"Реквием" на Моцарт си е чист doom-metal

[RaverWild]

Януари и Февруари съм го обърнал на слушане на Реквиема. И всичко тръгна, щото един ден ми стана тъпо че е на латински и абсолютно нищо не разбирам за какво пеят и се хванах да чета английски превод, и понеже не съм чел цялата Библия и се хванах на чат с ChatGPT да ми обясни контекста. Ясно че в Секвенция иде реч за Страшния Съд (то чуеш ли Confutatis и се подосещаш), но останалото не ми беше ясно защо е така. И така отпрах цял един следобед, защото превода ми се изясни, но контекста и общото значение ми трябваше осмисляне. Тоест това, което най-вероятно правят в Теоретичния Факултет (предполагам, защото не съм следвал).

И след като го избистрих стигнах до извода - човекът е написал чист doom-metal в 1791г. Може би с готик-елементи, но като цяло си е дуум-метъл.

И сега се чудя още кои творби от епохата, както тази преди него, така и тази след него влизат в дуум и готик (съвременното значение на "готик") категориите. Ще поиздиря да послушам.

Та споделям впечатлението просто...

[yamaha]

Ами вероятно са много.  То самата дума "готик" идва още от средновековието, така че не е чудно. По причина, че Реквиемът ми е едно от любимите произведения на Моцарт, бих направил някакъв плах опит в трактовката на текста, поне от това, за което съм се интересувал навремето и без да съм изкарал теоретичния факултет.

Като повечето произведения от такъв род, вътре също се говори за грешниците, които ще горят във вечен огън заради греховете си и от друга страна им се дава опцията да се покаят и тогава евентуално няма да ги варят вечно в казана, ако са били искрени, защото ще им бъде простено...това е с няколко думи.

Разбира се Реквиемът има много части, в които се говорят и други неща на религиозна тематика, но не се чувствам достатъчно начетен да им правя трактовка. Реално за този род произведения винаги си има някаква задължителна рамка, в която трябва да се включат едни и същи неща, за да се оформи структурата. По-важното за мен е, че дори и да слушаш произведението, без да разбираш и думичка от текста, то те разтърсва с гениалността си (когато е в добро изпълнение) и накрая те оставя като смачкан психически, защото осъзнаваш, че колкото и да се стараеш да ставаш все по-добър музикант, никога няма да докараш до такъв професионализъм.  

Говоря най-вече за частите, доказано, че са написани от Моцарт (всичките, които звучат в "Амадеус" примерно), а не в продълженията на Зюсмайр, които не са лоши, но ми идват доста плоски. Та това са ми разсъжденията покрай Реквиема - просто гениално произведение. 

[RaverWild]

Не е само за "задължителни неща за да се оформи структурата" - реално всички композитори от тази епоха са били притиснати не просто до стената, а до стената и в ъгъла от католическата църква точно какво може да има като текст в произведението. И е било забранено да кривваш. В смисъл имало е тук-там минимални криввания, но съвсем минимални и като цяло композиторите са запазвали смисъла. Реално всички текстове на тези произведения са от супер-ранни (доста по-ранни от Моцарт) католически текстове, от неизвестен автор, вероятно монаси. "Реквием" е завършен в 19 век, основните текстове са от 8-10 век (имаше само една част от по-късна епоха). Смятай за какъв консерваризъм говорим, което е нормално за Католическата Църква, защото и при тях и при Ортодоксалната (Православната) традицията е един от основните елементи.

Мисълта ми беше - а си кривнал, после иди докажи че нямаш сестра. И да ти кажа, стана ми доста кофти като го осъзнах. Искаш да напишеш нещо супер-яко и веднага ти се обаждат "ааа може, но само с наше разрешение и само, ако е с нашите текстове". Направо партиен контрол.

[yamaha]

2 hours ago, RaverWild said:

Искаш да напишеш нещо супер-яко и веднага ти се обаждат "ааа може, но само с наше разрешение и само, ако е с нашите текстове". Направо партиен контрол.

Да, така беше по времето на соца, но ако тогава кривнеш...или произведението ти няма да види бял свят, или в най-лошия случай да те пратят на почивка в Белене ако се правиш на много отворен пред властите, докато през средните векове ако се правиш на отворко, направо отиваш на кладата за забавление на публиката около тебе, защото преди това сам ще си си признал на разпитите с подходящото оборудване, че си бил обладан от дявола докато си го писал.