Здравей Ясмина.
Четох повечето от нещата, коти са ти писали другите. Искрено се надявам като свирила доста на пиано да мога да ти помогна. Разбирам, че си се насочила към немски пиана. Вкъщи имаме два броя, различни марки - едното е Цимерман, другото - Мартенс енд Веденс. За мен, като потребител разликите са следните - Цимерманът има разкошен звук, красиво е, макар и масивно, добре държи строя, но има тежка клавиатура. Мартенсът - не толкова звънлив звук, но все пак прекрасна вибрация на дървото, на вид е доста обикновено, но може би съм свикнала твърде много с него и за това така ми се струва. При сух климат в апартамент на парно не задържаше дълго строя, дори акордьори ме посъветваха да подменя вирбелите (някой по-горе беше обяснил какво е това). Но при не толкова сух климат и къща, която не е на парно - пианото няма нужда от такава подмяна, доста добре се справя, предвид годините на които е (сигурно има към 40). Хубавото е, че има очарователно лека клавиатура, дори на моменти съм имала усещането, че свири само. Както и да е, просто се почувствах длъжна да си похваля инструментите. Свирила съм и на руски пиана, лично аз като усещане съм за немските.
Има една музикална къща - ПРЕСТО - те предлагат комплексно обслужване, продажба, транспорт и акордиране на пиана и рояли. Могат и да те консултират доста добре за марките пиана и цените. За парите, които си приготвила определено ще купиш нещо добро, макар че ми се виждат дори прекалено. Не знам до колко има смисъл да се взима прекалено скъп инструмент, но все пак е въпрос на вкус.
Колкото до това кое определя дали някой става за пианист... ами не знам, лично при мен желанието за свирене е осъзнато за пръв път около 3 годишната ми възраст. Свирила съм къде упорито, къде не толкова, към детска музикална школа горе долу толкова време, че започнах да излизам от критерия "дете". Не се смятам за пианист. Допада ми да свиря, обичам това, което е възпитало в мен пианото - дисциплината и може би някаква изтънчена нишка в душата. Имала съм познати, които са твърдели, че не мога да свиря, защото не мога да импровизирам и не се и опитвам да свиря по слух разни популярни парчета. Но пък с удоволствие ще изсвиря нещо класическо като му видя нотите. Изписах всичкото това, опитвайки се да кажа, че дали детето ти ще стане виртуозен пианист и ще си изкарва прехраната с пианото и пръстите си е въпрос на талант. Но да се научи да свири и това да му носи удоволствие - това не зависи толкова от таланта, колкото от желанието. Просто ако има талант ще му е по-лесно. Ако няма - ще кара като мен, да повтаря пасаж след пасаж, пиеса след пиеса, като прехвърля бобчета от едната страна на пианото към другата, отбелязвайки колко пъти е повторил дадено нещо.
Успех и дано скоро започнете да разучавате първите пиеси на хубавото си ново пиано.