IvanDTr Публикувано Февруари 27, 2005 Публикувано Февруари 27, 2005 КОМПРЕСИРАНЕ - ХИТРИНКИ няма да се плашите вече от вашия компресор... Предговор Причината, поради която хората разпитват за компресирането повече от каквото и да било е, че много от тях го намират трудно за разбиране или чуване. Най-краткото обяснение е да се мисли за компресора като за автоматичен регулатор на нивото, когато звукът е силен - намалява, а когато е слаб - усилва звуковия сигнал. Грубите звуци са омекотени и заглушени, а по-меките и тихи са повдигнати и траят по-дълго. Това също така означава повече омекотени звуци и по-мазни ноти. Меко коляно, твърдо коляно - Soft knee, hard knee Ако нямате софтуерен компресор или по-скъп модел, няма да можете да го настройвате. Вие просто трябва да се решите дали си вземете "Soft knee" компресор (с меко коляно) или "Hard knee" компресор (с твърдо коляно). Ако си купите компресор от първия вид, той ще бъде полезен и практичен без да развали звука. Използва се най-вече при вокали и крайни миксове, той позволява по-голямо количество компресия, докато твърдо коленните компресори, които могат да се чуят при работа, се използват при бас. Вокалите… Вокалите са може би най-трудната и повече от всичко динамична материя, на която можете да се натъкнете. Опитайте да хванете пиковете в песента. Използвайте меко коляно, поставете съотношението около 2:1 (а може би даже 6:1 за voiceovers и говор), attack (атакувайте) на 0.09ms, release (пуснете) на 100ms в такъв случай поставете threshold (прага) да хване най-гръмогласните части на песента, така получавате около 8dB намаление, което трябва да компенсирате, може би, с потенциометъра на изходното ниво. Получавате за каквото си плащате… Сега софтуерните компресори са фантастични и вграденият компресор в повечето водещи програми се справя с много вокали. Обаче, ако си надвиете на масрафа и купите класически лампов компресор, това ще доведе до невероятен резултат. Това са много пари в сравнение със софтуерния вариант, но цената на получения звук си струва всяка стотинка. Ритъмът… Барабаните могат да са преобразени чрез компресиране в крайния микс. На барабанчето ползвайте меко коляно, поставете съотношение 4:1, дълга атака и малко по-дълго отпускане, приспособете прага така, че да сграбчи при първите два dB на намаление (reduction). Сега регулирайте атаката по-кратко, и прага по-високо за да пригодите звука да изпълни пистата, R&B тип на щракване или пукот тип плесница. Стерео ниско ниво… Някои инженери често използват хитростта да прекарат барабаните през субгрупираща стерео двойка и след това прилагат общ стерео компресор за да постигнат помпащ звук. Това е стар ефект – (Old-school) ...и за всичко… До голяма степен всеки звук звучи по-добре с малко компресиране, целият акустичен състав - от барабаните до флейтите. Но… По-малко, не повече… Помнете че винаги можете да прибавите повече ако искате, но след това е невъзможно да отстраните. Опит и опит отново… Не се страхувайте да експериментирате и, като с всеки звук, 'използвайте ушите си'! Ако тези звуци Ви харесват, тогава това е точно както трябва, независимо от това какво казва наръчникът. Начин да удвоите парите си… Вместо да поставяте целия звук през компресор, една много спретната хитрост е да разделите пистата на два канала, силно да компресирате единия от тях и да го смесите внимателно с оригиналния канал. Това работи особено добре с барабаните и може да се използва, както за индивидуални инструменти, например барабанче, така и за стерео submix-а на целия комплект (или някой от неговите избиращи части). Компресираната версия на звука може да е приложена да напомпа звука, като се настрои с подходящо късо отпускане (release) и да бъде добавена към оригиналната версия за да получите динамика на ритъма . Многодиапазонна компресия - Multiband compression… Когато се работи с материал, който покрива пълен или поне голяма част от честотния спектър, както например крайно смесване, нормалните компресори имат тенденция да въведат 'подкачване - pumping ' ефект. Това е така защото по-ниските честотите имат тенденция да задвижат компресора по напълно различен начин от високите честоти, а компресора ще обработи целия изход с еднаква зададена стойност. Kакто наименованието подсказва, уреда използва разделител – crossover за да раздели пълната-широчина на лентата на входния сигнал на малки честотни ленти, които се компресират отделно. След като се смесят отново резултата, който се получава е много по-мощен краен микс, които не помпа и не звучи смачкано. Странична верига – Sidechain… Sidechain, или ключ, е сигнал в компресор който се използва да управлява изходното ниво. Когато този сигнал превиши прага на който е настроен се прилага компресиране на целия изходен сигнал. Много от хардуерните компресори (и някой от по-добрите плъгини) имат външен sidechain - ключ – входове, така можете да използвате характеристиките на един източник за да компресирате друг. По този начин вие можете, например, да използвате писта на барабан, удара на който да направи синтезатрен „ПАД” да помпа навреме с музиката. De-essing… Използвана главно за вокали, това е техника за намаляване на нивото на свистящите звуци ( С' или 'Ш', и т.н.) които са значително по-силни отколкото другите звуци, асоциирани с речта. Проблемните области на тези свистящи звуци имат тенденция да бъдат над 7-8kHz, така че борбата срещу тях е намаляване на нивото на микрофона. Вземате сигнал от auxiliary send от вокалния канал, прекарвате го през еквилайзер и след това във вашия компресор sidechain вход. Вмъкнете компресора във вокалния канал (insert входа). Сега използувайте еквилайзера на sidechain да усилите свистящите честоти. Ще трябва да имате възможност да следите sidechain-а, (както и всички други неща) независимо един от друг. Слушате основния вокален канал за да определите най-добрия установъчен параметър за прага и съотношението, но използвате бърза атака и отпускане за да направите ефекта прозрачен по възможност. Китари… Overdriven и изкривената китара рядко изпитват потребност от компресиране тъй като процеса на overdriving въвежда голямо количество компресия. Чистите и акустични китари са различна ситуация. За класически, funky и чисти китари, използвайте доста нисък праг, съотношение поне 3:1, бърза атака и много бавно отпускане. Прибавете леко chorus или flanging за да прибавите допълнително гланциране на звука. Арпежираните електрически или акустични китари, са по-добри с висок праг, целта е да се намали краткотрайния звук (дрънкането) а да се съхрани цялостното ниво. Както винаги, използвайте вашите уши! Бас… Една от най-използваните функции на компресора е употребата му на басовите звуци – получаване на контур, устойчива основа на записа. Оптималният установъчен параметър се различава тук. Това зависи от типа на басовия звук - synth, електрически, акустичен, и т.н. - но като общо правило, се използва бърза атака и средно ниво на отпускане, среден праг и съотношение между 3:1 и 5:1. Определете основна цел… Представям си как всички тези циферблати и бутони Ви приканват да ги завъртите и заръчкате колкото се може по-скоро след като включите компресора, но преди всичко определете каква е целта Ви. Да направите звука по-енергичен, още по-пригладен или точно да го държите под контрол? Слушайте и помислете преди да скачате. За атаката… Стремете се, ако е възможно, да настройвате атаката по-нагоре (т.е., не в нейната най-бърза среда) в повечето случаи, например - китари, действителната полза от това действие е добавяне на 'предна част'. Повечето препоръчителни настройки за случаи, като вокали, се предлагат с най-бързата атака, но опитът ще ви научи най-добре как да я използвате. Вие можете да прибавите малко атака на най-малко вероятни неща и да ги подпомогнете да изпъкнат. Използвайки bypass… Ползвайки стерео компресор на целия микс по принцип е полезно, но следейки през него докато смесвате е тежка работа. Добре е да се знае какво е крайното звучене, но има голяма вероятност през цялото време да се борите с ефекта предизвикан от компресирането. Оставете компресора на bypass до като крайния микс е почти завършен. За ефекти... Много е забавно да компресирате върнатия сигнал на ефекта, ако имате свободни канали на Вашия миксер. Ако имате delay, който не затихва напълно, както би Ви се искало, в такъв случай компресия на върнатия ефект може да Ви осигури контрола от който се нуждаете. Преди или след еквилайзер Pre- или post-EQ... Разликата между поставяне на компресора преди EQ секцията или след нея може да е драстична. Когато настройвате компресора, опитайте и чуйте и двата начина, по които той въздейства на вашия EQ. Цитирай
Sturmfuhrer Отговорено Февруари 27, 2005 Отговорено Февруари 27, 2005 Първо - Второ - без да претендирам, че разбирам каквото и да е от тази материя, ще кажа какво съм чел: Преди или след еквилайзер Pre- или post-EQ...Разликата между поставяне на компресора преди EQ секцията или след нея може да е драстична. Когато настройвате компресора, опитайте и чуйте и двата начина, по които той въздейства на вашия EQ. Препоръка е да се сложи компресията където има ПО-МАЛКО ниски. С други думи - ако с EQ вдигате ниски, слагате компресията ПРЕДИ EQ и обратното. Цитирай
