Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Отговорено (Редактирано)

Наистина няма смисъл, С4 и С5 да са по-големи от 12-15nF, особено за китара.

Гледам, че си дал отговор на този въпрос, но пък тогава се появява друг - защо да имаш усилване на честоти, които няма да подаваш?

 

Може би знаеш тия неща, но все пак, да кажа.

 

Ако имаш горе-долу надежден RLC-метър и има просвет около бобината на изходния трансформатор, достатъчен, да навиеш някакъв пробен брой навивки, можеш да измериш индуктивността, откъдето и AL на сърцевината, оттам - ако имаш голям диапазон на уреда - индуктивностите на останалите намотки, а от това и AL - приблизителният брой навивки, навити на трансформатора (ако не можеш да намериш тази информация публикувана). Оттам, имайки предвид сечението на сърцевината и поне някакво предположение относно материала, можеш да стигнеш до някаква приблизителна стойност за минималната допустима честота, при която можеш да ползваш трансформатора при максимален размах на напрежението от първичната страна (за китара е добре, да имаш предвид правоъгълни сигнали).

 

Разбира се и по други начини можеш да разбереш, кога се насища сърцевината, като най-реалистичният е, в самата схема, стига да си достатъчно внимателен, да не я взривиш.

 

 

Ако има несигурности относно причината за "нискочестотното представяне" на ECC85 - пусни една симулацийка в SPICE и поразгледай AC Анализ на различните възли в схемата, както и различните токове - почти сигурен съм, че става дума за неволно допуснат(или пропуснат) неадекватен честотнозависим импеданс в някоя точка от схемата около фазоинвертора.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено

Стойности на С4 и С5 под 47nF чуваемо орязват ниските, независимо от сметките... в схемата която е е предложил Евтим тези кондензатори са по 50nF. Няколкото усилвателя на Dynacord които са ми минали през ръцете са с по 100nF при утечно съпротивление на крайната лампа между 150 и 330к. Сигурен съм че хората които работят в Dynacord също могат да смятат...

 Данните на изходния трансформатор:

7985140m.jpg

Отговорено (Редактирано)

^

По принцип, изпадането в полуподигравателни* коментари не е много продуктивно. Със сигурност от DYNACORD могат да смятат, поради което съм сигурен, че поради стойността на един или друг кондензатор, в техния усилвател  няма пълна мощност, да кажем, на 20Hz. 

 

*полуподигравателни, защото се присмиваш на коментарите, на основание наблюдение само на част от схема на известен производител, без да имаш предвид цялостното решение, което вероятно няма честота на срез от 7 херца....

 

При старите фендери и доста други усилватели, тези кондензатори(С4, С5) са дори 100nF, но там "Входният" кондензатор на фазоинвертора е нещо от сотра на 1nF, При Mesa Boogie MK1 - 2nF. Изобщо, трябва да има някакъв начин да ограничиш усилването в ниските честоти, за да избегнеш риска от насищане на сърцевината на трансформатора - защото едно, че не звучи добре, второ - може да се наложи най-малко да си сменяш честичко лампите, което едва ли е твърде изгодно, особено предвид бюджетния фокус на проекта.

 

Решетковите резистори на триодите, са 470К, а ако имаш триод ECC83 като източник на сигнал, неговото изходно съпротивление в схема общ катод с аноден резистор 100К е поне 38К - това прави 500К. Ако искаш честота на срез, да кажем 50Hz, това би означавало кондензатор(С1) около 6.3nF - обаче и това изчисление вероятно ще е грешно, защото гейтовите резистори, в зависимост от стойностите на R1 и R3, са в някаква степен "бутстрапнати", което допълнително увеличава входният импеданс на фазоинвертора, над 470К. При повечето китарни фазоинвертори, обикновено тази стойност е в границите 1-2 Мегаома. Ако сумата от изходното съпротивление на предходното стъпало и входното съпротивление на фазоинвертора е, да кажем 1 Мегаом, това означава 3.3nF входен кондензатор за -3dB честота от  48Hz.

