Композиране

[Wolfheart]

Ето какво имам предвид:

 

Вземете коя да е партитура, на който си искате композитор. Ноти по петолиние... Писани на ръка дори в оригинал може.

 

Е, сега ако ги просвирите "точно както са написани", ще получите най-идиотските музикални прозвучавания.

Защото нотите и трайностите са един вид описание на мелодията и хармонията... един вид "числа". Те не звучат.

Звучи инструмента и то трябва да звучи докосван от човек. Иначе мидитата са точно ноти и трайности и т.н.

И звучат точно, ама идиотски!

 

Затова композиторът едно време е имал начин да запише музиката си само един. Перото и петолинието... и свещта нощем!

Виждаме всички разни допълнителни означения за динамика, украшения... ама нали затова всеки симфоничен оркестър се бие в гърдите, че най добре пресъздава желанието за звуковата картина описана от композитора по партитурата!

 

Защото самата партитура НЕ ЗВУЧИ, дявол да го вземе!

 

Никога нма да разберем как Шопен е свирил мелодиите си... или Моцарт, или Бах... нямало е звкозапис!

Но сега има. И идеите могат да бъдат записани от самия автор, така както той предпочита де да звучат.

Колко и как да се точкуват нотите му, вибратото, динамиката... тембрите дори, ако може да свири на няколко инструмента,

като Принс примерно!

 

Въпросът е да има автор с идеи!

 

Останалото е звукозапис... за днес говоря. А иначе някой още може да си крета с перото, свещта и петолинието...

Лошо няма. Но аз лично не бих се наел, щото ще се нерва, както предполаам са се нервили композиторите преди мен.

Щото аз например не мога да запиша това което свиря на ноти. Трябва да ги изпонадраскам с мои си криволици и коментари... а то става маджа!

 

 

за какво ти е студио,за композиторите от миналите епохи всичко им е звучало в главата,тва е било тяхното студио.а запечатването на тази музика тогава е бил листът хартия,за повечето днес е компакт дискът.но в крайна сметка големите композитори на филмова,симфонична(и не само те) записват всичко като партитури.не само за да може да го изсвири оркестъра.а и съм сигурен че партитурата ще надживее каквито и да е носители от днешно време.

обаче за мен се появява въпросът-костатация -толкова(колко) сме "сакати" днес,че да се нуждаем от звукозаписа за да разберем собствените си композиции,и разбирасе да ги изкомпозираме чрез звукозаписа.и с тези думи не искам да засягам някого.

иска ми се още доста да изпиша ,но ще спра до тук.

поздрави на всички!!!

[salt]

Първо - малко не съм съгласен с термина 'слух'. Това, за което всички говорим - т.е. способността, да идентифицираш тонове и интервали, се нарича на ингелизки 'aural skill', и май не се покрива точно с нашето 'слух'. Тва - за уточнение.

 

Второ - точен отговор на въпроса на брадвата, че нещо пак се заформя безсмислен спор теория vs невежество:

 

Зависи от музиката, която искаш да мислиш. Понеже знам каква музика мислиш, ти давам необходимите неща (според мен, доколкото аз съм ги разпознал):

 

1. Въпросните aural skills. Преведено на нормален език - това е способноста да изсвириш на инструмента мелодия или хармония, които си представяш;

2. Технически умения - да са на адекватно равнище, за да могат да реализират това, което си извлекъл като идея от aural skills, съответно от въображението ти;

3. Теоретични умения - необходими, за да можеш да манипулираш материала, получен по веригата от т.1 до т.2 - главно за да изпълняваш композиционни изисквания с него(ще поясня в следващата точка);

4. Композиционни умения - необходими, за да можеш да създадеш убедителен и пълноценен музикален свят. Композицията ще ти представи проблеми - например създаване на преходи, кулминации, поставяне на акценти, разпределяне на фокуса на вниманието върху отделни партии, и т.н., които ти решаваш с помощтта на теореричните си умения, базирайки се на материала от т.1 до т.2. ТОВА Е ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО ТЕОРИЯТА Е ВАЖНА И ПОЛЕЗНА.

 

И това е. В края на тоя цикъл имаш готова композиция.

