Ивелин Отговорено Юли 4, 2008 Отговорено Юли 4, 2008 (Редактирано) ...хората със абсолютен слух често срещат огромни трудности при трансонирането. Не съм съгласен! Абсолютизма е мистерията, която хората не разбират и говорят митологични глупости за нея... Транспонирането не е свързано с абсолютизма, а с връзките на тоновете - хора неабсолютисти биха се справили (посредством усъвършенстваните си качествата) по-добре от абсолютисти, които нямат добре развит усет за връзките м/у тоновете. Перфектния слух е просто добавка към всички останали музикални дарби на музиканта. Звучи малко странно, но връзките на тоновете (относителния слух) е нещото, което се учи в училищата, а абсолютизма (до скоро непознат), е нещото, което хората не разбират и ... как да усъвършенстваш нещо, което не разбираш?! Същото е като при пеенето - няма кой да ти бръкне във гърлото и да ти покаже как трябва да пееш правилно. Сам трябва да го осъзнаеш. Абсолютизма е възприемане на тоновете като цветовата гама, която виждат очите. Възприятието не е идеално - съвсем човешко схващане е и може да се згреши винаги. Ако си представите, че виждате различни цветове за 1 секунда (например 24) едва ли ще ги различеите всиките...същото е Всеки тон има свой обхват, в който звучи, като даден цвят (визуален). Така, че различен строй херците са се променяли през вековете, но това не влияе на чувството, което даден тон носи у себе си - както при цветовете, които очите виждат. Дадено синьо може да е нюанс на синьото (или това, което приемаме за синьо, защото цветове в заобикалящия ни свят няма - това са трептения на светлината - червеното е по-бавно от синьото, например). По същия начин ухото става чувствително към "цвета" на това - ТОВА Е !!! Като цяло абсолютистите парадират с възможността си, че ако даден тон не е в определената височина ги дразни. Това са митове! Все едно някой да вижда на един телевизор синьо, а на друг електриково (с примеси на зелено)...Колко дразнещо може да е това? Така или иначе е по-добре от черно-бял такъв... Хората, които не са развили тази способност за внимателно (по детски) вслушване на тоновете, са хората, които слушат музиката чернобяла. Защо по детски? Децата най-лесно възприемат абсолютните височини (детето възприема 50% от знанията си м/у 1-5 година - ПРЕДСТАВЕТЕ СИ!). Колкото по-рано се запознае човек с това, толкова по-дълго (за винаги) остава тази дарба у него. С годините абсолютизма отслабва. Когато децата са малки - те научават тези украски много по-лесно, защото не са затормозени от връзките м/у тоновете и се вслушват по-дълбоко в звука/цвета на тона. И ако попиташ някой абсолютист по природа (което значи по-будно дете просто) как чува тоновете - той ще каже, ами просто ги чува...без обяснение! Също така има нива на абсолютизъм. Вие може ли да обясните на далтонист как виждате червено, синьо, жълто и зелено (а може би електриково)? Не правете асоциация с визуалните и музикалните цветове! Двете са различни неща - също така музикалните цветове не са тембъра... Има и още неща свързани с цветовете на тона, като тембровото различие и синусоидалното различие, но това по-нататък, ако някой го интересува. Ако някой иска, мога да му предложа упражнения, с които да осъвършенства тази способност. Вероятно няма да стане гениален като Моцарт (който освен, че е познавал всякакви тонове, е чувал даден концерт - прибирал се е и го е разписвал целият, което е отвъд абсолютизма...това е музикален-гений!), но може да осъвършенства това умение, което със сигурност ще му помогне в музикалните начинания, защото музиката е изкуство на суха и всичко свързано със слуха е полезно! Абсолютизма върви ръка за ръка със другия слух, който наричаме относителен и се учи по-лесно - това е яснотата на картината. Перфектния слух е много деликатна материя - той е цвета на картината. на цигуларите също им се получава много добре Защото те нямат фиксирани тонове, като при пианото, а ги създават. Затова се вслушват по-детайлно/дулбоко в тоновете и това ги предрасполага към абсолютизъм. Редактирано Юли 4, 2008 от Ивелин Цитирай
