Ivory 2, нови модели електронни пиана и т.н.

[costa01]

А видя ли Yamaha AvantGrand? Това е цялата механика от роял, без струните...

 

никога не съм казвал за тези инструменти, че не стават за нищо. Това си е цяла отделна инструментална индустрия, със своите плюсове и своите минуси.

следя какво рекламира тази индустрия, излизат разнообразни джаджи на пазара с хиляди възможности. Само, че на някакъв маркетингов плъх му е хрумнало да пробутва тези инструменти, като полупиана

 

а чисто технически погледнато, от цялата верига, от клавиша до струната, когато липсва дори един елемент, се получава нещо друго. Дори оригинална механика на роял без струни не може да компенсира тяхната липса. Знаем, че механиката завършва с чукче, което има определена еластичност. И в зависимост от това, как тази еластичност е обработена от акордьора, чукчето отскача по хиляди различни начини от струната, което е определящо също за характера на механиката другата част от работата я върши пианистът

 

скоро попаднах на една подобна ямаха гениална е джаджата

[acc]

Synthogy са анонсирали появаа на ново поколение Ivory виртуални пиана през пролетта на 2010.

 

Очаквам изненада от любимия инструмент

 

Линк

 

 

Отдавна не си бях посещавал темата, и с удоволствие установявам че се е развила.

 

Като става дума за MIDI клавиатури, бих дал и този вариант на Петроф, който според мен е вероятно да се окаже върха на върховете:

 

Petrof MIDI grand piano

[CyberGene]

Изглежда супер, ама така като гледам е поръчково, сигурно струва баща си и майка си

[acc]

Изглежда супер, ама така като гледам е поръчково, сигурно струва баща си и майка си

 

До колкото разбрах са м-у €10 000 и €12 000

[WESS-MUSIC]

Изравям темата отново — 2 години по-късно.

От тогава насам излязоха Айвори 2…, излезе и N1 на Ямаха "Аван Гро", както и CLP 400 серия, а освен тях и новите Каваи, както и гримирани в нови опаковки Роланди. Казвам го с ирония, макар и да съм фен на Роланд.

 

Бих искал да споделя опит с N1, наследника на Ямаха N2 и 3 Аван Гро.

Преди 2 дни бях в Щутгарт в магазина на "Фишер" — пиана и рояли, основен вносители за Германия за Фазиоли.

 

Смисъла на това начинание бе закупуването на Аван Гро N1. И тъй като тук няма къде да го пробвам, а парите му са доста и разбираемо в магазина на Яамаха в София не би било финансово оправдано да стои на склад/показ, реших да съчетая ангажимент с пътуване до Германия с това да тествам това, т.нар. хибридно ел.пиано. Знаем защо е хибридно — клавиатурата казват, че е свалена от роял, а звукът е семплиран.

 

...

Спрях зука преднамерно още преди да съм започнал теста.

За сравнение преди това "чукнах" (пак със спрян звук) на модел CLP 470, CA 63 на Кавай. И двата са с положителни отзиви за механика им, "дълги клавиши" спрямо нита, което предполага по-удобно свирене и контрол на звука в тиха или много тига динамика. Преди това бях дръннал на по-стари модели на Роланд и Ямаха (Rol. PH 305, Yam. CLP440, C5 stage p., Rol. GX700 stage p.)

Несдусмислено CPL 470-480 както и CA 63 имат много по-разлини клавиатури от останалите.

 

Веднага след това се метнах на Аван Гро-то.

Изришно помолих още преди да го чуя звука на N1 да му спрат реверба и да слушам само оригиналния звук, акто преди това и неговия потенциометър го свих на 0 и само "свирех на сухо", както на предишните дигиталки.

 

Абсолютно нищо общо с тях. НА възраст съм, ан която съм опитвал какво ли не като пиана, мастеркиборди и т.н., но това ме изуми с реализма си.

Беше твърде подозрително и по-надолу споделям доплънителните сравняния.

 

Най-ценното наистина е клавиатурата.

Тя е почти, ама много почти 1:1 с тази на рояла и го казвам, не защото съм го чел в интернет, а защото в магазина асистентът бе непрестанно с мен и ме разведе из 3-те етажа където сравнявахме пиана, рояли и дигиталки.

В потвърждение на това, на по-долния етаж бе прототипа на рояла на Ямаха от който са записани семплите и е взета механиката.

Почти веднага (време за прекосяване на 1 етаж) от N1 се метнахме към него (рояла) за да направя съпоставката.

Да, 1:1. Много пъргави клавиатури. Тремоло на един тон трудно се свири на пиано или роял. На тази МОЖЕ.

(Не намесвам дигиталките или синтезаторите — тях това им е единствената положителна страна).

Различното е само пластмасата. Лично мен това не ме подразни.

 

По моя стъвсем лична преценка клавиатурата е "маалко лека", 50-52-55 гр, но съвсем същата на тежест, динамика и дълбочина клавиатура спрямо т.нар. оригинал.

Така че в това дето го пишат по рекламите, които обикновено имат за цел да успиват клиента, е вярно.

 

Над самото ел. пиано имаше мостра на клавиш. Чукчето удря по относително средно твърда повърхност вместо по струна.

Не мога да определя какво е, тъй като не съм я пипал с ръка мострата — дали е киче или гума не мога да кажа.

Има 2 оптични сензора, които мерят време от стаус "он" до "офф", което прави динамиката от тихо до много гръмко.

 

Като стана дума за динамика — невероятно широк динамичен диапазон за ел. пиано.

Казвам го като изключително скиптичен човек спрямо подобни инструмнети.

Сравнена динамиката с тази на рояла, разликата е наистина пренебрежима, все пак есествено в полза на истинския инструмент.

Говоря за тест на слушалки с N1 и естествено спрямо реална акустична среда в залата с рояла.

Ниският регистър на N1 е много богат, високият красив, мек и изразителен. Легатото, дори и в октави, става от самосебе си.

Аз самия не харесвам острите Д.пиана, чиито тонгенератори произвеждат МР3-ки по качество.

 

За съжаление удоволствие от звука е само на слушалки. Вероятно на външни монитори или колони пак, но на вградените... има какво още.

На неговите си говорители звучи орязано в ниския, както почти всички дигитални пиана. От там нагоре е ОК.

Необходимо да се боднете едно малко уферче или да подмените басовия говорител, иначе язък за тези 6700 евра + допълнително доставката.

(това бе цената при тях, макар и да го има с ок. 450 надолу в други магазини в Германия)

 

Положително съм изненадан от "Високият регистър", който е много чист, но не е като карфица в тъпанчатата при форте.

Може да се свири легато наистина във всички динамики и отново повтарям, да не пищи истерично както Кавай, Роланд или по-ниските серии на Ямаха.

...

За първи път подобен читав звук, съизмерим с този на големи семплирани библиотеки.

Трябва да кажа, че дори тази на Ийст-уест, с Ямаха роял (4-тe пиана са общо 270 GB, Ямаха C7 не знам колко е), не звучи толкова хубаво, както АванГро (в случая на слушалки).

 

Левият педал буквално променя звука. Предполагам и той е семплиран доплънително, а не е заложен просто един филтър.

Много добре пипнато.

Десния педал поддържа всички хватки, дето може да се докарат на рояла, с исключение на шума от клъстера при рязко натискане на педала без да се свири.

Това едва ли на някого би му липсвало, освен ако някоя по-модерна пиеса не го изисква.

 

Основните разлики спрямо Ямаха рояла:

01:

има по-късо отзвучаване на т.нар. релийз тригери (при спрян ревърб) след вдигане на клавиша (тест: в среден регистър — стакатисимо динамика фортисимо).

Рояла остава да вибрира макар и със затворени всички демфери. Корпусът е затова в крайна сметка, както и разликата в цената!

Според консултанта, това обаче можело да се регулира от менютата. (и при други пиана CLP470 и 470 също го има).

По "default" обаче са тихи и къси.

 

02:

Резонансите от средния педал при N1 сработват само по тонове от обертоновата редица, а не при прозиволно избрана комбинация задържана от сустенуто пдала.

За какво става дума:

Ако на рояла натиснете беззвучно да речем само черни клавиши от ниския регистър, задържите посредством ръка или среден педал и "боднете" един или повече тонове по-нагоре (или ако искате и под тези) отзвучаването е както при Айвори 2 — идва си с реализма за ситуацията.

При теста с N1 направих същото — лява ръка черни клавиши — дясна във форте "до ре ми фа сол" в бързо темпо и чакам да чуя отзвучаване...

Веднага помолих асистента да провери дали няма нещо спряно от менютата.

Открихме заедно, че ако натиснем беззвучно, да речем, "до-сол-до" (голяма октава и горе "до" от малка) като с дясната дръннем "до, ми, сол, си, ре" от първа до втора, обертоновете след вдигането на дясната ръка отзувчават както е описано.

Разочароващото е това, че на истински роял каквото и да оставиш отворено като струна, зазвучава, без значение дали горните тонове са част от обертоновата редича на онова, което държи лявата ръка.

Все пак това не е основното, заради което пианото се купува.

____

Субективно:

 

Връщам се на, по моя преценка, леката клавиатура.

Тази точка не би могла да се тълкува като слабост, макар, че в първият момент това ми се стори вид неудобство.

Обърнах внимание и на този проблем в магазина на Фишер, макар че както казах, на рояла на Ямаха клавиатурата бе същата по тежест, защото асистентът извади от джоба си тежести от по 50, 10, 5 и 2 грама. Замери N1 и се метнахме на рояла — ами... и там същото или мнооого "почти".

Т.е. едва ли имам право да критикувам, защото има хора, които предпочитат по-меки клавиатура.

За моя приятна изненада консултатнът сподели, че не съм пърият, който това го притеснява, тъй като клавиатурата е именно "революционното" е това ел. пиано, макар че за лятото готвят ново с пианистична механиха, която връща малко по-бавно (пак по неговите думи).

 

В този ред на мисли, на клиентите, които имали подобни забележки/изисквания към тежестта на клавишите, от магазина (Фишер, Щутгарт) за около 100 евра поставяли допълнителни "скобички" на лоста на чукчето, според желанието на клиента за "втвърдяване" на клавитурата. Не искам да намесвам опцията "лека, средна тежка, фиксирана", защото те са само миди управляеми от менютата и нямат нищо общо с физическата промяна на тежестта на клавиша, за която става дума.

Мен това много ме израдва, че е възможно и изразих положително задоволството си.

Консултантът също добави, че поддържането на тази клавиатура — било тя да се направи по-тежка или по-дълбока, би могло да се извърши от всеки свестен акордьор.

 

Седмица по-рано говорих с мой приятел, преподавател в Парижка консерватория, по темата какво мисли за същото това пиано.

Той бе по-сдържан от мен. По неговите думи цената е понадута.

 

Признвам, че винаги съм бил почитател на звука на Стенуей и Бьозендорфер, но това ел. пиано е удобно решение за студиото ми,

а и нищо не пречи по миди да свири с който си искам роял от библиотекаа на Ийст Уест, пък макар и да не поддържат полупедал.

Всъщност, не се знае дали с опциите на N1 това не би било възможно, защото ако е миди обвързано освен с 64 контролер и паралелно с 11, както само предполагам, може и да става, въпреки че има и други начини при запис това да се постигне.

В допълнение: нямам близки приятели акордьори, но ако има из форума такива, въпросът ми е: колко би струвала самата механика на един роял от този клас що се отнася само до клавиши и педали?

Бих бил благодарен да науча. И това би дало отговор на въпроса "струва ли си цената му" с всичките си добри и слаби страни?

 

Поздрави

Редактирано Април 6, 2012 от WESS-MUSIC

[CyberGene]

Добро ревю, благодаря, интересно ми беше Ще ми се да го пипна и аз някой ден. Иначе и без да го пипам, е ясно, че механика от истински роял няма как да не е супер, то просто от това по-добре няма как. Обаче аз лично смятам, че за дигитално пиано, което е с фиксирани семпли, без възможност за ъпгрейд на звука и - както вече беше установено по западните форуми - с луупнати семпли (не са дори пълноразмерни), цената е прекалено висока. Просто да изръсиш толкова много пари заради едната клавиатура някак си не ми се вижда оправдано, защото само след няколко години звукът ще бъде морално остарял, колкото и да е добър на първо слушане, просто с цифровия звук е така, няма начин... Аз лично ако имах толкова много пари за даване, щях да си купя някакъв сравнително хубав истински роял на старо. Защото е ясно, че ако купуваш такъв инструмент, едва ли го купуваш за свирене със слушалки, а то като е с колони, не виждам какво пречи и акустичен роял. А ако е заради това, че няма нужда от акордиране, пак ми се виждат бая пари накуп. Но понеже вече започнах да звуча като киселото грозде, ще спра дотук и ще кажа: дай боже всекиму!

[WESS-MUSIC]

Откровено казано, охлаждам ентусиазма си именно по причината, кото изтъкваш с остаряването на звука.

Волю-неволю това е неизбежно. Опитът го доказва.

Преди 20 години специализирах компютърна и електронна музика в Хага и имахме доволно добра техника за времето си.

Сега е само с музейна стойност. По тази причина си пазя и първото ел пиано PF15 макар и без миди.

С всично е така. Дори когато си купувах голямата щайга (МакПро-то) си казах, че след 3 години няма да струва колкото съм го купил, но до тогава, да сме живи и зрави, ще си е изкарало парите в пъти.

 

До семплите: не обънах внимание да дрънна тон по тон и да задържа. Всъщност никъде не ми е попадало, че е с лупнати семпли.

Щом обаче някой го е анализирал — вязможно. Въпреки това звучи, наистина "убеждава".

Те на Роланда уж не са лупнати — нещо с което се гордеят, ама колкото и да съм им фен и с каквито и слижни имена да се опитвам всички да ни замяйват, си звучат "островърхо".

 

по темата за мастер кийборда — наистина смятах да го ползлвам през по-голямата част от времето имемнно така (да го вържа с EW Ql PIanos), но има неща, които витаят във въздуха и действат,

както писах по-горе, възпиращо.

 

По тази схема паралелната идея е Нума Неро, за която пишеш по-горе и която има един неясен елемент в ревютата около нея: педалите.

Не видях да се предлагат по които и да било онлайн сторове педали за нея, макар, че на сайта им има няколко модела с по 3 педала и то с такива, които не са полярни, т.е. действат и като "полу".

За удобство на клавиатурата на Нерото наистина навсякъде пишат все добри, да не кажа чак суперлативни, неща.

Това, което стъписва обаче е поддръжката... И там има мрънкане. А да си имаш работа с италианци ... веднъж сме брали ядове с мой колега.

 

Ямаха, както и Кавая, на който ти свириш, доколкото виждам от профила ти в "май спейс", имат магазини в БГ и съответно поддръжка.

Кавай даже лансират факта, че тяхната гаранция е 5 години, което е доста окуражаващо.

...

 

Поне 3-ма много близки колеги и приятели ме насочват да размисля за Аван Гро Н1 точно в посока "струва ли си само заради клавиатурата".

Ти си следващия и това вече идва с тежестта на непредубеденост.

Тъй че гроздето за никой не е кисело. Самоиронията е признак на широка скроеност и на духовитост, но в случая като българи, сме длъжни винаги да сме нащрек за баланса, защото това е така.

Вярно, че мерак с пари се гаси, но аз все още моя го разпалвам, а с какво ще го гася и кога, не мога да споделя на момента.

 

Във връзка с идеята за роял: нямам необходимост от такъв.

Купих си едно много малко ателие — около 30 кв.м. за студио, в което да работя (не да записвам други хора) и основното е че имам място само за дигитално пиано, но не и и за обемен инструментм, още повече че редакторската работя която върша по разни оперно-симфонични проекти за различни издатели изисква по-малко свирене, колкото мислене над нотите. На това му казвам "тих труд".

А за някоя друга филмова свирня или оркестрация, миди контролера си е крайно необходим, и от там идват предпочитанията да е със свястна крлавиатура.

Идеята да е пиано, а не само кух контролер, какъвто имам и сега (M-audio 88 Pro keys - с хамер механиката, ама много "хамер" ) ми идва като необходимост, защото ми писва да паля голямото сметало, после да зареждам пианото по VST, ако ми трябва само за да дрънна няколко тона или с колега, с когото работя да мога да отреагираме на момента, без условностите на цялата тази дивотия с VST-итата.

...

 

В по-горен ред на мисли за поддръжката: ти имал ли си някаква необходимост от поправки по твоя Кавай? На какъв принцип са контактите: със силикон или оптични?

Самият факт, че е с чукчета предполага също да може да се направи клавиатурата по-тежка.

 

Доста настрани от темата, макар че ми е трудно да определя точно коя е тя, понеже преди 2 години я започна за Айвори 2, та в Майнц като бях в четвъртък (5.Апр.12), също пробвах за повечко време Кавай СS 6 и Ямаха CLP 470 и 480.

На Кавая "нотите" са си с чукчета, а на Ямахата не съм виждал мострата, но описват, че е с дълги клавиши, или по-дълги от предишните им на моделите 470 и 480. Веднага сравних с 440 и наистина е различно и то доста на пипане.

Много хубави клавиатури.

Каваят обаче печели в това отношение.

Докато на звук — Ямахата.

 

На външен вид и двата инструмента са много шик и на сходни цени € 2769 Kawai, € 2779 Yamaha 470, (И двете цени с ДДС).

Кавай е малко по-барнат, по съвсем субективна преценка. Панела за електрониката на звука му е много деликатно разположен, докато на Ямахата е точно зад клавишите и трябва да го криеш с полупридърпване на капака. Слабото му място е че е леко остричък и говорителчетата са 13 см за ниските, а на Ямашката 16 см и звучи по-добре. Не от това, разбира се.

Тъй че и Кавая би се превърнал в контролер още със закупуванео си и то по-бързо от АванГро-то. Но успокоението е че струва по-малко от 2 пъти спрямо Н1.

 

Темите са интересени и ако искаш можем да се видим.

Би ми било приятно ако има колеги заинтересувани да се видим на по бира, както правим в Епълския форум, макар и рядко напоследък.

 

Поздрави

[CyberGene]

Накратко ще нахвърля различни неща, отговори на твои въпроси и по принцип:

- С моето Kawai CA63 проблеми не съм имал засега, слава богу, но в Интернет хората често имат проблеми, основно с поръчани онлайн пиана, като причината е сравнително тънкият кашон, с който пристигат техните пиана и явно при лошо боравене с пакета при доставката, се откачат кабели, конектори и такива неща вътре в пианото. Друг проблем на тази клавиатура е това, че понякога се получава скърцане на клавишите и има нужда от леко смазване на съответните клавиши, както и изобщо от регулация, н този проблем би го имал и с AvantGrand. Но при мен за късмет нямам тези проблеми и изобщо в Европа по-рядко се оплакват, така че може би всички проблеми идват от грубите разносвачи в САЩ. Иначе аз от седмица съм в нов апартамент и си пренесох пианото с колата, увито в онези найлони с мехурчетата, още не съм го сглобявал и ми седи малко напрегнато как ще са нещата след сглобяването, дано не съм му размърдал някой чарк, доста внимавах уж в пренасянето, ама то София си е лунен пейзаж...

