доволни ли сте?

[MDFk]

До сега никога не съм бил, освен от един път, но тогава беше ОК заради настроението което стана, не заради звука или пък изпълнението на групата.

Със сегашната още не сме видели сцена, но със сигурност няма да има много забележки, щото са най-върлите момци с които съм свирил.

А аз там съм басист, няма какво да съм недоволен от мене си.

[NeonGod]

аз бих казал че сичко зависи от групата и членовете и.а що се отнся дали изкам да променя нещо оооооо да сьс сигорност.но има и неща които и публиката влиае много ако не то поне 40/50%

[adXok]

Аз много си се кефя на свиренето... Не че мога да свиря като IBobz или Delian, ама е тъй... кефя си се бе да му се невиди.

 

Едни такива ги попържвам кат ми да дат китара, барабанки... изобщо не ми дреме с какви термини ги означават музикантите. Даже ми става до известна степен неприятно като трябва да слушам не добре координирано свирене на други хора... ей, откачам от гадост... ако се случи на мен, просто сменям хората.

Щото за мен всичко е ритъм и вибрация. Всички инструменти са ударни и чувството за ритъм е първостепенно... тук не говоря за такт (моля да не ме плюете като казвате "Ами безмензурните творби, български най-вече?!").

 

Та така... ама от 6 години не ми се е удавала възможност да си посвиря с някого за кеф. С един френд мислим да забиваме, ама го чакам да доде у София.

 

Но... без усилвател за инструмента си (или и микрофон) и монитор за мен НЕ ИЗЛИЗАМ на сцена. Колкото до.

 

Толкова и ре.

[glezlata007]

Според мен, истинския музикант никога не е доволен от себе си. Може да бъде доволен от общото си развитие като цяло, но никога конкретно само от една изява.Всеки път научава нещо ново, стреми се все по-добре да се изразява, за да може публиката да потъне в атмосверата, която ТОЙ създава, да го разбере, да разбере неговия поглед към света, към хората, към любовта, към емоциите, които изпитва и т.н.-с 2 думи-на сцената-"съблича се гол"...може да усети нещо дори непонятно за него в този момент (определено чувство или емоция например), което се развива и узрява с течение на времето. Това е истината според мен-РАЗВИТИЕ И УЗРЯВАНЕ (като едното съвсем естествено води до другото)...и както следва:МУЗИКАТА се развива и узрява паралелно с развитието и узряването на ЛИЧНОСТТА (дори гениите не са изключение в този случай) и затова ние трябва да се стремим именно към тези неща!

Моят девиз-НЯМА "ЗНАМ СИ ГО"

Както казах по-горе, всичко това-СПОРЕД МЕН!!!

Редактирано Април 18, 2006 от glezlata007

[edgecrusher]

Хехехехехе!

Спомням си един много комичен момент, когато след поредния концерт на който баса не се чуваше както трябва и цялостното озвучаване беше отвратително и басиста се изцепи в израз на недоволство: "Аз повече няма да свиря с нас!"

Редактирано Април 19, 2006 от edgecrusher