Jump to content
Българският форум за музиканти

Koobenot - преводи на песни


Koobenot

Recommended Posts

Periphery - Priestess (Превод)

Текст: Спенсър Сотело, Джейк Боуен, Матю Халпърн, Марк Хюлет Холкомб, Миша "Бълб" Мансур, Адам Ноли Гетгууд

Сянка между тези четири стени,
да ... това е моето лице,
затвор дълбоко изпод крепостни земи,
там душата на Човека все кърви,
за втори шанс в живота единствено копнеех ...
но тук съм пак - между тези четири стени.

Седнал надалеко, гледам мракът приближава,
под камъка какво стои - не зная,
тоз' живот живеем го съвсем сами,
излез в дъжда, във теб скръбта дълбоко да изгаря,
от пътят тесен се прокрадват светлини.

Понякога добротата със езици на една от тях говори,
любовта съзирам в нейните очи,
и ако падна, смъртта ръка не ще протегне,
нито пък ще спори,
намирам аз опора в нейните лъжи,
за втори шанс в живота единствено копнеех ...
но тук съм пак - между тези четири стени.

Седнал надалеко, гледам мракът приближава,
под камъка какво стои - не зная,
тоз' живот живеем го съвсем сами,
излез в дъжда, във теб скръбта дълбоко да изгаря,
от пътят тесен се прокрадват светлини.

Оковите са част от мен,
въздух застоял дълбоко вдишвам тук, 
и трябва да намеря път,
дето води надалече,
за втори шанс в живота единствено копнеех ...
на кръста разпнат аз горя.

Седнал надалеко, гледам мракът приближава,
под камъка какво стои - не зная,
тоз' живот живеем го съвсем сами,
излез в дъжда, във теб скръбта дълбоко да изгаря,
от пътят тесен се прокрадват светлини.

 

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

  • Koobenot changed the title to Koobenot - преводи на песни

Periphery - Marigold (Превод)
  

Текст: Адам "Ноли" Гетгууд, Миша "Бълб" Мансуур  

Приковани сме към тоз' живот …
като смъртоносна хватка,
доволни сме от светското и гледаме безизразно,
все още млади сме,
все още млади сме,
и ангелите бихме подминали,
бихме скрили ги в килера,
захлопнали вратата … изоставили ги.  

И сега се взираме във гробът
мъртво, вкочанено,
газейки през стръкчета невен,
докато слънцето все още грее,
все още млади сме,
все още млади сме,
газейки през стръкчета невен …
смачканите си души дано сломим.  
  
Това място ме обесбва …
прескочѝ въжето … нека бъде достоверно …
щом кръвта наоколо е само … животът е непоносим.

Поредният си ти безцелно газещ чак до гроба,
знаците на времето надвиснали над всички нас са,
кървим за утрешният ден,
сучейки от цицата на Майка Смърт, изпълнена със скръб,
но няма страшно … ще се научим, преди да си отидем,
със счупен врат … като ги следваме …
брадичката нагоре, сега въжето затегни …
нека всичко да остане кухо.  
  
Смъртта прокрадва се тъй бавно,
като ураган свистящ,
над часовника надвиснали сме ний
и стрелката бързичко се движи,
нещастието полека ме убива,
дайте ми искрица … за да се сборя.  
  
Без погребение,
и без клада тлееща останала,
тялото е песъчинки във вятъра,
който в миналото изфучава,
нещастието полека ме убива,
дайте ми искрица … за да се сборя.

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Prince - Sometimes It Snows In April (превод)  
  
Текст: Принс Роджър Нелсън, Лиза Колман, Уенди Мелвъин
Музика: Принс Роджър Нелсън  

Трейси ни напусна не след дълго, 
сражавайки се в Гражданската война,
тъкмо сълзата му последна бях изтрил.
Предполагам доста по-добре е от преди,
доста по-добре е, от глупаците, които тук остави ...
понякога за Трейси плаках,
единственият ми приятел беше,
такъв човек не срещаш всеки ден,
понякога за Трейси плаках,
защото да го видя, ми се щеше,
но понякога, понякога ... животът не е това, което ни се ще.

Понякога и през април се сипе сняг,
понякога се чувствам толкоз огорчен,
понякога жадувам животът в миг да не приключва ...
но казват, всичко хубаво е тленно.
Пролетта е любимото ми време от годината,
през което влюбените в дъжда държат се за ръце,
сега пролетта напомня ми единствено за Трейсините сълзи ...

винаги плачеше за любовта,
но не и за болката,
винаги беше толкоз силен,
безстрашен за смъртта,
оставах аз опиянен,
гледайки му снимката,
никой не можеше да плаче ...
тъй, както него.  

Често Рая аз сънувам и съм убеден,
че Трейси там е,
знам, че нов другар е той открил,
и узнал е той навярно загадката на Пролетният сняг,
и може би ще видя своят Трейси нявга ... пак.

Понякога и през април се сипе сняг,
понякога се чувствам толкоз огорчен,
понякога животът ми се ще и в миг да не приключва ...
но казват, всичко хубаво е тленно,
но казват, всичко хубаво е тленно,
и любовта не е любов ... дорде не стихне.

Link to comment
Share on other sites

Green Day - No One Knows (Превод)

Защо забавата ми трябва да приключи?
За мен единствено това начало е.
Виждам и другарите си - остаряват те
и тленният им край не е далеко.

Безотговорен - наречете ме,
обичаен - наречете ме,
но вий помислите ли си за мен,
умът ви в багри не избухва ли,
по-добре си помислете пак
... защото никой и не би узнал.

Страдание не бих желал на никого да сторя
но понякога делата ми все нараняват
и нещо има ли, което бих открил
за да планувам аз безкрайно.

Безотговорен - наречете ме,
обичаен - наречете ме,
но вий помислите ли си за мен,
умът ви в багри не избухва ли,
по-добре си помислете пак
... защото никой и не би узнал.

Не изглежда ли ви, че спомените избледняват,
и знанието трупате, празнината да запълните,
а отговорът ми все тъй остава ... "Аз не знам".

Link to comment
Share on other sites

Oasis - Roll With It (Превод)

Трябва да се сбориш,
и време ти да си дадеш,
кажи каквото трябва,
и нека никой не препречва пътя ти ...
инак трудно си е да го понесеш.

И нивга настрани не стой,
И нивга не бъди отричан,
ако решил си с мен да дойдеш.

Струва ми се сякаш,
чувство в себе си загубих,
струва ми се сякаш,
че по пътя бих потеглил,
и се бих покрил,
и си мисля за неща,
с които все не бих се примирил.

И пътищата, по които живота ще те води зная,
ключа откривам там,
който кара те отвътре
да се разпилееш ти накрая.

Целуни девойката,
зад вратата тя не се е скрила,
но да знаеш, лицето ти ще разпозная ...
макар и да не съм го виждал нивга.

Link to comment
Share on other sites

  • 7 months later...

Дай си всичките пари на бедните деца

Дай си всичките пари,
на бедните деца,
във бордеи и колиби,
на теб не са ти нужни,
на теб не са ти нужни ... 
дай ги на децата,
що самички са без майка,

защото щом тя вечер,
в самотната си стая,
сънува,
и ръцете свои
към блудство тя протяга,
тогава те загубени са,
за земята бащина ...
тъй както ти аз,
тъй както ти аз ...

... и нищичко не щем,
и нищо не е наше,
и нищичко не щем,
и нищо не е наше.

... и нищичко не щем,
и нищо не е наше,
и нищичко не щем,
и нищо не е наше.

Люк Де Фос, Хорки, 1992 г.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.