Nemorino

DISCORDIA написа: "А и още нещо, което ти засегна за солистите в хоровете. Не си прав. Един уважаващ себе си голям хор има солисти от всяка партия за произведения, които го изискват; с "по - извадени" гласове и с вибрато, които пеят без проблем в другите песни/произведения, в които няма солова част." Къде видя противоречие? Написаното от мен беше: "В хоровото пеене принципно се търси "прав" тон. Силно изявените гласове, с добре проявено вибрато, не са предпочитани, освен ако не говорим за солови неща. Разбира се, ако вибратото е правилно развито, певецът може да го скрие в някаква степен, според нуждите на диригента. Но на повечето не им се удава." Написах това за най-добрия хор по принцип. А в какъв пееш ти - за мен е без значение. Просто допускам, че темата се чете от доста хора и пишейки, по принцип не се занимавам с нивото на музициране на някой конкретен човек. Не е моя работа обсъждането на това кой на какво ниво музицира. Лека нощ

DISCORDIA, щом пееш в хор, имай предвид, че по принцип диригентите не желаят хористи с изявено вибрато. В хоровото пеене принципно се търси "прав" тон. Силно изявените гласове, с добре проявено вибрато, не са предпочитани, освен ако не говорим за солови неща. Разбира се, ако вибратото е правилно развито, певецът може да го скрие в някаква степен, според нуждите на диригента. Но на повечето не им се удава. Ако амбициите ти в пеенето се изчерпват с хоровото пеене, знай, че за да пееш в най-добрия хор на света, задължително условие е перфектният слух. Другото е чак после. Ако се опитваш самоцелно да развиеш вибрато, подходи много внимателно към въпроса. В противен случай може да се стигне до онова неприятно "козешко тремоло", характерно за много певци, неправилно опитвали се да пеят с вибрато. Или да "клатиш" тона ужасно, както лелките в читалищните хорове... а и в много други професионални хорове. За пеенето в хор, "по-неизваденият" глас, както и умението да се държи "прав тон" често са предимства, така че не се опитвай да правиш самоцелно вибрато, за да "блеснеш" с него в хора. Помня как след един концерт в ранните ми певчески години, майката на една хористка я прегърна и й каза щастливо: "Много хубаво пя, успях да те чуя сред всички други". Хоровото пеене затова е хорово, за да няма избиващи гласове. Затова солистични гласове в хор трудно се скриват и често дори пречат. Добър хор е онзи, в който гласовете са силно балансирани. Вибратото на 20 човека по-трудно се балансира . Малко са хората с наистина хубаво вибрато. В повечето случаи става въпрос за " клатене" или "козешко тремоло"...все неща, еднакво неприятни, с които не можеш свястно нито солист да си, нито в хор да пееш. Колкото до вибратото, по-горе има чудесни коментари в тази насока. Както всяко хубаво нещо, така и вибратото иска много работа в правилната посока. Без добра подготовка, може да се окаже, че нито вибрато си постигнала, нито си запазила предишните достойнства на начина ти на пеене. Поздрави на всички!

Като прочетох, че от 15 години търсиш песен, настръхнах. Подобен стремеж към песен е респектиращ!!! Пробвай в ютуб с Hanka ORDONÓWNA: 'Sonny Boy'. Това е песен на повече от 80 г. Извинявай, ако песента няма нищо общо с търсената от теб, излагацията ще е изцяло моя. Все пак опитах В момента не разполагам с нашенското изпълнение за сравнение и дори не знам за една и съша песен ли говорим. Успех в търсенето и кажи дали не съм улучил случайно песента ти Ако съм уцелил песента като изпълнение лесно ще си намериш и останалите детайли по нея... авторство и т.н. 15 години... леле - леле...

Сексът преди пеене помага за по - доброто пеене на жената, но пречи на мъжа... особено на по - високите мъжки гласове. Имам предвид не физическата умора, а качествата на самия глас. Не влагам нищо сексистко в това! Базира се на мнения на доста певци, някои от които цял живот само с пеене са се хранили по света и у нас. Някой да не реши, че съм провел специално изследване с микрофон в ръка Особено тенорите добре си знаят, че преди голям концерт, не трябва да се прави секс... някои спазват по-дълги периоди на въздържание, а други поне един-два дена... предполагам някои не спазват. Особено ако говорим за солистично класическо пеене, особено ако има повече акапелни моменти. Разбира се, знаем, че пиенето и пушенето вредят на гласа, но съм виждал прекрасни певци да пушат ... просто са достатъчно добри, за да си го позволят, макар че това безспорно им отнема от качествата на гласа. Така е и със секса. Въпрос на приоритети и цели. Ако човек не може да пее, ако ще цял живот да се въздържа полово, няма да докара глас от това . Но искаш ли да си блестящ и да дадеш най-доброто от себе си - половото въздържание помага. При жената е обратното... но признавам, че там наблюденията ми са малко по-слаби - най-малкото няма как да имам лични наблюдения върху себе си По всичко, което съм чул като мнения, мисля, че сексът дори и да помага на жената в пеенето, то е много по-малко, отколкото пречи на мъжа. Поздрави!

Heartman, при все нежеланието ми да "обсебвам" темата освен с пространни коментари, също и с чести отговори по мнението на всеки един участник, в твоя пост има 5 изречения, 4 от които са със знак въпросителен, насочени към мен. Цивилизованият диалог предполага да се съобразя с това и да ти отговоря. След като пишеш "Досега съм изчел всичките постове", явно темата ти е харесала и това е продиктувало изчитането на всички постове по нея. Бъди сигурен, че една тема е функция от постовете на всеки един участник и че който и от тук присъстващите да липсваше, темата нямаше да е онова, което е... а според твоите думи излиза, че била интригуваща за теб. Вероятно само един ако липсваше от пишещите, други постове също щяха да липсват или най-малкото нямаше да са точно същите. Така че в какво точно е упрекът, след като темата е била интересна за теб? Във връзка с горното, а и с написаното пак от теб "Защо трябва да променяш другите?Да не искаш всички хора да са еднакви?" ще си позволя да изразя съмнение, че наистина си изчел всичко, както твърдиш, а и да си го чел, доста неща са ти убегнали. Веднага ще си послужа с 2 мои цитата от същата тази тема. Първият го споделих с Angelina няколко поста по-горе: "... всеки един човек е ценен с неговото си мнение, понеже ако няма черно, няма да има и бяло. Всеки един от влизащите във форума има напълно равностойна на останалите хора роля за това този форум да е така интересен. Всъщност това като принцип важи и за всичко в света." Вторият цитат е от дори от най-последния ми пост: " Не съм си поставил амбициозната задача да променя всекиго на всяка цена. Ако би било възможно, то аналогично би било възможно и това всеки да стане блестящ музикант - нещото, с което не съм съгласен.". Нима цитатите не отговарят директно на въпросите ти? Вече писах някъде, че повечето искаме да си кажем мнението, не и да четем. Приемам обвинението, че постовете ми са прекалено дълги, за което наистина съжалявам. Ама това е "професионално" изкривяване, което няма отношение към музикален форум, а към литературен. Бъди здрав! И не си бърчи често веждите, животът не е толкова лош, нито хората в него

