patient

...А аз се чудя защо още не са закрили всички учебни заведения в страната...

^Я ми кажи къде точно е монопола на българската рок-сцена, че ми стана интересно.

Да де, ама това не става с мислене тип - "тоя е педерас' няма да свирим при него, оня ни реже с хонорарите, третия ни скапва звука, четвъртия ни гледа на криво". Сякаш на Пърпъл първата им изява е била на Уембли та затова са станали известни. Изведнъж всички новоизлюпени "рок-величия" (рок в широкия смисъл на думата) станаха от голямото добрутро и взеха да важнеят. Истината е че музиката също е пазар и един музикант печели толкова, колкото може да предложи като продукция. И не си прав, че е само визията. Щото визия се създава... И то доста лесно. Ама докато се стигне дотам е нон-стоп къртовски труд и яко ходене по мъките. А ние все искаме някой друг да ни свърши мръсната работа. Е не става... Айде стига толкоз, че голямо чесане падна...

Абе айде стига сте говорили глупости - колегиалности - дрън-дрън. Живеем в условия на пазарна икономика. Всички са конкуренти. Ако искате повече фенове и по-високи хонорари предлагайте по-качествен продукт. И стига чалгата ви е била трън в очите. Това е най-развиващия се стил в последните години. Я се върнете 7-8 години назад и си спомнете кви цигании се въртяха по чалгарските радиостанции и телевизии и вижте какво представлява този пазар сега. Последното парче на Преслава мирише повече на хард-рок от лигавата баладка на Тома. Евала на Митко "Пайнера", за това че си създаде и си разработи пазар, след което си го възпита. А тъжните истини за българската рокмузика са: 1. Няма развита ъндърграунд сцена за изява. 2. Няма качествен продукт на пазара. (С малки изключения. Тук искам да поздравя Бебо и момчетата от Urban Grey с последната им продукция. Никога не съм бил фен на музиката, която правят, но са докарали убийствен саунд. Ей така трябва да се смесва и мастерира албум.) 3. Няма нови идеи. (Доказателство за безидейността и циклежа на съвременната българска роксцена е последния албум на БТР - хахаха!) 4. Няма банди, които да поведат хорото, дет се вика. Кажете ми една съвременна българска рокгрупа, която може да напълни сама стадион и да направи шоу, а не просто да излезе да си издрънка парчетата... Не, кажете ми 10 банди, които заедно ще напълнят стадион и хората ще дадат по 40-50 лева, за да отидат да ги гледат. "За да получаваш, трябва и да даваш" - нашата роксцена не дава, а иска да взема. Е не става така...

Изобщо не съм съгласен. Медицинското образование в България е на много по-високо ниво от повечето от т.нар. "напреднали" страни. Друг е въпросът, че няма база за развитие. Иначе дори зъболекарите в България имат по добри познания от повечето специализирани лекари в чужбина, които знаят само нещата тясно свързани с тяхната специалност. ...И това е вярно и абсолютно подкрепям. Само че колко от нас имат лукса да се занимават професионално с музика и работата им е да свирят по осем часа на ден. Подозирам, че не съм единствения, който трябва да работи, за да може да си позволи да свири. Ерго, всякакви джаджи, които помагат по някакъв начин за гъвкавост, издържливост и бързина на пръстите и могат да бъдат използвани по всяко време и на всяко място, според мен са полезни. В това отношение ми се струва, че ТЕЗИ биха били по-полезни от пауърбола. Сещам се, че навремето учителят ми по музика, който беше виртуозен класически китарист непрекъснато се разхождаше с две топчета в ръката си и ги подмяташе насам натам между пръстите си. Едва ли е било само защото има нужда да си запълва времето с глупости.

Няма да е зле да споделиш и какъв точно тест сте провели, даже мисля, че това е по-интересната част, защото така дадено, мнението си е строго субективно. Между другото какви КРК-та слушахте от старата или от новата Rockit серия?

