AXE Публикувано Март 18, 2005 Share Публикувано Март 18, 2005 Като четох темата на Ицо и реших да пусна тази. Какво всъщност е нужно, за да можеш да изкараш музиката която ти е в главата? Сега не е нужно да изреждате 4832042 аспекта на музиката, а само най главните. Аз лично май се сещам само за слуха - като чуваш някакви интервали в главата си да можеш да ги изкараш на инструмента. Вярно и технически умения са нужни, ама ти една мелодия можеш първо бавно да си я изкараш и после да си я научиш. Стига да знаеш с какви техники да я изсвириш... Вие сте на ход :arrow: Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
the_gorer Отговорено Март 18, 2005 Share Отговорено Март 18, 2005 Слухът е всичко. Слухът е музиката. Теорията е гъз папир. Класически пример: вземи някой отявлен цигулар виртуоз с пет кила книги с партитури и един циганин от Лясковския оркестър. Накарай виртуоза да изсвири квото му е кеф. Сигурен съм, че мангалът ще му извади партитурата в движение и ще му скрие шайбата отвсякъде. Може да си изял теорията с кориците, ама ако нема никой в ушото - файда йок. Ходил съм на солфежи, на уроци по китара, по пиано и прочее. Винаги ми е било по-лесно да свиря, ако предварително чуя партитурата и нямам ноти пред мен. Въпреки, че ги чета без проблеми, смятам, че ме затормозяват и ми отклоняват вниманието от самото изсвирване. За композирането - слух и само слух. Другото е теория, която ти помага да увековечиш това, което ти е продиктувал слуха на хартия (или в MIDI формат ) Някои ползват теорията да си докарат нещицата както е по канона. Ей това вече си е "теоретична музика" Много я обичат в Швабско. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ivosiliev Отговорено Март 18, 2005 Share Отговорено Март 18, 2005 За композирането - слух и само слух. 100% съм "ЗА". Другото е да ти идват идеи. Но само слуха не може да ти помогне да хващаш отделните пасажи, каденци и интервали. Трябва ти най-вече хармонията и елементарна муз.теория (за интервалите главно) преди нея. Колкото и да е добър един циганин - дай му ноти и го гледай как се кьора. Повечето от тях нямат грамотност в това отношение и колкото и да са уникално музикални се оказват безсилни ако не импровизират. Аз бях изцяло слухар, мислех, че нищо друго не ми трябва, но след като поучих хармония се оказах на грешен път - това е много ценна наука. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mila_kara Отговорено Март 18, 2005 Share Отговорено Март 18, 2005 Слухът, според мен, е определящ.Дори да научиш всички тънкости на теорията на музиката, това не е достатъчно, за да твориш музика.Може да бъдеш много добър инструменталист, но не и добър творец.Нотното ограмотяване на човек с природно "вграден" слух , разбира се , ще е само от полза.Всеки сам решава до каква степен трябва да навлезе в дебрите на музиката, но от това зависи с какви средства и ресурси ще разполага, за да изрази своята музика.Колкото повече си музикално и технически грамотен, толкова повече ресурси ще имаш. Най-голямата ми болка и разочарование в опитите ми на творец са фактите, че автори на музика се наричат хора, които са изсвирили на други хора, сиреч аранжорите, своята музика с ...уста. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Topsun Отговорено Март 18, 2005 Share Отговорено Март 18, 2005 за слухът-о.к!за това,че ако знаеш теорията ти е по-лесно-също,но за мен композирането е много различно.ако трябва да говоря за песен-първо измислям кантото и след това го хармонизирам (това е по-лесния начин),но за сметка на това понякога в процес на свирене измислям някаква хармония и след това вече идва кантотоза мен по-сложно е да композирам по текст-отколкото обратното.много е просто да измислиш нещо,но е трудно да му направиш аранжиментсъщо така зависи кво е парчето,за къде го пишеш.представи си че трябва да напишиш музика за филм или пък за рекламен клипмного е важно с каква цел пишеш парчето.....стилът какъв е....всичко е много относително..... Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
peshoy2k Отговорено Март 18, 2005 Share Отговорено Март 18, 2005 също така зависи кво е парчето,за къде го пишеш.представи си че трябва да напишиш музика за филм или пък за рекламен клипмного е важно с каква цел пишеш парчето.....стилът какъв е....всичко е много относително..... не знам за стил ама толко стилове се смесиха и родиха че иментата не мога да запомня, та характеристиките ли. Аз, като изявен аматьор в сверата, смятам че ако човек има време за експериментиране, ще постигне много, а също така и осмислянето и прилагането на чужди идеи, а не кражбата им е фундаментален фактор в композирането. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Glacierise Отговорено Март 19, 2005 Share Отговорено Март 19, 2005 Първо - малко не съм съгласен с термина 'слух'. Това, за което всички говорим - т.