Бицев, как можа да напишеш поста си така, че с нищо да не противоречи на онова, което съм писал вече и което съм мислел, пишейки. На места дори си се позовал на същата лексика като моята (не казвам, че си ме копирал)... жалко, вероятно ти би бил интересен опонент Някои от отговорите на определени участници бяха толкова неиздържани (според мен), та предпочетох да не спамя повече, отговаряйки им. Други бяха изцяло в духа на моята позиция. Така или иначе за написаното от мен смятам, че ще ползва ограничен кръг хора през следващите няколко години, не съм очаквал да бъде прието едно към едно от най - широк кръг аудитория. Не съм си поставил амбициозната задача да променя всекиго на всяка цена. Ако би било възможно, то аналогично би било възможно и това всеки да стане блестящ музикант - нещото, с което не съм съгласен. Не бъди критичен към метафорите, които са използвани. Със сигурност доста от тях са нелепи. Те не са за хора, които разбират проблема, а напротив. Ти явно си от типа хора, които си казват мнението и дотам. Знаеш ли какво е усещането нещо да те ръчка да искаш да промениш някого, да му подадеш ръка по една или друга тема. Тогава използваш метафорите и сравненията, предложени от другия, надграждаш ги и дори сам измисляш нови. Как иначе би обяснил какво е влак на индианец? Обясняваш му дълго време, че е нещо голямо, желязно, движи се бързо и пренася хора, на моменти издава силен звук и индианецът накрая поклаща глава и казва: "Ахааа, железен кон значи". Понеже кон е виждал, конят е голям, движи се бързо и служи за пренос на хора, освен това на моменти цвили. Така, когато се опитваме да обясним нещо на някой, който не е виждал самото нещо, използваме наглед нелепи понятия, с които обаче въпросният някой е запознат. С всичко това не твърдя, че аз съм обясняващият, а отсрещната страна - индианецът. Може аз да съм индианецът, ако искате. Не ме притеснява да съм , а и всеки е в ролята на индианец на моменти в живота си. Обяснявам принципа, подобни сравнения като този с влака има хиляди в историята на човечеството. Избрах едно от най-популярните. Някой ако иска нека ползва пак индианското название за уиски - "огнена вода". Или библейското, че гласът на Бога е като шум от много води. Или каквото иска... има хиляди примери. Написаното от теб: "Хора - разберете: раждаме се различни!!!", ""солист на Вълчедръмската Опера" (вместо Павароти, например)", както и "Едни се раждат с дарба за пеене, други - за шахмат." в контекста на цялостната ти позиция, не ми позволиха да те направя мой опонент за каквото и да било. Позицията ти напълно резонира с моята и преповтаря всичко казано от мен - с други думи или дори с напълно идентични. Само не бъди толкова критичен, в това единствено бих те упрекнал. Справка по-горе: "железен кон" Честно казано, че вярвах, че толкова голям процент от включилите се по темата хора ще имат моята позиция по въпроса. Приключвам поста си веднага, за да видите, че и аз съм човек и мога да пиша сравнително кратко . Поздрави на всички!

Coproghaus написа: "Забелязвам една не много приятна тенденция сред вокалите в форума да отдават всичко до талант или по друг начин казано, на този нищожен 1% наследственост.". Не би трябвало да има такава тенденция във форума, аз съм забелязъл пък точно обратното. Всъщност го знаех още преди да се нагърбя да пиша непопулярни за аудиторията неща. Тук влизат със сигурност някои изключително талантливи музиканти (аз не съм в тази категория), но и страшно много ентусиасти, които са проходили преди 2-3 години в музиката или съвсем наскоро. Влизат и такива, на които музиката им е само хоби. Много е хубаво това. Но колко са музикантите от посещаващите форума, които цял живот ще съумяват изцяло да се изхранват с гласа си... И себе си и евентуалното си семейство. Дали в момента имат 5 %, а какво остава за цял живот... Иначе музиката може би е най-великото хоби... дори често съм отстоявал, че превърне ли се в работа, губи цвета си в душата на онзи, който я работи.... Coproghaus написа: "Една китара може да е направена от много видове дърво да има повече или по малко струни и прагчета и всичко това допринася за това как звучи китарата, но един добър музикант които е увладял дандената китара знае и може да изрази творческите си идеи с наличният му инструмент. По същия начин стоят нещата и с вокалите". Ами да ти кажа, аз ако дам пари, за да слушам музикант, отивам при такъв, който първо цял живот е работил върху инструмента си, но и инструментът му е от най-хубавото дърво и с най-хубавите струни. Не бих дал много пари, за да слушам виртуоз, свирещ цял живот на китара, но такава, която трудно може да бъде наречена "китара", макар че сигурно пак ще звучи добре. Ползвам твоята метафора, без да излизам от рамките й. Съжалявам, че намесвам парите, но няма как да се избегне намесата им като оценително средство, което води масата. Извън всичко това меркантилността в музиката ме погнусява, но това е друга тема. Coproghaus написа: "Чуството за ритъм го има във всеки от нас, ако го нямаше музика щяха да слушат само ТАЛАНТЛИВИТЕ което явно не е така.". По темата какъв е Божествения план в нас, целта и посоката, зададени на духа изначално и онова, към което той се стреми априори, са написани неизбродими като текст трудове. На първо време ще трябва да минем през Хегел и неговата "Феноменология на духа", Спиноза, Платон и т.н... Човек има рамки в себе си за хубавото....за онова, което принципно му е дадено. Да, не всички харесват един и същ музика, но всички харесват музика, каквото и да означава тя всъщност, погледната в някакви по-трансцедентални рамки като същност. Ще отговоря на примера ти за ритмиката със следното. Надявам се примерът да е сполучлив. Едно хора са красиви, други грозни. Но дори и грозните знаят кой човек е красив, във всички нас има безпогрешна система за оценяване на този факт. Може за някой да кажем :"Абе красив е, ама не е мой тип, не ми харесва", но това е съвсем различно. Всички знаем кой е красив още докато го погледнем. Красотата е студена, тя основно се обуславя от хармоничните отстояния на костите на лицето, а също и от лицевите мускули, но те пак са в пряка връзка с костите. Защо дори грозните хора разпознават онези, с хубавите черти без някой да ги е учил специално кое е красиво и кое грозно? Не би ли трябвало да разпознават като красиво онова, което е грозно точно колкото тях? Духът се развива във Вечността и във всеки от нас е закодирано онова, което следва по пътя като развитие... в едни то е по-пробудено, в други не толкова, но предстои... в случая темата е за степента на пробуденост в различните хора и доколко в рамките на живота си можем да пробудим спящото и в каква степен - понеже всеки тръгва от различна база.... Бях дал един пример с тичането за това как някои хора се раждат с дървени обувки на краката, а други с шпайкове. Този с шпайковете, ако не се занимава с тичане, никога няма да стане бегач. Ако тълпа от незанимавали се специално с тичане хора гонят автобуса на спирката, тоя, който е роден с шпайкове на краката, ще стигне по-рано от другите. Но дотам. Ако тоя с шпайковете изведнъж отиде на състезание, там някой с дървени обувки, който е копал цял живот тичане, ще изпревари с много тоя с шпайковете. Но състезанието все пак ще бъде спечелено от някой с шпайкове, който е копал цял живот. Зависи от ранга на състезанието разбира се. Ако рангът не е висок, състезанието може да бъде спечелено и от тоя с дървените обувки, който е копал най-много. Поради липса на хора с шпайкове на конкретното състезание, които са тренирали цял живот. И нека се цитирам сам, понеже някой май остава с впечатление, че отдавам всичко на таланта, което изобщо не е така и съм го написал няколко пъти, включително и в горния пример - че без труд тоя с шпайковете може да надбяга само тълпата на спирката за автобуса и толкова. Бях написал следното, когато преди няколко поста дадох сравнение с тичането и това с какви обувки се ражда човек, понеже хората не са равни: " Но истинската музика се прави от хора, родени с шпайкове, които са се занимавали цял живот упорито, при все че имат и много талант. Говоря за най-голямата сцена." Ако световният шампион на 100 м не се скъсваше от тренировки, нямаше да бъде най-добрият спринтьор в света. Но един човек, без талант за тичане, колкото и да тренира, никога няма да достигне до скоростта на шампиона. Съвсем очевидно е. Останалото са спекулации. Макар че вече бях дал примера с магарето, добрия продуцент и платинения албум. Но това е друго... Естествено и в оперите по света има доста недоразумения в състава, промъкнали се по незнаен начин и оползотворяващи на практика дипломата си. Солисти, които на книга са солисти без реални сериозни роли; хористи, които са онази точка в масовката сред поне 50-60 други човека, гледащи разбиращо диригента, без да имат особен принос за звученето, но водейки се на щат и получаващи равностойна заплата... Не говорим за това.... Angelina написа: "На мен най-силно ми въздейства... трудът в музиката, доколкото я разбирам. Сигурно съм скучен човек." И аз съм така, и на мен трудът най-силно ми въздейства . Без труд няма никакъв резултат. И въобще не си скучна, ама ти си го знаеш де , присъствието ти във форума привнася толкова цвят и нюанси, разбирано като мнения, обосновка, емоционално присъствие, съвети, споделени моменти, колкото не се сещам да съм забелязал при други хора във форума в такава степен Признавам си, че невинаги го следя толкова активно, както последните дни, поради други ангажименти и може да съм пропуснал много участници в дискусиите. Макар че всеки път като вляза да се чудя как така не намирам време да го правя по-често Това е най-хубавият музикален форум, който съм срещал. Радва ми душата всеки път като вляза! Angelina написа: "Хей, Nemorino, welcome back в тия води след дългата пауза! Най-после някой във форум "Вокали", чиито постове ми прави удоволствие да чета (та и да препрочитам)!" Много ти благодаря, караш ме да се изчервявам. Съзнавам, че просто ме ласкаеш, но ти, както и аз, добре знаем, че всеки един човек е ценен с неговото си мнение, понеже ако няма черно, няма да има и бяло. Всеки един от влизащите във форума има напълно равностойна на останалите хора роля за това този форум да е така интересен. Всъщност това като принцип важи и за всичко в света. Поздрави на всички! P.S. Упреквам се, че не спирам да пиша, но темата стига дълбоко до мен и не мога да спра да я чета... Това са неща, върху които размишлявам много активно от около 10 години вече. Това все още не е гаранция, че размишлявма правилно за тях, разбира се