 

- Нума Неро не съм пробвал, но като цяло контролерите на Фатар имат много проблеми, според това, което чета, и изобщо не бих рискувал с такъв.

 

- На Каваито сензорите не са оптични, предполагам са това, на което казваш силиконови, не съм много наясно с терминологията - контакти, които реагират на силата на натиск.

 

- За звука на Kawai и Roland си прав, аз лично също не ги харесвам, особено този на Роланд, има нещо "тънко" в него при някои динамики. На Ямаха най-много ми допада, но при тях клавиатурите не ми харесват, имат много твърд първоначален натиск, което ми е доста нереалистично. На Каваи звукът е по средата - нито хубав, нито лош, малко стерилен, липсва му плътност. Аз специално моето го взех заради клавиатурата, която ми харесва много, въпреки че идва малко тежка и може да не е по вкуса на всеки.

 

- Скоро пробвах Yamaha CP5 в Динакорд - очарован бях! Клавиатурата е доста лека и не е градирана, обаче страшно ме впечатли като цялостно усещане и връзка със звука. Липсва стрнг резонанс и като цяло то си е стейдж пиано, обаче има някакъв дух в това пиано. Доското си продавах Каваито и ако някой го беше купил, най-вероятно щях да си взема CP5. И по други причини, разбира се - имам нужда от от стейдж пиано за свирене в група, свиря предимно на слушалки, за да не преча на съседите, трябва ми готин Rhodes звук.

 

Трудно ми е да си събера мислите в неделя сутринта, но идеята за бирата някой ден не е никак лоша Аз съм и Apple-фен на всичкото отгоре

[WESS-MUSIC]

Нейде из нета, беше преди 2-3 месеца, четох твое мнение за С5.

 

Обадих се на колегите в Ямаха на "Искърско шосе", защото живея в Дружба 1 и отскочих.

Те бяха много любезни и го бяха доставили за теста, понеже го държат за отдаване под наем.

Посвирих около 20-тина минути на него, като през цялото време отскачах до CLP 440 за сравнение. Просто нямаха по-висок модел.

Моето мнение съвпада с твоето относно звука.

Даже, дали поради субективност на момента, но С5 като звук по- ми допадна, въпреки, че клавиатурата дори на CLP 440 е по-отзивчива към динамика.

И аз като теб предпочитам по-тежички клавиатури, но с тези това няма как.

"Стейджа" може би е по-добре да не е с много тежка, защото и аз съм свирил в група и честно казано, е уморително след 2 часа, а да не говорим за много повече.

 

Преди 13-14 години свирех 2 сезона по 6 месеца в малък камерен ансамбъл (пиано, 2 цигулки, кларинет и флейта) в един немски "бад" т.е. курорт.

Сутрин дрънках на едно Роланд ел. пиано с доста тежичка клавиатура и това за час и половина-два, на температура от 13-18 градуса, защото се свиреше на открито, ми идваше уморително и разбираемо, от днешна гледна точка, стейдж инструмените да са малко по-лекички на пипане.

Това го намирам положително.

Пробвах в същия Ямаха център, или както се казва, Роланд стейдж Roland RD-700NX.

Миналата година късна есен или преди това го имаха на разположение. На клавиатура ми се стори почти същия като СP5.

Но и двете пиана много трудно подават на динамика "пианисимо", разбира се без ляв педал.

На теста за връщане на клавиша пробвах по-горния подел на CLP 440. Дръннах начало на 6-та соната на Бетовен (F-dur). Има 2 "групета" в 5-ти такт, които са много показателни за подобни ситуации.

Освен това и тремоло може да се докара съвсем пълноценно.

За мноо тихите динамики обикновено тествам с първата част на лунната соната или втора част на 5-та, пак на Бетовен. Ако клавиатурата помага за изравнения тон при свирене в тиха динамика, значи е по-вкуса ми.

Тази на Ямахите доста по- ми харесва от Роландската на Rd 700NX.

 

Погледнах в кратце темите за лупувете на семплите на Аван Гро.

Обикновено, ако са стречнати, това много личи. поне така бяха нещата допреди 10-на години, не че и до ден днешен не се практикува. А то функционира по следния начин: да речен C1 се записва, "качва се или се смъква" до G1 (вече са по-малко диапазоните), а след това при свирене пианото транспонира в реално време разтягайки/свивайки семпъла. Но там се губи порядъчно количество и звука си става точно като МР3-ка. И ако само на 5-та се транспонираха, щеше да е добре, ама то човек не знае... По моя скромна преценка компресирането е повече от това в обикновена МП3-ка (на 128). Но никой не го коментира, защото това би компроментирало фирмите.

Преди се гордееха като посочваха обема на семплите, сега това го дават само за синтовете.

