patient

ИСКААААААМ!!! Сложи ме в уейтинг листа Колкото до ватовете и клубовете - момчета, светът отдавна е усвоил "магията" на микрофона.

^^ Мда има и други - от DIY проектите много ме радва ТОЗИ. Винаги съм се кефел на простите добре направени неща. А в това ампче има и екологична нотка

Ей това искам аз -http://www.youtube.com/watch?v=uSQ69APkwOA&feature=related ... И не знам, за друго, което може да го бие по показател компактност.

Тези цени включват ли софтуера. Щото ако говорим за високия клас МакПро - ценовите разлики между това да си го сглобиш и да го вземеш готов са нищожни. Най-малко напомпания 12-Core започва от цена 5000$. Двата шестядрени Xeon-a в него струват около 5200 лева по цени на дребно с ДДС... Към това добави и останалите компоненти и пак ще се върже подобна цена. Иначе съм съгласен, че при по-слабите конфигурации цената е драстично в полза на Хак-а...

@rockozaurus И за какво по дяволите ти е притрябвало да знаеш? Ако адаптерите звучат добре все тая какъв е магнита...

Брат, на мене и компа ми датира от онези времена - така че всичко е олдскуул...

Cool Edit Pro 2.0 - версията преди Адоуб да купят Синтрилиум и да оплескат програмката. По-леко от това за запис няма... Не съм сигурен как бачка с VST-та, но можеш да ползваш DirectX-ове.

Айде и аз да дам линкче към една статийка - ЦЪК Хубаво е като се коментират разни джаджи, да се знае какво точно правят и как се работи с тях, но е важно да се види не само инжинерната гледна точка, а и тази на звукорежисьора. Защото в крайна сметка апаратурата се създава, за да служи на човека, а не обратното. Известно е, че доста често мнението на инжинери и звукорежисьори не съвпада, а и практиката понякога не повтаря теорията... Да не говорим, че при правенето на звук всичко е субективно - няма двама души, които да чуват еднакво. Поздрави от клуба на нойз-гейт ловърите

Без да защитавам и рекламирам конкретната марка, ще отговоря на последния пост така: Marshal JMP = Bassman Clone Peavey 5150 = Soldano Slo Clone Mesa Boogie Mark Series = Modded Fender Princeton Reverb Matchless = Vox Clones Сигурен съм, че можете да допълните листа с още подобни неща. Дими преди време беше захванал една тема точно по въпроса кой от кого краде и май всички крадат от всички. Относно последната част на предходното мнение - и това го има. Особено на родния "музикален пазар" си е доста честа практика.

Черпя ви с тая мелодийка по случая. Парчето всъщност е на въпросният Wilbur Bascomb. Човекът си е име наистина и не знам защо у нас не е толкова популярен. Някъде бях гледал и клипче на Джеймс Ломенцо от Мегадет, който обясняваше конкретни техники на Bascomb. И май и на него му бяха труднички... http://www.youtube.com/watch?v=HHK210Cblwg

Пак пускам линка, за да няма недоразумения и изненади ЦЪК!!! Всъщност ето линк към старата тема цък! Ако на някой от модераторите му се занимава може да ги мърджне...

В по-стара тема бях пуснал линкче какво да очаква човек при покупка на амп с тази марка. Проблемът им е заниженото ОТК. Но с отвертка, гаечен ключ и поялник всичко разхлабено може да се стегне

^ Ха-ха... OWNED! Много добре казано...

Ще се опитам да дам обяснение на повечето определения срещани в нета. Ако някъде сбъркам или изпусна нещо - моля поправяйте/добавяйте: Boomy (?): Звук, наситен с ниски честоти, които "избиват". Bright (ясен): Звук с по-изразени високи честоти. Coloration (цвят): Визуалният аналог на звука. "Оцветен" звук е звук, със сол и пипер така да се каже , звук в който има нещо, което го няма в оригиналното звучене - може да е приятно а може и да не е. Grain (буквално - зърнист): Отнася се основно да изкривените звуци. Отчетлив, дисторшън звук.. Muddy (мътен): Не добре дефиниран звук - неясен, неотчетлив. Pure tone (?): Тон без хармоници, чист тон. На практика пегел... Timbre (тембър): Качество на звука, което го отличава от други звуци със същата височина и сила. Отличителният (характерният) тон на инструмент или глас. Transparent (прозрачен): Това е малко фотографска терминология в музиката... Колкото по-прозрачен е звукът, толкова по-чиста и ясна е цялата звукова картина. Warm (топъл): Като цяло се има предвид честотния диапазон от 150 до 400 херца. Топъл звук е звук, който звучи натурално в този диапазон. П.П. а и аз съм закъснял... П.П.П. Изпуснах Mellow (зрял, сочен): Звук богат на хармоници и приятен за ухото... Насищащ...