И понеже ме питаха защо съм се вживял в темата така от няколко места вече, а не съм оставил хората да си следват мечтите и да си носят последствията от това, блъскайки си сами главата в стената, ще си позволя още един коментар. Първо да кажа, че мнението на koliо_k е доста издържано, безпристрастно и без преднамерена емоционалност, за което му благодаря. Съгласен съм с нещата, които е написал и те принципно не противоречат на онова, което написах и аз. Безспорно е, че хора с минимални данни правят невероятна музика... особено ако говорим за инструменталисти. А и в пеенето - сега техниката е на такова ниво, че едно магаре да запишеш, може да му издадеш албум и с подходящ продуцент и композитор, да направиш албума платинен и наистина приятен за слушане. Това никой не го оспорва. В класическото пеене на сцена (което основно визирам), тоя номер не минава, но нека не се повтарям. Въпросът беше принципен доколко данните или трудът са важни. Важно е човек в какво се цели. Разрира се, че е важно коя сфера в пеенето специализираме, но въпросът е за изначалния ни ресурс и природа... Това уточняваме в темата, нещото, което не може да се надскочи... а после разбира се, че е важно кой какво специализира. С няколко изречения ще напиша онова, заради което реших да се включа пак... за да не отговарям поотделно в скайп и т.н. Познавам десетки хора, които са станали на около 30 г и се чудят сега накъде да поемат. Говоря за музиканти. Дипломирани, завършили музикални академии, университети, а преди това и музикални училища най - често. Като деца са били насърчавани от амбициозни майки, маминки и лели, които са им правили кекс за награда, че музицират и посещават уроците по пеене (или инструмент). В местния младежки дом или читалище за развитие на дестките таланти, леличката (другарката зад пианото), преподаваща солфеж, е насърчавала нашия малък герой, за да отчита по - голяма дейност това читалище и за да има повече паралелки, понеже ако няма деца, намаляват щатните бройки... После следва учител(ка) по пеене (инструмент), който насърчава нашия герой, а на съмнението на родителите му, че май не пее (свири) както трябва, обяснява, че трябва време и че детето се смущава пред тях. (Има случаи в които напълно музикално дете, вследствие моментно смущение може да не успее да изпее правилния тон, подаден на пианото, но това са единични случаи и при следващия опит се получава). След читалището в годините на основното училище и музикалното средно училище следва висше музикално заведение, в което освен много талантливи хора, влизат и такива, които са уцелили при кой преподавател трябва да ходят на уроци с години преди това. Излизат от академията, минават години зад кулисите... Накрая въпросният "певец" се оказва в кварталното читалище, в което по думите му "не вземат кого бъди", появяващ се на концертите си с абитуриенсткия си кюстюм (понеже няма образование, с което да може да се храни... т.е. само с тая диплома не може да кандидатства успешно за работа нито в операта, нито никъде). И се оказва пропилял половината си живот, жертва на амбициите на роднини и на алчните си педагози. Това продиктува написването на всички мои постове. Бях напълно добронамерен. Ако съм засегнал някого без да искам, моля да ме извини. Не държа самоцелно да съм прав.... споделих моя опит с надеждата да предпазя други от съдбата, която имат доста хора в музикалните среди, голяма част от които познавам. Вече писах в първия си пост, че това не трябва да отчайва никого, да се записва, да се слуша, да търси мнения, понеже човек трудно сам може да прецени дали не носи бисер в себе си. И най - чистото злато е заринато в земята и трябва да се почисти.