dedomito Отговорено Ноември 5, 2008 Отговорено Ноември 5, 2008 Много добро четиво . Понеже и аз се мъча да правя накакви записи до скоро търсех по нета нещо да прочета за компресорите , а то си имало написано във форума ... Цитирай
Pif Отговорено Ноември 5, 2008 Отговорено Ноември 5, 2008 Извинявам се на автора но е доста неточно преведено и това е читиво може по скоро да даде обща култура на човек, който не се занимава с музика отколкото да обогати познанията на някой музикант. Стилът е - научнопопулярен а не технически. Използването на компресора трябва да се раздели на няколко основни групи: Запис Живо свирене Смесване Мастериране За всеки един от процесите компресора върши различна работа и се използва по различен начин. Твърдението, че компресора е АРУ (автоматичен регулатор на усилването) - не е вярно. В дадени ситуации може да бъде ползван като такъв но принципите му на работа са коренно различни. АРУ-то не променя формата на изходният сигнал докато компресора я променя. Нямам време да пиша тема за компресорите и начините им на използване но ще препоръчам на читателите на тази тема да не взимат написаното по горе за чиста монета защото ще се окажат подведени. На автора ще препоръчам да почете малко повече преди да прави такива "изцепки". А а очевадно от километри, че си няма грам идея от компресори и изобщо от работа със звук. Поздрави Цитирай
presly Отговорено Ноември 5, 2008 Отговорено Ноември 5, 2008 Всъщност това е доста приличен превод на основните неща от статията за компресорите на Jezar. И не виждам защо подобен подход да е "изцепка". А, и да не забравя - ПРИНЦИПИТЕ за използване на компресора са ЕДНИ И СЪЩИ, без значение "запис, живо свирене и т.н." А на Pif, с цялото ми уважение, бих препоръчал първо да се поинтересува кой точно е IvanDTr, да послуша негови работи, и след това да генерализира "че си няма грам идея от компресори и изобщо от работа със звук." Статията, дори и в този съкратен вид, ще е доста полезна на начинаещите, каквито в изобилие присъстват на този форум. Респект. Цитирай
Pif Отговорено Ноември 5, 2008 Отговорено Ноември 5, 2008 Не съм съгласен, че принципите са едни и същи. Вокал се компресира по един начин за запис, по втори за смесване и по трети за живо свирене. При някои инструменти има доста сходство - примерно тромпета. Обещавам някой ден като ми остане време да напиша доста подробна тема за компресорите и тяхното използване. За IvanDTr - не го познавам. От няколкото негови неща които съм чувал до сега не съм впечатлен като звук, смесване, баланс, мастеринг и т.н. Това, че някой е страхотен музикант и композитор не означава, че е блестящ тонтехник или тонрежисьор. Определено боравенето с техника се искат много повече технически познания и техническо слушане отколкото музикално. В много случаи музикалният слух пречи за да се направи добър микс. Особенно когато композитора сам смесва творенията си. Наблюдавал съм го при едни от най големите имена в БГ а и при доста "звезди" по света. Това което звучи в главата ти пречи да чуеш "спектралната" картина от звукотехническа гледна точка, но тук навлизаме във висшия пилотаж. И още един пример да ти дам. Когато на един композитор и музикант му пуснеш някое парче той слуша мелодия, кой инструмент какво свири.. всичките музикални неща. Ако пуснеш същото парче на един тонтехник той слуша кой инструмент как е записан, какви микрофони са ползвани, какви реверберации, кое как е компресирано, какви екуилайзери .. Това е просто различен начин на слушане и чуване на нещата. Ако от всеки композитор ставаше добър тонтехник и от всеки тонтехник добър композитор ... нямаше да има нужда от едната или друга професия. Цитирай
Fenix Отговорено Ноември 6, 2008 Отговорено Ноември 6, 2008 ^Пич, тая статия няма абсолютно никаква цел да ти помогне да се усъвършенстваш във ползването на компресия. Тя е насочена за такива като мен, които си нямат и грам понятие и бих искал като си запиша котката как мяучи, да мога да се кефя, че и слагам ефекти С други думи, поне да имам идея за какво иде реч Когато става дума за напреднали, само за един аспект от материята има цели книги, а когато става дума за начинаещи - всичко може да се обясни с една - две страници. На мен тази статия ми помогна много, както и един съвсем къс линк от колегата писал по-горе, за което също съм много благодарен! За това, недей така, хората на които им трябва наистина да знаят разликите между Запис Живо свирене Смесване Мастериране, така и така няма да ги търсят по форумите Цитирай
