Музикант - рискова професия

[travelcaster2]

Работя в кафтан. Сръбски. Не минава вечер в кръчмата, без да е станал бой между масите.

Тази вечер плахо отварям вратата на салона и тутакси през вълните на пушек в стената до мен се разби празна бутилка. По чудо оцелях.

Няма как. Тук работя. До работното си място стигам на пръсти, по счупени стъкла, кръв и повръщано. Докато прескачам локвите прехвърлям наум репертоарния си план.

Включвам микрофона и китарата и ми хрумва гениалната идея: "Дунаве"

Като запях "Дунаве" боят спря. Враждуващите лагери замръзнаха на място и ме фокусираха с бляскави погледи. Пеейки стиснах зъби, защото разбрах, че екшънът ще се пренесе на мой терен. На малката ми, 20 сантиметрова сцена. След миг всички пееха с дрезгави гласове песента. Забравиха повода за кавгата между тях и седнаха да си пият. Пият си от обяд. Но винаги има нещо, което ги човърка отвътре и бързат да покажат хулигантското в себе си. Идват с моряшка походка двама яки младежи към мен. Не, към микрофона. Да пеят. Да се изявят. От сблъсъкът с тях моите зъби се удрят зловещо в метала на микрофона. Те ревят в микрофона, а аз си опипвам зъбите. Песента свърши. Но агонията няма край. Възгласи: "Още, още", "Дунаве".

От изпитателният поглед на управителя разбирам, че трябва да я изпея пак. Сега пък към моята маса потичат чаши с питиета, а аз трябва да покажа, че отпивам от питиетата в знак на благодарност към платилият ги...

"Дунаве" за втори път. Нещата се повтарят, обстановката се нагорещява. Шефът е пиян, но държи повече от другите на алкохол. И понеже той плаща надницата ми тази вечер излълних "Дунаве" 13 пъти подред...

[jkolarov]

Съболезнования!

[SoulSound]

Интересно,бих се радвала  да разкажеш още някоя история от работните ти моменти ...

[travelcaster2]

Тази история чух от един приятел и колега. Стори ми се забавна и я преразказах за вас в първо лице. Разбира се, ще разкажа и мои истории.

[Fats]

Тази история чух от един приятел и колега. Стори ми се забавна и я преразказах за вас в първо лице. Разбира се, ще разкажа и мои истории.

 

Зафатяй, кво чакаш?

[rudibass]

Аз ще разкажа една ... Механа " Водопада " град Х.. Идва Е.Н. със всичките си хора да празнува.... След отказ на оркестъра да свири повече след 05.10 часа сутринта, всичките инструменти и усилватели биват надупчени с куршуми от Макаров... Яко а!

Има и други ..Например Лиляно моме 5 пъти за по 2 лева общо 10 лева....На третия път оркестъра спира песента и почва друга .Изяжда такъв бой, че равносметката е счупена тиква ( с бас) , душени музиканти с кабели, 2 маси и над 50-60 счупени чаши .....

[chanteuse]

Една истинска история от мен

През 1985 година работехме в Хърватско. На стената във всяко заведение имаше табелка с надпис, колко струва една песен,т.е., ако клиента иска да си поръча песен, колко трябва да плати. Всички стриктно го изпълняваха и никой не протестираше. Тогава една песен струваше 300 динара. Но дойде един газда (собственик) и ни покани да открием едно ново заведение в друго населено място и ние се съгласихме. Заминахме за там и какво да видим - едно красиво заведение, изцяло обзаведено от Германия по последна мода, красиви чаши,пепелници и т.н.,а на стената надпис, че една песен струва 1000 динара. Питаме газдата да няма грешка, а той ни казва - "Не,няма грешка! Искам в моето заведение да идват само богати клиенти! " 

Първите дни хората изобщо не си поръчваха песни, но полека-лека желанието да си чуят имената по микрофона взе да надделява, и започнаха да си поръчват по една,две,три песни. Задължително трябваше да казвам (силно) името на човека, за когото е песента, по време на интродукцията, между всеки куплет, и накрая,за кого е била тази песен!

Една вечер дойде един клиент и ми даде 100 немски марки. Това бяха МНОГО пари! Те се равняваха на 16 песни Започнахме да пеем за него и аз, за да не пропусна нещо, взех да си записвам бройките песни на един лист Оня гордо се пъчеше пред всички - вижте ме,колко съм богат! Като изпяхме и последната, 16 та песен, започнахме да пеем за други хора, обаче оня с марките взе да ми ръкомаха и да ме вика при него. Отидох да разбера какво иска,а той ми вика - " Вие НЕ ми изпяхте 16 песни, а по-малко!" Опитах се да му обясня, че всичко съм си записвала и няма грешка, но той се развика, че сме го излъгали и си иска обратно стоте марки. Аз не исках да му ги върна, защото бяхме пяли близо два часа за него, но той се разкрещя,че ако не му ги върнем, ще ме натика в дупката на вентилатора и аз хукнах към музикантите с вик "Помощ", а той - след мен. Тича след мен и мята чаши и пепелници от масите, покрай които минава. Моите колеги наскачаха да ме защитават и стана бой. Аз се мушнах зад сцената в кухнята и не излязох от там, докато газдата не извика едни униформени от улицата да ги разтърват.

Сега, като го разказвам ми е много смешно, ама тогава изобщо не ми беше...

[Hillbilly]

Абе направо да пуснем линк към филма "Оркестър без име",за който не го е гледал.

[travelcaster2]

SoulSound, ето една историйка от "работните ми моменти".

http://forum.muzikant.org/topic/122724-aei-dhaa-ie-aei-dhaa-aei/

Голяма веселба настана.

[Fats]

Как съм го пропуснал това?!?! Ама по-странно ми е, че има музиканти, дето даже не са чували за "тра-да-да-да-дааааааааай-да". 

[travelcaster2]

Малко "замириса на кебапчета" (музикантски лаф, илюстриращ кръчмарско свирене), но такъв е животът.