^Тъй-тъй... Ако откажа цигарите до края на 2015 може и да събера пари да си го купя

Добре, тъй като съм имал досег и с двата процесора и съм горд притежател на GT-10, ще се опитам да обобщя впечатленията си. По отношение на ефектите - мисля, че Боса е по-добър и честно казано, не смятам, че на пазара има нещо на тази цена, което може да го бие. Зас мен той на практика замества педалборд от поне 12 настъпи кутийки... И честно казано след повече от година и половина игра с него и до днес не мога да се нарадвам на космическите звуци, които могат да се изкарат от него. Обичам да казвам, че единственото, което му липсва е вход за мишка и клавиатура, за по лесно управление, но в bossgtcentral се намериха хора, които написаха програмка за редактиране на чейна и пачовете, така че сега само го мушкаш в pc-то и си действаш от там, вместо да въртиш до откат досадния jog-dial. Това е и основния недостатък - малко бавно се настройва, защото реално има 4 врътки. Ако човек не е запознат със способностите и поведението на тая машина в конкретни ситуации, може да изпадне в амок докато постигне това, което иска. Тук Vox-a се справя по-добре - откъм интерфейс е идеален за хора, които искат всичко дето го има вътре да си има съответния контрол отвън, но пък за сметка на това смуче откъм ефекти и най-сериозния пропуск е невъзможността да си нареждаш чейна както ти скимне. Vox-a има само 9 варианта за нареждане на ефектите и те касаят delay, reverb и modulation, но те винаги остават след спийкър симулацията, а педала е винаги пред преампа. В това отношение Boss е много по-добро решение, защото дава пълна свобода на нареждане и позволява всякакви експерименти. Така... Сега за амповете, дистърите и спийкър симулациите: Най-отговорно заявявам, че ако някой иска да си купи процесор с идеята, че ще носи в чантичка 10 от най-успешните лампови глави - трябва да бръкне малко по-дълбоко в банковата си сметка. Единственият процесор, който съм чувал да звучи наистина натурално е Axe-fx. И колкото и да съм противник на тезата, че по-скъпото е по-добро, в случая май е точно така. И понеже аз съм никой в китарния свят, питайте тези момчета за мнението им - http://www.fractalaudio.com/artist.html Чух добри отзиви и за Digidesign ElevenRack, който е и двойно по-евтин от Axe-fx но досега не са ми попадали читави семпли, за да си изградя реална представа. Но да не се отклонявам - говорим за Vox и Boss. Първо, лампата във Вокса, май е сложена там само за пиниз и за визуален ефект на сцената и си мисля, че синия ЛСД дисплей на Боса на тъмно ще свети по-силно Сега сериозно - и двата процесора имат настройки на изхода според това с какво го свързвате - И ТЕ ВЛИЯЯТ МНОГО НА ТОНА! Това, което трябва да се знае е, че при Вокса, ако амп симулацията е изключена, изходните настройки не играят, което за мен е малко малоумно. За съжаление в този случай нямам представа какво се подава към изхода като сила на сигнала. При Боса подаването на изходен сигнал за комбо/усилвател деактивира спийкър симулациите (но не и преамп симулациите), което ми се струва логично. По отношение на самите симулации - двата процесора вадят много читави клийн и крънч тонове - няма как да е другояче и Вокс и Роланд са създатели на ампове, които са еталон за чист тон. Ако искате обаче да изкарате готин хай-гейн саунд, ви съветвам да се въоръжите с голяма доза търпение и да вложите всичката си креативност при настройване. Не казвам, че е непостижимо - просто е много пипкаво, защото при хай-гейн симулациите и на двата процесора, и най-малкото врътване на еквалайзера може да измени звученето доста мащабно. Освен това трябва зорко да се следи да няма клипване на сигнала. Много потребители на Бос, примерно, си мислят, че ще изкарат мощен звук като набримчат гейна на преамп симулацията до дупка - да ама не! Впрочем това важи и при използването на усилватели, ама нейсе - това е друга тема. Дистовете също вършат работа - мисля, че и тук Бос са с едни гърди напред, но винаги ще си остане един изкуствен оттенък, особено за хората, които вече са си тренирали слуха. Единственият изход за мен е процесора да мине през лампово крайно стъпало преди да бъде пратен където и да е другаде. Още повече, че спийкър симулациите НИКОГА няма да звучат еднакво в различни PA системи. Така че няма универсална настройка за вкарване директно в пулта. Винаги ще трябва да се съобразявате с възможностите и спецификите на конкретната озвучителна система. Надявам се да съм бил достатъчно изчерпателен и полезен... Но в крайна сметка това е само моето субективно мнение... В тази връзка - с удоволствие бих участвал в художествена сбирка на притежателите на процесори, за да обменим опит и да се позабавляваме. Тъй де - само собствениците на лампови глави ли могат да си правят шуутаути!

