Сценична треска

[evans]

Я сега си кажете кой как я преборва.

[AccesS]

=> :inlove: :inlove: =>

[Mandalay]

С времето сама изчезва. Спомням си аз как бях в началото.... на първата си китарна продукция се тресях като трескав. Само дето не припаднах. Излизането на сцена е като секса, колкото повече го правиш, толкова по-уверен ставаш. За мен обаче, най-сладкото от едно участие е тръпката преди да се кача на сцената и в момента, в който изляза на нея и застана очи в очи с публиката. При мен сценичната треска се превърна в тръпка! Когато тази тръпка изчезне и аз ще изчезна от сцената.

[Icarus]

аз паля цигара и се правя на пич :green:

тресе ме мене, но пък е готино. безспорно :guitar: :guitar: :guitar:

[7thString]

Много гадно нещо е това... и още не съм му намерил цаката! Не за друго ами защото като си китарист и като ти треперят понякога ръцете, не е на добре работата

[BloodForBlood]

абе според мен тая треска сама си изчезва...например ас 1-вите ми пъти преди да се кача на сцената лом съм...само ходя обикалям нервнича и всеки път ме е било страх...Има един лек за начинаещите след много репитиций като земеш да се чувстваш уверен в себе си тогава излес на сцена ...Със сигурност треската няма да е същтата...също така и до психическа настройка..според мен

[Katsko]

абсолютно съм съгласен с предните мнения.нормалната сценична треска(а не като болестно състояние или симптом на такова)се дължи чисто и просто на неувереност.тогава,когато си убеден че мястото ти е на сцената и има какво да покажеш щом се качиш на нея,не може и не трябва да има сценична треска-може би малко нервност,но нищо повече.а тръпката от свирене я има при мен когато съм на кеф,когато не съм просто "излизам да си свърша работата",затова мисля че е важно какво правим преди свирене и в какво настроение отиваме да свирим.

 

освен това,след време свиренията се превръщат в наркотик-поне при мен е така.когато не съм свирил(и особено пред публика,не говоря за репетиция)от повече време-да речем месец,започвам да се изнервям...

[MDFk]

Сценична треска се преодолява (макар и не напълно) като вземеш инициативата - притеснснието винаги си го има, но ако ти пръв почнеш да дивееш - преди публиката - да викаш, да махаш, да ги нахъсваш, адреналина който ти предизвикваш у хората и те ти "инжектират" с отговора си, ще стопи сценичната треска. И така трябва да е всеки път. Няколко крилати реплики на вокала, че да разсмее публиката или да я мотивира - така трабва да е.

Трябва да покажеш кой владее положението,един вид.

@Mendelay - не забравяй, че някаква нова допълнителна дозичка притеснение винаги се появява пред нова непозната публика(жена). Да, не те тресе сценичната треска толкова(нали имаш опит), но като си с нова мадама и ви пердстои сефтето, човек се чуди дали ще се представи добре И по нейните критерии(не само на "предишните" публика/жени), дали неговите действия ще се харесат. В повечето случаи да, но винаги има нещо ново - и в двата случая - и съвсем никога не може да се махне оня лек гъдел в стомаха, и това заради очакванията на двете страни. Тук има и втора версия - т.нар.свирачи(тъпкачи), които просто "си свършват работата" и т'ва е :killyou: .

 

Малко заплетено стана, а?

 

@Катско - верни думи! За наркотика особено!

 

@Access - пиенето не те спасява. То само ти подобрява и без това добро настроение, но те кара да бъркаш и да те плюят и да се сдухваш; или още в началото те сдухва още повече и резултата - пак същия ... ....

Редактирано Август 30, 2005 от MDFk

[ecmjazz]

Съгласен с MDFk, че с нова публика/жена наистина си има гъдел, но от друга страна съм по-съгласен и с това, че най-вече опитът и многото репетиции, които да ти дадат самочувствие, че има к'во да покажеш, са определящи. Като си уверен в себе си и като си имал вече няколко "изяви" вече по-спокойно се диша.