Ивелин Отговорено Юли 4, 2008 Отговорено Юли 4, 2008 Ей, че много грешки...! Сгреши Усъвършенства сЛуха РАЗЛИЧеИТЕ Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Юли 4, 2008 Отговорено Юли 4, 2008 (Редактирано) Абсолютен пич може да се стане! Както писах и аз назад в темата - със слушане всичко става. Тия уроци на Burge разкъртват! Колкото до трудностите -> и строителните инженери могат да срещнат страшни трудности, когато конструират космически кораб->това са различни неща. Редактирано Юли 4, 2008 от Evtim Djerekarov Цитирай
Steppenwolf Отговорено Юли 4, 2008 Отговорено Юли 4, 2008 Хората, които не са развили тази способност за внимателно (по детски) вслушване на тоновете, са хората, които слушат музиката чернобяла. Защо по детски? Децата най-лесно възприемат абсолютните височини (детето възприема 50% от знанията си м/у 1-5 година - ПРЕДСТАВЕТЕ СИ!). Колкото по-рано се запознае човек с това, толкова по-дълго (за винаги) остава тази дарба у него. С годините абсолютизма отслабва. Когато децата са малки - те научават тези украски много по-лесно, защото не са затормозени от връзките м/у тоновете... Аз бих отдал по-голяма тежест на състоянието на съзнанието. През различни възрасти преобладават различни мозъчни вълни, които обогатяват почвата за по-естествено усвояване. Затова през по-късните години от живота, когато се предполага повече концентрация за действие, отколкото попиване, в нормален режим се учи по-бавно. Но е възможно да се превключи на някой от другите режими и чрез алтернативното състояние на съзнанието да се заучава по-ефективно. НЕ говоря за използване на опияти. Не правете асоциация с визуалните и музикалните цветове! Двете са различни неща При някои тоновете може да водят до светване на цвят или други усещания - определено сетиво е свързано с друго и "подръпването" на едното задейства и другото. Това се нарича синестезия. Цитирай
Ивелин Отговорено Юли 4, 2008 Отговорено Юли 4, 2008 Опиятите са друга бира. Някой хора ги използват като помощно средство, когато творят - един вид патерица, защото обостря сетивата, но има един проблем... всички знаете как действат антибиотиците - оправят едно и развалят друго! Опиятите са временно решение, които след време взимат свойте жертви. Лично аз съм изпадал в такива състояния (на обостряне на слуха), но не чрез опияти, а когато съм бил...хм...болен?! Странно, нали? Но усещането е същото или поне много подобно до това на взимането на опияти - интересното е, че много повече се наслаждаваш на музиката, когато си в такова състояние. НО НЕ МОЖЕ ВИНАГИ ДА СИ БОЛЕН или НАДРУСАН! За това развиването на перфектния слух допринася, за чувството за наслада, когато слушаме/свирим музика. Тоновете стават наши приятели! Аз не се вълнувам много от това, да позная коя песен, в коя тоналност е, или кой точно тон се чува, когато някои чукнат чаши или когато причните пеят - Не! Аз искам да се наслаждавам на самата музика и да осъвършенствам още едно качествно, което е свързано с това. То е просто добавка, а не недостатък (както някой беше писал!!!) - поредната митология! Цитирай
APO78 Отговорено Юли 4, 2008 Отговорено Юли 4, 2008 И аз да споделя нещо по темата навремето бачках в един пиано бар на кораб и пианиста който между другото е и невероятен китарист (по негови думи на времето когато queensryche са правели прослушване за китарист бил се явил обаче се отказал штото мислел ,че нищто няма да излезе от групата),както и да е та от този пич ,за пръв път чух този термин perfect pitch.Та той бе по време на целия си договор на некви много силни сънотворни и пича спеше по 3,4 часа ,през другото време всеки шум,скърцане на врата,шума на двигателя абе всеки шум си го транспонираше в тонове ,та той бе казал че това е наказание дори болест. А между другото този пич сам се е учил да свири на пиано ,а свири поне според мен на доста високо ниво имам негова итерпретация на star wars чуйте как свири човек с perfect pitch и самоук при това. http://media.putfile.com/Bryan-Mccarthy-star-wars Цитирай
