Много си прав!Но все пак си мисля, че тоталното себераздаване и високите изисквания на човек към това, което прави го водят до още страхове. Защото си мислиш- дал съм всичко от себе си, а ако не стане?И това те парализира и правиш грешки. И аз не знам каква е рецептата защото от сравнително скоро се занимавам с музика, но ми се иска да преодолея това притеснение и изпотяване на дланите, и вибрато в гласа на всяко прослушване с нова банда. Може би е въпрос на рутита.А някои музиканти, които познавам със стаж казват, че ако това усещане изчезне, вече трябва да слизаш от стцената.
Това, което мога да кажа на всички певци,музиканти и въобще хора на изкуството е, че нещата както знаем всички не са леки.И ако изпаднете в момент на отчаяние и се запитате "какво правя и къде съм тръгнал?", задайте си веднага след това въпроса "А мога ли без да го правя?"
Това е, което ме е спасявало винаги в трудните моменти, защото отговора винаги е бил само един-НЕ МОГА.Сигурна съм, че и при вас ще е така!!
УСПЕХ НА ВСИЧКИ И ПИШЕТЕ, АКО ИСКАТЕ!