Какви видове музиканти има?

[travelcaster2]

    Приятел, който знае, че давам уроци ми води ученик. Млад мъж със семейство и дете. Приятелят знае, че не обичам да преподавам на "гурели" - малки разглезени деца, защото там се изисква дисциплина, а аз не мога да бъда строг към тях. Но това е друга тема.

   Каза ми: "Научи го как се свирят тези и тези песни". Озадачих се. Та това е лесно.

   Отговорих: "Ще го науча да акомпанира, да солира, да се ориентира в музикалните ситуации, да пожелае (ако има дадености) да създаде авторска музика".

   Мислейки за този разговор в мен се избистри разбирането, че има два вида музиканти.

1. Хора, които смятат, че музиката е създадена само от гении и е достатъчно да се научат да ги имитират. Те правят само кавъри и то без да променят оригинала. Не ми харесва, защото не дават нищо от себе си. Ограничават се в учене на клишета.

2. Музиканти, които на базата на най-добрите образци, които познават се стремят да развиват своите качесва и да вървят напред.

   Предпочитам втората категория. Тя се характеризира с много качества:

А. Познаване на инструмента, неговата архитектура и история.

Б. Музикалност: Вярно интониране, разбиране на ритмиката и метрума (неща или дадени от Горе или се учат). Разбиране на функционалната хармония и боравене с нея.

В. Слух. Да чува различните инструменти в аранжимента и да може да ги възпроизведе чрез пеене или на инструмента. Слухът включва разпознаване на различни интервали, запомняне и възпроизвеждане на музикални фрази с тяхната ритмика.

Г. Възможност да свири в ансамбъл. Дали с приятел или група музикантът трябва да може да чува останалите и себе си в изпълнението, за да са в синхрон. Често се случва да се наложи да забави темпото или да забърза, но да са заедно.

Д. Звукоизвличане. Чисто, всеки тон да е дефиниран, а не замазан. Когато се налага - експресивно, в обратния случай - лирично.

Е. Тон. С времето се възпитава търсене на най-добрия тон, тембър, свързано с познаване на апаратури, ефекти, прийоми на свирене. Някои от най-големите са намерили своя тон и не го променят през годините. Превръща се в запазена марка.

Ж. Желание за развитие и самообучение. Има нови концепции, които не са застъпени в програмите на муз. академии. Композиционни техники, които не се споделят от авторите, но са от голяма полза за композиция и импровизация.

З. Дисциплина. Да инвестираш от времето си в практикуване всеки ден, целенасочено по програма изисква самодисциплина.

И. Амбиция. Когато виждаш, че имаш дадености се стремиш да ги реализираш. 

   Ще се радвам ако допълните изброените неща или ми опонирате. Моята теза е, че видовете са два: имитатори и музиканти.

[Бицев]

По принцип, да за двата вида, но имитатори звучи малко презрително, бих ги нарекъл просто изпълнители: някой друг е сътворил музиката, те са просто човешкия 'грамофон', който я върти - изпълняват я. Между тях и пълноценния музикант-творец бих поставил и категория интерпретатори: не пишат своя музика, но изпълнявайки, влагат нещо оригинално от себе си, пък дори да е само тон или експресивност.

 

А, ако се замислиш - повечето ти букви важат с пълна сила и за 'имитатора' - само една-две са за творческия музикант?

[travelcaster2]

   Да, за да се стигне до творчество се изминава дълъг път. Да изразиш нещо свое - идея, емоция, послание трябва да боравиш с доста изразни средства. Просто се учудвам, че има хора, научили няколко чужди песни и мислят, че са музиканти. 

[Лими]

В общи линии съм съгласен, но...!

Лично аз имам различни музикални периоди, от по няколко години всеки. Като начинаещ преди всичко съм копирал или имитирал. Като по-напреднал се появи желание за лично творчество(виж долу в подписа ми), което реализирах за няколко години до самоизчерпване. След няколко годишна музикална пауза пак се върнах към музиката и то чрез кавъри. Много ми се свиреха кавъри, защото изпитвам голямо удоволствие да възпроизвеждам хубава музика, без значение - чужда или моя.

По отношение на кавърите постъпвам по няколко начина. Почти винаги се старая да ги извадя и възпроизведа близо до оригинала, защото така са ме впечатлили и така ми доставят най-голямо удоволствие, особено пък когато свиря стари класически пиеси по ноти. Давам си сметка, че приличам на копираща машина, но въобще не ми пука щом се кефя. Обаче...! Случва ми се често, съвсем неумишлено да променя нещо от оригинала и ако това ми хареса продължавам да свиря този кавър по моя си начин. Така случайно съм променял дори пиеси за класическа китара, а и други класически шедьоври. Не обичам да си поставям за цел непременно да променям някой оригинал за да изтъкна колко съм оригинален.

От скоро усещам, че навлизам пак в творчески период, защото вече не ми се правят нови кавъри(имам репертоар от над 120 песни и инструментали) и все по-често се "заигравам" с творчески хрумки, които постепенно доразвивам - ето откъс от нова идея!

 

П.П. А кога един човек би трябвало да се осмисли като музикант - не знам.  

Мисля, че това и е хубавото на музиката като изкуство - че никой(дори и учебните правила) няма монопол върху ест.вкус и че всеки човек на всяко ниво може свободно да изразява "музикално" себе си и все някой ще го хареса, макар и да ме дразни. 

Редактирано Април 1, 2015 от Лими

[travelcaster2]

   Лими, ти си доказан музикант, познавам твоята музика. Дори преподаваш китара.

Аз говоря за тези, които искат да научат дадена песен. Научават я и до там.

   По-добре е да се разбере защо тази песен е добра, с какви хармонични ходове въздейства, как се движи мелодията и допринася за посланието на текста, защо има контур, градация, кулминация, спад. Отговориш ли си на тези и ред други въпроси вече си готов да кажеш нещо свое. 

[Dirk]

Аз мисля,че музиката трябва да е освободена от комплекси.Няма значение дали си добър или не,дали копираш или твориш художествено.Свирейки и слушайки я е изключително удоволствие,когато си насаме с нея.За това можем да слушаме едно и също нещо по много пъти,защо да не го и копираме!Може да се окаже,че точно копието й е извършило посланието й.Също така най -глупавото нещо е да се откажеш от това удоволствие ,защото мислиш,че нямаш талант.Разбира се стремежа за развитие е нормален процес и ако го няма значи ти харесва това да бъдеш "музикант",а не самата музика.Намирам за нелепо подценяването на интерпретаторите.Звучи ми,като истинският писател не чете чужда литература.Също е спорна автентичноста на това,което "импровизираме".С две думи нормално е да се правят и двете