Jump to content
Българският форум за музиканти

Трябва ли да свирим определен стил


ultramega

Recommended Posts

Отговорено (Редактирано)

и аз свиря какво ли не или поне се опитвам (най-вече 2рото ) като се почне от Хендрикс та се стигне до траш и тн - просто квото ми е на кеф и според настроението. Също така смятам, че собствения стил на всеки се изгражда с времето от това което харесва и свири - от всичко по малко като се вземе и се получава :greenangel:

Редактирано от Overdrive
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 31
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

^ :greenangel:

 

Човек малко или много се насочва постепенно и се развива в определен стил. Според мен това си става и без да се стараеш нарочно.

 

Това най - силно си личи при импровизации.

 

Аз например като почвах да свиря почнах заради RATM.

 

И все още когато седна да свиря без да мисля, така просто да раздрънкам набързо подемам някой риф ама мотамо Том Морело.

 

Аз съм по същия начин с Металика - старата любов ръжда не хваща дето викат старите.

 

По темата - богатството на музиката не знае стилове и определения. Нима най-вълнуващото в нея не витае само в твоята глава? Или в моята?

До сега не съм публикувал мои парчета, но ако за музика изобщо може да се говори - то това което правя в последните няколко години е да се пускам по течението и да творя без първоначален замисъл (в смисъле ей сега ще направя здрав рок или...). Резултата е че все още се вълнувам като хвана китарата или седна на барабаните.

 

Макара да свиря на китара повече от 10 години не мога да се похваля с кой знае каква техника на свирене, но не защото не дълбая в даден стил, а защото не дълбая в свиренето като цяло. Целта ми още от началото беше не да стана брилянтен китарист, а да правя музика, която да ме вълнува. За мое щастие съм стигнал до този момент и повече не ми е нужно. Пожелавам на всички тук да го достигнат!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мен е хубаво да се насочиш в някакъв стил , но не да се заробваш само с него ,а да си имаш представа и за другите и да ги свириш(ако ти харесват естествено).В момента аз се водя като класически китарист , не за друго ами защото свиря някви класики по 2-3 часа на ден ама ми омръзва и за това , след изморителното свирене на класически глупости почвам да си дрънкам някое рифче , я на Гънс , я на ДиСи и т.н

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здрасти, готина тема!

 

"Трябва ли?" - НЕ :greenangel: Има много неща, които определят този въпрос, най-важното е каква е желаната крайна цел. Ако е свирене за удоволствие (както е във форума), тогава всеки да си свири каквото иска. За хората, които искат да се изхранват с музика е от решаващо значение добрата стилистика във всички популярни стилове от миналия век - рок, поп, джаз, фънк, блус, блуграс и др.

 

Теорията на музиката - импровизация, хармония, анализ, ритмика и т.н. е еднаква за всички стилове. Разликата идва единствено от различната ритмическа пулсация и клишета, които всеки стил има. С изключение на джаза (проблемът идва от суингирането и необходимото перфектно познаване на теорията), другите стилове могат сравнително бързо да се овладеят на едно базисно ниво. Най-добрият начин за това е слушане на музика, транскрибиране на музика, анализ на транскрибциите, заучаването им, свиренето им паралелно със записите. Също е важно да се слуша музика на живо, защото така най-лесно може да се прихване традицията, отношението и идеята на всеки стил. Стига изпълнителят, който е на сцената да знае какво прави :)

 

И така нататък...Аз лично се кефя на адски много стилове и не се ограничавам особено - свиря каквото ме кефи.

 

 

Поздрави,

 

Петър

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^Е ето че дори и про-музикантите(доколкото знам kitaratapesho e такъв), не се спират в овладяванвто само на еидн стил(и евентуално подобните му), от който ще си вадят хляба, а дори напротив, трябва да са подготвени за всякаква ситуация :) А по нагоре четох мнения , твърдящи обратното...

 

Само ще вметна че няма как да свирим, к'вот си искаме, а к'вото можем :)

 

Аз конкретни цели към музикални постижения нямам, но колкото повече научавам, толкова по добре се чувствам, въпреки че финансови облаги няма да има от това(даже е свързано само с разходи), но аз съм си доволен.

 

И да, може би съм формулирал грешно заглавието: Не "Трябва ли", а "Добре ли е да се свири определен стил, в който да се усъвършенстваме колкото ни е възможно повече , или разнообразието от стилове ни помага да се развиваме много повече като цяло?" Нещо такова, и аз се опетох :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Струва ми се, че има и още фактори, що се отнася до "професионалните" музиканти - ако става въпрос за работа, която изисква изпълнение на чужда музика от различни стилове - примерно студийна работа, шоу програми (вкл. работа в кръчма) т.н., някак естествено се налага изпълнителя да има познания в доста и то различни стилове. От друга страна музикантите създаващи собствена музика изглежда съвсем естествено да се движат основно в рамките на един стил.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък, понеже някак си ми е по-интересен процеса, отколкото крайният резултат, съм се ориентирал открай време към по-джазови неща. Мисля си, че големият ми кеф е докато разучавам някакви дивашки прогресии или усвоявам някакви невъзможни "finger-unfriendly" акорди и т.н. След като чатна какво става /или поне така си въобразявам/ и схематизирам парчето, губя интерес и се насочвам към следващото. По този начин, аз никога няма да имам репертоар :))

 

Няма да крия, че периодично социалното /т.е. нарцисизма в мен/, ме кара да се покажа - да посвиря пред някого, но това за щастие става рядко и мога лесно да го потисна - стига само да се запиша и да се чуя и веднага спирам :(

Така че, в моя вариант свиренето е занимание самотно, цели експресия на насъбрали се чувства и някакво желание за познание на неизследвани /от мен/ територии. Иху!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Интересна тема...Ами това е едно то любимите ми неща в музиката-Няма точно определена граница какво трябва и какво

не.Според мен има една мисъл, която отговаря на въпроса ти - Учи се от Всеки, но не подражавай на никого. :thumbs_up:

Аз лично не се съсредоточавам в един стил, а взимам само онова което ми харесва.Според мен е много по-яко, ако

свириш нещо интересно и смесено, откалкото само един стил до съвършенство....както и да е според мен истинското

очарование на музиката е да имаш свой стил...всеки го изгражда и колкото по на широко гледаш толкова по-богат е той.

:jazzband:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не виждам смисъл да задълбавам в един стил.Мечо Пух казва "Колкото повече-толкова повече".

И аз много се кефя, когато несъзнателно умеша стиловете(получава се много готино).Граница няма, стига всичко да е с много вкус и що годе с мярка.Иначе, както ви се хареса(Шекспир имаше такава пиеса)

Останалото е аграрен принцип - да орем една и съща нива всяка пролет и есен и да вадим арпаджик :thumbs_up:

П.С.Или казано на куклено-театрален език, важното е кой дърпа конците, а колкото повече конци дърпаш, то си толкова по-добър кукловод.(е няма такъв емотикон)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В няколко мнения прочетох че всеки си изгражда индивидуален собствен стил на свирене. Малко не съм съгласен, защото това се постига много трудно според мен и след много години свирене. Има такива популярни китаристи , на които, още като чуя няколко тона от тях и по начина по който ги звукоизвличат, мога да ги позная. Това разбира се дължи на много неща,като например: слушал съм го тоя китарист твърде дълго и съм го запомнил, човека си има специфични настройки на апаратурата, за която се грижат голям екип от хора и отделно вече специфичната му техника на звукоизвличане. Ако трябва да вземем за пример някой известен музикант, аз не се сещам за такъв(което не значи че няма) , който да издава албуми в различни стилове всеки път според това,на каква вълна е бил . Това вероятно се дължи на други фактори, свързани с музикалния бизнес де.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По-скоро не се сещаш :rolleyes:

 

