npace Отговорено Ноември 23, 2005 Отговорено Ноември 23, 2005 е да напоследък говоря много...нескромно? а всъщност съм баси мършата и все пак усещам че всеки ден научавам нещо ново за китарата а до 12ти клас има доста време така че се надявам да достигна нивото към което се стремя а иначе не трябва човек според мен да казва "не мога" ами "не мога в момента" демек "ще мога". защото с упорство всичко става нали Цитирай
Kelly Отговорено Ноември 23, 2005 Отговорено Ноември 23, 2005 е да напоследък говоря много...нескромно? а всъщност съм баси мършата и все пак усещам че всеки ден научавам нещо ново за китарата а до 12ти клас има доста време така че се надявам да достигна нивото към което се стремя е важното е ,че все пак имаш някакви върхове, които гониш,защото ако свиреше безцелно,няма смисъл просто трябва да има прогрес прогреса му е мамата Цитирай
Anakon Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 Аз първо с китара се захванах да свиря....голяма зарибявка, няма две мнения по въпроса... После ме удари прозрение в главата и в крайна сметка "кривнах" по правия път - демек барабани!!! П.С. - поздравявам всички китаристчета/китаристки Някой да не вземе да се обиди само... Цитирай
kazimbutt Отговорено Ноември 24, 2005 Автор Отговорено Ноември 24, 2005 Никой няма да се обиди, споко. Цитирай
spotlight_kid Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 За всичко е виновен Ричи Блекмор и на майка ми една приятелка Ценка/дано живее дълго и щастливо женицата/Та бях решил ,че трябва да се науча да свиря на китара и така известно време свирих на въображаема китара....една летва,интересно ,че тогава вече се бях здобил с 3 пера а не бях виждал китара. Един ден майка ми подхвърли небрежно че е видяла у тази Ценка някъква китара...и само след няколко дни китарата беше у нас.....и се почна бясно учене..първо научих "Смоук он дъ уотър" на една струна ...а най -голямото ми постижение тогава след няколко месеца стъргане беше интрото на"Монолог" на АХАТ ....след известно време вече свирих в "група" с "гениалния" "поет" и "композитор" КЕРФИЪЛ/така му е прякора....както се казва запомнете това име / та тоя един ден дойде и ми разби мечтите оказа се че дотогава съм свирил на някакъв супер странен строй ...той ми я натстрои и не можех да изкарам пукната нота...обачче след две седмици вече бях написал първата си песен,,,, и я изсвирихме пред цялото ни училище на 24 май...........сега бих си дал единия бъбрек и единия тестис само и само да се върна пак в онези години Цитирай
Elmo Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 Аз пък в началото бях голям тъпанар и две години надувах главата на библиотекарката в даскалото ми, репетирайки всеки слетобед на училищните тъпани. Това за жалост беше в вече доста късен етап от моят живот (16 години), та след около 2 години свирене с тъй наречената училищна група, се наложи да се изселвам у варна да уча сВише. И понеже нямаше как да замъкна барабани у варна в квартирата, взех от китариста ни една акустична Кремонка, която разнасяше, като одехме по планини и поляни, и почнах на нея. Естествено почна се с най-великото за мен парче евър: Nothing Else Matters, както и една, хм, планинарска песничка, състояща се от акордите Ла минор и Ми (също известни като: "айде сега всички пръсти една струна по-нагоре), в която се пееше: "В далечните карпат, едно дърво се клати, егати как се клати туй дърво...". Това е пародия на едно доста старо рок парче, което в момента не мога да измисля нито кой пее, нито как се казва. А и дет са вика, и да го затананикам не мога Та така се почна, Металика, Черно фередже, Хиподил.... Цитирай
Denis_S Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 абе китарист в българия,който не е започнал на кремона не е китарист шегувам се Хехех, и аз съм започнал със старата Кремона на майка ми. Беше някъде към края на 5 клас. Преди това бях правил опити да просвиря на пиано, ама нещо не ме влечеше особено. Първото нещо, което успях да изкарам беше... една народна песен - "Имала майка" се казва, понеже Цецко от Куку Бенд я свиреше всяка вечер в края на шоуто на онзи дългия и ме кефеше много. После, като започнах да уча средно, реших да се откажа, пък и Кремонката имаше нужда от ремонт. Ама не можах да издържа повече от една година и в 9 клас си купих акустичен Фактор. Не е кой знае какво, но за две години съм преживял с тази китара какво ли не. Година след това си купих и електрическа. И така вече знам, че любовта към музиката не може да бъде изкоренена насила от никого. :inlove: Цитирай
