Стиловата принадлежност-звезди и андърграунд

[soundburger]

за всеки реалист е ясно, че стиловата принадлежност е

единственият начин да намери публика в началото на кариерата си.

В рамките на всеки стил има и андергроунд и звезди , лостове за маркетинг и реклама.,

има специализирана преса,магазинни предавания,критици и клубове .....

 

Не казвам ,че в мейнстрийм-а няма добри албуми...не ме разбирайте погрешно....казвам ,че таланти има много , а $ ресурс за всички няма.

освен това,

повечето течения в мейнстрийм-а не подържат специализирана преса,реална критика няма ,по –скоро има реклама в масовите медии и огромни тиражи,

които трябва да бъдат продадени за да се постигне ефективност.

Например в САЩ има над 60 000 музикални магазина и щанда.Колко има в

Европа и в Азия не знам точно.Сметнете сами колко струва тиражирането и разпространението на 1 албум в тази мрежа.

Тоест ако1 голяма компания издава,разпространява и рекламира много албуми,

за 1 година и те са насочени към 1 таргет група, То те се конкурират взаимно и загубите не са малки.При такива големи инвестиции ,печалбата за изпълнителя е

минимална дори след като се изплати тиража и рекламата, а риска е огромен за инвеститора.

 

При стилово профилираните компании тиражите и разпространението са по малки.

Самите фанове са с по различен потребителски профил,.тоест търсят информация за стила който харесват .Голяма роля играе музикалният критик,който

Е спечелил доверието на определена аудитория ,и разбира се ,изпълнението на живо.Сумите вложени в реклама и тираж са по малки, а печалбите от 1 копие по-големи.

Рисковете за инвеститора са по малки, а това значи повече издадени албуми.

Тези фактори дават по -голяма креативна свобода и по- голяма финансова независимост на такъв бизнес модел.

Естествено има трансфери и в 2те посоки на описаните модели.

 

Затова ако не ви изберат за новите “SPICE GIRLS”.;

Изберете си стил и дерзайте от андергроунд-а към върха, а ако го стигнете

Може да започвате солови кариери....

За потвърждение на моите думи искам да дам пример с група

POLICE

[TONY]

Звездите преди да станат такива, са били квартални свирачи.

И преди съм разказвал за Слеяр.

Кери и Джеф са били съкварталци, дрънкали на китари, решили да направят банда.

Намерили Томи Дейв и почнали.

Първият им гиг бил с 1 посетител.

После 10, 15, 20, 50. За година - две, започнали да стават много известни, даже световно.

А в момента и то отдавна, да кажем от 1886 - (със считаният и досега най-добър траш албум Рейн ин Блад) са си супер утвърдени.

Въпроса е, какво ги отличава от хилядите през 80- те (от 84-90-та) траш метъл групи.

Защо, след като траш движението отдавна замря , Слеяр прадължават да са супер звезди.

(На Кери Маршал , МХР,БЦ РИЧ, - сигничър модели, на Джеф - ЕСП, на Ломбардо - тама .

фирмите на бравят на бай х.й такива неща)

1. Свирят яко - китаристите, освен че метъла им е в кръвта ( са учили бая от джаз = фюжън легендата Алън Халдсуърт) и са супер. Вокалът Арая - има глас на граблива птица, от която ти смръзва кръвта! - а така, колко други имат характерен вокал от жанра , е не някакъв дато си дере напразно червата.

(има и още няколко добри траш вокали). И слагаме Дейв Ломбардо - другите банди отиват на кино.

Говорим за този стил. Групата си има концепция, собствено звучене. И така лека- полека се спечелва армия заклети фенове.

Ето, сега ще има наскоро концерт на Онслот - пак траш банда от 80-те. Имам касети от онова време , слушал съм ги навремето. Сега пуснах тубата да ги чуя - слаба работа на живо.

Дръпнах най - новият им албум. На моменти китарите им звучат яко дори като на Слеяр, ама на студио.

нали ги видях по тубата....

Вокала им - средна работа. парчетата не се запомнят. И какво - ще ги пропусна . 30 кинта не си заслужават. Слеяр свириха за 20лв - заедно с Файт на Роб Халфорд.

 

Изводи не правя - просто допълвам каритината и давам материал за размисъл.

Е тук на наша почва, дори да сте толкова добри, пак май няма нищо да се случи.

А за мен си казвам - дори за щатите, трябва да си адски добър за да направиш нещо, и след като времето на стилът, в който си свирил, мине - да останеш актуален.

Защото част от траш звездите, в момента са си намерили работа - поправки часовници,

автомобили и тн. Колкото и да е жалко - басистът на една супер група от Швейцария (супер в смисъл, че свиреха супер) - ремонтира коли в сервиза на баща си и няма намерение да се занимава отново с музика. Жалко - Рон Ройс, бе един от най добрите басисти в метъла. На траш метъл бандата - Коронер.

Защо Коронер не станаха като Слеяр? Инструментално не бяха по слаби. Просто вокалите на Рон - бяха

доста семпли ( сравнени с Араевите) и все пак са от малка държава ( което сигурно има значение)...

(може би и текстовете на Слеяр да бяха на ръба на острието, даже направо супер екстремни,

нещо с което веднага ги запомняш)

Редактирано Март 15, 2008 от TONY

[TONY]

В днешно време идеята на Ютюб и Мюзик Айдъл и тн - е малко по - друга.

Човек ( група), може да стане звезда и както се казва, за 15 минути.

Не е лошо, макар че не мисля, това да е по - правилният път от - It is long way to the top.

Времето ще покаже.

Видях, че заради сеира, "звезди" стават певици с "дибидубидатю".

Ще е по - лесно, погледнато от страна на масовият достъп до мрежата.

От друга, пък вече е заляно - от изпълнители във всевъзможни стилове.

Така, че и сега, някои ще успеят и ще се задържат (респективно

на тези от 70-те , които са успяли и са се задържали).

[АЗИС]

Не забравяйте и поп- фолк изпълнителите !Те също са част от музикалния живот !Колкото и да ги игнорирате!

[pampi]

xaxaxaxa ^^^

[Hillbilly]

^е кво му е смешното,в нашата рОдина "звездите" са някакви амбициозни селски парчета,такова е търсенето

Как беше вица за слави трифонов-като малък паднал в копанята на свинята и драпал доста да излезне за да не се удави,впоследствие и в живота така,иначе требе да копа нивата ,даге

[antonium]

"Щото ако всичики бяхме мейнстрийм, как щяхме да знаем какво е мейнстрийм!?"

 

добре казано...

[LUI THE GREAT]

КоКоШкАтА ИлИ ЯйЦеТо?

[bassiscotta]

всичкото е едно безкрайно хоби обвито с надежда, че нещо някога ще стане и ще се появи някой продуцент, рекорд лейбъл или издател и ще те изкара от мизерията, в която си роден и неможеш да излезеш. всичко е плод на медиите. те направиха през 80те тнар. супер рок старс, с лимос, секс оргиите и безраазборния секс. ъндъргаунда също е създаен изкуствено като антипод на лъскавия живот на звездите и реално тогавашния ъндърграунд излезе на яве и почна да се говори за него и занимавашите се с ундъргаунд американски свирачи станаха мейнстрийм през 90те и почнаха да продават зверски. от всичкото намазват не тези, които трябва.