Сега, мисля, че си е точно в темата. Има едно ДВД - за барабанисти, но е уникално и мисля, че е хубаво да се види от всички музиканти. То е на Steve Smith - History of the U.S. Beat. Принципно се изследва историята на развитието на инструмента барабани - кой от отделните инструменти от сета се е появил първи, кой се е добавил в последствие. Какво е интересното за този видео-урок - всичко започва с историята на музиката в САЩ около 1900г. и стига до наши дни (говоря по спомен, гледал съм го преди 2 години това видео, но беше нещо такова; извинявайте ако допускам дребни фактологически грешки). И точно заради това, този невероятен барабанист, демострира всички стилове, които са се появили и са били популярни през този период - блус, диксиленд, суинг, бибоп, блуграс, рок, фънк и т.н. За целта му помагат негови приятели музиканти, сред които няма случайни. На китарата е Франк Гамбале. Ще видиш точно как се справя Франк с различните стилове, въпреки че го познаваме като страхотен фюжън китарист - свири много готино и джаз, кънтри и какво ли още не.

 

Както вече казах и в предишния си пост по темата - почти всичко е подобно в различните стилове и ако човек е добър анализатор и грамотен музикант няма да му представлява интерес да овладее някой нов стил за няколко месеца. Говоря за основн познания и стилистика. Измайсторяването е дълъг процес и отнема много време. Имам и една друга част от мнението си, но нарочно я запазих за себе си. Според мен най-добрият начин да се навлезне в дълбините на модерната музика е чрез опознаването и изучаването на джазовото изкуство. Това не е заради самият стил, а поради няколко други причини - джаза учи музиканта да бъде последователен, аналитичен, критичен, креативен, с перфектен усет за време и много други... Знам, че това мое мнение няма да се хареса на хората във форума, но какво да се прави ;)

 

 

Поздрави,

 

Петър

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам за всички хора от форума, но аз лично приемам идеята че овладяването и разбирането на джаза е от огромна полза за изграждането на музикант като цяло. Какво ме кара да си мисля така?

За мен е очевидно че джаз музика се свири с по сериозна подготовка отколкото за всичко останало. Аз например, като искам да изсвиря нещо ,което да звучи, като рок енд рол,блус, траш, метъл(хеви, нео,прогресив .... и т.н.), фънк, пънк,ска ... и много други, мога да кажа че не представлява проблем. Не казвам че идеите са ми гениални и винаги добри, но търсената от мен стилистика се усеща. Опитам ли обаче нещо джазово, независимо в каква негова форма, нещата не стоят така. Въпреки че се интересувам, чета подходяща литература и слушам такава музика, нещата ми никак не се получават. Това не е толкова фатално разбира се в моя случай :rolleyes: Все пак целта на занятието е да се изкефя, постигайки някакво умение(макар и не съвършено) да импровизирам в този богат стил(Ако изобщо може да се нарече стил, защото е много обширно понятие).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абсолютно съм ЗА, че свирим за кеф, всеки да си свири каквото му е гот, аз примерно на стратокастър си блъскам яко Slayer и си ме кефи максимално, независимо че звукът от тия единични адаптери понякога ме побърква с толкова много дисторжън. Иначе в доста случаи при утвърдени китаристи може да се познае собствения стил И в свиренето, за сравнение:

Kerry King (Slayer), Kirk Hammet (Metallica), Chuck Shuldiner (Death) - еми доста различни са поне за мен.

 

Наскоро чух една компилация Guitar Heroes 12 небезизвестни финландски китаристи, които въртят нечовешките сола, подплътени с наистина жестоки рифове, всеки е от различна група, сравнително различен стил и веднага мога да разпозная идеите, конструкцията, донякъде хармонията и темпото на солата на различните китарни Герои... Пак сравнение:

Alexi Laiho (Children Of Bodom) и Esa Holopainen (Amorphis) - хората си творят в техните си стилове и правят страхотни неща.

 

ПП: Малко Офтопик на моменти, но не се сдържах, давам примери с други, защото аз съм недорасъл още :punk_guitar:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Свиря каквото ми е кеф, когато ми е кеф.

 

Когато стане време да се опитам да направя нещо авторско съм абсолютен еклектик - смесвам от всичко по малко, така че да няма момент в парчето, който да ми е скучен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.