valkyr-qsal Отговорено Септември 23, 2007 Отговорено Септември 23, 2007 Много добра работа, хора!! Особено за хората, които пишат на български...аз отвреме на време си надрасквам нещо в тетрадката..ама повечето е на английски...а и аз дълго време не държах на рима.. та после нагаждането на текта към дадена мелодия се оказа по-сложно от самото й написване..но някои друг път ще пусна нещо Цитирай
mravata Отговорено Септември 23, 2007 Отговорено Септември 23, 2007 ето още нещо, ако ви е интересно Част от стара вечност, Илюзия блуждае. Нужда, безконечност В процепа ридае. Капка отрицание В мисълта болезнена, Натиск и желание. Сякаш безполезно е Твоята нощ е моя нощ И денят е нереален, В лутането хаотично Краят пак ще е фатален. Жажда, похот, отмъщение Мрак, безжизненост, видения, Път, ненужни обвинения, Крехки тлеещи творения. ..мрак.. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Септември 23, 2007 Отговорено Септември 23, 2007 Допадат ми текстовете ти. Имаш ли предварителнo завършена цялостна представа за това, което описваш, построявайки го с логически навързвания и символично обличайки го в текста, или подхождаш с изнасяне на преден план на римуването и комбинациите с думи, като смисъл и фрагменти от смисъл се (до)оформят и загатват постепенно в процеса на писане в резултат на това? Или симбиоза? Лично аз търся първото, а четейки, почти винаги си намирам по нещо такова, дори авторът да не го е имал предвид и да му е останало извън полезрението. Без да забравям, че са възможни различни интерпретации, в случая например този текст ми се вижда като описание на осъзнаване, повратна точка в настоящето и спомени от сгрешено минало. А ти какво имаш предвид? Цитирай
NewClear*Fear Отговорено Септември 23, 2007 Отговорено Септември 23, 2007 Здравейте, колеги и аз викам да споделя нещо мое ама музиката ще я измислим скоро Луната хвърля плътни сенки над поля смълчани свити в тишината, що прорязана от песни на щурци таи мъглата бледа водеща след себе си покой, за който гледа от високо как разпръсва се мълва за отмъщение жестоко… Тъмни клони – гласни струни за невидимият Вятър втъкващ в плахите души, тоз ужасяващ нощен театър от видения отминали в кошмари въплътени, впръскващ ледени игли във вегитиращите вени на телата под контрола на души осакатени… Ужасът сам път намира сред постелите замрели, през пролуките нищожни пръсти вкарва мъртво бели, недокосващи плътта, ала вковаващи в душата нокти влачещи умът във танц със сенките по стената, дирижиран от спасителната свещ и светлината… Върху камарите от кости гробни плочи не тежат дебели автори от тези мъртви подвигът отнели със слова си героични те касапниците диви са превърнали в истории за живите красиви… В гората пулсът на Нощта размества тъмните пътеки водещи към същността ала избягвани от всеки, дръзвал често да се смее на мистерията древна , влизал само през деня ала така и не прогледнал… Цитирай
NewClear*Fear Отговорено Септември 23, 2007 Отговорено Септември 23, 2007 Опа, айде нещо от казармата Опит Сблъсъци още рушат тишината ... Преплетени стонове, кръв, безнадеждност са впити в мъглата наоколо стелеща, oт тъмният вятър понесена в мрежи оплела душата... ... кратки проблясъци носещи спомен за мъртвото минало... ... само крачка преди Смъртта да спечели играта, Той, човекът, успял да пребори съдбата ... Погледнал назад и намразил Светът Изкуствена радост обвита в безчувствена плът. Тогава се спрял на тунелът в средата, уверен, но сам, а в краят гори Светлината.... Той не пристъпил, обърнал й гръб и тръгнал надолу... към мракът... отвъд И вятърът пак носи мъглата... И диви стихии бушуват в недрата... Изгряла зора за видът Психопат... Демонът нов на човешкият Ад... И нито при живите, нито при мъртвите, издигнат от куки, жадно впити във месата. Усещал кръвта си напуснала вените... Изгарящ порой летящ през тъмнината... Тогава Земята се свила от ужас предвкусвайки близкият крах. Звездите от космосът черен се слели в една – полудяла от страх... А хората бързащи, в своите проблеми вглъбени, живеещи с чувство за дълг, неусетили как всред перфектното стадо промъкнал се вълк.. И тъй, сред тая безпаметна маса започнал да сее смъртта. Пред очите на цялото стадо отнемал душа след душа.. Но нямало хайка за вълци... Не срещал протести от живите още, а другите плавали в хладният мрак... Безразличност безкрайна пропита била във всички сърца. Нерушима обвивка от кротост присъща за всяка овца И приседна безсилен сред човешката смрад... Той бил демон безсмислен, просто демон във Ад... Цитирай
mravata Отговорено Септември 26, 2007 Отговорено Септември 26, 2007 Допадат ми текстовете ти. Имаш ли предварителнo завършена цялостна представа за това, което описваш, построявайки го с логически навързвания и символично обличайки го в текста, или подхождаш с изнасяне на преден план на римуването и комбинациите с думи, като смисъл и фрагменти от смисъл се (до)оформят и загатват постепенно в процеса на писане в резултат на това? Или симбиоза?Лично аз търся първото, а четейки, почти винаги си намирам по нещо такова, дори авторът да не го е имал предвид и да му е останало извън полезрението. Без да забравям, че са възможни различни интерпретации, в случая например този текст ми се вижда като описание на осъзнаване, повратна точка в настоящето и спомени от сгрешено минало. А ти какво имаш предвид? първо - щастлива съм, че ти харесват! Още повече ме радва факта, че явно достатъчно ясно е изразена идеята след като си я доловил. Да - винаги има ясна идея преди да започна, понякога обаче се "извърта" в друга посока (в случая не е така) а другият момент е, когато си го написал и след време го прочетеш отново да откриеш, че може да се погледне и от съвсем друг ъгъл и целият му смисъл да се промени и отново да е силно свързано с теб, което е интересно - всеки може да види в него различни.. абе доста неясно го обясних, ама.. Цитирай
NewClear*Fear Отговорено Септември 27, 2007 Отговорено Септември 27, 2007 Грозна веселба Животът изтича – шепа пясък в ръката... И все тъй надолу тече си реката... Вятър студен пак клоните бруси... Умните – грозни, а тъпите – руси... Каквото посееш, това ще пожънеш... Дори да изплуваш, пак ще потънеш... На орелът следвай полетa волен... Дори малко да имаш, бъди доволен... На лъжата краката са къси - Не падайте духом, поручик Галицин... Всяко зло за доброто... На маймуните трици... Утрото е по-мъдро от вечерта... Ако смесиш алкохола, ще те боли глава... “ Ти мене, уважа’аш ли мъ, или ни мъ уважа’аш ” “ Ти май по’ече ‘земаш, отколкото да’аш “ Всеки по своят път е поел... Много последваха черен козел ( Black Ram ) Слуга във Рая – господар във Ада... Друг посредата краде със наслада... Животът е това, което се случва, докато си правим планове... Кръщаваме роби с имена на Ханове... Орел, рак и щука дърпат колата... Безработна, Неволята бърше сълзата... Най-малкият син с ноти в ръката : “ Та-та ти-ти; Та-та ти-ти “, Mister Proper, В АТАКА... Прати SMS на тоз’ телефон... Прати SMS и на тоз’ телефон... Прати и на моя, нали си галфон. Добър вечер, приятелю млад. Добър вечер, ДРУГАРЮ. Добре дошъл, във нашият свят... Добре дошъл, във Миз(ер)ия. Напред науката е слънце коет’ едвали ще ни сгрей. О, скоро бомбата ще падне и гайгеров брояч ще пей. Death-ство мое, реално и вълшебно. Death-ство мое, така си ми потребно. Молотов ме научи, да мога да ви черпя със адският огън. ( Отвори ми! Аз нося светлина...)Е. Димитров “ХОЛОКОСТ ЗА ВРАБЦИТЕ” – народът крещи “ Пиле да не прехвръкне, щот ще ви гътне “ “ Всяка птицеферма – масов гроб за тирана “ “ Всеки пернат – 12 калибър смъртоносна рана “ Три деня веч’ неграмотните дружини, как стихът разнищват, очи им подути и сини. И трепетно повтарят на поета плода... По две грешки на дума... Язък за труда! Я, кажи ми ,облъче(но) ле, бяло от кой комин те е вятър довяло? Посрещаме те ний с манифестация. ХА!!!!! РАДИАЦИЯ!!!!! Прочути певици в димните кръчми, мераци разбуждат с танци си кръшни. “ Оркестъра свири, оркестъра свири...” “Баровец съм аз...” – с пари за две бири! Вчера в джунглите на Амазонка, ново лекарство откри баба Тонка. Лосион “за” или “против” косопад... Абе, няма значение все е отзад ( упътването за употреба ) Ваща мама да ...! Когато сутрин стана започвам да играя, и клатя си краката – обичам да нехая... Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал и мисля кой, какво не ми е дал. Неочаквано добра комбинация – корупция, курви и инфлация. Прощавай, София, прощавай, София двеста и четирдесет спънки – галимация. Всяка Бойкова акция – атракция. Всяка казана дума – кат’ нова стока във ЦУМ-а “Неще търпим престъпници – незаконни” А какви бяхте вие сякаш никой не помни. “За Бога, братя, не купувайте!” По-добре гладни робувайте. Всеки да носи кръста си тихо, веднъж месечно може и “ИИХУУ”. “Песни юнашки, хайдушки. Песни за вехти заводи” Доволни от сухари и пръжки, доволни от тоз’ кой ни води... Нека погледнем от тази страна – Черно морето, сух е света... Всеки цар в трудно време се превръща във пешка... Не прекъсвай врагът си, докато прави грешка... На 3 греяни ракии :greenball:... Цитирай
