"Реквием" на Моцарт си е чист doom-metal

[RaverWild]

Януари и Февруари съм го обърнал на слушане на Реквиема. И всичко тръгна, щото един ден ми стана тъпо че е на латински и абсолютно нищо не разбирам за какво пеят и се хванах да чета английски превод, и понеже не съм чел цялата Библия и се хванах на чат с ChatGPT да ми обясни контекста. Ясно че в Секвенция иде реч за Страшния Съд (то чуеш ли Confutatis и се подосещаш), но останалото не ми беше ясно защо е така. И така отпрах цял един следобед, защото превода ми се изясни, но контекста и общото значение ми трябваше осмисляне. Тоест това, което най-вероятно правят в Теоретичния Факултет (предполагам, защото не съм следвал).

И след като го избистрих стигнах до извода - човекът е написал чист doom-metal в 1791г. Може би с готик-елементи, но като цяло си е дуум-метъл.

И сега се чудя още кои творби от епохата, както тази преди него, така и тази след него влизат в дуум и готик (съвременното значение на "готик") категориите. Ще поиздиря да послушам.

Та споделям впечатлението просто...

[yamaha]

Ами вероятно са много.  То самата дума "готик" идва още от средновековието, така че не е чудно. По причина, че Реквиемът ми е едно от любимите произведения на Моцарт, бих направил някакъв плах опит в трактовката на текста, поне от това, за което съм се интересувал навремето и без да съм изкарал теоретичния факултет.

Като повечето произведения от такъв род, вътре също се говори за грешниците, които ще горят във вечен огън заради греховете си и от друга страна им се дава опцията да се покаят и тогава евентуално няма да ги варят вечно в казана, ако са били искрени, защото ще им бъде простено...това е с няколко думи.

Разбира се Реквиемът има много части, в които се говорят и други неща на религиозна тематика, но не се чувствам достатъчно начетен да им правя трактовка. Реално за този род произведения винаги си има някаква задължителна рамка, в която трябва да се включат едни и същи неща, за да се оформи структурата. По-важното за мен е, че дори и да слушаш произведението, без да разбираш и думичка от текста, то те разтърсва с гениалността си (когато е в добро изпълнение) и накрая те оставя като смачкан психически, защото осъзнаваш, че колкото и да се стараеш да ставаш все по-добър музикант, никога няма да докараш до такъв професионализъм.  

Говоря най-вече за частите, доказано, че са написани от Моцарт (всичките, които звучат в "Амадеус" примерно), а не в продълженията на Зюсмайр, които не са лоши, но ми идват доста плоски. Та това са ми разсъжденията покрай Реквиема - просто гениално произведение.