Задай конкретни въпроси, ако искаш конкретни отговори. На пазара се предлагат един куп процесори и всеки си има своите предимства и недостатъци.

^^За това, за което говориш не ти трябва noise gate a feedback destroyer. Там обаче е малко осбена работата и такова устройство трябва да се използва внимателно, щото както може да свърши чудеса, така може и да оплеска звученето. По принцип се закача към мониторния кръг и всички микрофони на сцената се набичват докато се появи fееdback. Destroyer-а си открива проблемните честоти, които "връзват" и ги "заключва". Имат два принципа на работа - в единия случай директно се изрязва проблемната честота (на практика действа като параметричен еквилайзер и notch-ва честотите, които "връзват"), в другия проблемната честота се измества леко и при feedback се чува звук като от свирене на щурец, вместо пегел. Досега не съм чувал някой, да ползва такова устройство за да премахне feedback от китарни адаптери, тъй като при свирене на китара това често е търсен ефект и проблемът се решава като се отдалечи инструментът от усилвателя. Noise gate премахва шумовете от сигнал чейна, т. нар. "брум". Като "затваря" звуците под определено ниво и "пропуска" само тези, които го надвишават, на практика действа малко като експандер, което в твоя случай може и да увеличи feedback-а. Едит: След като този проблем го имаш на Live, обясни как се озвучаваш на живо, на колко голяма сцена свириш и т.н. Дай малко повече фонова информация, за да можем да сме ти максимално полезни.

^ +1 Подкрепям колегата... Крайно време е всички да разберат, че единствения начин да направиш правилен избор при покупка дори и на бюджетен инструмент е не да висиш по форумите и да чакаш някой да ти каже фундаменталната истина, а да си дигнеш задника и да пробваш всичко възможно дето откриеш по магазините. През последните години съм гледал и чел ревюта на безброй продукти и има такива, за които хората дават уникално високи оценки и отзиви, но на мен не ми харесват. В крайна сметка важен е принципът "Ухо да чуе - ръка да пипне"...

Аз конкретно съм заинтересован от Фендер на крънч каналите на тез зверове, така че ако ще правите решуут със семпли помислете и за това. Иначе на фона на описаното мога само да чета и да ми текат лигите

Болката във възглавничките и в пръсти и стави изобщо, не идва само от преумора. Основният проблем е, че с течение на времето спираме да обръщаме внимание на това, което правим и най-често прилагаме повече натиск отколкото е необходим. Като се втвърдят връхчетата на пръстите, се губи известна чувствителност, което е нож с две остриета. Аз имах същия проблем, но след като изследвах това, което правя се научих да не вярвам на нервните си окончания Усетих, че мога да прилагам по-малко натиск при бендове и слайдове, отколкото е необходим за да усетя, че натискам струната - всичко е въпрос на самоконтрол, докато пръстите заучат какво да правят. Следващата ми драма беше преумора на палеца - натисках повече отколкото трябва, въобразявайки си, че това ми дава по-силен захват и повече контрол на грифа. Абе въобще човешкия мозък е една голяма каша и в конкретния случай е хубаво да се научим да го лъжем, за да не стигаме до чичо доктор. Не чак толкова отдавна, някой беше споменал тук едни уроци на Jamey Andreas ако не се лъжа - The Principles of Correct Practice for Guitar. Лично на мен съветите му ми помогнаха много да превъзмогна всякакви болезнени резултати и може да се каже, че преоткрих свиренето на китара. Препоръчвам това помагало както на начинаещи, така и на напреднали китаристи - защото идеите заложени в него могат да им спестят посещение на лекарски кабинет и физиотерапевтични сеанси. Все още сийдвам торента, ако някой проявява интерес да ми пише ЛС да му дам линк.

Ама да! Какъв е тоя шуутаут без семпли! Все едно да седна да ви обяснявам ква яка лютеница прави баба ми...

Не се стряскай, пич! Проблемът не е в струните - китарата има нужда от сетъп и интониране. Всяка китара, била тя и Фендер и Гибсън, малко или много фалшивее в някакви граници като излиза от фабриката. Не е болка за умиране. Разрови се из форума и нета за инфо как да си сетъпнеш китарата - ако не можеш да се оправиш или те мързи - потърси услугите на лютиер. Имаш сериозен проблем единствено ако грифът е изметнат настрани (което при някои Скуайъри се случва и не е като да не съм предупредил) - да се надяваме, че твоят случай не е такъв.

Аз не бих си пилил прагчетата сам, ти ако можеш - действай!

Прав е колегата - тубата е пълна с демота и на двете -