е. способността, да идентифицираш тонове и интервали, се нарича на ингелизки 'aural skill', и май не се покрива точно с нашето 'слух'. Тва - за уточнение. Второ - точен отговор на въпроса на брадвата, че нещо пак се заформя безсмислен спор теория vs невежество: Зависи от музиката, която искаш да мислиш. Понеже знам каква музика мислиш, ти давам необходимите неща (според мен, доколкото аз съм ги разпознал): 1. Въпросните aural skills. Преведено на нормален език - това е способноста да изсвириш на инструмента мелодия или хармония, които си представяш; 2. Технически умения - да са на адекватно равнище, за да могат да реализират това, което си извлекъл като идея от aural skills, съответно от въображението ти; 3. Теоретични умения - необходими, за да можеш да манипулираш материала, получен по веригата от т.1 до т.2 - главно за да изпълняваш композиционни изисквания с него(ще поясня в следващата точка); 4. Композиционни умения - необходими, за да можеш да създадеш убедителен и пълноценен музикален свят. Композицията ще ти представи проблеми - например създаване на преходи, кулминации, поставяне на акценти, разпределяне на фокуса на вниманието върху отделни партии, и т.н., които ти решаваш с помощтта на теореричните си умения, базирайки се на материала от т.1 до т.2. ТОВА Е ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО ТЕОРИЯТА Е ВАЖНА И ПОЛЕЗНА. И това е. В края на тоя цикъл имаш готова композиция. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mila_kara Отговорено Март 19, 2005 Share Отговорено Март 19, 2005 ...И това е. В края на тоя цикъл имаш готова композиция. Остава най-важното - да имаш слушатели за нея. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
AXE Отговорено Март 19, 2005 Автор Share Отговорено Март 19, 2005 Това се казва отговор по темата. Мерси Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ivan Отговорено Март 21, 2005 Share Отговорено Март 21, 2005 Glacierise - Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
toshevski Отговорено Май 7, 2005 Share Отговорено Май 7, 2005 теория vs невежество Вечното дерби- това, което проваля музиката в България. Докато има невежество ще има и поводи за спорове, некачествена музика, и всякакъв вид проблеми, свързани с него. Аз имам много път в музиката, но знам, че трябва да го мина и вървя. А за тези, които си мислят че в музиката може да се мине лесно, по прекия път или други такива евтини неща не знам какво точно правят в нея. Поздравления за Glacierise! Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mengel Отговорено Юни 3, 2005 Share Отговорено Юни 3, 2005 Правило ли ви е впечатление, че много млади групи още преди дори да са постигнали едно средно ниво на владеене на инструмет и теория се захващат с композиране. Защо ли? Мисля че музиката е емоция, която в началото е необуздана и търси начин да се прояви. Понеже е трудно да се напредне по отношение на техника и теория и да се стигне до поне средно ниво, при по-емоционани и разкрепостени натури, композирането (все пак трябва поне малко талант) остава едниствен начин за изразяване на емоциите. Разбира се става въпрос за по-ранни години. С течение на времето вече си личи търсенето на перфектност в една или друга степен, но мисля, че школовката понякога убива част от емоционалността вплетена в композициите. Според мене човек не трябва да се срамува да композира на каквото и ниво да е. Защото процесът на израстване не е само отвън-навътре (учене), но и отвътре-навън (интерпретация, композиция). Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Glacierise Отговорено Юни 3, 2005 Share Отговорено Юни 3, 2005 True, true Композиране му е майката! Светът има нужда от всякаква музика, защото има всякакви хора. Няма 'излишна' музика. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
LizBlizkit Отговорено Юли 18, 2005 Share Отговорено Юли 18, 2005 мда, аз лично сам супер слаб в техническо отношение, но работата ми с професионални музиканти ми показа, че теорията е незаменимо нещо. Пример. В ученическите си години сжирих с разни рок групички и всичките парчета, освен хармонично то и в ритмино бяха доста прости. или иначе казано само в 4/4. Сега след няколко години забавления в домашното ми студио /силно казано/, вече размера 4/4 не ми е ама никак интересен и запо4нах неусетно да правя пар4ета в 5/4, 7/8 и тн. доста интересни неща се получават. Аз също се доверявам основно на слуха си, но мисля че е доста ограничаващо да се свири само в 4/4. Все пак теориата е като техниката, необходимост за да можеш да свири6. благодаря на всички хора, които споделят познанията си в форумите. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
adXok Отговорено Юли 18, 2005 Share Отговорено Юли 18, 2005 (Редактирано) Ей тук накратко съм направил демонстарция на туй що е композиране! Виж тук, а след това кликни на "слушай" при A Midnight At The Bay: http://bg-sonic.com/members_works.php?id=36 Няма нищо общо с контрапункти, солфежи, постановки! Всичко е образ от душата макар и поорязван от зрението и слуха (сетивата най-общо)!!! Редактирано Юли 18, 2005 от adXok Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts