Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Публикувано

Използвам пасивен бас филтър от 2-ри ред (12 db/octave) за бас бокс. Индуктивността на бобината е 4.3 mH, а капацитета на кондензатора - 33 mF. Разделителната честота е 400-500 Hz. Искам да увелича индуктивността чрез поставяне на метална сърцевина в средата на бобината, за да получа по-ниска разделителна честота 250-300 Hz. Удачно ли е ? Какви са негативните влияния върху звука при използването на метала ?

Отговорено (Редактирано)

Не съм твърде опитен с точно това приложение, но принципно, в зависимост от големините на токовете и конкретните схемни решения,

можеш да получиш:

-Насищане

-Flux-walking(при някои схемни решения, не знам дали е релевантно при този тип филтри).

Предполагам, че желязната сърцевина може да има и други потенциални проблеми, като загуби, загуба на високи честоти(в случая май не е проблематично) и т.н.....

Изчакай и по-компетентните по въпроса да се изкажат, ако им се изказва :).

Иначе, това с насищането може да се сметне. Има значение типа на ползвания материал, неговото сечение, дали е секциониран или не(това за токовете на фуко), брой навивки на бобината, както и токовете, които текат през нея.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено

Сещам се и за друго пробеми като:

-Промяна на характеристиките на сърцевината, в зависимост например от температурата.

-Загряване на сърцевината(съответно загуби), поради лошо секциониране и др.

Отговорено

Ако става въпрос за мощно озвучително тяло, наличното е супер калпаво решение.С добавяне на "метал" може само да стане още по-калпаво.

Преди да се получат допълнително подробни данни - мощност, честоти, импеданси и сума други неща, темата ще е безмислена.

 

И още нещо, така НЕ СЕ ПРАВИ филтър! Има си закони, които ако не се знаят и се човърка безпринципно, резултатът няма да е добър, а може и да се повреди усилвателя , захранващ озвучителното тяло.

Отговорено

Като цяло идеята да сваляш честотата по този начин е куца. Изчисляваш нов филтър, реализираш го и го връзваш към говорителя - това е пътя.

Отговорено

Старите трилентови филтри на Динакорд използваха феритна сърцевина.Правеха ги за да намалят обема на филтровата група и икономия на мед.Навий 100 намотки около сърцевината и измери индуктивноста.Наи- добре сметките са дадени в каталозите на Сименс.А аз съм на мнение, че не трябва да пестим мед.

Отговорено

Човекът дали ще има LCR метър?

А ще има ли изобщо представа какво и как да мери?

И като измери какво следва?

vvb, Би ли написал на каква апроксимация ще отговаря новия филтър? И как, аджеба човекът ще разбере крайния резултат? Може би ще си поръча система за акустични измервания? И ще отдели 10 години да се квалифицира в електроакустиката?

Хайде, моля ти се, не хвърляй безотговорни постове.

Отговорено

Използването на феритни сърцевини з аповишаване на индуктивността се използва отдавна и от реномирани производители на Hi-Fi озвучителни тела- Tannoy, Yamo и др. Единствено трябва да се внимава сърцевината да е от магнитно мек материал за да не се насити, освен ако не се търси пасивен дисторшън ефект :)))

Отговорено (Редактирано)

Лошото е, че "пасивният дисторшън ефект" може да даде усилвателя ефективно на късо и да го изгори, или непрекъснато да му задейства защитите, което да доведе и до "активен" дисторшън ефект.

Според мен, минималното, което трябва да се направи, е да се изчислу всичко, да се измери индуктивността с LC метър(за да сме сигурни за честотата на срез) и след това, със синусоидален сигнал на различни честоти, с плавно усилване от усилвателя да се види какво се случва с осцилоскоп, така че ако има насищане, то да се разпознае веднага и да се пристъпи към избор на друга сърцевина. Освен това, загубите в сърцевината трябва по възможност да се измерят или поне да се предвидят математически преди това.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено

Лошото е, че "пасивният дисторшън ефект" може да даде усилвателя ефективно на късо и да го изгори, или непрекъснато да му задейства защитите, което да доведе и до "активен" дисторшън ефект.

Според мен, минималното, което трябва да се направи, е да се изчислу всичко, да се измери индуктивността с LC метър(за да сме сигурни за честотата на срез) и след това, със синусоидален сигнал на различни честоти, с плавно усилване от усилвателя да се види какво се случва с осцилоскоп, така че ако има насищане, то да се разпознае веднага и да се пристъпи към избор на друга сърцевина. Освен това, загубите в сърцевината трябва по възможност да се измерят или поне да се предвидят математически преди това.

 

Напълно вярно!

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.