Perfect Pitch

[BlueZone]

Този похват с цветовете и по-специално с настроенията е много добър. Аз го открих преди няколко години, когато се чудех защо едно транспонирано парче не звучи със същото настроение като оригинала и започнах да изследвам. За моя изненада се оказа, че всяка тоналност при мен си има определен цвят и определено настроение, макар че винаги има изключения и то основно, когато в хармонията се появят разни нетипични работи.

Например когато имате тоналност До диез минор, еолийски или дорийски лад настроението е някак bittersweet така да се каже. Аз например го усещам като някаква кофти случка, след която обаче жовотът продължава по свой си хубав начин, има един особен оптимизъм в стил "всяко зло за добро". Обаче ако в цялата картинка сложим някой друг умален акорд и мажорна доминанта - те автоматически допринасят за жесток трагизъм в цялата работа.

 

 

П.П. Задачка-закачка - коя е най сдуханата тоналност (жокер - Зимата на Вивалди) или Странното влияние на бемолите.

 

П.П.П. Защо повечето пианисти композират в бемолни тоналности, а повечето китаристи в мажорни (питам сериозно)?

[goal]

пробвал съм ги на burge уроците и да ви кажа наистина работят. първо естествено почнах тези за perfect pitch и имаха ефект, но от музикална гледна точка relative pitch серията е много по-полезна.

[YtseJam]

Това се казва синестезия (смесване на възприятията) и при хората, които се занимават с изкуство (било то музикално, изобразително и т.н) винаги се наблюдава, било то в по-малка или по-голяма степен. Аз също усещам цветовете като форми примерно.

[Steppenwolf]

Тоновете наистина придават усещания, сами по себе си. Т.е., транспонирането реално променя цялото произведение и въздействието му, има значение колко бемола ще тежат надолу, и това се дължи на качествата на всеки един от 12-те тона в октавата, какъв елемент/енергия влиза в резонанс с тази честота. Според мен, скъпоценно е разглеждането на музиката от езотерична гледна точка и от гледна точка на изтока, където всеки тон се свързва с определени елементи и енергийни центрове. И именно от там идва цялата работа с усещанията. <_>

[Steppenwolf]

Бих стигнал и по-далеч, казвайки, че съгласно това даже и инструментът може да се съобрази прецизно, предвид знанието за него, кои хармоници (обертонове) са доминиращи и кои - подтискани.

Редактирано Юли 16, 2005 от Stone

[BlueZone]

Тоновете наистина придават усещания, сами по себе си. Т.е., транспонирането реално променя цялото произведение и въздействието му, има значение колко бемола ще тежат надолу, и това се дължи на качествата на всеки един от 12-те тона в октавата, какъв елемент/енергия влиза в резонанс с тази честота. Според мен, скъпоценно е разглеждането на музиката от езотерична гледна точка и от гледна точка на изтока, където всеки тон се свързва с определени елементи и енергийни центрове. И именно от там идва цялата работа с усещанията. Едно такова познание би спомогнало за бърз и обоснован избор на тоналност, според това, какво желае да събуди и подтисне композиторът.

Тенкю за допълнението. Исках да напиша и нещо в тази посока, но беше един и половина вечерта и ми се спеше. Музиката винаги е била съществена част от езотериката и дори на цели религии (вуду например, откъдето тръгват прословутите гласови данни на черната раса). Добре е човек да се запознае със източните виждания за тоновете, но с едно на ум, защото хората в Азия имат физиологично различни възприятия и за музика и за цветове. Който е по-запознат е наясно, че там се използват други музикални системи, построени на четвърт тонове или на третини тонове и всевъзможни други подобни, освен това човек не може да не забележи понякога неописуемата шарения в Индия или Тайланд например...малко се отплеснах. Исках да кажа, че писанията на Дънов и Кабала (особено) дават доста добър поглед върху нещата от гледна точка на сходни на нашите възприятия, така че четете и изследвайте.

 

 

П.П. В изкуството най-важни са собствените усещания, така че не приемайте нечии чужди за валидни и за вас.

[Steppenwolf]

Значи все пак се е понесъл някакъв аромат на езотерика от нощтния ти пост. Аз пък моя го написах сутринта, ама и аз тъй на сънена глава, понеже не съм спал.