Самият факт, че всеkи уважаващ себе си музикант използва допълнителна библиотека за свирене соло в домашни/студийни условия е показателен.

 

...

 

Тази вечер се заиграх с тестовете на "dewster" от http://www.pianoworl...1488666/1.html.

Много положителни констатации. Чух му и МР3-ките, с които е тествал.

Изводът, както може дас е очаква, е че нийде няма пълно щастие.

Може би АванГро на тестовете, както и когато го пробвах, дава от ДП най-добри резултати, но при сух тон звучи с къси отсзвучавания. Много бързо затохва тона. За сметка на това на 400 серия е малко по-добре, както и СР 1(5).

 

Поздрави

Редактирано Април 8, 2012 от WESS-MUSIC

[CyberGene]

Да, точно тестовете на dewster имах предвид, дори аз съм "контрибютвал" за него два мои файла от бившия ми Roland RD-700SX. За съжаление (или не), ме баннаха преди седмица от форума, защото в една тема с офтопик бях публикувал ASCII-арт на среден пръст, не беше конкретно за никого, но ме отрязаха за постоянно от форума А аз ще продавам моето Kawai, че ми идва прекалено голямо в новия апартамент, писах ти снощи лична бележка да погледнеш обявата, ако случайно те интересува

[WESS-MUSIC]

До началото на юли едва ли ще правя движения с покупката, тъй като имам още ремонтни работи по ателието, което го правя на студио.

От друга страна не съм изчистил дикрай още колебанията си.

Така, че по-добре го развързвай Кавая по форумите или дори в Е-бей, както правят някои с фототехника, защото и там съм много нахавен, само че като хоби.

Пазара на инструменти от висок клас е като на всичко останало — върви относително по-трудничко, но пък не ти се налага да общуваш с хора, които не уважават естетиката.

Успех с търговията.

...

 

По тестовете на МР3-ките, които бяха постнати, човек може да заслуша почти всичко на куп.

Вън от всякаква пристрастност, като отделен инструмент СР-1 (или 5) звучи най-готино (нищо , че семплите му са по 2 сек и после луп).

Много положително е, че в средния регистър няма стречове — поне за около 2-3- октави.

 

Знаеш ли, какво странно впечатление ми направи, че на Аван Гро "дикея" звучи като по-бърз от на някои други инструменти.

Отдавам го на това, че е доста тембрист, да не кажа малко остричък когато се слуша на сухо.

То и при семплите на Ямаха роялите, било на Айвори или Ийст-Уест си е пак "бодлива тел".

Затова с такъв инструмент в банда няма как да потънеш — тъкмо обратното.

Вън от вскякаво съмнение, е че са го кастрили или предòбряли.

И дума да не става. Още повече, че не са жалили материал. Kато стана приказка за смеплите, че са лупнати:

да, такива са, но много по-важното е, че началния семпъл е сравнително дългичък: около 4 сек. Колко често се налага освен на финал, да се успи човек на клавишите или на педала.

 

ОФФ:

Пианото във френската клавирна школа, както споделя моя приятел от тамошната консерватория, се приемал до голяма степен като ударен инструмент — нещо с което не мога да се съглася изцяло, но има истина в това, защото звукът не може да се контролира след натискането на клавиша, колкото и гимнастики да правят някои , особено "каки" и лели, когато свирят.

Важното е да са ти свободни лактите и да се чувстваш удобно, да се радваш на свирнята.

...

От тестваните семпли най- ми пасва Бьозендорфера на Ийст-Уест, но липсата на полупедал направо изяжда кефа да е пълен.

Прави впечатление, че в хроматичните семпли се чува разлика в тембъра. Това го има и при Стейнуея, с който основно работя.

Направи ми впечатление обаче, че и на истинските инструменти е съвсем същото.

Предманерено не заговорих за Фазиоли-то, защото в Щутгарт магазина, както споделих в по-горен пост, бе на техните представители.

От всичко изложено, този роял имаше най-голяма динамика. Айвори мисля, че имаха и те Фазиоли семпли, нали?

...

Съдейки по МР3-теста на Айвори той е най-хомогенен, затова предполагам, че малко по- от близо е бил записан и редактиран.

Все пак не мога да преценя, ако не посвиря на него, а не познавам някой който да си го е купил (Аивори 2).

Много ми се иска да чуя конкретно мнение от човек, който е свирил с Айвори 2.

То у нас не е прието много-много да се пазарува софтуер!

Казвам го с ирония, защото си се занем, а и по-лошото е, че като че ли сме по някакъв начин затворени за продукционни движения, които се случват по света,

и да позволяват на колегите много-много да не му мислят ако им трябва нещо.

Аз ако нямах ангажименти, с които да избивам кинтите на софтуера си, дали щях да го купувам?

Верояно щях да изчаквам да му падне цената, както преавя сега с покупката на Ийст-Уест Брас.

Моя принцип обаче е малко по-друг: купувам неща, които са добре "залостени"най-вече с айЛока. Досега не знам за 4 години да са им го кракнали, освен на Waves.

Но никой не знае... Кюбейс, с който работя (за Мак) също го няма в по-новите му версии. Но това не е толкова важно към момента. Той е по okolo €180 ъпгрейда, такаче едва ли има какво да гомислим.

...

Съжалявам, че нямам време да остана още 1 седмица в Германия, защото Франкфуртското Месе се отваря края на тая седмица или началото на другата (като дати е от 15 до 20 Aприл 2012).

Щеше ми се да видя какво ново излиза (на живо), но за догодина ще знам.

Много интересно се очертава новото пиано на Ямаха, с клавирна механика, и предполагаемо доста по-ниска цена от тази на Аван Гро-то. От преставянето на Намм, в Сащ, това се предполага.

Ако доживеем, ще разберем.

 

 

Аз най-бих се радвал, български музиканти да имат работа както рпеди 15-20 години и да живеят достойно.

А пък с това и търговията се завърта още повече.

...

 

Поздрави

Редактирано Април 9, 2012 от WESS-MUSIC

[WESS-MUSIC]

Отново по старата тема:

 

най-сетне купих тази Ямаха — N1-то и по-надълго и на широко бих могъл да направя своебразно и субективно представяне.

 

Повечето неща, които бяха изписани по-горе са верни.

Това, което бих споделил вече от по-обстойно разсвирване за няколко дни, е че динамиката сравнена с повечето електронни пиана и звукови библиотеки е неимоверно по-голяма. 

Звук по "миди" от всякъде може да се докара — Айвори II, Галакси, Ийст-уест и редица други, но никоя библиотека няма тази динамика като N1-то. 

Айвори II, ако съдя по “дема”-та в нета би трябвало да е също доста интензивна във "форте-фортисимо". Защото 3-пианисими повечето могат да свирят.

 

Известно неудобство е един факт, който не се знае за това пиано, (и това не че не е 120 кг, а 173, тъй като е пренебрежимо след като вече е сглобено), но който го видях "постнат" в пиано форума. 

Отнася се за предаването на "велосити" към външен секвенсер, съответно свирене с алтернативни библиотеки. Става дума за това, че максималната стойност на предаване е 110, която се достига със зверски удар по клавиатурата. Парадоксът е, че свирейки на пианото динамиката е, както казах по-горе невероятно обширна, а излиза, че е лимитирана с 20-тина единици надолу.

Това си има решение, поне ползвайки моята библиотека на Ийст-Уест — в Кюбейса поставям компресия/експанзия на "велосити" със стойности 17:20 и всичко си идва на мястото.

 

Друго, което много добре е направено е смяната на строевете — Werckmeister-а звучи прекрасно и човек има усещането, че е на истински роял.

 

От към по-слабите страни, е това, че както по-горе в темата стана известно, семплите са лупнати, но никъде не се чуват стречове или преминаване от една динамика в друга.

В това отношение е избарано идеално.

 

За свирене само на него го прекарвам през мониторинга на Кюбейса и на инсърта поставям “Алтивърб”. Така пианото звучи много убедително с допълнителна добре балансирана реверберация.

Друг трик, който пробвах и сработи много добре е, че “микс”-нах N1-то заедно със съраунд микрофоните на Ийст-Уест библиотеката на Стейнуея. Обемът, който се получава е много убедителен.

(Ямахата от тази колекция е много остра). 

 

Самият тембър на това пиано, за разлика от повечето Ямахи е доста топъл. Това, което намирам за положително в семплите , е че наистина са записани по прекрасен начин.

Ако за Айвъри мога да кажа, че звучи, като че ли е записано с малко по-близки микрофони и има една лека компресия в атаката, за Ийст-уест пък точно обратното — с по-далечни микрофони, което намалява динамичния обхват + факта, че инструментът им не е бил от най-добрите, както на Айвъри-то, то тук балансът е повече от положителен.

Звучейки си с неговите 5+1 говорителя (т.е. без допълнително усилване през Генелеците на които работя) си звучи чисто и много ясно. 

Помещението ми не е обработено, поне за сега, но въпреки всичко е ОК. Говорителите и усилвателите не са кой-знае колко наточени, но си се чува 2 етажа надолу. 

В стерео вариант, през колоните или на слушалки, се губи много голяма част от усещането, което се придобива свирейки на неговите говорители.

Целият корпус е от дърво и метал (стомана и хром). Талаш няма или поне аз не видях, макар че го отворих и от вътре. 

 

От към слабостите добавям смело това, че USB-тo е 1.1 и не може да просвирва или записва на USB флашка никакви аудио файлове — нито WAV, AIFF, MP3...

За сметка на това аудио входа е много голяма благина. 

Подадох му (аналогов, разбира се) сигнал от аудио картата на компютъра. Бях правил едни симфонични оркестрации за филм, и понеже знам в студио как звучат, бих казал, че през говорителите на пианото се чува като от доста добра аудио уредба. Има лек уклон към украсяване във високите, но пък това върши чудесна работа, особено когато направих тестовете как би звучал "Стейнуея" на Ийст-уест през неговите колони.

Доста по-добре от всякакви други подобни, защото говорителите са разположени 3 на горния капак, 2 отзад и един отдолу (за ниските). Усещането е за разливане на звука нагоре, както когато се свири на роял, а не напред както е обичайно при студийна работа.

 

Педалът — 1 към 1 с истински инструмент от висок клас. 

Тежестта му е сереиозно усезаема. Не е полярен — от 1 до 127 позволява различни похвати с него — полупедал и четвърт-падал се получават неимоверно лесно.

 

За останалите звуци почти нямам какво да добавя — едно по-оцъклено пиано като 2-ри темпър. Добре е за Поп и "туп-цъ — туп-цъ", 2 електронни тип FM синтез, като първото както каза малкия ми син, му звучало като от детските филмчета, а другото се опитва да имитира "Rhodes". Къде успешно, къде не... 

Последния, т.е. петия му тембър, е клавесин. 

Той заедно с първото (пиано) са, по моя преценка, основно ползваеми за моите цели, т.е. да записвам клавирните редакции на разни симфонични и оперни произведения, както и когато ми трябва пиано за филмови проекти с оркестър, без значение с жив или от компютъра. 

 

По отношение на най-важното и фактически наистина скъпото и заслужаващо си в това пиано — КЛАВИАТУРАТА, бих казал, че е направена уникално.

Тежка е както досущ като на рояла, от който е "снета" или преработена. Не се наемам да дам определение кое е по-правилното. 

В темата от миналата година от април, споделих, че няма разлика спрямо истинския роял, с който я сравних на живо в Германия докато го тествах.

Тъй като последните месеци нямах пиано и всичко, което съм работил нон-стоп беше със синтезаторна клавиатура, в началото ми се стори ужасно тежка. 

Предположих, че е само въпрос на свикване. Естествено на третия ден, тежестта не ми правеше впечатление и привикнах към инструмента.  Отидох да сравня с пианото в апартамента на сина ми — там имаме един "Петров".

Yamaha-та наистина се оказа по-тежка. За сметка на това пък всякакви бързи пасажи, трилери или дори тремоло на един тон, се свирят удобно на нея. Връща клавиша много чевръсто.

Е, не като на синтезатор с пружинки и пластмасови "копчета"...

Съществено е да се добави и това, че дори в по-бързо темпо може да се свири тихо и да се държи контрол над звукоизвличането, нещо, което на пиано по-трудно се постига. 

Това, е все пак най-общо казано, защото има превъзходни пиана. За пример, мой приятел, преподавател в консерваторията в Париж, свири и провежда уроците си на U3 (пак на Ямаха). 

Отзивите за този инструмент са възхитителни.  

 

Като казах "пластмасови копчета" се сетих, че този модел не е с имитация на слонова кост и абанос. 

Клавишите не са грапави, както на другите 2-ва по-скъпи модели, както и на редица свестни Клавиноли от над среден клас.

Когато пристигна пианото няколко дена почти през цялото време свирех от него. Обеснимо. Все пак го чаках 2-3 месеца да дойде. 

След 3-4 часа свирене при нормална стайна температура, не може да става и дума за "пързалки" по клавишите от изпотяване. Това все пак е индивидуално при всеки един от нас. 

Честно казано, "грапавите" клавиши лично на мен не ми допадат, даже малко ме дразнят, но редно е да съобразя и това, че всеки си има предпочитания и с всяко нещо се свиква.

По моя преценка, за тази цена, е трябвало да има и тази екстра, макар и да не е тема дали на мен или на друг това му допада или каквото там.

Но си давам сметка обаче, че ако я имаше, нямаше как да да бъде убедителна разликата в цената с по-скъпия модел N2, който е почти 80% отгоре като пари и то заради някакви по-добри колони и грапави клавиши.

Лично, аз се колебаех кое от двете N1 или N2, защото цената не беше бариера в случая, а именно разумността на първо място, че от една страна по-гладките клавиши за мен са по-удобни и най-вече предвид факта, че всички модели на N серията “на запис”, основно за което купувам пианото, са абсолютно еднакви, обезсмисля допълнителни разноски. 

А и от естетическа гледна точка модела, който предпочетох ми допада повече. 

Май, … като че ли, това беше най-важното. 

Защото когато тръгнах да го поръчвам в един момент споделих с колега и той ме попита: “вероятно си знаеш защо го купуваш...” опитвайки се да намери отговора кое преобладава – дали емоционалното желание за нещо красиво или баланса с разумността, че работата ми го изисква. 

Това пиано е много красиво и звучи добре. 

За разумност и дума не може да става, при все че сме музиканти.

Просто желание за досег с нещо хубаво.