Лампи за фазови инвертори в лампови усилватели

[synchu]

Леко подтикнат от този материал ( http://www.guitaramplifierblueprinting.com...aseinverter.pdf на английски сори) много бих се радвал на споделени мнения за (потенциално) влиянието върху тона на китарните усилватели, в зависимост от дизайна (може би?), при промяна на типа на лампите, използвани за фазов инвертор (12AX7, 12AT7, 12AU7 и т.н. от сорта).

Валяка, МЧука & Грег са особено добре дошли ( то стана кат събиране на добре облечени бизнесмени малко ама .... )

[Evtim Djerekarov]

Aз мисля, че в статията, която си дал, нещата са добре обяснени сами по себе си и звучат съвсем логично.

Има логика в това лампа, която има по-голям максимален аноден ток, да е по подходяща във фейз-сплитера, който в общи линии представлява диференциален усилвател. За също споделям мнението, че фазоинверторното стъпало и изходният трансформатор имат най-голяма роля за характера на звученето на крайното стъпало(както и обратната връзка).

Коя точно лампа и какво стъпало как звучи, наистина гореспоменатите люде, които по-активно си играят с лампови усилватели, биха могли да споделят.

Редактирано Януари 18, 2010 от Evtim Djerekarov

[Gregg]

Фазоинверторът е един от многото поводи за дискусии в ламповите усилватели. Едни се кълнат, че от там идва спеицифичния драйв на крайното стъпало , другите казват че и крайните лампи също кривят и т.н. Истината е, че на който му е любопитно трябва да пробва различни лампи и конфигурации в един и същ амп. Аз лично не съм правил такива експерименти и не мога да коментирам от първа ръка. В такива случаи е по-добре да ползваме ушите си и сами да преценим кое е по-добро за нас, отколкото да се потапяме в скучни теоретически дискусии.

[synchu]

^Така правим, но все пак разполагам с определено ограничено количество усилватели

 

Би ми се искало темата да е по-скоро с практическа насоченост - ей такъв и такъв дизайн, ей такъв и такъв е ефекта, според мен, като сложа 12AY7 например.

[Parni_Valjak]

Темата е обширна, и не може да се даде алгоритъма, който се иска. Самата статия има доста субективност и явно неверни разсъждения. Няма да я коментирам подробно, но ще отбележа някои неща.

When you push your amp hard it is not as much the output tubes distorting as it is the phase inverter breaking down and distorting.

Грешно твърдение за всички случаи с изключение на мастер контрол след дефазатора. Самото поставяне на всички случаи под един знаменател, както е посочено в началото е грешна постановка.

Това е така, защото дали един дефазтор ще криви или не е в пряка зависимост от това къде се регулира сигнала - преди или след него.

Мастер регулатор в стерео вариант (двоен потенциометър) който да регулира сигнала от фазоинвертора към първите решетки на крайните лампи е известно решение, но твърде слабо разпространено, поради ниските си технически и конструктивни характеристики. Което означава, че може да се пренебрегне като частен случай.

Добре конструирания фазоинвертор не криви при преобладаващите схеми, където мастерът е преди него. Връзката между него и крайните лампи е фиксирана, т.е. няма средства за промяна на сигнала. Затова би било направо глупаво да се твърди, че фазоинвертора ще започне да криви преди крайните лампи да започнат да изкривяват. Ако е калпаво реализиран, може да прави така, но тогава не може да се говори изобщо за нормален усилвател или поне неповреден такъв.

 

Сега за подмяната на лампите.

Винаги може да се хвърли яйце във вентилатора и да се гледа какъв е резултата. Двете избрани за коментар лампи ECC83/12AX7 и ECC81/12AT7 имат много различни параметри, за да могат да работят само с подмяна в цокъла. Да, има конструкции с едната и с другата. Но всяка лампа води със себе си и елементите, които я поставят в правилен режим. Директната замяна на едната с другата я поставя в неправилен работен режим. Естествено е в такъв случай да се получи разлика в звука. Към по-лошо разбира се. Защото нормално един усилвател трябва да работи поне в два режима - чист и изкривен. Когато може да работи само изкривено (при неправилния режим на фазоинвертора), вече не е нормален усилвател, а специфичен, само за определено приложение. Да има такива решения, например на MESA, но това е частен случй, а тук мисля, че се дискутира общия такъв.

Случвало ми се е да експериментирам подобни замени, и резултатът винаги е бил по лош от правилната комбинация лампа - режим.

 

аман от "специалисти":

We have almost 10 times the current available to drive the output tubes before the phase inverter starts to break down.