Telerig Отговорено Ноември 10, 2008 Отговорено Ноември 10, 2008 Разбира се, че това е само една основна статия с "А" и "Б" на една толкова обширна и многообразна тема като компресирането. Първо целта на автора е била да се запознаят хората с основните параметри които биха видяли срещайки пред себе си един прост или сложен компресор и да не се чудят кое за какво е, разбира се, че има разлика на компресиране наживо, при смесване, при мастеринг и при запис Пиф е прав наистина никой не оспорва това - най малкото защото се използват различни по вид или поне по стратегия компресори - но това е цяла отделна тема в подраздели където трябва да се обясни подробно за разликата между обикновен компресор, мултибенд компресор, максимайзер, енхансер, "опто" - "електро" компресиране, лимитери, левелъри, дюкинги, експандери и.т.н. и тяхното приложение при определен сценарий и подредбата им във дадена верига кое след кое стои и какъв ефект дава тя. Аз лично подкрепям автора ня темата и знам, че тя е полезна за един начинаещ който се ориентира тепърва в параметрите на даден компресор, но това е само началото...бих само добавил от моя скромен опит някои леки пояснения: Барабаните могат да са преобразени чрез компресиране в крайния микс. На барабанчето ползвайте меко коляно, поставете съотношение 4:1, дълга атака и малко по-дълго отпускане, приспособете прага така, че да сграбчи при първите два dB на намаление (reduction). Сега регулирайте атаката по-кратко, и прага по-високо за да пригодите звука да изпълни пистата, R&B тип на щракване или пукот тип плесница. Стремете се, ако е възможно, да настройвате атаката по-нагоре (т.е., не в нейната най-бърза среда) в повечето случаи, например - китари, действителната полза от това действие е добавяне на 'предна част'. Повечето препоръчителни настройки за случаи, като вокали, се предлагат с най-бързата атака, но опитът ще ви научи най-добре как да я използвате. Вие можете да прибавите малко атака на най-малко вероятни неща и да ги подпомогнете да изпъкнат. Определете основна цел…Представям си как всички тези циферблати и бутони Ви приканват да ги завъртите и заръчкате колкото се може по-скоро след като включите компресора, но преди всичко определете каква е целта Ви. Да направите звука по-енергичен, още по-пригладен или точно да го държите под контрол? Слушайте и помислете преди да скачате. Определянето на целта зависи от правилното слушане на самия инструмент и участието му в микса и желанието той да влезе там по определен начин - точно това е писал автора, ние предварително трябва да знаем какво искаме да направим - това е много важно - оттук уточняваме защо търсим дълга атака при соло барабанче примерно и къса при вокали - защото късата атака дава този компресиращ ниско динамичен ефект който звучи приятно в повечето случаи в модерната музика - поп и рок примерно когато вокала се прекара през компресор, дългата атака изкарва напред т.нар. transiense т.е плякането и шума от движението на струните по прагчетата на баса, дишането при вокалите, пружината на соло бар. и.т.н. в комбинация с релийза ( отпускането) - колкото по къс релийз - толкова по бързо "повдигане" на нивото на тихите части и намаляне на пика - тоест по тих удар примерно на палката по барабана - по силен звук от пружината и ghost тоновете от ръката на барабаниста - трябва да комбинираме атака и релийз за да постигнем каквото искаме - например за да удължим тона на стари струни при акустична китара или бас може да използваме нисък праг -20дб примерно, голямо отношение - 4-8:1 , къса атака ( по ниска ритмика и по равен тон) и подходящ релийз спрямо ритъма - там където се отчита нивото на редукция релийза трябва да подкрепя бийта и пулсацията тоест да отпуска почти докрай точно преди следващата нота за да даде необходимата ритмика...за да нямаме загуба от към нивото трябва обаче да следим и редукцията на нивото - ако тя е примерно -6 дб - трябва да дадем +6 дб от гейна за да имаме оригиналното ниво...разбира се това са само основни неща които съм видял прочел и изпробвал без никакви претенции да имам за разбирач просто темата е чудесна и реших да ги споделя... поздрави! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.