Долу - горе същото е. Ако научим неритмичния да играе, той ще научи стъпките, но никога няма да заиграе така, че да излезе на голямата сцена, понеже при първата импровизация, ще увисне, колкото и да е изчистил недодялаността си в заученото хоро, а и няма да има живот в танца му. Всички тези неща могат вече да се прочетта в написаното от мен. Спамим по темата, защото някой не е прочел какво съм написал и повтарям едни и същи неща. Ще напиша позицията си кратко и няма да товаря медийното пространство повече: Пеенето е като тичане. Някой се ражда с шпайкове на краката, друг с обикновени кецове, а трети с дървени обувки. Ако никога никой не е се е занимавал с тея хора, накараме ли ги да тичат, то ще тичат различно бързо (не знам дали има ли такъв тук, който да отрича, че хората се раждат с различни възможности и както различно тичат, така и различно музицират). Ако тоя с дървените обувки започне да се занимава с тичане упорито, скоро ще достигне като скорост тоя с кецовете, при положение, че той не се занимава особено с тичане. Дори може да го задмине с малко. Но истинската музика се прави от хора, родени с шпайкове, които са се занимавали цял живот упорито, при все че имат и много талант. Говоря за най-голямата сцена. И никога тоя с дървените обувки не би достигнал до тази сцена, колкото и да тича. Тоя с кецовете може да достигне до голямата сцена, ако се скъса от бачкане с гласа си, но винаги ще е крачки назад от тоя със шпайковете. Но така или иначе ще има добро поле за изява и много аплодисметни, във всеки стил ще имат своите фенове, но никога няма да е на абсолютния връх, ако избере класическо пеене примерно. Там природата на гласа най-личи. Без микрофон, ефекти и "музикален съпровод" си като гол охлюв и няма къде да се скриеш. Тея с дървените обувки, ако са достатъчно упорити да се занимават с нещо, в което не са силни, могат и да участват в разни формации, в които недостатъците им да не личат, а аудиторията им да не е на ниво, но дотам. Толкова по темата. Няма да спамя повече. Понеже повечето искаме да си кажем мнението, а не четем вече написаното. Успешна седмица на всички! P.S. Беше замислено всичко като един пост, съжалявам че го пускам като две части,а едната дори съм я повторил.

Това с големите букви по екрана е меко казано... Мислех, че е станало ясно от предния ми пост, но ще го кажа изрично тогава - теория съм чел немалко, но нарочно написах, че не съм, за да видя някой ще се хване ли за това. Написала си "как иначе можеш да ми обясниш наличието на отлични класически музиканти, неспособни да свирят суинг, или африканска музика, или келтска, или балканска музика ... ??" Отговорът ми е - ами значи не са отлични класически музиканти, а такива от среден клас. Написала си: "тук не говорим за способността да "преброиш" или да прочетеш партитурата говорим за способност да усетиш beat-a... когато говорим за сложни произведения това става точно с учене-на стилове, анализ на добри изпълнения и т.н ..." Ами точно това казвам и аз - че ако е неритмичен някой, нито ще усети бийта, нито ще прочете партитурата. Виждала ли си човек, който се държи неадекватно на хорото и така на всички сватби и т.н. цяи друг, който никога не е играл, но за половин обиколка вече го играе правилно?

Това с големите букви по екрана е меко казано... Мислех, че е станало ясно от предния ми пост, но ще го кажа изрично тогава - теория съм чел немалко, но нарочно написах, че не съм, за да видя някой ще се хване ли за това. Написала си "как иначе можеш да ми обясниш наличието на отлични класически музиканти, неспособни да свирят суинг, или африканска музика, или келтска, или балканска музика ... ??" Отговорът ми е - ами значи не са отлични класически музиканти, а такива от среден клас. Написала си: "тук не говорим за способността да "преброиш" или да прочетеш партитурата говорим за способност да усетиш beat-a... когато говорим за сложни произведения това става точно с учене-на стилове, анализ на добри изпълнения и т.н ..." Ами точно това казвам и аз - че ако е неритмичен някой, нито ще усети бийта, нито ще прочете партитурата. Виждала ли си човек, който се държи неадекватно на хорото и така на всички сватби и т.н. цяи друг, който никога не е играл, но за половин обиколка вече го играе правилно?

пак ще те разочаровам: "ритмичността", за която говориш и броенето в главата не са едно и също... броят само тези, на които им е трудно да усетят къде е едно... и това се научава със слушане, запознаване с особеностите на различни стилове и работа с добри инструменталисти и певци. да правиш заключение,че поп и рок музиката (поп музика, т.е. популярна музика е всяка музика освен класическата) не изисква певците да са "ритмични" показва само, че не си слушал достатъчно разнообразна поп музика и няма как да си изградиш обективно мнение... мда... с това трябваше да започнеш поста си ми се струва, а след това да излагаш такова твърдо мнение Как знаеш за каква ритмичност говоря, след като аз говоря за нея? И как така броят само онези, на които им било трудно да усетят къде е "едно"? Напротив, "усещат" го само онези, които копат яко и репетират именно както го бях написал - за да компенсират липсата си на ритмичност, т.е. твоите думи само потвърждават моето мнение. Професионалнтие певци често нямат време да заучават едно нещо, докато им се набие в главата, не говорим за ентусиасти, репетиращи в гаража едни и същи парчета до втръсване. На професионалните певци често им се налага да пеят непознати и доста сложни партитури на прима виста и ако не броят трийсетивторини в главата си и паузите покрай тях, просто няма да влязат. А няма как да влязат понеже една опера е огромно нацвъкано с трайности произведение и колко са онези измежду солистите и хористите, освен диригента, които го знаят наизуст до всяка нотичка... И ако са неритмични, ще объркат бройката някъде. Виждал съм го на сцена няколко пъти... На сериозна сцена по света и у нас, а не в квартално читалище. При това говорим за професионални певци с разкошни гласове... професионални с голямо П. Популярната музика си има своите трудности и специфики и неколкократно споменах, че не я подценявам. Просто е доста по-лесно да се запомни ритмиката на една песен, която често всички знаем от радиото и състояща се обикновено от куплет и припев в сравнение с едно класическо произведение, написано в нещо като учебник по анатомия на студент по медицина 4-и курс Несравнимо е. И ако човек не е ритмичен, ще преброи, ама друг път. Да не говорим, че този, който влиза преди него може той да обърка. Всъщност попадало ли ви е нещо подобно? Нека не намесвам публични личности, но в един известен музикален формат по бг телевизията имаше един всепризнат бг музикант, когото аз много уважавах и ще помня цял живот и който беше начело на бигбенда, спомням си едно предаване, в което каза на един кандидат, че е неритмичен и че това никога не се оправя по никакъв начин. Пеенето си може да пооправи, но ритмичността никога. Иначе момчето пееше доста прилично. Каза нещо, което аз вече знаех, както го знае всеки провокиран от музиката извън гаражните й измерения. Това не е точно моето предаване като тип музика, но го намесих, понеже за доста хора е някакъв коректив. Хубаво предаване е. Естествено, че е добре певците да са ритмични....във всеки един стил. Просто в някои стилове това не личи толкова и не е особен проблем, а в други е напълно невъзможно да получиш роля, ако това ти липсва. Написах, че не съм чел теория, за да видя дали някой ще се хване за това и ще ми го натякне. Човешкото поведение е интересен обект за изследване Поздрави!

Забравих да напиша и най-важното, а именно, че човек дори и да е уникално талантлив, не работи ли, няма да има резултати в голямото пеене. Някой да не остане с впечатление, че залагам всичко на таланта А голямо може да е пеенето както в поп и рок музиката, така и в класиката, всяка сцена си има своите трудности и изисквания, които не следва да бъдат подценявани от никого. Постовете ми принципно са насочени към автора на темата и към други, които си задават подобни въпроси. Във форума влизат достатъчно добри музиканти, за да знам, че нямам право да си давам мнението като последна инстанция за нещата. Поздрави на всички!

Да, не трябва да се отказва човек предварително, трябва да си вярва. Моят пост по-скоро беше опит за отрезвяване. За съжаление само опитът може да ни научи на някои неща може да ни научи, не и многото обяснения. Музикалността е нещо, с кото човек се ражда. Трудът идва после и с него музикалния човек може да се придвижи до големи висоти, а немузикалният едвам до средно ниво...дори под него. Не знам ти от коя категория си, но ти пожелавам успех и все такъв непоколебим оптимизъм! Колкото до музикалната среда, в която растем... едва ли има пречка да се родиш в семейство на миньори и да имаш добър слух. Но нека не намесваме генетиката и това слухът като рецисивен или доминатен белег се предава по наследство, ако въобще може да се ползва терминологията от генетиката И повярвай ми, не всеки в този живот, който не споделя твоето мнение за нещата, е задължително някой страхлив и неуспял човек в съответната област... И не е задължително неговото мнение да е "наивното", както си се изразил... А на DISCORDIA с 2 думи бих си изразил позицията по следния начин: ако някой иска да стане наистина добър певец, трябва да е талантлив по рождение и да се скъса от работа по гласа си. Ако изобщо не е талантлив, и да се скъса от работа, цял живот ще си остане зад кулисите, дори и да участва в някакви формации, предимно самодейни. Бих се радвал, ако ти си изключение и наистина от човек със "средна музикалност"( с каквато пишеш, че си била), си станала с "отлична музикалност" (пак по твоите думи). Познавам десетки или дори стотици певци, повечето си вадят хляба изцяло с това и няма такъв случай. Или музикалността е била повече от средна в началото или отличната музикалност всъщност означава пеене в самодеен състав, в който често дори за помещение се плаща членски внос. С най-добри чувства DISCORDIA, може ти да си изключението, което не съм срещнал през всичките тези години. Бих се радвал ако е наистина така, животът да ме срещне с човек като теб, любознателен съм за изненади! В крайна сметка ни променя само онова, което ни изненадва. За съжаление целият ми опит не ми позволява да го вярвам. Успех ти желая и на теб!!! Може би са ми високи критериите за "наистина добър певец", понеже познатите ми си изкарват хляба с класическо пеене, а това все пак е форум, в който влизат поп-рок музиканти и не трябва да бъда толкова краен. Дерзайте и търсете мнения, не се знае колко е заложено във всеки от вас!

Angelina се е изказала толкова изчерпателно, че няма как останалите да се вмъкнем без да преповторим нещо и да оспамим темата Аз съм далеч от голямото пеене, но нека приемем, че имам някаква представа Мога много да изпиша, но ще ползвам нещо, което е казано доста преди нас: "От всяко дърво свирка не става". Многото приказки за това как човек може да се развие в пеенето и че с труд всичко се постига, за мен са напълно безпредметни или дори манипулативни в посока спелулативни. А иначе, имаш ли основата и ресурса да се развиеш като певец, тепърва ти предстои наистина много работа, понеже пеенето изисква голямо "копане" (харесвам го тоя жаргон ). Повечето хора не подозират колко много труд дели онзи, който пее наистина добре от онзи, който просто не пее фалшиво. Накратко - имаш добър слух по природа, не работиш ли много в насока да го развиеш, ще си останеш за домашна консумация с китара в ръка за пред група приятели. Ако това ти е целта - ок. Ако нямаш добър слух, пак можеш да стигнеш до варианта с китарата - като лъскаш едно парче до припадък, може и да го понаучиш да звучи долу - горе. Но дотам. Често съм чувал някои да казват, че слухът се оправя с работа. Не го мисля така. Не се оправя. Може евентуално с много повторения да лъснеш някаква определена песен или повече, но толкова, а дори и това си зависи от песента. А и дори да имаш някакво развитие, винаги ще си крачки назад от тези, на които слухът им е даден по природа. Не може всеки да е супер спортист, музикант, художник... Лошо е да бъдат насърчавани хора, които нямат шансове. Така само отлагаме момента, в който ще разберат истината, само че дотогава може да са потрошили време и пари, а и вероятно ще са претърпели доста унижение. За мен музикалността на певеца грубо казано има 3 аспекта: 1.глас, 2. слух и 3. ритмичност. 1. Това да ти е хубав гласът, да е богат, не зависи от нас, но зависи в по-голяма степен от при другите два аспекта. Развием ли го, можем да го направим много хубав, но само в размките на онова, което природата ни е дала. Не можем да надскочим природните обусловености. Макар че гласът сам по себе си на всеки един човек да има доста по-голям потенциал, отколкото ние предполагаме. Стига да работим правилно в тази насока, което е дълга тема - упражнения, педагог и т.н. Да, гласът ни може да придобие характеристики, за които изначално не подозираме. Често можеш да чуеш, че гласът с който пееш, не е твоят истински глас( ако имаш срещи с вокален педагог, разбира се). 2. Слухът вече го засегнах. Той е най-важният аспект от трите, понеже добрият слух все още не те прави никакъв певец, но той отсъства ли въбще не можем да говорим за пеене и другите два аспекта са без значение. Можеш да имаш прекрасен тембър на гласа, обертонове и т.н., но какво от това, ако пееш фалшиво. Никой не би те слушал и 10 секунди. Слухът почти не може да се развие. Човек или го има или не. Може да има някакъв напредък, но доста по-малък от този при гласа. В един хор, в който по дефиниция пеят хора с музикален слух доста над средното, ако някой има склонност да понижава, си понижава цял живот. А това да се понижава е минимална разлика от нужното. Какво да говорим за човек, който по принцип си пее фалшиво. Да, първите нива по-лесно се катерят, но в случая с пеенето няма да има кой знае какъв резултат. 3. Ритмичността. Тук е най-безнадеждно. Човек няма ли ритмичност, нищо не може да му я даде. Доколкото знам тези 3 аспекта са закодирани в различни и "независими" центрове в главата ни. И могат да се наблюдават най-различни комбинации в света около нас. Рядко се срещат добре развити и трите аспекта в един и същ човек. Имам наблюдение върху хора, занимаващи се с музика сериозно: певци с разкошни гласове, които не пеят достатъчно чисто, но ако пеят със съпровод, какъвто и да е той според стила музика, наместват се. Или певци с невероятен глас и слух, които са адски неритмични. Но това се компенсира с много труд и зверско взиране в диригента кога да си започнеш солото (е, понякога се ядат тактове, но нищо ново под слънцето). Ако говорим за класическа музика разбира се и ти дадат сложна роля. В поп и рок музиката ритмичността не е нужно да е на чак на такава висота и да си броипш трийсетивторини в главата . Не подценявам поп и рок музиката, там има достатъчно много трудности, за да не е хапка за всяка уста. Най - често в певческия бранш преобладават хора с добър слух, а също и прилична ритмичност, но с неразвити и необработени гласове. Затова от тях се иска работа. Тези с лош слух бързо сами се отказват. Тези, които са неритмични често могат да стигнат доста надалеч, ако гласът и слухът им са на ниво. Неритмичността проличава само при сложните изпълнения, но не минава без зверски репетиции или ако не ти бъде подадено от диригент или някой от групата. Ще завърша с нещо оптимистично. А то е, че човек наистина не подозира какъв потенциал носи. Има хора с грешна постановка на говорене дори, камо ли пък да решат да пеят нещо, но ако я оправят, могат да станат прекрасни певци, особено ако имат слух и са ритмични. Не се отказвайте, нека някой ви чуе, запишете се, чуйте се, искайте мнение от близки. За съжаление отиде ли се при произволен вокален педагог, той често би се изкушил да си изкриви душата и да ви обещае бляскаво бъдеще, макар да му е ясно, че от вас певец няма да стане никога. P.S. Не съм чел теория, нито знам достатъчно за тази област или за която и да е друга, за да считам мнението си за меродавно. Изказах само мнение, но базирано на познанства с доста музиканти и наблюдения върху тях. Ако не съм прав за нещо от написаното - ще се радвам да чуя други мнения. Не целя да съм прав, само споделям личните си наблюдения. Освен това вярвам, че всеки човек има талант за нещо. Въпросът е да съумеем да открием онова, в което сме най-добри. Тогава ще разберем, че другите неща, които сме искали дотогава, въобще не ги искаме вече, понеже онова, което можем да правим с таланта си е с пъти по-добро. Открийте таланта си. Ако той не е в пеенето, значи е другаде. И вероятно е не по-малко хубав, а защо не и повече...