Ивелин Отговорено Юли 4, 2008 Отговорено Юли 4, 2008 (Редактирано) Както вече казах - преекспонират! Видиш ли, той не може да спи, защото знае каква е височината на тона. Ако съм на този кораб и имам камертон, след това цяла нощ ще мога да ти казвам, кой тон свири двигателя без камертона... (благодарение на относителния си слух). Това трябва ли да значи, че няма да мога да заспя? Или ако ме събуди звук, който звучи като До#, ще има някакво значение? Вероятно причините за недостика на сън са били други на този кораб... Ако скърцат врати и шумят двигатели...е как да спи човека?! Иначе много хубава композиция е написал! Редактирано Юли 4, 2008 от Ивелин Цитирай
APO78 Отговорено Юли 5, 2008 Отговорено Юли 5, 2008 Не искам да влизам в спор с никогор, просто е безмислено. Но се постави на негово място ,лягаш да спиш и вместо обикновенния шум,които ти и аз чуваме ,в неговият мозък шума се възприема като едно петолиние и всички шумове се изписват като ноти и това е ежесекундно действие протичащо в мозъка му.За нас -(е поне за мен де) е трудно да си го представим, но дълго съм говорил с този човек и наистина е бреме. Шума на двигателя не е проблема ,штото тогава щеше да е пълно със сомнамбули на кораба Незнам интересна тема, но надали ще намерим някакъв точен отговор просто може да си правим догадки.И може би си прав че безсънието му не е само от абсолютният слух но е една от главните причини. Цитирай
Ивелин Отговорено Юли 5, 2008 Отговорено Юли 5, 2008 (Редактирано) Това е първият човек, за когото чувам да превръща шума в ноти! Явно мозъка му работи избирателно... Представи си 2-ма души - далтонист и човек, който вижда цветовете нормално. Мозъка на далтониста не се обременява с разпознаване на цветове, А ДРУГИЯ ГИ ВИЖДА НАВСЯКЪДЕ И ПОСТОЯННО!!! Какъв ужас... Редактирано Юли 5, 2008 от Ивелин Цитирай
lizardman Отговорено Юли 6, 2008 Отговорено Юли 6, 2008 Ама между шум и тонове има голяма разлика...Или може би различава отделните трептения А нещо важно да питам. Лесно е да "изключиш" музикалния си слух и да се заслушаш като цяло в музиката, без да обръщаш внимание дори на отделните инструменти. Не можеш ли да изключиш абсолютния си слух? Всички тонове ли се налага да разпознаваш в произведенията, които слушаш?! Това вече би било ужасно бреме... Цитирай
Ивелин Отговорено Юли 6, 2008 Отговорено Юли 6, 2008 (Редактирано) ^Нищо не се налага да разпознаваш. Когато гледаш филм на чернобял телевизор разбираш същите неща, който ще разбереш на цветния - сюжет, ролите на актьорите и т.н., което в музиката е връзките м/у тоновете - кварти, квинти, умалени акорди и т.н. Също така, като гледаш на цветен телевизор, не мислиш за определените цветове, а просто им се наслаждаваш. Същото е с абсолютния слух. Той ти помага да възприемеш музикалната картина по-пълно/богато. Абсолютизма е деликатна материя, но също така и много естествена. Човек просто трябва да се научи да се вслушва в тоновете. Няма начин да се разбере как точно действа, докато не го изпиташ сам по себе си, но може да се сравни с познати неща, като чернобелия и цветния телевизор. Това е умение, което се добавя към музикалните ти възможности, а не им пречи - като проумее принципа, човек спира да се съмнява и да слуша поредните глупости на някой абсолютист, решил да покаже дарбата си... Колко солфежа пречи, толкова и абсолютизма - учителката ми по солфеж казваше, че като отиде на касически концерт само се вслушва определените инструменти и какви интервали свият (това не е абсолютен, а относителен слух). По този начин тя не може да се наслаждава на музиката понеже е развила много добър относителен слух... Да, но дали наистина е така или тя просто иска да изтъкне възможностите си? Редактирано Юли 6, 2008 от Ивелин Цитирай
kolega Отговорено Юли 9, 2008 Отговорено Юли 9, 2008 Aз, когато съм на кеф, имам абсолютен слух за Си. Ама само толкова Ако ми трябва друг тон, си изпявам Си-то и го използвам като отправен тон Ама уцелвам баш Си в около 50% от случаите Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.