Да, като навлезем из микротоновете, става още по-пълна и фина шаренията. Имах предвид, езотериката и съответните схващания, отнесени към 12-тоновата ни western музикална система.

Много се радвам, че има запознати и чели по въпроса, че други се интересуват от поглед под такъв ъгъл. Темата се разви в бая интересна посока! Не мога да не се сетя за любовта си към електронната музика и програмирането на семпли, считайки, че тя е доста гъвкъва в тази област. И играйкането би било много интересно.

Отивам да спя. <_>

 

:hello:

[Steve_Vai]

Тоновете наистина придават усещания, сами по себе си. Т.е., транспонирането реално променя цялото произведение и въздействието му, има значение колко бемола ще тежат надолу, и това се дължи на качествата на всеки един от 12-те тона в октавата, какъв елемент/енергия влиза в резонанс с тази честота. Според мен, скъпоценно е разглеждането на музиката от езотерична гледна точка и от гледна точка на изтока, където всеки тон се свързва с определени елементи и енергийни центрове. И именно от там идва цялата работа с усещанията. Едно такова познание би спомогнало за бърз и обоснован избор на тоналност, според това, какво желае да събуди и подтисне композиторът.

Тенкю за допълнението. Исках да напиша и нещо в тази посока, но беше един и половина вечерта и ми се спеше. Музиката винаги е била съществена част от езотериката и дори на цели религии (вуду например, откъдето тръгват прословутите гласови данни на черната раса). Добре е човек да се запознае със източните виждания за тоновете, но с едно на ум, защото хората в Азия имат физиологично различни възприятия и за музика и за цветове. Който е по-запознат е наясно, че там се използват други музикални системи, построени на четвърт тонове или на третини тонове и всевъзможни други подобни, освен това човек не може да не забележи понякога неописуемата шарения в Индия или Тайланд например...малко се отплеснах. Исках да кажа, че писанията на Дънов и Кабала (особено) дават доста добър поглед върху нещата от гледна точка на сходни на нашите възприятия, така че четете и изследвайте.

 

 

П.П. В изкуството най-важни са собствените усещания, така че не приемайте нечии чужди за валидни и за вас.

Паневритмията на Беинса Дуно (Петър Дънов) определено е нещо уникално. Който е играл или поне е слушал музиката на Дънов (имам някъде аудио касети с ужасно качество...), знае за какво става дума. Ако сте запознати с творчеството на Карлос Кастанеда, предполагам знаете, че има (макар и доста трудно намираща се) музика, на която да се правят пасите. Да, тенсегрити е нещо необятно и музиката е от особена важност там... както и всичко останало. Но това е друга тема, отклоних се, sorry

Редактирано Юли 16, 2005 от Steve_Vai

[sa6tiat]

Значи, слушал съм Дънов, и въпреки абсолютната си увереност във взаимосвързаността м/у звук, цвят, число и цялата тая магическа шарада, за мое огромно изумление - поради предубедеността ми в Дънов, музиката му въобще не ме впечатли толкова...

Да, тя има друга, не толкова естетическа цел, но все пак...

Моцарт май е по-възвишен и голям учител...

so does mr. Bach...

[BlueZone]

Значи, слушал съм Дънов, и въпреки абсолютната си увереност във взаимосвързаността м/у звук, цвят, число и цялата тая магическа шарада, за мое огромно изумление - поради предубедеността ми в Дънов, музиката му въобще не ме впечатли толкова...

Да, тя има друга, не толкова естетическа цел, но все пак...

Моцарт май е по-възвишен и голям учител...

so does mr. Bach...

it's in you heart

[sa6tiat]

Бът май харт из мют...

[Evtim Djerekarov]

Това с усещанията на тоновете няма нищо общо с ладове или това в от кой тон

върви хармонията на песента. Това просто са усещания за всеки индивидуален тон. Всичко друго се базира на това. Другото интересно нещо е че хората усещат тоновете по доста подобен начин. Аз съм убеден че всеки човек с верен слух може да стане абсолютист, поне на равнище да чува кой тон му свирят. Ако човек успее да постигне ниво, на което усеща кой тон си представя, то това неимоверно много би му помогнало с импровизирането(нещо ти се върти в главата и ти моментално го свириш).

[Evtim Djerekarov]

Приятелю iBobz, ако това което казваш, т.е. че усещаш различно настроение при транспониране на нещо познато, то това положително означава че имаш добре развит слух, и с подходящи упражнения и постоянна практика ти положително можеш да придобиеш абсолютен слух за (според мен) 6-7 месеца.