Група като "Йерихон" е сред явленията, каращи ме да вярвам, че ентусиазмът в музикалните търсения не е обречен и ако е подплътен с умения, е неизбежно да не достигне своята "Обетована земя" (да се вкарам и аз в лексиката на групата и по - точно в библейските реминисценции, които поражда името й ). Албумът те подхваща още от самото начало, издържан и наситен със звук и идеи и не те оставя до последната песен (всъщност не харесвам едно парче). Експериментите в него са се оправдали като замисъл, а честата смяна на вокалите окончателно забиват щампата на звученето на албума като на музика, която трябва да се слуша и да се УСЕЩА във всеки един неин такт, а не като музикален фон, сътворен от един отегчен до дъно вокал и изпразнени от смисъл самодейци, затънали до гуша в клишета. Леле, като критик звуча Трудно ми е да отделя музиката на една група от смисъла, който виждам в самите хора, които я правят. В случая познавам част от членовете на групата и се замислих дали не съм пристрастен по някакъв начин. Сигурно е едно - ако не харесвах музиката и ако не си пусках песните им от време на време с удоволствие, едва ли бих писал в темата. Хубаво и лесно е да се пише за добрия продукт и безсмислено за поредния неуспешен опит на някого... извън градивната критика, разбира се. А кой ли съм аз, че да критикувам. Не знам за вас, моята любима песен от албума е "Everyday" Извън всичко това, искам да поощря групата да продължава да включва песни на български език. Знам, че по - трудно се възприемат, но лично на мен ми прави добро впечатление българския текст. Извън това, песента "Има ли ден" бе тази, която най - силно ме впечатли при първото слушане на албума. Ще отворя една скоба, но за мен музиката трябва да се прави само от хора, в които тя е жива и те имат пулсиращата потребност да я изведат извън себе си. А не както е често в съвременната музика - тя да се мисли изцяло според онова, което някой иска да чуе. Звучи наивно и сантиментално това за писането на музика, но защо да не е сантиментално . Смята се от мнозина, че българският текст намалява внушението - дали заради българския ни манталитет или заради обобщаващото, че никой не е пророк в собствената си държава... не знам, дълга тема е това. "Йерихон" определено са се справили и ги поздравявам сърдечно за качествения продукт. Поздрави на всички!

victor4y, не знам докъде стигнаха нещата, но реших да се намеся и аз...на слабо време . Така, както си се описал, ми напомни за мен самия... преди много-много годинки, когато тръгнах да се уча да свиря на китара. Намерих си школи от градската библиотека и започнах абсолютно сам-чета в школата, сравнявам коя струна коя е и така... Нямаше интернет, нямаше линкове....друго беше, но това сега не е тема. Ще споделя нещо, да ме прощават многото китаристи тук, за какъвто аз не се считам. Как си сигурен, че китарата ти е настроена въобще? Ако не е настройвана от някого в близко време, въобще не е ясно какви тонове ще звучат, дори и да спазваш многото уроци, линкове, табулатури и т.н., които ще откриеш. Можеш и сам да пробваш да я настроиш, но трябва да прочетеш как става това. Извинявай, ако си съобразил тези неща, но звучиш като абсолютно начинаещ, а тук не ти е обърнато внимание върху настройването. При тотално разстроена китара е без значение спазваш ли табулатурата пред себе си-ще звучат фалшиви тонове и мелодия въобще няма да има. Не и онази, която се опитваш да свириш. Аз като започнах, Кремоната ми беше събирала прах на стената около 10 години, преди да ми хрумне, че искам да свиря на нея. Беше купена за друг човек и веднага изоставена, докато не дочака аз да се сетя за нея. И съответно е била адски разстроена....като звучене.....но предполагам и от това, че е била изоставена 10 години, преди аз да реша да свиря на нея . Ще споделя и още нещо, което според мен е важно. Това, дали струните са найлонови или метални, се обуславя от много неща... няма да се спирам сега върху това. Просто имай предвид, че с найлонови струни се свири доста по-лесно. Особено ако си начинаещ, металните струни направо могат да те откажат. Моята китара беше с метални струни. Аз бях много упорит в началото и свирех с лепенки по пръстите, но ръцете ми въпреки всичко се пукаха от пришки...течаха... страшно беше. Свирех с часове в началото. Помисли да смениш ти или с чужда помощ струните с найлонови... ще ти щадят повече пръстите, освен това се свири по-лесно. Във въпросната песен на Металика има барета, които се правят много по-лесно с найлонови струни. Въобще, ако съдя по себе си, найлоновите струни за една кухарка, са доста по-подходящи, ако говорим за начинаещ. Научи основните акорди, прочети ги някъде, научи се да ги "разлагаш" тон по тон с пръстите на дясната ръка... Но вероятно искаш само да научиш една песен, за да покажеш на някого как я свириш и китарата ти след това да събира прах по таваните. Както и да е. Музиката е голяма магия, ако си достоен за нея, тя ще те докосне. Бъди здрав!