Идеята за създаването на подобна организация не е лишена от смисъл, до толкова, до колкото ползата от какъвто и да е тип синдикат е, че много хора наемат един адвокат да им защитава правата и интересите. А съгласете се, че музикантите не са длъжни да разбират от право и мениджмънт. Позицията, от която се подхожда, обаче, за създаването на подобна организация е изцяло погрешна - ЛОЯЛНОСТ. В условията на свободен пазар такова нещо не може да съществува в нито един бранш. Няма значение дали продаваш краставици или лукс. Всяко икономическо начинание се създава с идеята да прави печалба. Музиката се различава от общия принцип в това, че изначално музикантът е решил да създава музика, щото го кефи, а след това защото иска да изкарва пари от това. И когато се стигне до парите нещата се променят. Завърти ли те системата, ти ставаш подвластен на нея и с цел да запазиш печалбата правиш музика, която да разшири кръга от фенове - комерсиализираш се. Примери в световната, че и в нашата музикална история, колкото щеш. Това естествено се отнася за музикантите израснали до високо ниво и добили сериозна популярност. Има една друга категория музиканти, които са решили на всяка цена да не изневеряват на стила си - те запазват своята аудитория и стигат до етап на финансова стагнация, като бавно и сигурно техните звезди изстиват и изгасват. Има и една трета категория музиканти, които никога не са били печеливши като гореупоменатите, защото са предпочели да се изявяват на ъндърграунд сцената и да запазят тесния, локален кръг от аудитория, който имат. Ето ви един пример за това как търсенето определя предлагането, а респективно и приходите. Има обаче и един четвърти случай, който се нарича сбърканата държава България. У нас цялата концепция за развитие на музикалния пазар е повече от абсурдна. Да не кажа, че концепция липсва. А дори и да има - няма условия за развитие... Поне на по-малко популярните стилове, като рок и метъл музиката. Ние нямаме развита клубна сцена, която да дава възможност на млади групи да се изявяват и развиват. Няма критерии, по които тези групи да бъдат допускани до изява. Няма продуценти, които да инвестират в млади таланти, защото рискът е неоправдан. Много по-лесно е да хванеш трима актьори, да им напишеш три парчета и да ги направиш музикални звезди за три дена. Та, какво би се получило при създаването на АБРГ (Асоциация на Българските Рок Групи) - 500-те рок и метъл групи, от известни до нечувани, в нашата мила родина се юрват да членуват в нея. Стигат до решение да са "ЛОЯЛНИ" и започват да изнудват трите рок-клуба в София и 20-те в страната да дават по-високи хонорари. От 23-те клуба два остават верни на рок музиката, защото се държат от музиканти, които милеят за съществуването на този стил в България, останалите се преобразуват в дискотеки и чалготеки, защото така им е по-изгодно, а и защото съвсем скоро този пазар у нас ще се консолидира. Мислите, че 500-те групи получават възможност за изява в двата рок-клуба - нищо подобно. Там участват само 20 групи, които са приятели на собствениците. Останалите 480 след като търпеливо изчакат реда си и разберат, че той никога няма да дойде, губят търпение и скандално напускат асоциацията готови да си свалят гащите и да се нагъзят за много по-ниски хонорари само и само да имат възможност за изява. И дотук с благородното начинание. След цялото ми това философско излияние да си дойда и на думата. В настоящата обстановка и етап на развитие на рок музиката у нас, смятам, че подобно начинание е 100% обречено на неуспех. Практически така ще се прескочи цял етап на развитие на българската рок сцена. Горе-долу както комунизма е въведен в Русия 1917 директно от феодалния строй, без преди това там да е съществувал развит капитализъм, както е предписал Маркс. Много по-разумно е да се помисли за развитие на самата рок-сцена, откъдето ще се качат и хонорарите, отколкото да се налагат изкуствено минимални ставки. В това отношение бих подкрепил създаването на акционерно дружество, което да отвори голяма рок сцена в страната, където да има възможност за представяне на авторска музика. форумът има близо 15000 активни потребители. Ако всеки един от тях си купи акция на стойност 20 лева, това са 300 000 лева капитал. По-добре, отколкото членски внос на същата стойност да потъне в джобовете на адвокати, които ще разрушат нещо, което дори не е било създадено. Единствения недостатък на тази идея е... че няма кой да я организира... Ей тва бяха моите 5 стинки по въпроса. Дано не съм ви досадил. F*** the corporate world...

Връщайки се на основната тема, макар в първия коментар Pif да го е обяснил идеално, упорито в последвали мнения продължават да се бъркат две коренно различни длъжности - озвучител и тонрежисьор. Крайно време е хората в България да разберат, че едното няма нищо общо с другото и че това, че у нас тези длъжности се съвместяват обикновено от едно и също лице е абсолючтно неправилно и се прави основно с цел съкращаване на бюджета и/или с познатия номер - "аз ще ти дам под наем техника, ама на мойта техника не работи никой друг освен мен". По света цялата отговорност по озвучаването на един концерт се разпределя между трима души: System engineer - човекът, който отговаря за цялото навързване на техниката и правилната и работа. Sound designer - този, който дава техническите спецификации на горния. Решава какъв брой и какви озвучителни тела къде трябва да бъдат поставени. Най-просто казано, човекът, който прави дизайн на акустичната среда, така че да се кефи публиката. Sound engineer - е това е тонрежисьорът, който групата си води и който прави микса по време на живото изпълнение. В нашата мила родина, всички тези са известни под общото наименование "звукари" и обикновено правят всичко от даването под наем на техниката до миксирането на изпълнението. Типично по български, щото както знаете българина разбира от всичко и разбира ПОВЕЧЕ от останалите. Единственото, което не е правил е да бута подводница, за да запали. За повече информация по последния проблем се обърнете към форума на bgaudio.org

^^Ще имаме готина зала в София... след две години... ай дано... да не стане само като с метрото. Да почнат да се точат едни комисионни по разни джобове и т.н.

Един ден децата ни ще свирят на ей такива изгъзици. Възхищавам се на изобретателността на инжинерната мисъл, но това не означава, че одобрявам като идея.

Дрън-дрън, та пляс! Забелязвам една тревожна тенденция в съвременната рок-музика - музикантите все повече започват да приличат на и да се държат като манекени, вместо да обърнат внимание на музиката си... Ех, суета... Тежко е бремето на публичната известност...

Но май е нужно тая тема да се премести вече в говорилнята!

'Къвто китариста такава му и китарата! Тоя сигурно и пишката си е надупчил....

Абсолютно съм съгласен с AFTER-THE-RAIN, че half-stack или full-stack 4х12 e по-добре от компактно кабинетче, дори и за не особено голяма сцена. Погрешно е вярването, че големите кабове са много шумни. 4х12 може да свири и силно и тихо и при всички положения, независимо дали свириш метъл или джаз дава повече обем на звука и повече възможност за игра с поставянето на микрофон пред него от 2х12. За по-малки сцени хората са се научили да ползват пауър атенюейтъри, които незнайно защо в България не са много популярни. По-малките кабинети и комбота са по-удачен избор при записи в студио и единственото им друго предимство, е че са по-лесни за пренасяне. Но "всеки има право на вкус", казало кучето и си облизало гъза. Твърде много се отклонихме от темата и истината е, че Wanted трябва сам да вземе решение и то на база лични предпочитания (както и технически характеристики), защото мнения има толкова, колкото и хора и индивидуалният избор на всеки е правилен за самия него и звученето, което търси.

И понеже отскоро си започнал да се занимаваш, ти е трудно да цъкнеш бутона ТЪРСЕНЕ или да прегледаш поне първите три страници от раздела. Ей накъде отива тая държава.....

И именно поради тази причина (не че искам да им правя реклама), аз съм привърженик на произведенията на Eminence. ЕТО ТАКА! се дават спецификации. Важното е написано със ситен шрифт под честотната характеристика.

Да... Вероятно може да се измисли някакъв вариант с алуминиеви тръби. Тези, които се предлагат в момента на пазара за изграждане на отоплителни и прочие системи са с PVC покритие и не са особено трудни за огъване. Само че сглобките ще изискват малко повече креативност и внимание, защото не се нарязва резба а се набиват накрайници и ако човек не процедира внимателно, може да разцепи тръбата. А иначе, не мисля че подобна стойка ще ти излезе по-малко от парите, които си дал за материали. Разбира се в твоята цена не включвам положения от теб труд, защото все пак го правиш за себе си и загубеното време се изплаща с кефа от добре свършената работа. :)

Можеш да мислиш за опция с 2 говорителя ако общо ти дават поне 200 вата RMS, позовавайки се на споменатия вече от Евтим 50-процентов принцип. В този контекст и отново пораждащата се полемика за доброто старо производство и лошото ново, става все по-трудно в днешно време човек, който няма специализирана апаратура и познания да разкрие евтините търговски трикове сред листовете със спецификации за съответните продукти. Най-неприятното е, че дълбоко уважавана и тачена (не само в нашия форум) фирма за производство на китарни говорители като Celestion, вече не си прави труда да посочва метода на измерване на мощността на говорителите, нито да описва дали това е peak output power или RMS. Ако не вярвате гледайте и се дивете - това са предоставените на сайта спецификации на Vintage 30. Ако човек чете брошурки и рекламни слогани, ще остане с впечатление, че едва ли не няма китарни говорители с по-голяма чувствителност от тези. Ама как е измерено това и дали е вярно, никой не ти казва, щот видиш ли това е върха на сладоледа. Това важи особено много за солидстейт амповете, при които го няма натуралният софт клип на лампите. Така че там преоразмеряването може би е добре и да е над 50%.

Не искам да влизам в излишни спорове. Има доста неща, които влияят на поведението на говорителите освен чистата, дадена по спецификации мощност на усилвателя. Ще повторя само, че повече е по-добре, за да не боли глава после...

Металните тръби по същия начин с муфи, тройници и колена. Ама ще ти се откъснат ръцете докато им навиваш резбата... Но не мисля, че подобен преразход е необходим. Справил си се чудесно и мисля, че стойката ще векува. Колко се охарчи за материали ако не е тайна...?

Мда... На теория! Ама ако кажат "пръц", нали няма да плачете! Защо според вас комбинират 100-ватовия JVM с 300-ватов 1960? - Щото като напомпаш драйв канала и почнеш да бичиш трески на китарата, Селесчъните се чудят отде им е дошло.

Vintage 30 ако са само два ще запушат като усилиш главата. Минимум 4 броя, за да ти е мирна главата. И нали ти предлагах готов кабинет. Що не се обадиш да го тестваш?! А и между другото аз като фен на Eminence ще заявя, че ТОВА е по-добрият вариант ако ще си купуваш говорители. Даже са по-евтини с 20 ойро.

^^ Ето точно това трябва да се избягва "Video Graphics & Memory - Embedded ATI Radeon X1100". И изобщо лаптопите на Асус наистина са пръчки. За тез пари по добре HP макар, че три дена ще му инсталира драйвери за какво ли не.

Мак под 2000 лева няма. Иначе дори и по-слаба като параметри конфигурация се държи в пъти по-добре от PC. А след като бюджета наистина има значение, хвърли едно око и на Acer. При всички положения - "три пъти мери, един път режи", преди да си похарчиш парите.

Да имах конкретни модели предвид - имената в горния ми пост са линкове. Намирам моите предложения за по-разумни, защото са по-евтини. А нещата, които оскъпяват това, което ти си харесал са безмислени. 1. Ако използваш лаптопа основно за аудиоцели е важно да имаш каква да е видеокарта със собствена памет. Не е нужно да е скъпа. 2. 4GB RAM на 800МHz е по-добре от 3GB на 667МHz. 3. Относно процесора - разликата между 2GHz и 2,4GHz процесор е едва забележима (освен ако вторият няма и двойно повече кеш и честотата на шината е по-висока). Такава малка разлика при иначе равнопоставена конфигурация би ти дала между 3 и 8 процента по-висока производителност, което е смешно. Разликата в цената, обаче обикновено е по-голяма, което е нещо, което можеш да имаш предвид. В това отношение, ако си решил да минаваш границата от 1500 лв., разгледай моделите на Dell от Studio серията. Мисля, че всички подържат HDMI, което означава, че може да имат читави аудиокарти, които да подържат ASIO драйвери. Току виж, спестиш и от аудиокарта.