Jump to content
Българският форум за музиканти

1 г. по-късно


ronia

Recommended Posts

(Имам нужда да споделя точно това точно в този форум, а всеки избира какво да чете.)

 

Хубави моменти:

 

1. Снежанка ми поправи една акустична китара и даже ми нарисува на нея една флорално мотивче за спомен. Така е прекрасно и почти без пари, както е казал поетът.

 

2. Гаджето ми подари многоцветен Stagg колан за китара, която пък е електрическа Кремона не знам от коя година. За вкъщи става обаче. И перото ми е Stagg, както и дайрето - все нови.

 

3. Благодарение на една обява във форума попаднах на групичка от трима инструменталисти, които си търсеха вокал. От това не излезе кой знае какво, но останахме с ентусиазиран китарист и един страхотен барабанист, с когото не искам никога да се разделяме.

 

4. Някъде през лятото ни се заклеха във вярност един басист и един клавирист, а той (барабанистът ни) замина за Щатите. За да движим нещата, направих записи на идеите си за песни, които имах за момента. Целта беше докато всеки щъка насам-натам да може да си нахвърля разни работи по парчетата, най-общо да има представа за тях и прочие, за да не почваме съвсем от нулата, когато наесен се върне барабанистът ни и влезем в репетиционна.

 

5. От около месец имам микрофон. Естествено, че е Шур, и естествено, че е произведен в Мексико. Само че е старичкият модел, 565SD, идеален като за моя глас.

 

6. Доизмислих или орязах или тотално промених и въобще по един или друг начин довърших вокалите на 12 авторски песни, част от които вече работим с групата.

 

7. От началото на декември имаме сайт. Семпличък такъв един, но прави връзка със soundclick, където са качени някакви демота колкото да не е без хич. И снимчици има, да се кефят групарите.

 

Други моменти:

 

1. Едно несполучливо прослушване за неизвестна група. Опитах се да бъда "певица" за малко и вече знам - за тази роля си има хора, но аз явно не съм от тях.

 

2. Боледувах 5 пъти, заради което пропуснах 2 репетиции.

 

3. Нямаше смисъл да правя онези записи горе, защото...

 

4. Снощи беше 10-ата ни репетиция. За срам на всички, барабанистът е единственият, който знае парчетата и който реално работи по тях - дава идеи за акценти, преходи, закачки и като цяло твори. Но истината е, че една песен дори не можем да изкараме като хората, защото другите просто отбиват номера. Е тва не мога да го разбера. Много е обидно спрямо музиката и спрямо самия човек. По-добре въобще да не го правим, ако ще е по този начин. И аз като останалите имам отговорна работа, личен живот, доброволчески ангажименти и много за пране, обаче музиката е нещо, за което успявам да заделям време и средства. Това не е някакво задължение. То е тъкмо обратното. Абсолютно безрезервна привързаност. И едно от най-положителните неща в живота ми. Харесва ми творческият процес, изливането на идеи и превръщането им в нещо хармонично, цялостно и споделено.

 

5. Поне 17 пъти съм си задала сериозно въпроса дали да не взема да се откажа най-накрая завинаги и всеки път решението ми е било да опитам още веднъж.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1. Едно несполучливо прослушване за неизвестна група. Опитах се да бъда "певица" за малко и вече знам - за тази роля си има хора, но аз явно не съм от тях.

 

2. Боледувах 5 пъти, заради което пропуснах 2 репетиции.

 

3. Нямаше смисъл да правя онези записи горе, защото...

 

4. Снощи беше 10-ата ни репетиция. За срам на всички, барабанистът е единственият, който знае парчетата и който реално работи по тях - дава идеи за акценти, преходи, закачки и като цяло твори. Но истината е, че една песен дори не можем да изкараме като хората, защото другите просто отбиват номера. Е тва не мога да го разбера. Много е обидно спрямо музиката и спрямо самия човек. По-добре въобще да не го правим, ако ще е по този начин. И аз като останалите имам отговорна работа, личен живот, доброволчески ангажименти и много за пране, обаче музиката е нещо, за което успявам да заделям време и средства. Това не е някакво задължение. То е тъкмо обратното. Абсолютно безрезервна привързаност. И едно от най-положителните неща в живота ми. Харесва ми творческият процес, изливането на идеи и превръщането им в нещо хармонично, цялостно и споделено.

 

5. Поне 17 пъти съм си задала сериозно въпроса дали да не взема да се откажа най-накрая завинаги и всеки път решението ми е било да опитам още веднъж.

добре дошла в клуб Музикант :headbang: Ти описа моите музикални мъки, само че не за последната 1, а за последните 10 години

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

тоя па bobalan4o,да не си само ти?и кво е тва цитиране на точка 4,а?да нямаш нещо да кажеш на музикантите от свойта група,а,А :evil: ?

 

ооо,сега се сетих...ти си цитирал точно,и в твойта група само барабаниста е човек а другите още ядат банани по клоните;):headbang:

 

колкото до вечния въпрос"да бъда музикан или да не бъда?",аз съм си го задавал сериозно май само два пъти и втория беше отдавна,тъй че явно съм тъп,но упорит,пожелавам на всички от същото,да се изправим със стоманена/силиконова гръд срещу прииждащите вълни на отчаянието и да кажем гордо "аз съм музикант/ка!!!"

 

P.S.стага и кремоната са класика в жанра,пожелавам ти да фърлиш много грешни пари за хубави неща,вместо да ги похарчиш за нещо по-полезно :green: ,като всеки истински музикант:D:):D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък съм щастлив!

Всичките ми лоши музикантски преживявания са се случили за добро, а добрите за още по-добро! :headbang:

да чукна на дърво! :D

И съм доволен от всичко!

Дай боже всекиму!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това беше хубаво, и много напомня на изжвяванията на мнозинството. Иха, като отида до Мексико Януари ще си взема и аз някой шур! :headbang:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

......И аз като останалите имам отговорна работа, личен живот, доброволчески ангажименти и много за пране, обаче музиката е нещо, за което успявам да заделям време и средства. Това не е някакво задължение. То е тъкмо обратното. Абсолютно безрезервна привързаност. И едно от най-положителните неща в живота ми. Харесва ми творческият процес, изливането на идеи и превръщането им в нещо хармонично, цялостно и споделено.

 

Поне 17 пъти съм си задала сериозно въпроса дали да не взема да се откажа най-накрая завинаги и всеки път решението ми е било да опитам още веднъж....

:headbang::D:D

 

Първия параграф обезсмисля втория ... ;)

...no further questions or thoughts whatsoever...

Редактирано от synchu
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здраво, Кремски, нова година - нов късмет.

Нема се шашкаш, животът е един от най-тежките...

Айде със здраве.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.