Шегичка от муз. морфология

[travelcaster2]

Коя нота е на малка терца над Фа бемол?

[Bryan]

Ла двоен бемол

[travelcaster2]

Браво.

Друг шеговит въпрос. От Фа бемол надолу двойно увеличена прима. Коя е нотата?

Гадничко.  

 

[viksps]

Ми двоен бемол? ... или ре ... само предположение, не съм силен в тия неща

[travelcaster2]

Добре. Имаш Добър (4-), защото позна тона. Но когато е Прима, значи интервалът е между ноти с еднакви имена. Това Ми двоен бемол или Ре е вярно като тон, но да се изпише като Прима трябва да се напишат 3 бемола към Фа...Мисля, че това е дребен недостатък в установения нотопис. Пък и никога не се ползва. Същото е със Си#. Нагоре дв. ув. Прима трябва да се изпише Си с 3 диеза. Написах го за майтап.

[viksps]

Абе знаех си аз, че има капан :-) ... и си мислех за това с трите бемола (воден от горните 2 бемола на ла) но понеже никога не съм виждал 3 бемола(или диеза) написани в нотен текст, реших да сложа само 2 - иначе схванах логиката - че за да си остане прима трябва да се изпише самата нота, а увеличението или намал. към нея със съотв. диези и бем ... напр. ако е увеличена или умалена секунда се пише нотата според секундата, а увеличението или умалението се пишат със съответната арматура към тая нота - съотв брой бемоли-диези. Куца ми малко теорията ...и не само :-) Но май вдянах ... дори ми се струва, че разбирам и логиката да се пише така - може би от нотата (в комбинация с останалите от текста) да е ясно от коя гама (лад) се отклоняваме с увеличението или умалението ... нещо такова, нали?

[travelcaster2]

Точно така. Познаването на интервалите ни позволява да вникнем и разберем звученето на различните скали и акорди, мелодии и хармонии.

Забелязал съм, че някои китаристи заучават ладовете механично като поредица от скали, построени в/у степените на Натуралния мажор. Не е грешка, но разбирането на характерното им звучене започва едва след разглеждането на даден маж. лад сравнен с другите мажорни (както и за минорните). Със съпоставянето на характерните за тях интервали.

Така До Йонийски (с Фа) звучи обикновено, дори блудкаво и някои препоръчват да се избягва този тон. Заместен с Фа# (увеличена, Лидийска кварта) изведнъж скалата придобива свежест. Подходяща е за мажор.

Същото е с Дорийския. Минорен. Сравнен с Еолийския (пак минорен) виждаме как неговия характер се променя само с подмяната на малката секста с голяма. По-светло звучене.

Фригийският е минорен, но сравнен с Еолийския виждаме, че  2-рата му степен е на малка секунда след първа степен. Испанско звучене.

Така и с останалите 2 лада.

Другият мажорен - Миксолидийският с малка септима е подходящ за доминантсептакорд.

Последният минорен - Локрийският с умалена квинта. Подходящ за акорда m7b5 най-често срещан като II степен в минорна тоналност.

Още по-интересно става при разглеждането на ладовете на Мелодичния минор.

[Лими]

^ Като илюстрация на това, което обясняваш прилагам този разбираемо поднесен урок

[viksps]

Да, готино, разбираемо, нагледно...