Абсолютно съм съгласен с Теб.Много точни насоки.Да не учиш в теоритичен факултет в ДМА?

Редактирано Октомври 9, 2007 от salt

[XAS]

Много неща са необходими, за да композираш добре. И знания, и вдъхновение. И много опит. На седем години композирах първата си песничка /само върху тоника и доминанта/. Толкова знаех. Което показва, че всеки може да се пробва в този жанр. Няма ограничение. Каквито и стилове да са. По-различно е, когато се пише музика /особено инструментална/ в някои от по-сложните форми. И има предварителни изисквания: за вида на оркестъра, за какво ще служи написаната музика, на какво времетраене ще отговаря и не накрая - възможностите на изпълнителите /певци и инструменталисти/. Да не забравяме написването на аранжимент или оркестрация, което в повечето случаи съвсем не е лесна работа. Каквито и чудесни възможности да предлага компютъра, само знанията, почиващи на натрупания огромен опит от предшествениците ни може да ни дари с успех. Има и изключения. Блестящи хрумвания на хора, без особени познания в областта на музиката, но гениални! Но и те са слушали музика около себе си, нали? И пак стигаме до песенната форма. За повече - трябва ни теория и опит. Знанията пък не са гаранция, че можеш нещо. Само няма да си прост или неук.

Та познаването на музикалната теория скъсява пътя до практиката: На инструменталиста, композитора, аранжора. Останалото е самодейност.

[kitaratapesho]

Ето какво имам предвид:

 

Вземете коя да е партитура, на който си искате композитор. Ноти по петолиние... Писани на ръка дори в оригинал може.

 

Е, сега ако ги просвирите "точно както са написани", ще получите най-идиотските музикални прозвучавания.

Защото нотите и трайностите са един вид описание на мелодията и хармонията... един вид "числа". Те не звучат.

Звучи инструмента и то трябва да звучи докосван от човек. Иначе мидитата са точно ноти и трайности и т.н.

И звучат точно, ама идиотски!

 

Затова композиторът едно време е имал начин да запише музиката си само един. Перото и петолинието... и свещта нощем!

Виждаме всички разни допълнителни означения за динамика, украшения... ама нали затова всеки симфоничен оркестър се бие в гърдите, че най добре пресъздава желанието за звуковата картина описана от композитора по партитурата!

 

Защото самата партитура НЕ ЗВУЧИ, дявол да го вземе!

 

Никога нма да разберем как Шопен е свирил мелодиите си... или Моцарт, или Бах... нямало е звкозапис!

Но сега има. И идеите могат да бъдат записани от самия автор, така както той предпочита де да звучат.

Колко и как да се точкуват нотите му, вибратото, динамиката... тембрите дори, ако може да свири на няколко инструмента,

като Принс примерно!

 

Останалото е звукозапис... за днес говоря. А иначе някой още може да си крета с перото, свещта и петолинието...

Лошо няма. Но аз лично не бих се наел, щото ще се нерва, както предполаам са се нервили композиторите преди мен.

Щото аз например не мога да запиша това което свиря на ноти. Трябва да ги изпонадраскам с мои си криволици и коментари... а то става маджа!

 

Твоето виждане за нещата не е споделено с голяма част от музикантите (за радост). Което на този етап от музикалното развитие на човечеството е добре, защото няма по-ефикасен начин за "вкарване в архива" и после "пресъздаване на нещо от архива" от нотирането. Явно нямаш голям опит в боравенето с нотния материал. Което не е задължително, ако всичко, което желаеш е свързано единствено с композиране на произведения, които ще записваш/пресъздаваш единствено ти. Стигне ли се до работа в екип с други хора, изключването на нотното четмо и писмо е немислимо. Също както при симфоничните оркестри, записващи музиката за анимационните филмчета, които ти толкова харесваш.

 

А композирането е необясним процес. Някой път ти хрумва първо хармонията, друг път - мелодията или баса или барабаните.... Но според мен, колкото по-богата музикална култура (включително темата-табу - теория) има човек, толкова по-добри неща стават. Но аз не разбирам много, че да се приеме моето мнение за меродавно.

 

Поздрави

Редактирано Октомври 27, 2007 от kitaratapesho