Не познавам въпросната г-жа Оникян...възможно е да е добър педагог...или пък само добър демагог...нямам честта да я познавам, следователно не би било коректно да я коментирам. Затова искам да вметна само нещо...по принцип. Има доста квалифицирани педагози, които вземат за ученици само хора, които наистина са сериозни и действително имат сериозни качества за пеенето....хора, които биха ги представили добре и такива, които заслужават един добър предподавател да им отдели от времето си. Но времената са трудни и доста вокални педагози(особено по-некачествените) са склонни да вземат всеки един, който е готов да си плаща таксата. Разбира се, не всеки ученик е тръгнал с голямата идея да покорява световната сцена, нормално е да има различно ниво ученици, така както и различно ниво вокални педагози. Но когато чуя за учител по пеене, който не връща никого, а при все това взема на урок повече от 10 лв. , косите ми се изправят. Това, казано на жаргон, си е чисто престъпление. По-горе четох как не било проблем, че се пеело фалшиво, как и да си пълен бездарник, ти се набива в главата, че с труд всичко се постига. Нямам нищо против труда и упоритостта, но хората не се раждаме с равни способности...някои са силни в едно, други в друго. Може ли всеки да стане най-бърз на 100 м гладко бягане...или плуване..или троен скок...или дори бокс? С пеенето принципът е същият, защо някой си мисли, че тук важи съвсем друг принцип? Може да има подобрение, дори сериозно подобрение, но дотам..... Как може да бъде насърчаван човек в пеенето, който няма достатъчно ресурс за това? Как може да му бъдат вземани цели 25 лв? Така се прави една мечешка услуга...човекът пее, но е обречен да е винаги втора категория, където и да отиде да се занимава с музика. И някой ден все пак ще усети върху себе си неумолимата истина, а именно, че НЕ СТАВА ЗА ПЕЕНЕ и тогава ще боли много...не само заради пропилените средства и време. Разбира се, не всеки гони голямата сцена и изява, може някой просто да иска да си пее под душа, пред приятели...ок, но нужно ли е да плаща за целта повече от 10лв...познавам куп преподаватели, които вземат по толкова, или по 10-15 лв., при това учениците им са постигнали много повече(наистина много повече, някои си изкарват хляба с пеене) от това да са в топ 80 на Мюзик Айдъл(на това последното се смях от сърце, то си е като виц направо). Всеки има право да си дава парите, където прецени, не съм против това... но съм против някой да бъде лъган и заблуждаван в онова, което реално може да постигне като певец. Още повече, че пеенето е едно такова изкуство, за което човек трудно може сам да прецени докъде е...не е като иструмента, при който можеш да го чуеш отстрани, да сравниш техниката. А ако човек е музикален инвалид, дори и да се запише, пак може да не разбере, че пее ужасно фалшиво. Ако преподавателят е искрен с теб, каже ти, че певец няма да станеш, че няма кой знае колко да постигнеш в това, но ти въпреки всичко държиш да си плащаш-тогава ок, всеки избира как да харчи...Един играе хазарт, друг е маниак на тема "дрешки", трети ги хвърля по жени(по мъже хихи), алкохол и т.н... защо някой да не си троши парите за това да зяе срещу някой, седнал на пиано? Пак повтарям, не познавам въпрсната г-жа Оникян, този ми пост не е насочен към нея, не знам дали написаното от останалите за нея е така, както е представено. Не бих дал координати и на учител, за да не се възприеме всичко това просто като една реклама. Искам само да е червена светлина за онези, които искат да се занимават с пеене. Искрено ваш: Неморино.

^Написах ти отговор, след като настояваш за такъв, но виждайки, че с много от нещата съм избягал напълно от темата и че не е редно да я задръствам така, ти го пращам като лично съобщение. Ще се убедиш, че нямам нищо против Ерик Адамс, макар да не го слушам, а характеризирането на гласа му като "малък" си е единствено твоя погрешна интерпретация; ще прочетеш за мнението ми относно фалцета, както и ще ти разясня функциите на кавичките в българския език, които са повече от две, а някои са напълно антагонистични, като например придаването на противоположен смисъл на поместеното в тях, а същевременно буквално да удостоверяват дума или израз, според това как са били поднесени от първоизточника им, когото цитираме. Поместих това в темата, за да не стои отворена с въпрос към някого, който се покрива някъде и не отговаря и не отговаря

Не подценявай проблема...операцията не е някаква съдбовна и тежка, но е доста отговорна. Не искам да те притеснявам допълнително, виждам, че достатъчно си, но гласните връзки са много деликатна област в човешкото тяло и не трябва да пестиш време и пари, за да намериш най-доброто за теб. Задължително(според мен) е консултацията с повече от един лекар и не прави грешката да споделяш какво ти е казал предишният лекар. Първо, защото лекарите се повлияват(в една или друга посока) и второ-лекарите са честолюбиви и не обичат един вид да бъдат преценявани от теб...не обичат да се чувстват като на изложба и някой да ги преценява, обичат да знаят, че те са ти единствената любов . Доста лекари е имало в живота ми около мен - мои познати, сестра ми също, та имам идея....за съжаление никой не е УНГ . И най-добрият лекар да е, няма гаранция, че ще се справи перфектно точно в твоя случай. Затова ще ти споделя лично мнение, без да настоявам да ти влияя за кардиналното решение...както вече споменах, няма гаранция къде ще е най-добре за теб. Просто съм ходил при различни лекари, имам хроничен фарингит и моята УНГ сага си е голямо ходене по мъките от 7-8 години..... Много съм доволен от проф. Досков от ИСУЛ. Загубил съм му телефона някъде, но приемаше в един кабинет на 4-ия етаж, просто отиди някоя сутрин, няма нужда от предварително записване, до скоро вземаше 30 лв на преглед. Има доста клиенти, но е внимателен и няма да те изцежда с пари самоцелно. Ще ти обясни как стоят нещата, какво може да се прегледа, какви процедури има за това или онова, ако проявяваш интерес го питай за цени. НАсила няма да те убеждава това или онова, внимателно обяснява какво може да се прави в твоя случай. Проблем е само, че често пътува извън България, заради някакви медицински симпозиуми. Моят проблем не се лекува, но той се отнесе най-професионално към него и смея да твърдя ме посъветва най-адекватни неща от всички предишни лекари. Освен хроничнич фарингит, това лято имах киста на едната сливица...извади кистата с местна упойка-супер премерено действаше, освен това е приятен човек. Разбира се, кистата и махането й не е толквоа сериозен проблем като интервенция.Ако имаш време, мини и през п-ф Досков, преценката ще си е твоя. Не мога да твърдя, че е най-доброто за теб, това ти ще прецениш. Аз не съм лекар, просто пациент съм и е възможно мнението ми да не е достатъчно обективно. По-горе някой, мисля че Caruzo, те беше посъветвал нещо, към което се присъединявам. За да се е стигнало до образуване на певчески възел, значи вероятно бъркаш някъде, има някакъв проблем с гласовата ти постановка. Трябва да разбереш къде бъркаш, за да си останеш само с един певчески възел, трябва да разбереш къде е причината, понеже решаването на проблема с певческия възел няма да отстрани причината за образуването му и може да се появят нови. Успех! И не се притеснявай толкова, довери се на някой лекар, но само след като си посъбрала повече професионални мнения от специалисти...а не от такива като мен

