Jump to content
Българският форум за музиканти

цензурата


Recommended Posts

аз например много късно решавам да изоставя идея за песен, която ми е хрумнала. понякога трябва да сглобя напълно едно парче, преди да разбера колко е тъпо и да го забравя завинаги.

 

моето виждане е, че никога не се знае какво развитие ще ми хрумне и че поне мога да се позабавлявам, дори и нищо да не излезе (не че излизат гениалности, ама колкото аз да съм си доволна!).

 

освен това, понякога хващам една от тези безумно тъпи идеи и ги просвирвам с моментното си усещане - понякога и това води до резултат. абе изобщо, не ми е много висок прагът на автоцензура :dance:

 

каква е вашата стратегия и защо?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не е точна думата цензура май :dance:

 

Аз съм открил, че е най-добре първо да брейнстормваш и да изкараш 1000 идеи, без да се притесняваш дали са тъпи, а после чак да ги отсяваш. Зашото като почнеш да го мислиш прекалено, ти се спъва творенето. На следващия етап има достатъчно време за мислене :dance:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

и аз съм на същото мнение за брейстормване

и тъй като нямам нямам диктофон ( ;) ) запивам на компютъра ако имам достъп или на телефона, ама там звука е малко... дефектен ;) от както веднъж си паднах на телефона в едно дивашко пого ;);)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това е много относително - зависи от вкуса, от случая, стила на композиране..

Дошлите спонтанни идеи и загнездили се из въображението (т.е., буквално, когато чувате всичко в него), било поради дадено настроение или преживяване, в никакъв случай не е добра идея да се подминават просто така, а да се поработи над тях и да се доизваят.

Ако имам идея, оставям я да се лее свободно от въображението и едва след това анализирам и прилагам съзнание и мислене. Ако нямам идея, понякога почвам ей-така, за разтуха или кеф, композиция чисто по теория и чрез мислене и анализ (brainstorming), използвайки си единствено know-how, което в един момент може и да индуцира идея. ;) Но изпробването на различни варианти и поглеждането под различни гледни точки при всички случаи, ако не подобри вече създадена идея, то поне няма да навреди по никакъв начин. ;)

Някои идеи биха могли да се развият в рамките на един ден, други може да стигнат месеци, докато се изнамери липсващият според автора фрагмент, който да го задоволи. Но буквално заточване на идеи вовеки в небитието... е малко грубо. За мен е приложимо тогава, когато направиш завой в стиловите си интереси или е било много уникално моментно състояние, което след това ти се струва отвратително...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз съм за 'брейнсторминга'. Наслагваш няколко идеи и отсяваш и това е. Просто и ефективно. Много съжалявам за моментите, когато са ми идвали разни идеи и е нямало на какво да си запиша за какво става дума, понеже повечето неща при мен са някаква определена емоция, която като си отиде, си отива и идеята. После дори и да се опитам да го изсвиря сякаш ми липсва нещо и звучи по сходен начин ама.. не кефи хич. Липсва нещо. Понякога пък просто свиря буквално каквото ми хванат пръстите без да мисля за абсолютно нищо. Понякога стават интересни неща и по този начин ;). Случвало се и да се раждат идеи докато разглеждам някаква теория или някой нов пиниз или нещо такова. Независимо от естеството на възникване на идеята според мен първо трябва да се запише задължително основната идея някъде (със звук в смисъл, щото ако е на хартия се губи пак таз проклета емоция) и чак след това да се доразвива. Понякога се напасват нещата, понякога - не. Аз така процедирам ;) Трябва да се отбележи и че нищо яко не съм направил де, ама който е некадърен си е некадърен :green:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При мен нещата са така - просто хващам първата дошла ми идея и започвам да я мъча (то по-скоро аз се мъча), да зазвучи както ми е в главата. Но в процеса да доизкосуряване, а и както спомена Icarus, докато се разглежда някой пиниз, ми идват по-други фантасмагории и сменям посоката. Имало е случаи, когато крайният резултат не е имал нищо общо с началните намерения. Поради спецификата на партиите, се е налагало да променя неща, само защото са променени барабаните в рифовете. Друг фактор, който е влияел на развитието на дадена идея - това е записа (обикновено става дума за запис на компа). Случвало се е, след като чуя микса, да започна да "прекроявам" партиите, понеже от моя гледна точка не си уйдисват.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 month later...

Зависи кое се ражда първо - текста или музиката. Ако е музиката, има няколко варианта.

Част ПЪРВА: Как брейнстормингът действа.

А) Идва ми китарна партия или соло. Не е надежден подход, но ми се случва. Табирам го веднага.

Б) Идва ми бас. Запаметявам го. Мисля го при всеки сгоден случай - трамвай, разходка, тъп филм, такива работи. По него изготвям постановката на барабаните.

В) Вокалната постановка. Ако започна от нея е най-тежко, защото има тооолкова варианти, а понякога ми харесва повече от една алтернатива в крайния резултат.

Г) Бийт, дошъл ми наум. Крайно непрепоръчителен подход на композиране. Не е пълноценна основа, обикновено трябва да се съчетае с А, Б или В. Освен ако не е наистина интересно, достатъчно, за да ме вдъхнови за всичко останало.

Д) Идея. Най-въздухарското от всички положения, но повечето ми песни имат именно тази основа - чиста, гола идея.

Е) Ясно положение. Когато съм си преценил - ще направя такава и такава песен, после ще я сложа еди къде си, за да не се прекъсва концепцията на цялата работа. Мразя така. Добре, че става рядко.

След като това е налице - експерименти, експерименти, експерименти. Как да е по-разнообразна, как да подобрим или увеличим психеделичния ефект (понеже има добър и лош псай-ефект, за мен не е достатъчно само да го има - той трябва да е стилен и класен).

Част ВТОРА: Вдъхновението предполага, Концепцията разполага.

Изчаквам една седмица. Слушам резултата. Нанасям промени и поправки, ако го почувствам.

Връзва се с концепцията? Да? На мястото си е? Да си стои там, тогава - доволен съм. Пазя се от най-често срещаната грешка при писане на концептуални работи, а именно, че някои композитори гледат на песните само от индивидуална гледна точка, тоест - всяка песен бива разглеждана отделно, или пък обратното - всичко виждат през призмата на цялото и индивидуалността на отделното "парче" се губи. Аз, бтв, не ги наричам "парчета", а "епизоди". Както и да е. Гледам да погледна новосъздадената песен и по двата начина. Хареса ли ми, пасне ли си на мястото и по двата начина, тя остава. Иначе - милост няма, колкото и да ми харесва - отива в отделен фолдър за безработни песни, търсещи назначение. Кой знае, един ден за всяка от тези песни може и да се намери място...

Така го правя аз :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.