musicman Публикувано Януари 17, 2007 Публикувано Януари 17, 2007 Тук можете да обсъжтате темата от сайта: Въведение към “Майсторство без усилия” на Мартин Иванов Част 1 Част 2 Част 3 Цитирай
ronia Отговорено Януари 17, 2007 Отговорено Януари 17, 2007 Интересни са тези разсъждения и има голяма доза истина в тях. По отношение на страха например... Страхът го няма в началото - той се появява в последствие, когато човек започне да изисква повече от самия себе си в областта, в която се развива. Важното е, дори когато си минал на едно по-напреднало ниво, да съхраниш тази нагласа на детето/откривателя/начинаещия. Ако говорим в частност за музиката: това е възможно при хората, които застават пред всяко ново произведение като напълно начинаещи. Тогава себераздаването ще доминира над сковаващия страх от евентуална грешка. Предполагам, че проблемът е по-изострен при онези, които придават огромно значение на миналите си постижения. Хората от този тип правят следното: изкачват един връх - според собствените си представи - и вместо да се огледат за още по-големите възможности, които им се откриват, виждат само обратния път надолу. Всъщност е вредно да се мисли във върхове и спадове. Това е просто един път на развитие. А както са казали по-мъдрите, важен е пътят - посоката се променя. Цитирай
tupoto kopele Отговорено Януари 17, 2007 Отговорено Януари 17, 2007 Много готино...падам си по подобни неща понеже наистина помагат на притеснителни хора като мен (и повечето барабанисти, които съм срещал) Цитирай
jazzy_music Отговорено Май 16, 2007 Отговорено Май 16, 2007 Много си прав!Но все пак си мисля, че тоталното себераздаване и високите изисквания на човек към това, което прави го водят до още страхове. Защото си мислиш- дал съм всичко от себе си, а ако не стане?И това те парализира и правиш грешки. И аз не знам каква е рецептата защото от сравнително скоро се занимавам с музика, но ми се иска да преодолея това притеснение и изпотяване на дланите, и вибрато в гласа на всяко прослушване с нова банда. Може би е въпрос на рутита.А някои музиканти, които познавам със стаж казват, че ако това усещане изчезне, вече трябва да слизаш от стцената. Това, което мога да кажа на всички певци,музиканти и въобще хора на изкуството е, че нещата както знаем всички не са леки.И ако изпаднете в момент на отчаяние и се запитате "какво правя и къде съм тръгнал?", задайте си веднага след това въпроса "А мога ли без да го правя?" Това е, което ме е спасявало винаги в трудните моменти, защото отговора винаги е бил само един-НЕ МОГА.Сигурна съм, че и при вас ще е така!! УСПЕХ НА ВСИЧКИ И ПИШЕТЕ, АКО ИСКАТЕ! Цитирай
seasons Отговорено Май 13, 2008 Отговорено Май 13, 2008 наистина всеки музикант трябва да умее да се концентрира.например на мен ми е изключително трудно да се съсредоточа в/у изпълнението си когато треперя от притеснение.винаги ми се случва, не умея да да сдържам притеснението си и вече много пъти ми е правило проблем това.гласа ми трепери,засъхва ми гърлото и устните.посъветвайте ме какво да правя преди участие, за да не се притеснявам толкова! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.