sa6tiat Отговорено Септември 28, 2007 Отговорено Септември 28, 2007 Братовчеде, последния де, това на трите ракии е, хм, рядък бисер. Фащай се да направиш и музиката, и ти обещавам лични промоции пред всичката ми компания. Като цЕло ми се струва, че има някакви поетични напъни, и дори и успешните трудно ще се вържат в някакъв музикален синхрон. Ясно е, че са идеи за песни, ама особено някои мъчно ги виждам /чувам/ на песни. Оборете ме, пускайки опитите си. Бързайте, щото дедо ви ше пусне тук вогонската си поетика в метрика и ще измре още едно боливудско племе... Цитирай
Fallenblood Отговорено Септември 29, 2007 Отговорено Септември 29, 2007 (Редактирано) ето и един опит от мене, с все хеварията и прочие (: Отпътуване Разкъса мъглата конник един, яхнал жребец звездочел. В конника себе си трудно познах, пътят дотук бе довел един отровен от времето странник, живота напуснал. Скрил кинжали във старите рани яхнал забравата и срещу ада препуснал. Сред пустите бойни полета вървял съм без друга мисъл, освен още един живот да отнема, чакайки новия ден. Никога меч не съм вадил без нужда, но и в погледа търсех причина. Кръв щедро проливал съм - своя и чужда. Но дори това време отмина. Наистина, кой се бои от смъртта, щом сърцето му вече не бие? Но не искам при нея да отнеса това, което сърцето ми крие. Знам, бързате вие, но бързам и аз, минути събирам за последния час! Мъртвецът ви моли: завета му чуйте! Има ли тук шейсетима от вас? Мъртвецът ви моли: завета му чуйте, дори и минута за мене е много. Животът ви дълъг е и искам, щом взема от всеки минута, отново да мога смъртта да излъжа и да посея семе едно в умовете. Затова за минута да моля вас смея. Поспрете се, хора, поспрете! Аз късно научих, че дар е господен животът! Подарък безценен. И той съществува само свободен, а аз без да спра го отнемах. Но дори и частица от него за мене остана ли? ...с тези думи, той се строполи на земята. Редактирано Септември 29, 2007 от Fallenblood Цитирай
NewClear*Fear Отговорено Септември 30, 2007 Отговорено Септември 30, 2007 Благодарско за мнението, колега, ама не смятам да му правя музика, щото не сум го мислил да се изпява Цитирай
Грация Отговорено Септември 30, 2007 Отговорено Септември 30, 2007 Fallenblood, много добър текст! Ако имаш записана песента, с радост бих я чула! Цитирай
Termy Отговорено Септември 30, 2007 Отговорено Септември 30, 2007 (Редактирано) Това много се застоя без музика и реших да го пусна. Ако на някой му хареса - моля, НО НИЩО БЕЗ МОЕ РАЗРЕШЕНИЕ Моля админите да не цензурират, ако може. МАЙМУНДЖУЛЪЦИ (работно) Живееха си маймуните на клона доволни, а и да слизат на земята бяха свободни. Под клона растеше храст гуарана и лятото си изкарваха сякаш в Хавана. Слизаха долу да пушат, да бият, да ебат и пият и никой на клона обратно не иска да ходи, но нямаше как - трябва да се хапва дори и да си плазмодии. А слонът, моят приятел, измисли си работа Маймуните смъкваше до гуараната. Всички искаха долу да слизат, а на него парите все не му стигат. Искаше на едно място гуарана и банани да сложи, така че при него всеки да ходи. Гледаше тъй замислено слона (и каза): - Абе, дай да отрежеме клона! Маймуните като чуха направо полудяха от вълнение. Всички режеха клона задружно без капка съмнение. Щеше да има доволно количество банани, гуарана и пички. Товa беше идеята, в която вярваха всички. Най-запалено крещеше Максим: - Давайте да отрежеме клона, на който седим! Клонът им падна върху гуараната. Половината маймуни не доживяха на Слънцето и Луната смяната. Бананите бяха смазани и за ядене вече не ставаха, а и мама му мръсна - вълци се напоказаха. Путките пускаха вече само на стеблото. Тогава слонът хвана в паника длетото (и каза): - Мамка му! Дай да отсечеме дървото! Редактирано Септември 30, 2007 от Termy Цитирай
mravata Отговорено Октомври 1, 2007 Отговорено Октомври 1, 2007 Не понасям липса на ритъм, неточна рима и не добре сготвени тиквички. Цитирай
Termy Отговорено Октомври 1, 2007 Отговорено Октомври 1, 2007 ^ По принцип няма лошо да се редактира, но пак - ако крайния резултат ми харесва Цитирай
Грация Отговорено Октомври 1, 2007 Отговорено Октомври 1, 2007 Не понасям липса на ритъм, неточна рима и не добре сготвени тиквички. Споделям принципно. Но когато става дума за песен - строгият ритъм и прецизната рима мъничко обезличават емоцията (СПОРЕД МЕН). На мен много ми допадат по-разчупените парчета. За пример - Guano Apes - Money And Milk, Living In A Lie и много други техни парчета (любима банда са ми!) Усмивки! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.