 или 33 години.

Човек, израстнал в подкрепяща среда има много по-благоприятни условия да получи помощ, под формата на обучение, практически съвети и НЕ на последно място подкрепа.

Но отново - само по себе си наличието на музикална традиция и положителна семейна среда също не са достатъчни, за да стане някой добър певец.

Аз лично не съм ги имала-не съм израстнала в музикално семейство и спомените ми за отношението към музиката беше като към "хоби"...т.е. нещо, с което се занимаваш когато имаш свободно време.

В такава ситуация вече се зависи от характера на човека доколко ще развие каквито заложби има...

 

Абсолютно съм съгласна с изказването за труда.

Талантът е като красотата, всеки човек има различен начин за оценяване.

За някои талант е певец, който има уникален диапазон.

За други талант може да бъде "бяла" жена, която пее като "черна"

За трети талант е някой, които може да интерпретира песни от различни стилове и във всяка да вложи собствен почерк.

.....

За мен талантът е глазурата, тайната подправка, нещото, което кара немузикантите да настръхват когато те чуят да пееш, а музикантите да забравят да следят колко си техничен примерно.

Несъмнено талантът си личи даже да е "необработен".

Обаче за да се използва пълноценно трябва солидна подготовка

[Nemorino]

В поп и рок музиката ритмичността не е нужно да е на чак на такава висота и да си броипш трийсетивторини в главата

пак ще те разочаровам: "ритмичността", за която говориш и броенето в главата не са едно и също... броят само тези, на които им е трудно да усетят къде е едно... и това се научава със слушане, запознаване с особеностите на различни стилове и работа с добри инструменталисти и певци.

да правиш заключение,че поп и рок музиката (поп музика, т.е. популярна музика е всяка музика освен класическата) не изисква певците да са "ритмични" показва само, че не си слушал достатъчно разнообразна поп музика и няма как да си изградиш обективно мнение...

 

Не съм чел теория, нито знам достатъчно за тази област или за която и да е друга

мда... с това трябваше да започнеш поста си ми се струва, а след това да излагаш такова твърдо мнение

 

Как знаеш за каква ритмичност говоря, след като аз говоря за нея? И как така броят само онези, на които им било трудно да усетят къде е "едно"? Напротив, "усещат" го само онези, които копат яко и репетират именно както го бях написал - за да компенсират липсата си на ритмичност, т.е. твоите думи само потвърждават моето мнение. Професионалнтие певци често нямат време да заучават едно нещо, докато им се набие в главата, не говорим за ентусиасти, репетиращи в гаража едни и същи парчета до втръсване. На професионалните певци често им се налага да пеят непознати и доста сложни партитури на прима виста и ако не броят трийсетивторини в главата си и паузите покрай тях, просто няма да влязат. А няма как да влязат понеже една опера е огромно нацвъкано с трайности произведение и колко са онези измежду солистите и хористите, освен диригента, които го знаят наизуст до всяка нотичка... И ако са неритмични, ще объркат бройката някъде. Виждал съм го на сцена няколко пъти... На сериозна сцена по света и у нас, а не в квартално читалище. При това говорим за професионални певци с разкошни гласове... професионални с голямо П.

 

Популярната музика си има своите трудности и специфики и неколкократно споменах, че не я подценявам. Просто е доста по-лесно да се запомни ритмиката на една песен, която често всички знаем от радиото и състояща се обикновено от куплет и припев в сравнение с едно класическо произведение, написано в нещо като учебник по анатомия на студент по медицина 4-и курс Несравнимо е. И ако човек не е ритмичен, ще преброи, ама друг път. Да не говорим, че този, който влиза преди него може той да обърка. Всъщност попадало ли ви е нещо подобно?

 

Нека не намесвам публични личности, но в един известен музикален формат по бг телевизията имаше един всепризнат бг музикант, когото аз много уважавах и ще помня цял живот и който беше начело на бигбенда, спомням си едно предаване, в което каза на един кандидат, че е неритмичен и че това никога не се оправя по никакъв начин. Пеенето си може да пооправи, но ритмичността никога. Иначе момчето пееше доста прилично. Каза нещо, което аз вече знаех, както го знае всеки провокиран от музиката извън гаражните й измерения. Това не е точно моето предаване като тип музика, но го намесих, понеже за доста хора е някакъв коректив. Хубаво предаване е.

 

Естествено, че е добре певците да са ритмични....във всеки един стил. Просто в някои стилове това не личи толкова и не е особен проблем, а в други е напълно невъзможно да получиш роля, ако това ти липсва.

 

Написах, че не съм чел теория, за да видя дали някой ще се хване за това и ще ми го натякне. Човешкото поведение е интересен обект за изследване

 

Поздрави!

[Viara Ivanova]

поздравите се приемат, и не ми се измъквай с лафа за теорията.

като изразяваш мнение с изказ на запознат и още повече говорейки от името на професионалните певци, които познаваш, все едно това, за което говориш ти е лично преживяване нямаш право да се оправдаваш с липса на знания...или едното, или другото

 

ето ти опростено обяснение:

На професионалните певци често им се налага да пеят непознати и доста сложни партитури на прима виста и ако не броят трийсетивторини в главата си и паузите покрай тях, просто няма да влязат.

 

т.е. не знаят къде е едно

 

"ритмичността" така, както си я описал се учи, не си "роден" с нея...

как иначе можеш да ми обясниш наличието на отлични класически музиканти, неспособни да свирят суинг, или африканска музика, или келтска, или балканска музика ... ??

тук не говорим за способността да "преброиш" или да прочетеш партитурата

говорим за способност да усетиш beat-a... когато говорим за сложни произведения това става точно с учене-на стилове, анализ на добри изпълнения и т.н ...

[Nemorino]

Това с големите букви по екрана е меко казано...

 

Мислех, че е станало ясно от предния ми пост, но ще го кажа изрично тогава - теория съм чел немалко, но нарочно написах, че не съм, за да видя някой ще се хване ли за това.

 

Написала си "как иначе можеш да ми обясниш наличието на отлични класически музиканти, неспособни да свирят суинг, или африканска музика, или келтска, или балканска музика ... ??"

 

Отговорът ми е - ами значи не са отлични класически музиканти, а такива от среден клас.

 

Написала си: "тук не говорим за способността да "преброиш" или да прочетеш партитурата

говорим за способност да усетиш beat-a... когато говорим за сложни произведения това става точно с учене-на стилове, анализ на добри изпълнения и т.н ..."

 

Ами точно това казвам и аз - че ако е неритмичен някой, нито ще усети бийта, нито ще прочете партитурата. Виждала ли си човек, който се държи неадекватно на хорото и така на всички сватби и т.н. цяи друг, който никога не е играл, но за половин обиколка вече го играе правилно?