Как пишете песни?

[RockoBG]

Шса изкажа и аз, като един виден автор.

Понеже за мен са важни песните като цяло, сиреч текст + музика, обикновено почвам от текста. В повечето случаи това са отделни фрази, които са ме впечатлили по някакъв начин. Пример - има изречения, които са песни сами по себе си (поне в моята глава). Ето едно старо изречение, на което се пъна отдавна "The death is a lonely busines". Ta това се изпява без грижи, НО няма сюжет - сиреч трябва да го обясниш с думи ритмично разположени във времето. Прочее докато се измисли историята, която крепи тази теза рифовете и без това се появяват. Прочее моите рифове са си блус клишета, но понеже не знам къде съм ги чул и запомнил ги свиря разбъркано и си стават мои. Та това е читав процес. Поне при мен работи. И основно пише се на тихо място - гора или кенеф се тая. Хора да няма.

[kitaratapesho]

Напоследък, по принуда (поради огромното количество мързел, което се таи дълбоко в мен) пиша парчетата минути преди да трябва да са готови За целта винаги нося със себе си нотни листа и молив, а мое работно място най-често е метрото Смея да твърдя, че този метод дава изключително добри резултати. Не е по-добър или по-лош от композирането с китара или пиано, но е различен. Определено се получават някои много интересни идеи, защото разчиташ само на вътрешния си слух, и когато отидеш след това и дадеш нотите там, където трябва и ги пресвирват - за теб е първото реално слушане и обикновенно се изненадваш колко интересно звучи. Има и кофти попадения (пасажи, които с леки корекции ще звукнат), но генерално харесвам метода. Така имам и възможност да композирам по-концептуално, което определено е важно.

 

Поздрави,

 

Петър

[Steppenwolf]

Подходът наистина е хубав. Нали си спомняш онзи цитат на Джон Кейдж, който казва, че не чува музиката, докато я пише, а че я чува само когато е просвирвана, та така може да напише нещо, което никога не е чувал преди. И при мен има такъв момент понякога. Може да отворя Сибелиус или Кюбейз и да си редя нотите, а после прослушвам и евентуално тук-там бутвам някоя нота, за да съгласувам с главата.

[Stoyko Lisichkov]

При мене докато си дрънкам на китара или на пиано намирам нещо, което ми харесва, развивам го доколкото мога, опитвам се да обособя куплетна част и припевна, евентуално преходи ако има между тях, място за сола и тн. Като зацикля песента се доразвива от другарчето ми китарист в групата и така в песента има вкарана и друга идея.

[gili79]

При мен нещата стават доста интересно.Пускам клавира,избирам си тоналност да кажем ре мажор или минор и почвам да си правя експерименти.И така първо пиша акордите на лявата ръка,след което започвам дясната.Избирам си ритъм от синтезатора и почвам да правя музиката.Когато свърша,почвам да пиша текста.Понякога музата ми идва със текстовете и чак тогава сядам на клавира.Лошото е ,че не мога да правя аранжименти.Записвам нотите на музиката,акордите и чак тогава слагам другите инстументи.Например основната ми бленда да кажем е пияно,дубльора ми е цигулката и накрая тенор сакофон.Това го правя само за баладите.За денс използвам синтовете и друм басите най-често фаргото,със електронно звучене.Но немога да го направя като аранжимент.

[Ивелин]

При мен е най-различно...

Когато свиря на инструмент с приятен звук, ми идват идеи от самото звучене на инструмента,

а при обратния вариант (кофти звук) - такива просто липсват.

[Icarus]

^Вярно. Когато не ти харесва звука колкото и да се мъчиш.. не става и това е положението

[TrumpetNick]

Подходът наистина е хубав. Нали си спомняш онзи цитат на Джон Кейдж, който казва, че не чува музиката, докато я пише, а че я чува само когато е просвирвана, та така може да напише нещо, което никога не е чувал преди. И при мен има такъв момент. Повечето го правя така. Отварям Сибелиус или Кюбейз и си редя нотите, а после прослушвам и евентуално тук-там бутвам някоя нота, за да съгласувам с главата.

