Сценична треска

[MaPuHcKu]

Който не се е гъзил срещу публиката 15 минути преди концерта с поялник в ръка и глава завряна в една полуразглобена тонколона просто не знае какво е. След това няма време и място за сценична треска :green: Е това беше на второто ми излизане на сцена като музикант въобще, а въпросната колона беше Regent. Въпроса обаче беше на живот и смърт, защото усилвателят Vermona беше сам по себе си странен продукт на инженерната мисъл със последователно свързани изходи, тоест ако не е включена едната колона :arrow: другата не свири

 

За колегите с подобна техника или проблем :arrow: ако не оправите колоната вземате халката от ключовете на репетиционната, поогъвате я малко и я завирате в типичния за вермоните изход двойка така, 4е да дадете изхода накъсо ние така доизкарахме въпросния концерт.

 

По въпроса с гъдела в стомаха, бих могъл да сравня чувството с първия си скок с парашут. Влизаш за първи път в самолета, той излита, а ти въобще не знаеш на колко части ще си, когато пак си на земята. Пееш си откъсчета от Out of the silent planet на Maiden и по-конкретно: "Say goodbye to gravity and say goodbye to death..." и по едно време инструктора отваря вратата и вика: "Айде!". Ставаш, засилваш се и ХОП! навън. Около пет секунди въобще не знаеш кво става с теб и после идва ДИНАМИЧНИЯТ УДАР (отварянето на парашута или четирите палки за начло на парчето. ако не дойде :arrow: ЛОШО! ) и като се опомниш вече е ред на ГОЛЕМИЯ КЕФ

[badhabittt]

Излизането на сцена е като секса, колкото повече го правиш, толкова по-уверен ставаш.

но и сцената и жената трябва да се сменят иначе се губи тръпката(колкото по често толкова по добре)

[ALBIREO]

@ MaPuHcKu

Хахахахахаха, това с парашута ме разкърти

Преди години, когато още свирих на пиано , на продукциите ръцете ми не само замръзваха, ами ми се затрудняваше дишането, не можех да мисля за нищо, обливаше ме студена пот... и още куп простотии, докато не засвирех и не СГРЕШАХ някъде. Не знам защо, но като объркам някой тон се успокоявам и после всичко е наред. Даже на последната ми продукция НАРОЧНО обърках (ама само аз си разбрах, щото после питах и никой не е забелязал) та да се кротна малко и да изкарам един валс до край...

MaPuHcKu - като скоча с парашут ще разкажа как е

Важното е да намерите това, което ви кара да се успокоите. Става въпрос за поведение а не за разни медикаменти! Твърдо против алкохол и наркотици за подобни цели.

Медитирайте, лицеви опори, скачане с парашут - абе всичко, дето ви отпуска, това правете. В краен случай се съсредоточете над групата си и мислете единствено и само за музиката която правите.

Аз има още над какво да работя, не си мислете, че като ги казвам тия работи ги мога

[cecomeco]

Преди концерт съм "не ми се меркай пред очите". Само се нервирам за глупости. Винаги съм се притеснявал дали звука ще е добър дали ще се съберем цялата група е такива все дребни неща. Чуканата история е че ми се допикава 5-10 минути преди да дойде време да се качим на сцената.

Иначе един път горе вече съм спокоен. Изпадам в някаква еуфория и правя възможно най-големите щуротии. Имайки предвид че представям групата и песните нямам право да се плаша. Ако сдухам гарнитурата заради мен ще страдат всички останали.

[npace]

гледам някой говореше за класическа хомеопатия...мисля че лекарството е сулфур ама не съм сигурен, знам че това е най-"отвореното" лекарство и знам че аз съм човек от тип сулфур и за това не ме е страх от хора (само да ме видите на НДК като се правя че мога да карам скейт и като се пребия надолу по стълбите пред 20 човека...усещането е неповторимо )

ама не съм спец де знанията ми са само повърхностни така че ако на някой му се занимава с хомеопатия - не към мен да се обърне

иначе както казах аз не съм имал особени проблеми със притеснения пред хората даже понякога аз ги притеснявам защото имам навика да ги зяпам в очите

 

сценичната треска не е нищо повече от страх от хора, както когато се разминете с някой непознат по улицата и гледате да извърнете поглед към нещо друго, да не правите зрителен контакт или там както му се викаше...това става за добра "тренировка" хах да зяпате хората като ги подминавате. поне ще ги посдухате тях

Редактирано Септември 6, 2005 от npace

[ecmjazz]

Лекарството не е сулфур, но както казах няма да го казвам за да не стават злоупотреби.

[YtseJam]

А сулфур по болгарский назьiвается сяра, так точно?

[thurston]

нема треска...забивам кабела в баса и тогава идва треската. в смисъл, че много трескам...

[spotlight_kid]

Първия път когато свирих пред хора нямах сценична треска...защото предишната вечер бях поркал като герой от "Особености на руския риболов"..та така с ужасен махмурлук бях и не изпитах нищо...след това свирих още няколко пъти пред хора...и не се панирах нито веднъж..обаче преди 2 години трябваше да свирим пред около 300 поляци полски песни...та седим си и си чакаме реда....после излизаме и със стъпването на сцената ми се подкосиха краката...едвам изфържах първото парче...баси имах чувството че ще се строполя на земята...

[Denkas]

Аз преди концерт се забивам на някое ПС и се разбивам от клипове на бандите дето ме кефат после музата идва

[F.I.N.E.]

Дето се вика - "Една-две бири и музиката да свири"

 

 

 

 

Редактирано Октомври 5, 2005 от F.I.N.E.

[Carpe_diem]

Епа, гле'йте са... Аз не съм свирил пред повече от 10 човека, ама според мене така трябва да се почва, постепенно - първо пред мама и тате, после пред някакви приятели... и постепенно стигаш до 69000 човека на някой стадион (дай боже)... Ама това го виждам, само ако стана китарист на Азис... Което нема да стане!

[One_Voice]

вече имам две участия пред около 200-250 човека . пьрво малко се забравя какво следва и започвам да се потя - хихи . после може да обьркам някоя струна . после вече ми минава и се отпускам и става

[st0rmblastt]

На сцена съм излизал точно два пъти - в една театрална постановка и едно китарно дуо...с китарата пак имах сценична треска(свирихме пред 30-на души)...треската изчезна веднага щом хванах китарата...дано и за напред да е така...иначе и аз си имам "лекарство за треската", ама няма да споделя за да не стават злоупотреби...

Редактирано Октомври 8, 2005 от st0rmblastt

[CorvusCorax]

Ами ако приемем, че сценичната треска е плод на притеснението от публиката, то при мен тя изчезва 30сек. след като се кача на сцената и се сетя че не си знам нещата. А иначе... Ами винаги идва момент, в който вече си достатъчно претръпнал, че да "ходиш да вършиш работа". На мен лично, в ранните ми професионални танцьорски години ми се случи да остана без беневрек на едно соло (демек по гащи), та оттогава май вече няма какво да ме притесни на сцена - независимо ще се пее ли, ще се свири ли, ще се танцува ли...