Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Използвам пасивен бас филтър от 2-ри ред (12 db/octave) за бас бокс. Индуктивността на бобината е 4.3 mH, а капацитета на кондензатора - 33 mF. Разделителната честота е 400-500 Hz. Искам да увелича индуктивността чрез поставяне на метална сърцевина в средата на бобината, за да получа по-ниска разделителна честота 250-300 Hz. Удачно ли е ? Какви са негативните влияния върху звука при използването на метала ?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм твърде опитен с точно това приложение, но принципно, в зависимост от големините на токовете и конкретните схемни решения,

можеш да получиш:

-Насищане

-Flux-walking(при някои схемни решения, не знам дали е релевантно при този тип филтри).

Предполагам, че желязната сърцевина може да има и други потенциални проблеми, като загуби, загуба на високи честоти(в случая май не е проблематично) и т.н.....

Изчакай и по-компетентните по въпроса да се изкажат, ако им се изказва :).

Иначе, това с насищането може да се сметне. Има значение типа на ползвания материал, неговото сечение, дали е секциониран или не(това за токовете на фуко), брой навивки на бобината, както и токовете, които текат през нея.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сещам се и за друго пробеми като:

-Промяна на характеристиките на сърцевината, в зависимост например от температурата.

-Загряване на сърцевината(съответно загуби), поради лошо секциониране и др.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако става въпрос за мощно озвучително тяло, наличното е супер калпаво решение.С добавяне на "метал" може само да стане още по-калпаво.

Преди да се получат допълнително подробни данни - мощност, честоти, импеданси и сума други неща, темата ще е безмислена.

 

И още нещо, така НЕ СЕ ПРАВИ филтър! Има си закони, които ако не се знаят и се човърка безпринципно, резултатът няма да е добър, а може и да се повреди усилвателя , захранващ озвучителното тяло.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^Това за възможната повреда е особено вярно.

Зле направен филтър може да "окъси" усилвателя в определен честотен диапазон.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като цяло идеята да сваляш честотата по този начин е куца. Изчисляваш нов филтър, реализираш го и го връзваш към говорителя - това е пътя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен ми се струва, че чрез просто вмъкване на желязо вътре, е по-вероятно да си създадеш проблеми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Старите трилентови филтри на Динакорд използваха феритна сърцевина.Правеха ги за да намалят обема на филтровата група и икономия на мед.Навий 100 намотки около сърцевината и измери индуктивноста.Наи- добре сметките са дадени в каталозите на Сименс.А аз съм на мнение, че не трябва да пестим мед.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човекът дали ще има LCR метър?

А ще има ли изобщо представа какво и как да мери?

И като измери какво следва?

vvb, Би ли написал на каква апроксимация ще отговаря новия филтър? И как, аджеба човекът ще разбере крайния резултат? Може би ще си поръча система за акустични измервания? И ще отдели 10 години да се квалифицира в електроакустиката?

Хайде, моля ти се, не хвърляй безотговорни постове.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Използването на феритни сърцевини з аповишаване на индуктивността се използва отдавна и от реномирани производители на Hi-Fi озвучителни тела- Tannoy, Yamo и др. Единствено трябва да се внимава сърцевината да е от магнитно мек материал за да не се насити, освен ако не се търси пасивен дисторшън ефект :)))

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лошото е, че "пасивният дисторшън ефект" може да даде усилвателя ефективно на късо и да го изгори, или непрекъснато да му задейства защитите, което да доведе и до "активен" дисторшън ефект.

Според мен, минималното, което трябва да се направи, е да се изчислу всичко, да се измери индуктивността с LC метър(за да сме сигурни за честотата на срез) и след това, със синусоидален сигнал на различни честоти, с плавно усилване от усилвателя да се види какво се случва с осцилоскоп, така че ако има насищане, то да се разпознае веднага и да се пристъпи към избор на друга сърцевина. Освен това, загубите в сърцевината трябва по възможност да се измерят или поне да се предвидят математически преди това.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лошото е, че "пасивният дисторшън ефект" може да даде усилвателя ефективно на късо и да го изгори, или непрекъснато да му задейства защитите, което да доведе и до "активен" дисторшън ефект.

Според мен, минималното, което трябва да се направи, е да се изчислу всичко, да се измери индуктивността с LC метър(за да сме сигурни за честотата на срез) и след това, със синусоидален сигнал на различни честоти, с плавно усилване от усилвателя да се види какво се случва с осцилоскоп, така че ако има насищане, то да се разпознае веднага и да се пристъпи към избор на друга сърцевина. Освен това, загубите в сърцевината трябва по възможност да се измерят или поне да се предвидят математически преди това.

 

Напълно вярно!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.