vovcho Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 15 септември на 9ти клас. Седим в един съученик с един Ваssko и гледаме как Цецо(3тия) "свири" Blind на Korn и викаме "Аре да си направим група" веднага се реши кой какъв ще е. И направихме Fungus (то в началото бяха какви ли не имена, много идеотски ще да са били, но не ги помна). Свирихме на кухарки като за начало. Те двамата тръгнаха на уроци веднага, но аз реших, че ще съм самоук и изостанах много, тръгнах и аз на уроци, цели два месеца и си казах "Стига толко..." и пак сам. Якото беше като включихме Орфейката на чичо ми в уредбата, голема забава беше. А първото ни участие беше голяма пародия. Те двамата свириха на кухарки, а аз пях Бърн Мадафака Бърн!!! пред цялото даскало, много зле... Опа, аз се увлякох малко... много! Та това беше началото. Иначе, винаги съм искал барабани, ама мама не дава Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 Ами някъде 2001 г (16), ни бяха обрали вкъщи и нямаше какво да правя. Набарах една акустична кремона на майка ми(която впрочем се оказа доста вярна), отидох, взех и едни струни за 6 лв. и започнах да си дрънкам разни неща на Бийтълз, Боб Дилан и други подобни. Намерих си една книжка с диаграми на акорди. След около година едни приятели ми продадоха една електрическа кремона стил Лес Пол. За щастие тя също се оказа абсолютно вярна, а хората вече се бяха погрижили да и смъкнат струните(чрез брутално изпилване на подвижните секции на магарето). След като си сглобих първия дисторшън(Бос Хеви Метъл)последва двугодишен процес на безмислено свирене на пентатонични сола стил Кърк Хамет. След това се светнах че няма да е зле да започна да свиря и упражнения. Цитирай
black_waltz Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 (Редактирано) амм, аз се запалих нейде към четвърти клас като чух кил ем олл-а на Металика, просто партиите на Дйеимса ме смачкваха...и сега де, ама да го *** като си малък и от малко село няма от къде да намериш китара, всеки втори има и неще да я продаде, чак към края на 8ми клас купих от един приятел за 70кинта един окаян електрически орфей от тия с бутони отгоре(май са рядък модел) и така...до ден днешен китарата(сега вече е друга де ) си ми е първо приателче, така и ще си остане за напред Редактирано Ноември 24, 2005 от Alexi_Laiho Цитирай
st0rmblastt Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 Слушах си Металика и само Металика откъм 4-5 клас...лятото на 2001 един авер от Филибето са беше зарибил и ма зариби и мене. Научих Смоука на една струна, Nothing-a началото и най-странното беше, че на One началото можех да го изсвира само с обърната лява ръка...and the rest is history Цитирай
One_Voice Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 Музиката винаги ме е била в крьвта . Кум 2003 се мотаех с разни групари и се помислих " слушам музика но това не ми стига , изкам да сьздавам ". И така пьрвата кухарка после се преместих да уча в Хасково да уча , там си намерих уроци . 2004 пазарувах Аибанец и така . Музиката е в крьвра ми вече Цитирай
Zlatanov Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 (Редактирано) еми запалих се по една ел .китарка у нас "Орфей" /още си я пазя/ и си викам искам да свиря ... та баща ми ми надраска на 1 лист акордите 7 маж. и 7 мин. и зех да ги упражнявам ... после почна да ми пише разни песни с тях и такаа ... един ден се бяхме събрали метълската компания и аре ше праим група естествено аз не знаех кфо е дисторшън тогава :wall: ... и почнахме яката блекария ... но явно не се справях добре щото един ден басиста ме помоли да напусна :killyou: :killyou: ... /тфа е единствената група дето са ме гонили/ и аз си викам що да не зема да свиря по-сложни неща ... минаха 1-2 години свирих в 2-3 групи ама баси и серизните дето бяха де ... един приятел ми даде касетка на Тони Макалпайн с уроци за соло китара ... свирил съм по цял ден докато не я науча на изуст ... повечето упражнения де щото някои не ме кефеха като звук ... купих си една елктричка с гриф на Джаксън и тяло и адаптери на Скуайер ... мн и се кефех ама праговете и бяха мн зле и я продадох ... после си взех сегашния ми Скуайер /който има егати бързия гриф/ мн сполучлива китарка се оказа ... та сега вече свиря прогресив метъл събрах си една групичка и тфа е ... айде със здраве ... Редактирано Ноември 24, 2005 от Petrucci Цитирай
Mephistofel Отговорено Ноември 24, 2005 Отговорено Ноември 24, 2005 Почнах като пич - на Бас Е това е приказка! Ама после какво стана,та деградира от басист в китарист ? P.S. Ей,това е шегувка,да не ме налазите сега ?! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.