Fallenblood Отговорено Септември 18, 2011 Отговорено Септември 18, 2011 [off-topic] ^ така както си я извел таз тенденция, идните векове основна хармонична единица ще станат клъстерите Цитирай
XAS Отговорено Септември 19, 2011 Отговорено Септември 19, 2011 Промяната на възгледите за това, що е консонанс и дисонанс е един естествен процес. Ако човек внимателно е наблюдавал и анализирал през годините как се е развивала тази наша представа, това наше усещане, би се съгласил с мнението на Km7. То не е само негово. Но не е задължително за всички. Защото на усещания, цветове и мнения сме много различни. Но и разликата между сегашните и минали представи, за това качество на музикалните интервали и акорди, става все по-голяма. Не вярвам, че един клъстър би могъл да стане основна хармонична единица след години. Но е факт, че "мекият дисонанс" е вече класика. Както промяната на представата ни за романтика. Или за каквото там се сетите... 2 Цитирай
indy Отговорено Декември 10, 2011 Отговорено Декември 10, 2011 Интересно е, но не ми го вдига, някак си. Цитирай
Тео Отговорено Март 10, 2013 Отговорено Март 10, 2013 "Мога поне няколко арабски песни да ви пусна, на които никой от вас или някои изследвани слушатели, и през ум няма да им мине, че става дума за любов (не непремено несподелена). Много хора казват, че е мъка, клизма..." Когато започнах да уча немски, още в първите уроци забелязах, че ще има известни "моменти" в културен аспект. И по-конкретно: имената Ute и Uwe.Това са имена на участници в диалог, на картинката се виждаха мъж и жена и не си спомням защо, но беше от значение аз да мога да определя кое е мъжкото и кое женското име. Реших първо да ги разгранича по някакъв признак и после да ги запомня(имах си достатъчно други неща за помнене, така че не са ми били само тези двете на главата). Уте ми звучеше с възможност за мъжки и среден род, Уве ми свучеше с възможност за мъжки и женски род. Резултатът- години по-късно аз знам, че Уте е женско а Уве мъжко име. Аз предполагам, че съществува нещо като "контекст на езика" и моето виждане е, че за да бъде в състояние човек да преведе нещо на друг език, той трябва да достигне до това универсално мерило/характеристика на езика(и културата донякъде) и съответно да може да добие представа в тази култура примерно 100 ли е символично много или 1000 и тогава centipede да не го превежда стоножка, а многоножка и съответно millipede да не го превежда като хилядоножка, а като стоножка(многоножката е с много крака, но стоножката е един вид с максимално възможните, нещо като дъно/лимит, което за нашата култура се явява 100). Неща като мъжко и женско звучене на името са ми се стрували универсални и така ученето на немски език ме обогати по неподозиран начин със знанието, че те не са универсални а съществуват в някакъв контекст, например стрелка на компас с перпендикулярно намагнитване, така че да сочи Изток-Запад. Този пример беше за качествения аспект, а примерно множеството термини за сняг на ескимосите е за количествен аспект, както и това за 100/1000 като символ на много или всичко/максимум. Моята хипотеза е, че при непознаване на езика и културата човек няма как да се справи с това да определи песента за какво е. Освен това аз наскоро гледах по телевизията възмущения по повод на плагиатство на песен на Крейг Дейвид в някаква чалга и понеже съм слушал и двете(и двете против волята ми) и не намирам оригиналът да е по-сполучлив. Затова мисля, че не е коректно, когато се има предвид музика, да се анализират песни- например песента Аз съм мъничко човече има версия с джудо и карате и "...в торбата автомат" и ние съответно бяхме едни усмихнати и лъчезарни докато я пеехме като деца... има текстове и музика които са несъвместими и такива, които са съвместими, но само това, че са съвместими не означава, че са музикалното и литературното изражение на една и съща идея. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.