Koobenot Публикувано Октомври 31, 2012 Публикувано Октомври 31, 2012 Използвам пасивен бас филтър от 2-ри ред (12 db/octave) за бас бокс. Индуктивността на бобината е 4.3 mH, а капацитета на кондензатора - 33 mF. Разделителната честота е 400-500 Hz. Искам да увелича индуктивността чрез поставяне на метална сърцевина в средата на бобината, за да получа по-ниска разделителна честота 250-300 Hz. Удачно ли е ? Какви са негативните влияния върху звука при използването на метала ? Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Ноември 4, 2012 Отговорено Ноември 4, 2012 (Редактирано) Не съм твърде опитен с точно това приложение, но принципно, в зависимост от големините на токовете и конкретните схемни решения, можеш да получиш: -Насищане -Flux-walking(при някои схемни решения, не знам дали е релевантно при този тип филтри). Предполагам, че желязната сърцевина може да има и други потенциални проблеми, като загуби, загуба на високи честоти(в случая май не е проблематично) и т.н..... Изчакай и по-компетентните по въпроса да се изкажат, ако им се изказва . Иначе, това с насищането може да се сметне. Има значение типа на ползвания материал, неговото сечение, дали е секциониран или не(това за токовете на фуко), брой навивки на бобината, както и токовете, които текат през нея. Редактирано Ноември 4, 2012 от Evtim Djerekarov Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Ноември 4, 2012 Отговорено Ноември 4, 2012 Сещам се и за друго пробеми като: -Промяна на характеристиките на сърцевината, в зависимост например от температурата. -Загряване на сърцевината(съответно загуби), поради лошо секциониране и др. Цитирай
Parni_Valjak Отговорено Ноември 4, 2012 Отговорено Ноември 4, 2012 Ако става въпрос за мощно озвучително тяло, наличното е супер калпаво решение.С добавяне на "метал" може само да стане още по-калпаво. Преди да се получат допълнително подробни данни - мощност, честоти, импеданси и сума други неща, темата ще е безмислена. И още нещо, така НЕ СЕ ПРАВИ филтър! Има си закони, които ако не се знаят и се човърка безпринципно, резултатът няма да е добър, а може и да се повреди усилвателя , захранващ озвучителното тяло. Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Ноември 4, 2012 Отговорено Ноември 4, 2012 ^Това за възможната повреда е особено вярно. Зле направен филтър може да "окъси" усилвателя в определен честотен диапазон. 1 Цитирай
L.K. Отговорено Ноември 4, 2012 Отговорено Ноември 4, 2012 Като цяло идеята да сваляш честотата по този начин е куца. Изчисляваш нов филтър, реализираш го и го връзваш към говорителя - това е пътя. 1 Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Ноември 4, 2012 Отговорено Ноември 4, 2012 И на мен ми се струва, че чрез просто вмъкване на желязо вътре, е по-вероятно да си създадеш проблеми. Цитирай
vvb Отговорено Ноември 11, 2012 Отговорено Ноември 11, 2012 Старите трилентови филтри на Динакорд използваха феритна сърцевина.Правеха ги за да намалят обема на филтровата група и икономия на мед.Навий 100 намотки около сърцевината и измери индуктивноста.Наи- добре сметките са дадени в каталозите на Сименс.А аз съм на мнение, че не трябва да пестим мед. Цитирай
Parni_Valjak Отговорено Ноември 11, 2012 Отговорено Ноември 11, 2012 Човекът дали ще има LCR метър? А ще има ли изобщо представа какво и как да мери? И като измери какво следва? vvb, Би ли написал на каква апроксимация ще отговаря новия филтър? И как, аджеба човекът ще разбере крайния резултат? Може би ще си поръча система за акустични измервания? И ще отдели 10 години да се квалифицира в електроакустиката? Хайде, моля ти се, не хвърляй безотговорни постове. Цитирай
univox Отговорено Ноември 12, 2012 Отговорено Ноември 12, 2012 Използването на феритни сърцевини з аповишаване на индуктивността се използва отдавна и от реномирани производители на Hi-Fi озвучителни тела- Tannoy, Yamo и др. Единствено трябва да се внимава сърцевината да е от магнитно мек материал за да не се насити, освен ако не се търси пасивен дисторшън ефект )) Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Ноември 13, 2012 Отговорено Ноември 13, 2012 (Редактирано) Лошото е, че "пасивният дисторшън ефект" може да даде усилвателя ефективно на късо и да го изгори, или непрекъснато да му задейства защитите, което да доведе и до "активен" дисторшън ефект. Според мен, минималното, което трябва да се направи, е да се изчислу всичко, да се измери индуктивността с LC метър(за да сме сигурни за честотата на срез) и след това, със синусоидален сигнал на различни честоти, с плавно усилване от усилвателя да се види какво се случва с осцилоскоп, така че ако има насищане, то да се разпознае веднага и да се пристъпи към избор на друга сърцевина. Освен това, загубите в сърцевината трябва по възможност да се измерят или поне да се предвидят математически преди това. Редактирано Ноември 13, 2012 от Evtim Djerekarov Цитирай
univox Отговорено Ноември 19, 2012 Отговорено Ноември 19, 2012 Лошото е, че "пасивният дисторшън ефект" може да даде усилвателя ефективно на късо и да го изгори, или непрекъснато да му задейства защитите, което да доведе и до "активен" дисторшън ефект. Според мен, минималното, което трябва да се направи, е да се изчислу всичко, да се измери индуктивността с LC метър(за да сме сигурни за честотата на срез) и след това, със синусоидален сигнал на различни честоти, с плавно усилване от усилвателя да се види какво се случва с осцилоскоп, така че ако има насищане, то да се разпознае веднага и да се пристъпи към избор на друга сърцевина. Освен това, загубите в сърцевината трябва по възможност да се измерят или поне да се предвидят математически преди това. Напълно вярно! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.