[BlueZone]

Честно казано не съм много сигурен дали искам чак абсолютен слух, защото това като помага, така и пречи, защото аз например свиря в най-различни строеве и ми се е случвало когато свиря на някаква китара настроена да речем с един тон по-надолу и започвам да се обърквам.

[Steppenwolf]

-= Key characteristics, from Christian Schubart =-

 

C major Completely pure. Its character is: innocence, simplicity, naivety, children’s talk.

C minor Declaration of love and at the same time the lament of unhappy love.—All languishing,

longing, sighing of the lovesick soul lies in this key.

Db major A leering key, degenerating into grief and rapture. It cannot laugh, but it can smile;

it cannot howl, but it can at least grimace its crying.—Consequently only unusual

characters and feelings can be brought out in this key.

C# minor Penitential lamentation, intimate conversation with God, the friend and help-meet of

life; sighs of disappointed friendship and love lie in its radius.

D major The key of triumph, of Halelujahs, of war-cries, of victory-rejoicing. Thus, the inviting

symphonies, the marches, holiday songs and heaven-rejoicing choruses are set in this

key.

D minor Melancholy womanliness, the spleen and humours brood.

Eb minor Feelings of the anxiety of the soul’s deepest distress, of brooding despair, of blackest

depression, of the most gloomy condition of the soul. Every fear, every hesitation of

the shuddering heart, breathes out of horrible E[ minor. If ghosts could speak, their

speech would approximate this key.

Eb major The key of love, of devotion, of intimate conversation with God; through its three flats

[1789: according to Euler] expressing the hold trinity.

E major Noisy shouts of joy, laughing pleasure and not yet complete, full delight lies in E Major.

E minor Naive, womanly, innocent declaration of love, lament without grumbling; sighs

accompanied by few tears; this key speaks of the imminent hope of resolving in the pure

happiness of C major. Since by nature it has only one colour, it can be compared to a

maiden, dressed in white, with a rose-red bow at her breast. From this key one steps

with inexpressible charm back again to the fundamental key of C major, where heart

and ear find the most complete satisfaction.

F major Complaisance and calm.

F minor Deep depression, funereal lament, groans of misery and longing for the grave.

Gb major Triumph over difficulty, free sigh of relief uttered when hurdles are surmounted; echo of

a soul which has fiercely struggled and finally conquered lies in all uses of this key.

F# minor A gloomy key: it tugs at passion as a dog biting a dress. Resentment and discontent are

its language. It really does not seem to like its own position: therefore it languishes ever

for the calm of A major or for the triumphant happiness of D major.

G major Everything rustic, idyllic and lyrical, every calm and satisfied passion, every tender

gratitude for true friendship and faithful love,—in a word, every gentle and peaceful

emotion of the heart is correctly expressed by this key. What a pity that because of its

seeming lightness it is so greatly neglected nowadays. . .

G minor Discontent, uneasiness, worry about a failed scheme; bad-tempered gnashing of teeth;

in a word: resentment and dislike.

Ab major The key of the grave. Death, grave, putrefaction, judgement, eternity lie in its radius.

G# minor Grumbler, heart squeezed until it suffocates; wailing lament which sighs in double

sharps, difficult struggle; in a word, the colour of this key is everything struggling with

difficulty.

A major This key includes declarations of innocent love, satisfaction with one’s state of affairs;

hope of seeing one’s beloved again when parting; youthful cheerfulness and trust in God.

A minor Pious womanliness and tenderness of character.

Bb major Cheerful love, clear conscience, hope, aspiration for a better world.

Bb minor A quaint creature, often dressed in the garment of night. It is somewhat surly and very

seldom takes on a pleasant countenance. Mocking God and the world; discontented with

itself and with everything; preparation for suicide sounds in this key.

B major Strongly coloured, announcing wild passions, composed from the most glaring coulors.

Anger, rage, jealousy, fury, despair and every emotion of the heart lies in its sphere.

B minor This is as it were the key of patience, of calm awaiting ones’s fate and of submission

to divine dispensation. For that reason its lament is so mild, without ever breaking out

into offensive murmuring or whimpering. The use of this key is rather difficult for all

instruments; therefore so few pieces are found which are expressly set in this key.