Защо не чувам бе, хора?!?

[karandash]

Без микрофон /или в студио със слушалки/ - всичко е 6, чувам идеално, пея идеално. В момента в който има микрофон и не дай си боже монитори - край! Всичко ми се замазва - викам над баса, опитвам се да надвикам барабаните, тотално изгубвам контрол над тембъра, сякаш се плаша от собствения си глас и си мисля през цялото време колко гадно звучи той. Подозирам, че пея и фалшиво, но ме е страх да направя запис - за да не се потвърди това съмнение. Как се оправяте вие бе, хора? По кое се ориентирате да пеете вярно, ако не се чувате? Как успявате да не крещите? Кажете някоя хитрина

[serengeti]

Не се спичай и ша стане,мисли си че няма микрофон.

Редактирано Април 10, 2009 от serengeti

[Amphibia]

опитай по някога без слушалки в студиото за да свикнеш и там със "мазните истории", защото предполагам страхът се появява от постоянното сменяне на начина на възпроизвеждане на музата. че я подкарах малко философски, ама друг начин не ми идва на ума как да се обясни.

 

като посвикнеш и там със "замазаното" бучене, сцената няма да те паникосва и страхът ще го надвиш.

 

и като не мислиш вече със страх, дали пак ще се страхуваш, ще почнеш и да чуваш някой инструмент.

ориентираш се към клавишите (ако има такива) или ритъм китарите и през цялото време само там ти е ухото.

и ако можеш през това време да не мислиш, "кой колко гадно звучи", си го преодолял почти проблема.

Редактирано Април 10, 2009 от Amphibia

[Басурендер]

Може пък наистина да пееш фалшиво..

[Lee]

Пробвай с по-намален микрофон в началото...виж как е така.

[Angelina Sekulova]

И за сцена, и за студио е различно.

На сцената задължително преди участието трябва да си направите саундчек и да си сигурен, че се чуваш добре в монитора, както когато си сам, така и в баланс с групата.

Не се плаши от собствения си глас - гадно е в началото да свикнеш, че онова, което се чува през мониторите или в слушалките, всъщност си ти. Доколкото разбирам, ти отказваш да приемеш, че сигналът от монитора е твоят глас и се опитваш да се ориентираш по останалите инструменти. Приеми, че това си ти и се слушай, защото иначе ще пееш, все едно си глух. Със сигурност ще е фалшиво. И със сигурност си вредиш на гласа - не можеш да се надвикваш с барабани и китарна апаратура.

 

Две "лечения" ти препоръчвам паралелно, за да почнат да сработват нещата:

1. Намери си немиксирани записи или студийни сесии на нечий друг глас - може да е твой любим певец или група, и чуй как звучат сухи, без ефект - за да свикнеш с идеята, че всички гласове се изкривяват честотно при запис.

2. Записвай се и се слушай - не е чак толкова страшно. Ако действително се справяш без микрофон, а се окаже, че си фалшив на запис - което си сгрешил, препявай го. За да преодолееш стреса по-лесно, избери парчета, които много искаш да изпееш, познати са ти и са ти "силни" - така че да гониш краен резултат и обща удовлетвореност от това, че си ги изпял, а не да пееш отделни пасажи "за тона".

 

И на мен ми се налага да се пренастройвам от живо пеене към запис. Като си запея нещо и съм във форма, и си казвам: "Е ся ше го запиша..." Докато си пусна джаджите, заредя сингбек или метроном, и като застана пред микрофона - то му се губи живеца. И го пея, докато не стане.

Време и упоритост.

[Steff]

Гледам, че Angelina ме е изпреварила донякъде, но ще си позволя да наблегна на следното: ти въобще чуваш ли си гласа, когато пееш с акомпанимент? Ако да, наистина е твърде възможно да не си свикнал да си чуваш тембъра отстрани - без резонанса на черепната си кухина и отражението му на тъпанчетата ти - което се среща при 90% от хората, които тепърва започват да пеят на микрофон. Ако не си го чуваш - усили си микрофона докато почне да се чува гласа без да викаш.

Редактирано Април 14, 2009 от Steff

[karandash]

Ей, благодаря ви хора. Да, точно това последното - да усиля микрофона - помогна. Направихме репетиция в читава репетиционна /досега все в някакви дупки/. Този път балансът беше перфектен, усилих микрофона, докато имах увереността, че чувам всичко. Направихме запис и звучи съвсем вярно, но ми коства усилия - т.е. концентрирам се. Това обаче е за сметка на... как да кажа?... духа на изпълнението. Вярно е, но сега пък липсва душа и е малко прекалено изравнено като динамика, защото явно внимавам да НЕ крещя. Сега минавам на второ ниво: новата ми задача е да е вярно и от сърце, хехе. Трето ниво ще е да не мисля, че тембърът и изобщо гласът ми е гаден. И да, ще опитам да си представям, че няма микрофон.

[NikiSvetla]

Здрасти,

Като чета и ме хваща страх..... !!!

Мен ме метнаха на сцената без да ме питат мога ли или не мога да пея.....отидох да работя уж за клавиристка. А се оказа,че трябва да пея ....и то много!!!!

И така бойно се калих набързо без да ме питат искам ли!!!

Та, на мен също ми беше много грозно в началото. Мисля,че ще ти помогне,ако намериш начин да пееш със сингбек (инструментал) повечко време. По-лесно ще се ориентираш в балансиран инструментал. Това за начало. Иначе с жива група трудно ще си чуваш гласа през цялото време,нормално е да влиза дълбооооко в инструментала. За това упражнявай всичко първо с балансиран записан инструментал. Като се научиш да пееш спокойно така, следващо ниво е да се успокоиш с групата, там е по-сложно - барабани,чинели,китари........мазало. Смело и без викане.Е ще има 3-4-5-6 преграквания докато свикнеш, няма как. Просто си мисли колко много искаш да се справиш , за да не се шашкаш от микорофона.После ще разбереш,че той ти е най-добрия приятел на сцената. А и има и още нещо - много важно - да си намериш подходящ микрофон. Един неподходящ микрофон може да ти умори желанието за пеене. Например, съвсем общо казано , Shure серия 58 - и бета и СМ - са силови микрофони,аз съм много доволна за работа с група,защото са много стабилни и на викане носят ама много. Докато едно AKG ми беше съсипало здравето - реже високи като викнеш малко, вкарва някакви ниски.......относително говоря.Микрофона беше 1000 лв , но не ставаше за такава работа.За това казвам, много е важно да си намериш подходящ тип микрофон за да се харесаш.

Успех и не се откзвай,всички се псравят, и ти ще успееш

 

п.п - забравих,за ориентирането. За да пееш вярно не е толкова важно да чуваш себе си - по себе си няма как да се ориентираш.Трябва да ти инструмент - бас или китара или клавир,да се ориентираш за тона.По себе си няма как да се ориентираш,повярвай ми!!!!

Редактирано Април 15, 2009 от NikiSvetla

[karandash]

А това със запушването на едното ухо? Гледам правят го и най-големите като стане джангър. Забравям за тоя пиниз, а може би действа, само дето доста тъпо изглежда отстрани. Иначе разбрах за някаква слушалка, закрепя се зад ухото. Безжично е включена към миксера и можеш да чуваш в реално време какво излиза от там, включително и гласа си. Само че... нещо като 4000 лева в "Динакорд". Естествено, това е за сериозен лайф, примерно ако ще те дават по телевизията. Ако свириш в клуб хората ще ти се смеят с такова нещо... предполагам... Някой пробвал ли го е това устройство?

[Lee]

Това предполагам е персонален монитор. Но и един обикновен,сложен на сцената ще ти върши работа...

Редактирано Април 22, 2009 от Lee

[spellsingero]

Без микрофон /или в студио със слушалки/ - всичко е 6, чувам идеално, пея идеално. В момента в който има микрофон и не дай си боже монитори - край! Всичко ми се замазва - викам над баса, опитвам се да надвикам барабаните, тотално изгубвам контрол над тембъра, сякаш се плаша от собствения си глас и си мисля през цялото време колко гадно звучи той. Подозирам, че пея и фалшиво, но ме е страх да направя запис - за да не се потвърди това съмнение. Как се оправяте вие бе, хора? По кое се ориентирате да пеете вярно, ако не се чувате? Как успявате да не крещите? Кажете някоя хитрина

Честито..аз го минах скоро този период... ... мен не ми трябва за сцена попринцип но.. ами единственото е да си пееш както трябва с умерен тон или в зависимост от това колко голяма сила трябва да придадеш в нормални обстоятелства солово примерно.Оттам нататък грижа на тон режисьора на спектакълчето да ти регулира микрофонния канал.