 

Също е добре, човек да се запита, колко ниски честоти в крайна сметка трябва да "пропуска" един китарен усилвател, че да кажем -1.5dB @ 80Hz да могат да се окачествят като "голяма загуба", особено като имаме предвид и малко по-високото изходно съпротивление на ламповото стъпало, което при повечето усилватели така или иначе усилва ниските честоти около резонансната честота на говорителя (която най-често е около 80 херца). При това - най-често с повече от 1-2 децибела.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено (Редактирано)

^^ Не знам, какви са магнитните свойства на тази стомана Е42, но можеш да потърсиш в руски сайтове, или да попиташ.

Когато разбереш, при каква плътност на магнитният поток се насища, можеш лесно да сметнеш при каква минимална честота при максимална входна амплитуда, няма да я наситиш (за синусоида нещата са по-оптимистични, отколкото за правоъгълна вълна).

 

Сечението на сърцевината ти явно е 600 кв.мм. Ако приемем, че лакът заема 5% от нея, това прави 570 кв. мм.

Всъщност, не знам, дали това, което е отбелязано е размера на Ш-то, или размер на сърцевината.

 

 

Средният магнитен път, можеш да си го измериш чисто геометрично, или да го видиш в каталог за сърцевини.

Сечението също можеш да го измериш. Брой навивки имаш. Остава да разбереш магнитните свойства на сърцевината, и може и да избегнеш емпиричната фаза.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено (Редактирано)

Eто резултатите от едно не твърде точно, но приблизително пресмятане:

 

Ако стоманата е близка до M330-50 (проницаемост 1050(0.013) при 1.5Т),  сечението на ядрото наистина е 570кв.мм. а средният магнитен път е да кажем 20см, то ако приемем за максималнодопустима плътност на магнитния поток за китара  - 1.4Т (1Т за hi-fi, 1.7T за мрежов трансформатор с известни загуби), то се получават следните минималнодопустими честоти при пълен размах, в зависимост от захранващото напрежение:

 

350V: 175Hz(правоъгълна) / 115Hz(синусоида) (12W синус в 8 ома)

300V: 150Hz(правоъгълна) / 96Hz(синусоида) (9W синус в 8 ома)

250V: 125Hz(правоъгълна) / 80Hz(синусоида) (6.25W синус в 8 ома)

200V: 100Hz(правоъгълна) / 64Hz(синусоида) (4W синус в 8 ома)

 

Може и малко по-ниско, но с повечко изкривявания, но МАЛКО по-ниско. Това е примерно изчисление с много предположения в него.

 

Ако приемем, че при захранване 250 волта, ще имаме около 5-6 вата синус и около 9 при правоъгълна вълна, и ако допуснем, че ще позволим ядрото да се насища до 1.7Т, то можем да допуснем правоъгълна вълна с пълен размах, с честота не по-ниска от около 100Hz. -3дБ точката, естествено, ще е по-ниско от 100Hz. Колко точно, може всеки сам да сметне. Но е необходимо, да се разполага с коректни данни, за да се сметне нещо смислено. Това е само ориентир.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено (Редактирано)

Триодния режим на крайното стъпало не мисля че ще ти хареса. 

Имаш вариация да експериментираш с насищане на крайното стъпало при по-ниска мощност и една по-друга динамика, която според мен не е подходяща за китара.

За чист звук - просто намаляш крайното стъпало. Без триоден режим. За изкривен, пак го намаляваш и компенсираш с изкривяване от предусилвателя и/или ефект.
Ако искаш по-малко мощност и уредба за вкъщи - мн. по-добре еднотактно стъпало с пентод.
Площта на високоговорителите и подходящи такива, обема на кутията, там при подходяща конструкция, пак ще ти даде необходимата плътност на звука.

 

Това е субективно мнение, но много хора го споделят.

За обосновката - не съм на ниво да го обясня, говоря от някакъв практически опит.

Но се вижда от кривите на крайната лампа и съответната динамика която получаваш :).

 

п.п. за да намаля 'баса' и аз чисто емпирично си играх с прехвърлящите кондензатори от 100 nf и не мисля че има смисъл да са над 10 nf, макар че на някои схеми се вижда 100 nf.

Като цяло, ако нямаш търсения за някакъв ама точно конкретен звук и топ техническо ниво, крайното стъпало не е проблем.
Стига крайните лампи да не са в режим в който протича прекалено голям ток и им съкращава живота.

Преампа според мен е по критичната част с оглед на това как и колко изкривява усилвателя, ако искаш драйв, няма как да стане без 3 последователни триода - класика :).

Редактирано от emosms
Отговорено

 Ще отделя време да изровя спецификацията на Э41 /по новия стандарт електротехническа стомана 1511/ и ще видя какво би трябвало да представлява теоретично изходния траф на Ригондата... Реших да изчисля два изходни трансформатора - за 6П14П/EL84 и 6П6С/6П1П и да ги поръчам тези дни, за да има време да ги навият докато се занимавам с останалото.
 Налепих няколко крайни стъпала. Оказа се по-туткава работа отколкото очаквах, заради подбора на резисторите от които зависи коефициента на усилване и симетричността на фазоинвертора и анодния ток и тока на втора решетка на крайните лампи.
 Ето ги и платките, размерите на платката са 10см Х 6см :

 

7993703N.jpg
 

7993705G.jpg

Не съм ги окабелявал, трябва да им измисля по два куплунга /един към захранването и един към изходния траф/, за да се подменят по лесно.
 При разработването им приоритет са ми били максимално късите разстояния между изводите на елементите, както и възможността да позволяват пентодно, ултралинейно и триодно свързване, и възможност за автоматично или фиксирано преднапрежение. Платката за 6П6С може да се използва за крайни стъпала със 6П3С, 6L6, 6V6, EL34, 5881 и други лампи с еднакви изводи на цокъла /малките разлики като екрана на 6V6 и трета решетка на EL34 са предвидени/. Понеже ще ползвам тази платка в още доста мои проекти съм направил и вариант с октална лампа /6Н8С, 6Н9С/ за фазоинвертор. На платките с фазоинвертор 6Н1П, 6Н2П има предвидено мостче за промяна на отоплението и могат да се ползват ECC81, ECC82, ECC83...
 Първоначалната ми идея беше елементите да са от едната страна на платката, лампите от другата - за да не се нагряват излишно компонентите, най вече кондензаторите, и за да е по прегледно, но нали съм ливада в работата със Sprint-Layout, не съобразих че долния слой трябва да се чертае все едно го гледаш през платката - платките пристигнаха огледални на това което очаквах и сега лампите и компонентите са от една и съща страна... Лошото е че поръчах и платките за 6П14П/EL84 и платките за предусилвателите /чистия канал/.
 Апарата ще е с два входа, единия с пентод, другия с триод, с дист и дилей за всеки вход. Чистия канал е ясен, направих няколко предусилвателя с различни триоди и пентоди. Утре ще имам време да драсна някоя схемка. За дистовете имам някои идеи, но искам да се избистрят още малко...

Отговорено

Имай предвид, че в много китарджийски класики, нарочно или случайно, има известна несиметрия във фазоинвертора (въпреки опита, да се балансира със товарните 100К/82К съпротивления), което създава известно количество четни хармонични.

Отговорено

 Това и аз съм го чувал, но не съм мерил и не мога да кажа дали това е мит или истина. Като знам колко митове има около китарите и китарната апаратура, отдавна съм на принципа "око да види, ръка да пипне"...

 Моето мнение е че крайното стъпало трябва да е сравнително линейно, та като накривиш сигнала в предусилвателя да чуеш какво си направил. Ако и крайното стъпало криви никой не знае каква манджа с грозде ще излезе.

 Друг е въпроса, ако разчиташ на ограничаване от крайните лампи - в този случай обикновено подаваш необработен сигнал, в противен случай манджата пак е на принципа " я да видим коя подправка ще извади късмет", което не изключва вероятността и тези манджи да харесат на някого...

