jocker

Знам, че не съм много компетентен, и затова споделям въпроса тука. Дъщеря ми твърди, че тези две песни на Shinedown и на любимите ми Sixx:A.M. много си приличат... Някой друг смята ли така? https://www.youtube.com/watch?v=hJCvW1vpeqk https://www.youtube.com/watch?v=c8Nl1NieCYU

Радвам се, че откривам и други почитатели. Всъщност и аз като дърт Guns` и глем фен, бях до преди година много предубеден към DJ Ashba, докато 14 годишната ми дъщеря не ми каза: "Тате, този Ашба е голям пич, обърни му повече внимание!" Поразрових, послушах, попрочетох интервюта... Талантлив и много готин пич- спор няма! Както и другите двама...

Не съм свирил много отдавна, но пък и отдавна ми се иска да понауча нещо от тази моя много любима група, която за съжаление е доста непозната сред БГ рок феновете. Те всъщност не са и група в пълния смисъл на думата, защото никога не са имали барабанист, но сега в април започват американско турне с погряваща група Apocalyptica. Nikki Sixx, DJ Ashba и James Michael обаче са определено много талантливи пичове и трите досегашни албума (първите два концептуални- по книгите на Ники Сикс) на проекта SIxx:A.M. са страхотно музикално удоволствие за всеки рок фен. Ще се радвам, ако някой се заинтригува и ги хареса след този клип... https://www.youtube.com/watch?v=RrIXgNIOP-w

Нещо скорошно.... КРЪСТОПЪТ Отново сам, за кой ли път, на този вечен кръстопът... Дали насам или натам, кое е правилно не знам.?! Отдясно скука, тъмнина- живот със собствена жена. Отляво тя- илюзия, мечта, поезия и музика. Припев: Боже, дай ми живот- пълен с такива дилеми! През него насън ще летя, и ще ги грабвам навреме. Отново сам, за кой ли път, на този вечен кръстопът... Дали насам или натам, кое е правилно не знам.?! Насам е път, във тишина, живот без тръпка и искра.. Натам политам, на мотор, със бира, секс и рокенрол... Припев:......

Щях да приема горещо всички препоръки за своя група (китарките ги свиря аз, да, благодаря), ама ако бях с двадесетина години по- млад... Сега вече е малко късно... Но пък удоволствието от хобито остава, а мъж без хоби, след 45г. задължително се разболява от нещо. Наздраве!

Така звучи 'Крадец"... https://soundcloud.com/jocker69/kradec

Друго, с което оня ден си играх... То си има и акорди... Крадец на сърца Куплет: G/Am/C/D/G Обръщаш ми гръб и тръшваш вратата, знаеш ли в гръб изглеждаш прекрасна ти си вече завинаги в мен. Какво от това, че е сутрин и тръгваш, сълзите не могат пак да те върнат, ти си вече далече от мен. Припев:D/Am/C/G Може би, утре със друга пак ще посрещна деня? Може би, това е съдбата на всеки крадец на сърца? Куплет: Като теб във живота имал съм много и за всяка една останал е спомен, ти си вече завинаги в мен. Вечер един кошмар ме връхлита, по тъмна алея задъхано тичам, ти си вече далече от мен. Куплет: По алейните пейки ръка е дълбала, дървото след всяка нова раздяла, ти си вече далече от мен. На всяка пейка завинаги пише „Той обичаше много и Това си момиче”. Ти си вече завинаги в мен. Припев:.............................. Куплет: За бога, момичета, обичах ви истински, Нищо, че всички познати ме мислят за самотен крадец на сърца. Припев:..................................................

Babyface Bob, да ти кажа как започнах да драскам. Имам един приятел, с когото се знаем откак сме захвърлили пелените и с когото за кратко свирихме в училищната група на Немската в Хасково. Та, преди казармата се загубихме, после аз студент в Лесото, а той туризъм в Бургас.... и се намерихме чак сега, благодарение на Фейсбук. Той в Лондон, аз в София. Той без китара, а аз.... с две. Той беше в емоционална дупка след втори развод и затова зарязал китарата, но пък вече написал над двеста песни. Та още същата седмица си взе нова китара, после мина още малко време, докато го светна, как да разменяме файлове и така тръгна всичко. Сега си разменяме идеи... някой ги завършваме, други ги зарязваме.... Лошото е, че и двамата сме ужасни певци, хеле аз, както казват в Хасково. Ама ние си се забавляваме, както и всички познати около нас... От новите ти неща лъха оптимизъм за демографското бъдеще на страната. Много неочакван финал с "а после роди ми дете". Хареса ми. Аз доста се забавлявам да хвана някоя рима, която ми е харесала и да видя какво мога да направя с нея, просто ей така. Вчера видях при колегата kirilsat готиния рефрен "Инженерите със вкус барат само ток и блус" . Римата вкус- блус много ме изкефи, и седнах ей така да видя, как мога да го завъртя около себе си ... и стана ей това: За студентските години трудно се говори с рими, за колетите с ракия, със компоти и туршия. Бяхме млади, калпазани, без стотинка, но засмяни. Няма чалга, няма дрога, бяхме истински, за бога. Всяка нощ със пълни чаши бъдеще крояхме- наше. Аз природата обичах, все след самодиви тичах. Мислех еколог да стана, да опазвам сам Балкана Как обаче еколог, а в душа- гинеколог? Викам си, ще стана горски- зимни практики… и морски, със китара на поляна- лесоинженер ще стана. Припев: Днес съм горски, горски с вкус, Катерички още гоня, да им свиря рок и блус. А от Среща излезе ей това.... предупредих по- горе, че съм ужасен "певец" https://soundcloud.com/jocker69/sreshta

Още нещо: АНГЕЛ Куплет: Когато я зърнеш, тя извръща глава смутено примигва, тя е прелестна. Припев: Тя е ангел. Куплет: За мама е малкото, сладко дете, иска приказки вечер още да й чете. Тя е ангел. Бридж: Но влезнеш ли във стаята, когато нощем е сама.... Куплет: За тати е цвете в градината, но ако види във фейса голите й крака. Тя е ангел Дали ще я пусне да излиза сама, полугола из мола да показва бедра? Тя е ангел. Бридж: А влезеш ли във стаята, когато нощем е сама... Едва ли ще забравиш, това което прави, в рая ще те отведе.... К: Дали майка й може да разбере, какви мисли вълнуват малкото й дете? Тя е ангел. Дали татко й някога ще разбере, че вече ме е качвала на седмото небе?! Тя е ангел, паднал ангел, Тя е ангел, палав ангел, тя е ангел...

Еее, айде сега, ако са чак такива моралисти, не е лошо първо да смените името на бандата...

Според мен римата така или иначе те повлича нанякъде от първото нещо, което ти хрумне... поне при мен е така.Истината е, че напоследък слушам ска и реге малко повече от необходимото и "простотията" съответно ми е в повече. Ако трябва да продължава (песента) с подобни хиподилски рими: Куплет: Чакам, отдавна, да си сбъдна този боен сън, да превзема бавно и достойно най- желания венерин хълм. Бридж: Дълго чаках тази среща, Аз пиян , а ти сама. Две зърна настръхало се блещят останалото са крака. Припев:....

Е, това никога не съм го правил... Аз пиша много рядко... Преди време гледах едно ДВД на Лик Лайбрари- "Как да създадем свои рок песни" май се казваше, в което пича обяснява, че не е нужно да се открива топлата вода, а може да се преобрази едно парче, което ти е любимо и влязло под кожата ти. Сменяш тоналността, сменяш темпото, заиграваш се малко с интро рифа и не след дълго имаш нова песен... Той се заигра май със Смока...и след 30- 40 минути приказки, му се получи нелошо ново парче... Май по подобен начин стоят и нещата с римите.. Ако нещо много ми хареса или ми направи впечатление някоя хубава комбинация от рими, с моя скромен опит я пречупвам през своите представи за рок поезия. Това го казвам по повод темата за писане на музика и текст, кое е първо, кое второ, как става и т.н. (имаше такава скоро). Това е моето мнение. Иначе за клипчето... единствената простотия, която на момента ми хрумна: Куплет: Беше вечер, потайна, по карайбрежната алея вървя ти изскочи някак случайно, но аз не вярвам във случайни неща. Бридж: Тази вечер ще си сбъдна ученическа мечта. Да те видя как ще изглеждаш пред мен на колена. Припев: Дай, бавно Ааааааааааа Пий , жадно, Даааааааааааа

@Babyface Bob Имаш страхотни попадения....Изчетох целия ти блог. Един рефрен много ми допадна (ти ще си го познаеш) и след скорошната 125- годишнина от завършването ни на Немската в Хасково, която среща сериозно ме опияни, но и вдъхнови, сглобих ей това текстче от прочетени вече рими: СРЕЩА Куплет: Часът е седем и е време за среща, за среща със нещо, което усещам, ще спре тази нощ стрелките на времето и аз, ти и ние ще потънем в безвремие... Тази нощ аз и ти ще се храним със спомени, ще разглеждаме снимки през мътно шише, знам, че със теб цяла нощ ще лудуваме- едно младо момиче, с едно старо момче. Припев: Не, не, не мога да спра да, да те обичам и как, как да те пусна сега да, да си вървиш? Днес, днес ти ще си пак, пак мойто момиче и как, как, как се надявам с мен пак да преспиш! Куплет: Както някога искаш ли да поиграем? Ти си вече банкерка, аз твоят лош заем. Защо цяла вечер невярващо кимаш, тази вечер съм с теб, тази нощ ще ме имаш! Сега ме връхлитат спомени само, бедрото ти бяло пак на моето рамо и мойта блажена физиономия в края на първата френска церемония. Припев:................................................. Куплет: На отсрещната маса май и друга ме бройка. Ресторант,бар, легло,пак мечтая за тройка. Всяка среща със теб май ме прави перверзен, знаеш, така е, като още съм трезвен...... Като се роди мелодията, ще се изложа с нея...

Текстът и идеята са супер... точно така си представям нещата. Това е любимата ми стилистика!

Благодаря за коментара. Аз така го разбирам рока- "по нашенски". Ако под "тежки словосъчетания" имаш предвид закачливо- еротичните намеци, то аз мисля, че те са неразделна част от рокенрола. Има ги с милиони примери у всяка голяма група, да не кажа, че при любимеца ми Ковърдейл са почти във всяка песен. Има велики текстописци ( пък дори и метъляги ) като Дикинсън или Дио, но аз съм без всякакви претенции. Просто понякога ме връхлита някоя муза и аз й се отдавам. Понякога е музата на поезията, друг път на живописта или музиката... Единственото нещо, което мисля, че се доближава малко до поезията е ей тоя текст/песен, който писах за един рожден ден на жена ми: СПОМЕН Помниш, нали, онази зимна вечер, с топлина пронизваща телата ни? Помниш, нали, тишината нежно стенеща, в желания изгарящи? Дали помниш леглото във градината ни звездна, посипано с милиони искри? Дали можем да спрем водопада на дните, пръскащ пепел във косите ни? Дали? Дали? Не, нали? Помниш, нали, за страстта в нощта стаена и ръцете плахо галещи? Помниш, нали, думи две ти прошепнах, любовта с дъга рисуващи? Дали помниш как скочих сред снега на безкрая, когато шепнешком отвърна ми: „Дали прокоба е любовта ни, не зная, но твоя е душата ми!” Дали? Дали? Не, нали? Сега стоя пред теб като парче от тежък камък, с който своя замък сам построих. Знаеш нали, от себе си какво затворих зад неговите четири стени? Страх те е нали вратата леко да открехнеш, добре познатата врата? Страх те е нали, че може там да намериш ключът за своята вина? Нали? Нали? Да, нали? Когато в замъка съм сам и не преча на сълзите да се стичат във солената тъма, когато сам опитвам пак да преплувам плитчините, но се давя във подводният ти свят, дали да пия сега и така да забравя или да плача , ако можех бих. Само тебе виждам аз, а сърцето повтаря: „ Само теб, само ти!” Нали? Нали? Само ти!

Озвучавам първия текст...съжалявам за пеенето, толкова мога, ама пусто нали искам да чуете и мелодията... https://soundcloud.com/jocker69/kolko

Айде, да представя още един ден от живота на моя лирически герой. ПАРКИНГА ЗАЕТ (A-D-E- класическа рок схема) Свежа лятна вечер, ще се спусна към града. В най- добрия бар решил съм да се нанеса. Яхвам двеста коня, май поникват ми крила, няма да се върна без партньорка по езда. Ето го и бара, и мацките отпред. По дяволите, надпис: „Паркинга зает!” Улица нататък, спирам, има следващ бар. Зад бара млада дама- същински божи дар. „Студена бира, мила, и двойна водка с лед. Търся тясна писта за моя самолет?” Тя ми се усмихва: „Мъжки, имаш лош късмет! Флагът е червен, а паркинга зает!” Guitar solo……. След още километър- къща с розови стени. Отпред се кипри момък с епилирани гърди. Отваря ми широко входната врата и нежно ми прошепва с усмивка палава: -Скъпи, аз ще черпя, влизай, всичко е наред! -Майната ти, дарлинг, тази вечер съм зает! Piano solo… Без да помня вече как, в последния ми бар, към мен се лепна дама, не дама, а пожар. Със поглед я претеглих: към деветдесет и две, цилиндър- доста сух, ще гълта масълце. „Мъжки”- ревна, „имам нужда от продухване!” „Скъпа, аз работя само с ключ 22!!!”

Някой да е бил на този концерт??? Тоя палячо няма ли кой да го вкара в затвора?

Ами, аз по професия съм безмилостен горски, все пак! Ето още една рок ода: Акордите: интро/ C-D куплет; А-D,A-D,Bb-G, Bb-A. Припева май беше нещо в D (D-F-G) МАСТИКА Куплет: Седя си на бара и нищо не чувам и нищо не виждам, но знам. Заплатата свърши, аванса ще чакам, подозирам, че пак съм пиян. И нищо чудно, че ти момиче си тръгна от мен?! Нищо чудно, кой ще изтрае такъв непоправим бохем, като мен? Припев: Пийвам си мастичка, мастичка на кристали, кристалното вълшебство, погледа ми гали... Куплет: Сервитьорката казва някаква цифра... „Ей, момиче, ти нямаш сърце!!! Изглежда, че пак ще ти плащам в натура... Сипи ми едно питие!”... и барман усмихнат налива ми чаша, аз бавно протягам ръка, дотука добре и паля цигара, във порочен кръг се въртя...засега. Припев:.................. Куплет: След третата чаша, самотна кокетка на съседната маса до мен, вече ми изглежда прекрасна развръзка за такъв тежък ден, като днес. Вярно, подпухнала, с нежни мустачки, около двеста кила... но аз съм безмилостен, влизам във боя: „Ти ще си моя, днес и сега!” Припев:..... Куплет: След седмата чаша ми идва куража и гордо изправям глава Тя е омекнала, нежно прошепва: „Штъ скъсам на канадска борба!” Не мога да спра, такова блаженство изпитва лицето под мен май вече ще свършвам, засвирват фанфари и ноща се превръща във ден. Припев:..........

Ето и едно мое текстче, което драснах скоро, ей така за забавление и без никакви претенции за поетична оригиналност. Важното е да има Rock`nRoll, нали?! Слагам и акордите, защото забелязах, че повечето колеги искат да усетят и някаква мелодия под текста. КОЛКО МЕ ОБИЧАШ? Куплет: A ( A с D и В и връщане в D# с кутрето) Пак ми казваш колко ме обичаш. Колко месеци след тебе тичам. Всички мацки тайно ти завиждат, че съм мене всяка нощ се виждаш. С D Мила, подарих ти вече тонове цветя, A ( A с D и В и връщане в D# с кутрето) моля те, пусни ме и през задната врата F G A и тогава ще повярвам колко много, много ме обичаш... F G A Колко много, много, много, много, много, много ме обичаш. Куплет: Щом лежа без работа във къщи, няма нужда вечно да се мръщиш. Знам килата ми не са във норма, но пък вечер с теб съм в супер форма. Айде де, не се ли радваш, че без панталон приятелките ти ме бъркат често с много расов кон?! И кога ще ми повярваш колко много, много те обичам.... Колко много/:6.... те обичам. Припев: Как може в едно деколте Светът ми да се събере Със теб съм в кома. Моята секс икона. И те обичам, много, много те обичам. Куплет: Хванеш ли съседката си Тони да обяздва буйното ми пони, моля те, не трябва да се дразниш, все пак вечер само ти го яздиш. Мила, изневерите се случват всеки ден, особено със хора като Джони Деп и мен и така ще ти повярвам колко много, много ме обичаш. Колко много/:6..... ме обичаш. Припев: Сега ти завиждат Опитват да те обиждат Наричат те селска кифла, За мен си обаче щастливка И те обичам, Просто много те обичам.... Куплет: С вашите не искам да се срещам. Майка ти безсрамно ме заглежда. Татко ти открито ми завижда. Колко време чуждо не е виждал? Всички те май мислят, че съм твърде стар за теб, скоро правиш деветнайсет, а аз 42, май не искат да приемат колко много, много ме обичаш?! Колко много/:6...... ме обичаш.

Само с един албум, но пък събрани и продуцирани от маестро Вай:

А тези?

Вече 10 GB глем натрупах... И тази група заслужава почит:

И едни доста добри представители от ниската земя, които виждам колегата е споменал...

Още една супер готина банда...