Little rebel - правил ли е някой усилвателчето?

[Evtim Djerekarov]

Понеже както стана ясно, от тази тема ми дойде муза, та направих едноватово дискретно(от транзистори) усилвателче, базирано на LM386.

Отпред направих "инструментално предусилвателче" чрез JFET транзистор, след това - гейн потенциометър и bright ключе, после плавно меко ограничаване и накрая - именно крайното стъпало, пак с меко ограничаване (така самото крайно стъпало участва в създаването на изкривявания - точно както в старите, маломощни лампови усилватели с или без ООВ).

Ето малко снимчици:

 

 

 

Както можете да видите, съм снимал от страната на усилвателя. Голямата купчина транзистори са маломощните транзистори от принципната схема на LM386,  4-те диода на по-преден план са за генератора на ток и за "bias spreader"-а, a крайните транзистори са BD139, подбрани с усилване по ток 250-260 на 10 милиампера.

 

Големите кондензатори в средата на платката, не са тези, които филтрират захранването, както може би предполагате, а са в изхода на усилвателя. Първо сложих по-малкият (470uF/25V)но след като останах малко разочарован от първоначалния резултат (малко ниски заради капацитета, и чуваемо глухи високи, предполагам заради качеството на кондензатора), запоих ultra LOW ESR 50-волтов кондензатор, с който усилвателя звучи много чуваемо по-добре. Прав е валяка, за размера и напрежението на компонентите!

 

Друго, което забелязах в процеса на работа е, че в това приложение, керамичните кондензатори някак си не звучат много добре, поради което заместих всички важни от тях с по-високоволтови(100-250VDC, каквито имах под ръка) зелени "metalized polyester" кондензатори и още веднъж се убедих в правотата на твърдението на валяка. Но противно на някои крайни манияци обаче мисля, че правилният избор не е толкова въпрос на цена, колкото на... правилен избор.

 

Виждате някои светодиоди и диоди, които участват в мекото ограничаване (в ООВ). На най-заден план се вижда един самотен полеви транзистор, които е предусилвателят. След него има филтър, "gain" потенциометър и "bright" ключе, след което има мекоограничаваща секция, след която е усилвателят, който също има мекоограничаваща ООВ.

 

 

На снимката се вижда потенциометърът, ключа, входната букса, клемите за говорителя и захранващата букса.

Нещото се захранва с 12V. Отдава около 1W Синус в 8 Ома, като при силно изкривени сигнали, мощността достига около 1.3 - 1.5W.

На 4 ома, би трябвало да отдава съответно 2W-3W, обаче нито съм го тествал, нито съм гледал, дали на BD139-ките им влиза такъв вариант в SOA-то.

 

 

Какво остана - а, да, най-важното - звука. Изненадан съм - положително. Включвам джаджата в кабинетчето на едно усилвателче Randall KH15, което има толкова чувствителен говорител, че когато се свири, този 1 ват не позволява в стаята да се говори (а тя е 20-ина квадрата).

 

Звука е доста приятен, като ако свирите само с джаджата(без педалче отпред) гейна е от чисто до среден крънч.

Любопитно е това, че заради мекоограничаващите вериги, с намаляване на волюма на китарата(или гейна на усилвателчето), звука много се изчиства, без обаче да затихва значително като сила. Това по принцип е доста желано, но особено много в този случай, в който мощността е ограничена, и трябва да звучите силно през цялото време, за да се чувате добре, без през цялото време да звучите изкривено. Усилвателчето звучи доста балансирано - без гадното свистене и жужене, характерно за голямото мнозинство китарна транзисторна техника. На по-чисто звучи сладко изкривено, с чуваем придатък от допълнителни хармонични, без обаче да са прекалено много и да мътят звука. На крънч звучи рязко и стегнато, но без да съска и трещи дразнещо. Цяла вечер с голям кеф свирих на тази играчка. Големият контраст със звука на почти всичко бюджетно транзисторно, до което съм се докосвал, затвърждава в мен съмненията, че транзисторните китарни усилватели в голямата си част, се произвеждат между другото и никой не отделя кой-знае колко за нови разработки в тази сфера(ако въобще, предвид непроменящата се схемотехника).

 

Често казано, всички практиз транзисторни усилвателчета (включително този KH15) звучат много по-"транзисторно" и мътно от това прототипче, сглобено ей-така, между другото. Няма да крия, че при разработката му са правени някои трикове, що се касае до плавността на ограничението. Не мога да твърдя, че звучи точно като лампа(най-малкото, защото не това е идеята на това малко проектче), но мога да кажа, без да преувеличавам, че звучи много далеч от повечето масови транзисторни усилвателчета, и относително доста по-близо до ламповите или моделиращи такива.

 

Ако има заинтересовани хора с прилично звукозаписно оборудване(особено ако обичат да свирят демонстрационни клипчета ), не е проблем да го сложа в кутийка и да го заснемем/запишем за доброто на форума. Но трябва да не иска да свири метъл на презентациите - това усилвателче не е никак хай-гейн.

 

------------------------

 

Следващият път, когато имам време, мисля да направя няколко такива крайни стъпала, като този път да гоня мощности от около 20 вата синус, което ще рече около 25-30 вата с "крив" сигнал.

 

Могат да се пробват много варианти -

-Диодите да се заместят с VBE умножител.

 

-с драйверни транзистори или тройка

-с комплементарно крайно стъпало.

-с Sziklai крайно стъпало.

-с мосфет крайно стъпало

-с "изключително стръмен" JFET VAS, биас-нат по специфичен начин.

-и т.н. и т.н.

 

След това, може да се сравнява, да се слуша.. а бе, занимавки .

Редактирано Ноември 28, 2014 от Evtim Djerekarov