 

За мен обаче, най-сладкото от едно участие е тръпката преди да се кача на сцената и в момента, в който изляза на нея и застана очи в очи с публиката.

 

Ако трябва да продължим аналогията с жените - то и там е така - най сладко е като излезеш на "сцената" и застанеш "очи в очи" с пу...ката (ако мога да бъда леко вулгарен..) :green:

 

И да се върнем пак към сериозния тон - има едно хомеопатично лекарство, което помага за патологичните случаи на сценична треска, ама няма да ви го казвам, да не почнете да се тъпчете безпричинно. Ако някой има нужда - да потърси специалист по КЛАСИЧЕСКА хомеопатия - може да помогне.

 

Айде успех на всички - повече репетиции, по-малко засечки

Редактирано Август 30, 2005 от ecmjazz

[Burton]

И аз съм съграсен с Кацко - като знаеш какво правиш, свирил си достатъчно и си подготвен, не би трябвало да има страх, а само приятна тръпка от това че ще свириш пред хората...

Едно време си спомням на продукциите с цигулката как се панирах яко и ми изстиваха ръцете...много кофти изживяване

Сега нямам подобни проблеми..особено като минат първите една-две песни и видя че публиката се забавлява, и аз почвам да се забавлявам...за усещането няма какво да ви казвам, повечето по-добре от мен го познавате

 

Но определено най-важно от всичко е да има опит, рутина...като с всичко друго

...и да не ти пука прекалено...излизаш, даваш всичко от себе си, къртиш мивките и дограмата, плащаш ги на съдържателя и си отиваш

...понякога най-големите проблеми идват от това че хората започват да се взимат прекалено насериозно

Редактирано Август 30, 2005 от Burton

[evans]

Мисля че е нормално човек да се притеснява,трябва си ненормален и луд за да не се притесняваш дори и малко ,всеки човек се претиснява но го е срам да го покаже

[MDFk]

... с нова публика/жена наистина си има гъдел, но от друга страна съм по-съгласен и с това, че най-вече опитът и многото репетиции, които да ти дадат самочувствие, че има к'во да покажеш, са определящи. Като си уверен в себе си и като си имал вече няколко "изяви" вече по-спокойно се диша.

Да, за да можеш да дадеш всичко от себе си и да не се "гипсираш" наситина трабва да си самоуверен във възможностите си.

[Shakesbeer]

Едно от решенията е преди свиренето да не мислиш за свирене, ами да се закачаш с някоя девойка от публиката или по някакъв друг начин да се разсееш.

[Topsun]

абе ко толкова?качвате се и свирите ако толкова имате проблеми използвайте алкоол или леки наркотици (това последното не е за предпочитане,но все пак майтап да става)

 

P.S.не стига,че искам да ставам доктор по музика ,ами мога и по други неща да се пробвам

[imperor]

Мисля че е нормално човек да се притеснява,трябва си ненормален и луд за да не се притесняваш дори и малко ,всеки човек се претиснява но го е срам да го покаже

Evans - Това е мъжка приказка! Навремето, Бог да го прости Аертон Сена (мисля, че е излишно да пояснявам кой е), беше казал, че ако някой пилот казва, че не го е страх - то той е или най-големия лъжец, или абсолютно невменяем!

В унисон с по-горните мнения, да кажа, че ако една жена те кефи и на 150-ия път докато я чакаш и си представяш к'во е и... пулса ти отива на 180... 'Щото ако нямаш тръпка, 'що си я поканил,бе?!

При мене треската е докато ударя палките и забиеме с бандата. След първите 2-3 такта вече плувам в свои води и кефа от лайфа започва да ме изпълва...

Колкото до железните мъже, които нямат сценична треска, да не забравят, че желязото ръждясва първо... Силата на силния е да си признава слабостите, което автоматично увеличава силата му.