ronia Публикувано Декември 16, 2005 Публикувано Декември 16, 2005 (Имам нужда да споделя точно това точно в този форум, а всеки избира какво да чете.) Хубави моменти: 1. Снежанка ми поправи една акустична китара и даже ми нарисува на нея една флорално мотивче за спомен. Така е прекрасно и почти без пари, както е казал поетът. 2. Гаджето ми подари многоцветен Stagg колан за китара, която пък е електрическа Кремона не знам от коя година. За вкъщи става обаче. И перото ми е Stagg, както и дайрето - все нови. 3. Благодарение на една обява във форума попаднах на групичка от трима инструменталисти, които си търсеха вокал. От това не излезе кой знае какво, но останахме с ентусиазиран китарист и един страхотен барабанист, с когото не искам никога да се разделяме. 4. Някъде през лятото ни се заклеха във вярност един басист и един клавирист, а той (барабанистът ни) замина за Щатите. За да движим нещата, направих записи на идеите си за песни, които имах за момента. Целта беше докато всеки щъка насам-натам да може да си нахвърля разни работи по парчетата, най-общо да има представа за тях и прочие, за да не почваме съвсем от нулата, когато наесен се върне барабанистът ни и влезем в репетиционна. 5. От около месец имам микрофон. Естествено, че е Шур, и естествено, че е произведен в Мексико. Само че е старичкият модел, 565SD, идеален като за моя глас. 6. Доизмислих или орязах или тотално промених и въобще по един или друг начин довърших вокалите на 12 авторски песни, част от които вече работим с групата. 7. От началото на декември имаме сайт. Семпличък такъв един, но прави връзка със soundclick, където са качени някакви демота колкото да не е без хич. И снимчици има, да се кефят групарите. Други моменти: 1. Едно несполучливо прослушване за неизвестна група. Опитах се да бъда "певица" за малко и вече знам - за тази роля си има хора, но аз явно не съм от тях. 2. Боледувах 5 пъти, заради което пропуснах 2 репетиции. 3. Нямаше смисъл да правя онези записи горе, защото... 4. Снощи беше 10-ата ни репетиция. За срам на всички, барабанистът е единственият, който знае парчетата и който реално работи по тях - дава идеи за акценти, преходи, закачки и като цяло твори. Но истината е, че една песен дори не можем да изкараме като хората, защото другите просто отбиват номера. Е тва не мога да го разбера. Много е обидно спрямо музиката и спрямо самия човек. По-добре въобще да не го правим, ако ще е по този начин. И аз като останалите имам отговорна работа, личен живот, доброволчески ангажименти и много за пране, обаче музиката е нещо, за което успявам да заделям време и средства. Това не е някакво задължение. То е тъкмо обратното. Абсолютно безрезервна привързаност. И едно от най-положителните неща в живота ми. Харесва ми творческият процес, изливането на идеи и превръщането им в нещо хармонично, цялостно и споделено. 5. Поне 17 пъти съм си задала сериозно въпроса дали да не взема да се откажа най-накрая завинаги и всеки път решението ми е било да опитам още веднъж. Цитирай
bobalan Отговорено Декември 16, 2005 Отговорено Декември 16, 2005 1. Едно несполучливо прослушване за неизвестна група. Опитах се да бъда "певица" за малко и вече знам - за тази роля си има хора, но аз явно не съм от тях. 2. Боледувах 5 пъти, заради което пропуснах 2 репетиции. 3. Нямаше смисъл да правя онези записи горе, защото... 4. Снощи беше 10-ата ни репетиция. За срам на всички, барабанистът е единственият, който знае парчетата и който реално работи по тях - дава идеи за акценти, преходи, закачки и като цяло твори. Но истината е, че една песен дори не можем да изкараме като хората, защото другите просто отбиват номера. Е тва не мога да го разбера. Много е обидно спрямо музиката и спрямо самия човек. По-добре въобще да не го правим, ако ще е по този начин. И аз като останалите имам отговорна работа, личен живот, доброволчески ангажименти и много за пране, обаче музиката е нещо, за което успявам да заделям време и средства. Това не е някакво задължение. То е тъкмо обратното. Абсолютно безрезервна привързаност. И едно от най-положителните неща в живота ми. Харесва ми творческият процес, изливането на идеи и превръщането им в нещо хармонично, цялостно и споделено. 5. Поне 17 пъти съм си задала сериозно въпроса дали да не взема да се откажа най-накрая завинаги и всеки път решението ми е било да опитам още веднъж. добре дошла в клуб Музикант Ти описа моите музикални мъки, само че не за последната 1, а за последните 10 години Цитирай
Katsko Отговорено Декември 16, 2005 Отговорено Декември 16, 2005 тоя па bobalan4o,да не си само ти?и кво е тва цитиране на точка 4,а?да нямаш нещо да кажеш на музикантите от свойта група,а,А :evil: ? ооо,сега се сетих...ти си цитирал точно,и в твойта група само барабаниста е човек а другите още ядат банани по клоните колкото до вечния въпрос"да бъда музикан или да не бъда?",аз съм си го задавал сериозно май само два пъти и втория беше отдавна,тъй че явно съм тъп,но упорит,пожелавам на всички от същото,да се изправим със стоманена/силиконова гръд срещу прииждащите вълни на отчаянието и да кажем гордо "аз съм музикант/ка!!!" P.S.стага и кремоната са класика в жанра,пожелавам ти да фърлиш много грешни пари за хубави неща,вместо да ги похарчиш за нещо по-полезно :green: ,като всеки истински музикант:) Цитирай
Bassko Отговорено Декември 16, 2005 Отговорено Декември 16, 2005 Аз пък съм щастлив! Всичките ми лоши музикантски преживявания са се случили за добро, а добрите за още по-добро! да чукна на дърво! И съм доволен от всичко! Дай боже всекиму! Цитирай
fLiSk Отговорено Декември 16, 2005 Отговорено Декември 16, 2005 Това беше хубаво, и много напомня на изжвяванията на мнозинството. Иха, като отида до Мексико Януари ще си взема и аз някой шур! Цитирай
synchu Отговорено Декември 16, 2005 Отговорено Декември 16, 2005 (Редактирано) ......И аз като останалите имам отговорна работа, личен живот, доброволчески ангажименти и много за пране, обаче музиката е нещо, за което успявам да заделям време и средства. Това не е някакво задължение. То е тъкмо обратното. Абсолютно безрезервна привързаност. И едно от най-положителните неща в живота ми. Харесва ми творческият процес, изливането на идеи и превръщането им в нещо хармонично, цялостно и споделено. Поне 17 пъти съм си задала сериозно въпроса дали да не взема да се откажа най-накрая завинаги и всеки път решението ми е било да опитам още веднъж.... Първия параграф обезсмисля втория ... ...no further questions or thoughts whatsoever... Редактирано Декември 16, 2005 от synchu Цитирай
sa6tiat Отговорено Декември 18, 2005 Отговорено Декември 18, 2005 Здраво, Кремски, нова година - нов късмет. Нема се шашкаш, животът е един от най-тежките... Айде със здраве. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.