 

Не мисля, че "да редиш нотите" на Сибелиус има нещо общо с Дж. Кейдж Аз пък не пиша песни затова пък композирам инструментални пиеси, макар и рядко...Как...Ами оформям някаква концепция, намирам подходяща музикална идея и сядамда работя може да е на пиано, лист хартия или Сибелиус...а поняога дори хващам тромпета

Редактирано Април 9, 2008 от Schagerl

[Steppenwolf]

Е, аз пък мисля, че има допирна точка в контекста, който съм имал предвид, та неслучайно съм го написал, но с уговорката, че експериментираш, без да превеждаш в ноти вече налична идея в главата и без да си даваш сметка как точно звучат нанесените ноти. Както съм казал вече, понякога пробвам такъв подход, ако ми липсва идея или вдъхновение, и понякога се получават интересни неща, които чакат да бъдат развити. Иначе композиционните похвати на Кейдж са съвсем различни; той е пионер в алеаторната музика - нещо, с което не се занимавам.

И аз не пиша песни. Интересът ми е към инструменталната и електронната музика. Мисля, че е важно и планирането. Добре е мисълта да подрежда идеите, а не да се кара по голо вдъхновение.

[TrumpetNick]

Мисля, че е важно и планирането. Добре е мисълта да подрежда идеите, а не да се кара по голо вдъхновение.

[savov]

При мен всичко става от самосебе си...имам впредвид творческият процес при мен е кратък и лесен.

Като усетя, че в главата ми звучи нещо непознато...хващам китарата и ...започвам да свиря някакви последования от акорди ...те сами почти се нареждат сами и после думите ...обикновено ми идва припева записвам го на хартия и си го свиря отново.

След малко се замислям над смисълът на думите от този припев и разбирам за какво ще се пее. И така после лека по лека идват куплетите!

Това е общо взето творческият процес.

Нешата ми стават естествено и никога после не си играя да поправям думи или нещо...каквото се е получило!

Е! Моите текстове обаче сигурно не са пример за подръжание и съдържание...ала аз така си пиша!

Понякога стават хубави неща, друг път -не!

 

А после аранжимента!!! Той е бавен... в крайна сметка май, често го преобразявам в студиото като записваме.

Накрая песента става ... но както и да си играя с инструментите ...аранжирането- винаги гледам да запазя първонаяалната идея за звучене на песента... ако ми е звучала в главата като поп-балада-така става. ако съм си представял денс - става диско......и така!

 

Това е общо взето!

 

 

 

Интересна тема!

[LOE]

Как пиша аз песни:

 

1 - намирам настроението в което искам да е песента - ако песента не носи настроение.. за мен е просто безмислена

2 - взимам си китарата - обикновено от там почват нещата, понеже съм китарист, и започвам да търся въпросното настроение

3 - като измисля няколко рифа започвам да ги записвам един по един, като след всеки записан риф мисля и записвам бас линия и барабани

4 - след като свърша с рифовете ги подреждам по определен ред, въвеждаща част, куплети, припеви, бийд даун моменти, драматични моменти и т.н.

5 - по предварително нареденото грубо записано парче пиша текст, после.. при нужда преаранжирам структурата на песента за да пасне всичко

6 - споявям отделните моменти с преходи от един към друг за консистенция на песента

7 - преаранжирам някой партии, примерно за 2 различни китари, солца, двугласи, разни дребни пинизи .. като цяло полиране на продукта

8 - слушам песента много много пъти, между 20 и 100, според зависи - винаги излизат неща които не са добре и имат нужда от редакция, а и по тоя начин научавам все още прясната и непозната песен

 

Май това е "творческия" процес при мен, после песента я пращам на останалите членове на групата, пращам им техните партии, текстове и т.н., и после почваме да я мъчим по репетиции

 

Не мога да пиша музика по ноти, винаги съм предпочитал и прибягвал до това което ми идва, никога не съм се занимавал да наизустявам музикална теория и да пиша музика по нея.

 

Изключително рядко ползвам помагала - като например по екзотични скали или такива работи. 99% от време свиря това което усещам и ми се върти в главата.

 

При писането на текстовете си позволявам малко повече помощ - често ползвам синонимни речници и речници за рими и прочее.

 

При наличие на вдъхновение и концетрация съм способен да избълвам едно напълно завършено парче за 2-3 часа, но рядко успявам да остана толкова време над едно и също занимание, обикновено тия часове ги разхвърлям в рамките на няколко дена. Така избягвам излишното задълбаване, и абстрахирайки се от нещата идват повече свежи идеи.

 

 

Може би също така е редно да спомена че най-много музика ми идва докато вървя, просто закрача ли, и в главата ми се задейства генератор на музика, без дори да твябва да я мисля... ей така от самосебе си... от край време обмислям варианта да си взема диктофон за да мога да си тананикам нещата които ми идват, защото седна ли у нас със китарата в ръка идейноста ми спада многократно

Редактирано Май 13, 2008 от LOE

[salt]

Когато става дума за писане на песни, обикновено първо при мен се появява кантото или някаква тема,която впоследствие доразвивам и обмислям и прилагам текст към нея, докато си я тананикам.Процесът на композиране на песни при мен е спонтанен и те се раждат по време на импровизация.Просто запявам и излиза или не илиза нещо.