Отговорено (Редактирано)

Не говорим за несиметрия, която е огромна и ясно видима и не става дума за някакви ясно чуваеми изкривявания - просто леко оцветяване.

Не мога да се наема, да кажа, дали този ефект е гонен или е резултат от любителско проектиране/копиране, което и тогава не е било чак толкова рядка практика. Така или иначе, ако не са прецизно мачвани лампите, малко или много такова оцветяване е неизбежно, за добро или лошо.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено (Редактирано)

Според мен е неизбежно и при сравнително прецизно мачвани лампи  - след определено време на работа, емисията на двата триода намалява и то не еднакво... Разбрах те, и аз мисля по същия начин. Това имах в предвид - сравнително линейно  крайно стъпало - имало малко несиметрия, малко оцветяване, чудо голямо. Чистия стерилен звук не е мечтата на китариста.

Редактирано от никони
Отговорено

Правилно! Добре симетрираното РР стъпало подтиска четните хармоници, което за китарния звук не е в плюс.

Отговорено (Редактирано)

 Налепих и платките с EL84 и 6П14П, визуално изглеждат по същия начин, така че снимките са излишни - по добре да ги чуем, когато се стигне до там. За фазоинвертори ползвах 6Н1П, 6Н2П,ECC82, ECC83 и ECC85. Само ЕСС82 може да се ползва без обратна връзка...  ECC88 и 6Н23П изискват по-ниско анодно напрежение и не ми се занимаваше с тях, но ако ми остане време ще направя и по едно стъпало с тях. Хайфистите много ги хвалят, затова съм малко резервиран към прилагането на тези триоди в китарен усилвател.
 Подкарах и предусилвателната част. Вариантите са два:

8006346f.jpg
 8006347S.jpg
 На мен по-логичен ми изглежда вариант 2. Технически могат да се изпълнят и двата, като при вариант 1 заигравката ще е по голяма, но могат да се спестят усилвателни стъпала, което при лампите се отразява най вече на тока необходим за отопление. Всяко мнение по въпроса е добре дошло.
 Принципните схеми на чистите канали:
8006348O.jpg

 

 

 

8006351U.jpg

8006355D.jpg

За дистовете съм решил единия да е вариант на DOD308, другия да е лампов. За ламповия няма да ползвам готова схема, имам някакви идеи, ще ги пробвам, ще ги постна, ще ги коментираме, ако на някой му е интересно...
 Дилеите ще са еднакви, базирани на РТ2399 - евтино и лесно достъпно решение, което най-вероятно ще омаже звука и ще обезмисли лампите преди него... Тук на драго сърце приемам всякакви предложения. Варианта с механизъм от магнетофон, една записваща и пет /примерно/ възпроизвеждащи, глави не е вариант за този проект. Не съм поставял никакви бюджетни ограничения на проекта, но такъв ехо ефект си заслужава отделно внимание...

Редактирано от никони
Отговорено (Редактирано)

Не съм сигурен, че използването на ООВ в предусилвателни стъпала, ще звучи твърде удачно за китара, а и случайно или не, такъв похват не се ползва в болшинството китарни предусилватели. Имам известни съмнения, че това би създало старнно изглеждащи (на осцилоскоп) ограничения, когато стъпалата работят вече в ограничителен режим. Не знам как би звучало това.

 

Относно пентода - Vox AC15 Heritage има интересна и доста многофункционална пентодна схема с EF86  (мисля, че има и възможност за превключване триод/пентод) на нормалния канал.

 

Относно първият блоков вариант - не мисля, че последователното наслагване на тонкоректори е много удачно, освен ако не се направи много внимателно(а тогава не се знае, до колко ще бъде смислено). От тази гледна точка, вторият блоков вариант изглежда по-смислен.

 

Мисля, че send-rerurn схема (може и да има възможност за нейното изключване с крак) е по-универсално и подходящо решение от вграждането на дилей в самия усилвател. Според мен, единственият наистина приложим дилей е тап-дилей (че да може човек да си определя скоростта на повторенията с крак), поне от гледна точка на свиренето с група.

Редактирано от Evtim Djerekarov

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.