Този цитат се отнася за ECC81/12AT7, която има максимален аноден ток от 10mA. От къде ще дойде този 10 пъти по-голям ток, бе аланкоолу? Освен лампата да може да го даде, трябва да се постави в режим, който да го осигури! Когато анодните резистори (на парафазен фазоинветор, от Marshall, Fender, и почти всички останали) са 82 000 и 100 000 ома. Дори в режим на късо съединение, токът не може да стане повече от 3 mA за анод. Как тогава ще се осигурят 10-те mA които лампата може да осигури?

Така става, когато хора дават акъл извън областта на собствената си компетентност.

 

Още една глупост:

In guitar amps we purposely push the output tube beyond their design limits to make them distort.

Не е вярно, че лампите се поставят извън техните граници. Лампите ограничават сигнала, когато излезнат извън възможностите на конкретната конструкция, захранване и т.н. Но не излизат извън допустимите за самите тях възможности! Когато се пишат умозаключения трябва сериозно да се внимава дали написаното е с правилните думи и изрази. Иначе излиза глупост.

 

Може още много да се претака напред-назад, но за да има смисъл темата, трябва да се структурират конкретни въпроси, на които да се дават конкретни отговори. Поне това е моето мнение.

[Evtim Djerekarov]

Не е вярно, че лампите се поставят извън техните граници.

Това е точно така. Лампите кривят, защото стъпалото е "в режим на насищане", или пък активният елемент е напълно запушен, което няма никаква връзка със излизане извън работния режим на лампите.

Лампите все пак могат да бъдат заменени и да се чуе звуковият резултат, но едва ли резултатът би бил по-добър, без необходимите модификации.

Трябва да се спомене обаче, че в случая критерият е твърде субективен и няма твърде много общо с инженерните принципи, целящи постигане на максимално линейни характеристики. Според мен най-важното е когато се прави нещо в китарна апаратура, да е сигурно, че няма да настъпят повреди.

Иначе субективният момент е твърде голям, за да мога да имам някаква ясна позиция по въпроса(в смисъл - постигане на определено звучене), тъй като не съм си правил експерименти.

 

Иначе, що се отнася до десетократно по-големия аноден ток на въпросните лампи - това би имало полза само тогава, когато стъпалото е така оразмерено, че да позволява работа без нежелани изкривявания. Мисля, че в определени ситуации, по-ниското изходно съпротивление би имало плючове.

 

Във връзка с горното искам да те попитам:

Нормално, във един китарен усилвател, когато крайното стъпало вече изкривява, протича ли решетков ток през решетките на пентодите/тетродите, в смисъл - има ли смисъл от ниско изходно съпротивление на фазоинвертора в тези случаи, или решетките на крайните лампи винаги имат високо входно съпротивление.

Редактирано Януари 19, 2010 от Evtim Djerekarov

[Gregg]

Директната замяна на едната с другата я поставя в неправилен работен режим.

 

Ако се правят подобни екпсерименти ще се наложи често да играе поялника или да се направи така, че някои резистори да се превключват помежду си, за да се осигури оптимален режим на работа на съответната лампа.

Дали ФИ криви преди крайните лампи или не се вижда на осцилоскоп и лесно може да се демонстрира. Чрез известна промяна в анодното напрежение и някои резистори може да се постигнат различни резултати в тази област.

[Parni_Valjak]

...

Във връзка с горното искам да те попитам:

Нормално, във един китарен усилвател, когато крайното стъпало вече изкривява, протича ли решетков ток през решетките на пентодите/тетродите, в смисъл - има ли смисъл от ниско изходно съпротивление на фазоинвертора в тези случаи, или решетките на крайните лампи винаги имат високо входно съпротивление.

Въпросът има няколко отговора, в зависимост от приложената схемотехника и класовете на работа.

Може да протичат токове, може и да не протичат.

В определени случаи, когато протече ток в решетката се зарежда прехвърлящия кондензатор и се нулира тока. Получава се автоматично решетъчно преднапрежение.

Винаги е добре изходното съпротивление на предкрайната лампа да е ниско. Но не е лесно да се направи такова. При мощните лампови усилватели (примерно с 6х6550) се поставя във всяко рамо по един катоден повторител захранен с високи напрежения. При 50-100 вата може да се мине със стандартните стъпала със аноден товар.

Отделен случай за режими клас AB2, B2 е трансформаторната връзка към решетките на крайните лампи. Така се спазва изискването за ниско съпротивление на източника, но решението е скъпо и отдавна не се използва. Освен в HI-END бутикови изделия, където качеството е спорно и е в отделна субективна категория.