За това какъв е гласът на един певец водещ е не толкова диапазонът(отделно, че ако не е работен глас, диапазонът му ще е твърде малък и непоказателен), а тембърът и най-вече преходът къде му е. Като те чуе вокален педагог, би следвало да може да те определи. Това е важно,ако се занимаваш с класическо пеене, понеже много хора са останали с похабени гласове и са се отказали от пеенето след 4-5 години копане в тази насока, поради факта, че са ги определили какви са. Най-често се случва при баритони, които се мислят за тенори. Никой от форума не може да ти каже ей така по написаното какъв глас със сигурност си. Познавам прекрасни бас-баритони, които пеят си на първа, ако решат да се правят на тенори пред сопраните , но това не ги прави тенори. А има тенори(т.нар. къси тенори), които дори не достигат хубаво си на първа, а пеят най-много ла на първа, но са си тенори все пак. Така че диапазонът не е водещ. За това, че имаш подобен диапазон-голямо браво. Не подценявай определянето на това какъв глас си, посъветвай се със специалист, ако смяташ да се дереш някъде. Нека те одерат с пари за съвет на едно две места, но да не си дереш после с години гласа там, където не е добре за теб. По обясненията ти бих заключил, че си баритон, но не искам да приемаш меннието ми за меродавно...просто мнение на един преминаващ лаик ...

Вибратото е естествено следствие от правилното пеене, появява се с времето. В класическото пеене(което е и най-правилното и трудно за изучаване пеене) вибратото невинаги е ценено при всяка една партия. Който може да пее с оперна постановка, може да пее всичко. Не казвам, че трябва да изучаваш този тип пеене, вероятно нямаш подобни цели, говоря по принцип. А сега по същество. Трябва да се стремиш да пееш правилно, вибратото ще се развие от само себе си. Как да се научиш да пееш правилно-не съм аз човекът, който да може да ти обясни, нито пък е възможно да се обясни в един текст, да се прочете и да се запее. Много кандидат певци се стремят към вибратото като самоцел, преди още да са се научили да пеят и вместо вибрато се оказват с някакво отвратително тремоло или ужасно клатене в един момент. Ако ти предстоят дълги години пеене, по-скоро би бягал от вибратото като начин за звуковъзпроизвеждане. Научи се да пееш, направи правилна постановка, вибратото да ти е последната грижа, то ще се появи от само себе си с годините. Ако постигнеш вибрато някакво, преди да имаш правилна постановка, жална ти майка, никой уважаващ себе си музикант няма да иска да те слуша. Между вибрато и клатене разликата за лаика е съвсем малка, но всъщност разликата е голяма колкото между наглед подобни думи като вибрато и вибратор. Равните гласове в много случаи са за предпочитане. В класическото пеене много често се търси равният тон и който има правилна постановка, може да го изпее, но който е тръгнал от самото начало с клатене, си клати грозно пак и пак, някои хора не могат да си хванат тона, ако не го разклатят здраво преди това. Понякога е доста комично...на сцена едвам си удържаш смеха като до теб се кикотят на това как солиста си катери тона едвам и като наближи да го качи го разклаща за по-сигурно... стискаш зъби, понеже цялата публика гледа към сцената, към теб и другите, а е супер смешно. А ако клатиш при пеене, ще ставаш в един момент само за квартална и махленска употреба. Чуй как пее някоя леля на над 50 години и ще разбереш какво е клатене. При жените на възраст клатенето се усеща най-силно...направо да си запушиш ушите. Гласът се отпуска(ако може да се каже, че гласът се отпуска), имам предвид гласните връзки, гласовият апарат... Така че недей да се стремиш да пееш с вибрато, в никакъв случай не търси този ефект, стреми се да пееш правилно, чети как се диша, съветвай се с добри певци, ако не можеш с педагози. НАправи си правилна постановка, вибратото го забрави, ако си направиш постановка, вибратото ще дойде от само себе си. Просто мнение на един преминаващ лаик.

Две октави са ти напълно достатъчни, за да станеш отличен певец, стига да можеш да ги ползваш отлично. Не слушай кой колко октави имал и т.н. Повечето представа си нямат как се броят. Из старите метъл списания пишеше за вокала на Manowar, Judas Priest и т.н., че "хващали" 4 октави и ние цъкахме с език без да сме наясно какво всъщност е това. Прочети пак първото ми изречение. То само по себе си не е прецизно, тъй като умееш ли всъщност да ползваш отлично 2-те си октави, то всъщност ще се окаже, че диапазонът ти е доста по-голям. Ако необработен глас има диапазон 2 октави, обработи ли се, диапазонът се разширява чувствително. По въпроса какъв глас си... Понеже съм пял с немалко добри певци(не твърдя, че аз съм такъв), мога да те уверя, че има баси, които хващат чисто тенорови височини(тембъра сега не го обсъждам), а също и тенори, които се справят с басови партии при необходимост. Кое тогава ги прави да са тенори, баритони или баси(съответно алти, мецосопрани и сопрани при жените)? Какъв глас си не можеш да определиш със сигурност сам. Ако те чуе някой, който е вложил някакво усилие в тази област, ще ти каже предположение, което вероятно ще е правилно, но със сигурност можеш да знаеш, САМО АКТО ТЕ ЧУЕ ВОКАЛЕН ПЕДАГОГ и те разпее на едно пиано. Показателно за това какъв глас си е КЪДЕ ТИ Е Т.НАР. ПРЕХОД. Според по това къде ти е преходът, може да се определи какъв глас си. Важно е вокалният педагог да не е пълен лаик някакъв. Много хора се оказват с увредени гласове и са с напълно похабени след 4-5 години пеене само защото пеят теорови арии, а са си чисти баритони и обратно. Всичко това има особено важно значение, ако се занимаваш сериозно с пеене. Ако пееш под душа и тук-там показателно за това как пееш е да не се мъчиш и да не те боли гърлото след като си пял или докато пееш. Боли ли те, явно някъде бъркаш. Не пей, ако те боли гърлото, пази го, това е много фин и важен инструмент...Това е от мен, надявам се сред всичко написано от мен, е имало поне нещо полезно за теб. Прочети малко специализирана литература-дишане, диафрагма, резонатори, където нещата са разгледани от специалисти. Аз не съм специалист, просто споделям опит.