За мен композирането е душевен процес и изисква някакво специално вдъхновение или поне настроение за да се активира творческият процес.

Забелязал съм, това е индивидулано за мен, че когато не използвам дадена харонична структура върху която да посторя кантото, успявам да го направя по-интересно и адекватно.Странно, но имам чувството че понякога хармонията ме поставя в рамка и като че ли е по - добре след това да я поставя.След като кантото е измислено се опитвам да намеря подходящ ритъм, който да подчартае характера на песента и да води мелодията на гласа.Може би еди от най -трудните процеси е подбора на бленди и инструменти.Понякога съм се чудил с часове какъв сет от инструменти точно да използвам.Целта ми при писантео на песни е да звучат достатъчно съвременно и адекватно(комерсиално), въпреки че стандартите постоянно се менят.При изграждането на аранжимента на дадена песен търся винаги контраст в отделните части, въпреки че не винаги се получава.Както знаете едно от основните изразни средства в изкуството в общ план е контаста.За мен в една песен трябва винаги да има някаква емоционална разлика между отделните части, въпреки че ако се прекали с драматизмът може да преекспонираме идеята си.Но ако песента звучи flat, това би и пирдало по релаксиращ или медитативен харакер,или тя да звучи безийдейно, безлично и фоново.Според мен при всяко музиклано произведение, независмо дали е песен или друг жанр, трябва да има развитие, връхна точка и спад на напрежението.Както казват "Да одариш гонга".Е, као целите да направите музика за ресторант, която да подпомога храносмилането, може да не мислите толкова за прогресивни монети в прозиведението си.

[fusion]

При мене има два варианта.

 

Първия е да ми се върти нещо не особено ясно в главата, хващам китарата, продрънквам каквото ми е ясно от идеята и след един-два опита нацелвам и останалото. После се пише на GuitarPRO защото имам невероятна памет - никога не помня какво съм ял предния ден. За сметка на това пък помня чуждите мелодии доста прилично

 

Втория вариант е доста експериментален и ми се случва по-рядко в сравнение с първия. Той представлява да седна на GuitarPRO-то с много ясна основна идея, да си взема едно кафе и кутия цигари, да седна да пиша и да не спирам. И винаги се получава по-добре от първия вариант.

 

Въпреки това не го препоръчвам. Тъй като съм се занимавал и с графичен дизайн ще споделя едно от златните правила, а именно че всеки проект се започва на хартия, дори да представлява една дума в средата на квадрат. Т.е. приложено в музиката това правило ще означава в никакъв случай да не мислите докато пишете музиката на компютъра, а вместо това с инструмента в ръка (или две или както в моя случай - дори и с краката; засега не съм оползотворил оставащите два крайника в свиренете - а именно двете глави. особено горната, нея никога не я използвам).

 

Хайде бе, няма ли да си организираме едно мини фестче Музикант.орг джем сешън някъде дето има и много бира

[Angelina Sekulova]

Сънувам ги...

По-скоро някъде около 4:30-5:00 сутрин, в просъница, умът ми почва да пее гласове. Само вокалите са ясни и изразителни. Текстове няма. Или се зараждат във вид на детско бръщолевене (асъл "Кен лий"! ).

Обикновено не искам да се събудя, но мотивчето набира скорост като лавина и просто... не ме оставя. И ставам. Наливам си бака горещо кафе. Без значение колко е рано, гласът ми е... загрял и мога да пея, и записвам. После доразработвам всичко.

 

Само веднъж не запомних мелодията от съня, но гласовете които пееха, бяха неземно красиви и си помислих, че ако се събудя, ще съм умряла...

И наистина се събудих. Нямах никакъв конкретен спомен за музиката, а само усещане, че съм "някъде другаде".

Сега всеки път, като пея нещо, се опитвам да достигна точно тази... незапомнената музика.

Имам цел...

 

Докато записвам нещо конкретно, не мога да спя и не мога да мисля за нищо друго. Мога да записвам и по 10 часа на ден.

Добре че скъпите ми същества у дома уважават и обичат моите приумици..., ходят на пръсти, не тряскат вратите, не се опитват "да обсебят" времето ми...

Все неща, за които съм благодарна.