kiki vai Публикувано Октомври 14, 2006 Share Публикувано Октомври 14, 2006 аи да ви чуя мнението според вас кое е по-трудно да свириш бавно или да свириш бързо аз смятам че е трудно да свириш бавно -малко са китаристите, които го могат, много са тези които свирят бръмбари но все пак :violin: Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
PRIMO Отговорено Октомври 14, 2006 Share Отговорено Октомври 14, 2006 най-трудното е да свириш бързо нещо смислено. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
KingdomX Отговорено Октомври 14, 2006 Share Отговорено Октомври 14, 2006 това е много относителен въпрос, смисъл много е трудно да свириш Sweep i Alternate ( мисле че беше метода(така да го наречем)) смесено и бързо...и не е важно колко си бърз или бавен , важно е да можеш да изсвириш това което ти е на душата(ама много малко хора го могат(вкючително и аз)) аре със здраве Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
SomeoneElse Отговорено Октомври 14, 2006 Share Отговорено Октомври 14, 2006 Много уместен въпрос! Наистина съществува това явление - някои хора могат да свирят супер бързо, но когато ги накараш да изсвирят нещо бавно, или пък това което са свирили бързо, да го изсвирят бавно - запецват И аз съм до известна степен така. Преди ми беше проблем, сега малко повече мисля и...става като че ли Това се получава поради стремежа на повечето китаристи да свирят бързо, да покажат техника, за сметка на "композирането" така да го кажа, защото едно е да извъртиш една скала през 3 октави на шестнадесетини, друго е да изсвириш било то и 10 тона, но да са на място. Сега се сещам и за един виц, който е доста показателен по темата, не знам дали е точно така, но ще се опитам да преразкажа: Имало на една улица двама улични музиканти - китаристи. Единият свирел по 2-3 тончета, не много интересно но добре, а другият се мъчел със сложни и бързи работи. Но така се получавало, че всички пускали пари в шапката на този, който свирел бавничко и полека, а за бързият почти нищо не оставало. Двама приятели, които случайно минавали се загледали и единият казал: - Какво става, защо този виртуозният седи с празна шапка, а свички отиват при онзи който свири по 2-3 тончета, все едно ги търси по китарата...? - Точно това е, той вече ги е намерил... Нещо такова... Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
AXE Отговорено Октомври 14, 2006 Share Отговорено Октомври 14, 2006 - Точно това е, той вече ги е намерил... Не е по-трудно да се свири бавно. И бързо не е по-трудно да се свири. "Трудно" е да се свири. А там няма бързо и бавно - има музика. Темпото е само една от характеристиките и се диктува от нуждите на изразителността. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kolio_k Отговорено Октомври 15, 2006 Share Отговорено Октомври 15, 2006 Наистина съществува това явление - някои хора могат да свирят супер бързо, но когато ги накараш да изсвирят нещо бавно, или пък това което са свирили бързо, да го изсвирят бавно - запецват Причина е в това ,че обикновенно при опитите да се свири бързо,повечето хора стягат дясната ръка и изстрелват някоя гама или арпеж.Поради обикновенно лошия синхрон лява-дясна ръка,изсвиреното не прецизно и чисто ,но понеже е бързо,минава. Тази техника не върши никаква работа при средни темпа,както и при свиренето без драйв или на акустична китара,хората които я използват,обикновенно могат да свирят или бързо или доста бавно. Според мен начина да се свири в всякакви темпа всичко е , да се следи дясната ръка да е напълно свободна(без всякакво напрежение и стягане в нея,най-вече в китката ) и фразите да се разучават от бавно към бързо,минавайки през всички темпа,а не направо към опити да се свири максимално бързо. За себе си отдавна съм се убедил ,че най трудно се свири прецизно в средни темпа.Нещо като осмини на 260 удара в минута Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Manolev Отговорено Октомври 15, 2006 Share Отговорено Октомври 15, 2006 Всеки един добър китарист, би трябвало да може да свири бързо! Мое мнение! Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
black_waltz Отговорено Октомври 15, 2006 Share Отговорено Октомври 15, 2006 Не е по-трудно да се свири бавно. И бързо не е по-трудно да се свири. "Трудно" е да се свири. А там няма бързо и бавно - има музика. Темпото е само една от характеристиките и се диктува от нуждите на изразителността. а за да можеш да изсвириш нещо бързо и прецизно трябва да си го упражнявал много пъти в по-бавно темпо...иначе куцо и сакато се втурва да свири скали и арпежи, с единствената цел да се свири бързо, обаче от тва стъргане и един чист тон не се откроява...което е грешно според мен(дълго време и аз бях тъй заблуден, признавам си го) Трябва да се свири изчистено и това което се свири да е на място както се казва "два тона в минута да са, но да са на място" малко по малко човек се научава как да вкарва и по-бързи пасажи без да губи изразителноста си, но трябва да започнеш от най-простичките неща(примерно фразиране по пентатониката) и постепенно да движиш напред Има и една мисъл която много ми допада(мисля че беше на Вай) - "музиката се гради на малките неща" или нещо в този смисъл та това е в общи линии моята позиция по въпроса Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
7thString Отговорено Октомври 15, 2006 Share Отговорено Октомври 15, 2006 Да свириш бързо и замазано е лесно Да свириш бавно и замазано е още по-лесно Да свириш бавно и чисто е много трудно Да свириш бързо и изчистено е невъзможно Ама то всеки си има дефиниция за "бързо" и "бавно" де Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
KeRRANGKid Отговорено Октомври 15, 2006 Share Отговорено Октомври 15, 2006 "Every asshole in the world who locks up in his room to practice scales 8 hours a day can learn to play fast" - един тип от UG Мнението на AXE според мен изчерпва темата. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lizardman Отговорено Октомври 15, 2006 Share Отговорено Октомври 15, 2006 когато си се научил да свириш по правилния начин с максимален труд(да речем свириш нещо, което ти е много лесно 100 пъти ама да се получи абсолютно перфектно), минал си през всички етапи(не само определен тип свирене) и изобщо наистина си се Научил да свириш-леко и плавно без замазване...та тогава няма да имаш никакъв проблем да си свириш на всяка бързина под максимума си. така си мисля Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
KILL_EM_ALL Отговорено Октомври 16, 2006 Share Отговорено Октомври 16, 2006 е как че е трудно да се свири бавно бе пхаааааааааахахахха дане би да има човек който да не мое изсвири нещата на слаш примерно не е трудно да се свири бавно--трудно е импровизацията и да се получи нешо смислено(при някой)--и точно щот са пренебрегнали бавното свирене-- Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kiki vai Отговорено Октомври 16, 2006 Автор Share Отговорено Октомври 16, 2006 да се свири бавно е мноо трудно и не ми говори за такива китаристчета има само един класически китарист който може да свири бавно друг не знам нито сеговя нито пако нито меола нито вай просто няма Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NitroBGA Отговорено Октомври 16, 2006 Share Отговорено Октомври 16, 2006 За мен, като китарист, бързината е свобода. Усещам го в творбите на Дж.Бекер и на Ст. Вай. Те преобръщат чувствата си в музика - тя е бърза, когато се налага или бавна, когато изразителността го изисква. Но за да можеш да изсвириш абсолютно всяко твое чувство, трябва да владееш абсолютно всяко чувство на инструмента си. В противен случай просто си наложи да чувстваш бавно... Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Vic7oR Отговорено Октомври 17, 2006 Share Отговорено Октомври 17, 2006 Според мен човек първо добива желанието, после се учи на техника, а най накрая се учи да влага чувства.. Бавното свирене според мен е по-трудно, но не технически разбира се. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts