Здравейте.
Реших да сглобя една статийка от това, което знам до момента. В никакъв случай не претендирам, че е много, но знам че е много повече от това, което знаех преди години. Така че смятам, че ще помогне на не-малкото все още лутащи се китаристи... Ако го прочетат де
Та. Смятам да кажа някои от убягващите тънкости за неща като Дисторшън, Гейн, Еквалайзер и каквото там друго изникне докато пиша тази статия.
Знам, че обяснявам много хаотично, а и материята, която ще се опитам да покрия не ми се струва малко, но ще се опитам да бъда възможно най-подреден.
1. Що е то Дисторшън?(Distortion)
Почти всеки знае, че това е изкривяване на сигнала - "рязване" на синусоидата. Но не искам да говоря точно за това.
Това, което аз лично не знаех, когато започнах, е че истинският дисторшън не е една кутийка ала "Метъл Зон". Нито пък бичкията в някой от патч-овете на процесора ми. В никакъв случай не искам да кажа, че ползването на такива машинки е лошо. Но за да можете да извлечете звук от тях, трябва да знаете какво се опитват да наподобяват тези кутийки и процесори.
А именно - дисторшънът е постигнат с усилвател за китара и до ден днешен - най-приятно звучащите дисторшъни излизат от естественото изкривяване на сигнала в един усилвател за китара.
Усилвателите за китара са 2 вида. Едните са просто "глава" - само усилвател, който не може да издаде звук сам по себе си. Тези трябва да бъдат свързани към отделен говорител/и, отново разработен/и специално за китара.
Глава
Китарна тонколкона с 4 говорителя(4х12. Означава, че има четири 12-инчови говорителя. Относно говорители и тонколони - бих предпочел да се включи някой колега, тъй като все още не са ми минали достатъчно такива през ръцете, за да се опитвам да преподавам)
Вторият вид са китарните "комбота" или т.нар. "кубета", по нашему. Идеята на комбото е, че е глава с говорител/и, събрани в една кутия. Комботата най-често имат един или два говорителя, но това не е правило. Има и фрапиращи комбинации като лампово комбо с четири 10-инчови говорителя(което си е ТЕЖКО).
Комбота
Дисторшън педалите са разработени за хора, чиито усилватели нямат хай-гейн канал и поради една или друга причина предпочитат да си купят кутийка, отколкото да заменят усилвателя си. Та - тези педали са главно замислени като добавка към вече съществуващ амп. Ако нямате китарен усилвател, а искате да ползвате диторшън-кутийката си, то тя трябва задължително да е вързана поне към симулатор на китарно кубе/говорител.
Процесорите, от друга страна, комбинират както дисторшън, така и симулации на различни усилватели, говорители и т.н. и всичко това в един малък корпус. Това е чудесно, но за съжаление, дигиталните им симулации не звучат задоволително за повечето китаристи, свикнали с големите си лампови зверове(по мое мнение - някои скъпи процесори вършат чудесна работа, но винаги е добре да имате един "баш" усилвател).
Обобщение от точка 1:
Дисторшън-кутийките са направени с цел компенсиране на липса на свестен дисторшън в усилвателя ви. Най-често не се опитват да имитират някои от големите имена.
Процесорите опитват да симулират различни усилватели с характерните им изкривявания. Тенденция напоследък е процесорите да гонят звуците на имена като Mesa Boogie, Peavey, VHT, Diesel, Bogner и т.н. - все усилватели, които доминират метъл сцената в момента.
Няма нищо лошо в това да свирите на процесор или с камиончета. Тази точка целеше единствено да ви даде поглед над нещата.
2. Гейн! (Gain)
Минаваме към свирнята.
Ето, закупили сте си избраният от вас продукт. Процесор, кутийка или усилвател - няма значение. От известно време насам свирите яко жици. Може би дори сте в банда? Мислите си как да постигнете по-добър звук...
Ето една от "тайните", която убягва на много китаристи - гейнът всъщност не трябва да е на MAX. Да, яко е като си свирите вкъщи със албумите на Металика; колкото повече усилвате Gain, толкова повече китарата ви прави "джъ-джъ-джъ" и звучи БАШ КАТО НА ЗАПИСА!
Това може и да е така, но може би сами усещате, че докато си свирите с .mp3-ката, колкото и да сте усилили звука на китарата - някак си пак изчезвате в целия микс. Чува се едно мазало, което бегло подсказва, че тоновете, които свирите са верните, но няма никаква отчетливост, нито динамика(макар че точно в момента може и да не гоните динамика, но в момента, в който намалите гейна ще разберете колко от музиката се крие точно в нея...)
Ако свирите пък с жива банда - нещата стават дваж по-зле. Китарите звучат като замазани върху отекването на чинелите и ударите ви по струните просто не могат да "залепнат" за баса или за касата, независимо колко се стараете.
Да, истина е - гейнът трябва да е малко. Не мога да ви кажа наизуст как точно да го нагласите, тъй като за всяка екипировка си е различно. Експерименти му е мамата. Търсете знатната среда между това - тежината на звукът ви да си е там, но атаките да са ясни и отчетливи, а отшумяването на заглушени акорди да не е дълго и размазано.
"Ама така изчезва моето джъ-джъ!". Ммммда... ето я "гейн тайна" номер 2 - двамата китаристи, свирещи еднакви рифове... Китарите се припокриват и звукът им се допълва. Направете следния експеримент - Нагласете гейна си на 5(примерно). Запишете се как свирите един риф. След това се запишете отново и смесете двете китари. Най-добър ефект се получава, когато едната китара се миксира повече вляво, а другата - вдясно. Сега направете същото с гейна на 10. Мазало, а?
Обобщение на точка 2:
Ако не сте доволни от тона си - намалете гейна! Това ще изчисти "жуженето" във високите, както и ще премахне цапаницата. Сега може да си поиграете с еквалайзера, докато постигнете по-приемлив за вас звук. Увеличете гейна до не-мажеща степен.
3. Ами честотите? (Equaliser)
Разликите в типовете дисторшъни и усилватели идват не само от характера им на изкривяване, но и от "гласът" на машините(т.нар. Voicing), както и доколко еквалайзърите им ви позволяват да ги моделирате по своему. Някои усилватели имат по-изявени ниски, други - високи и т.н.
Нека започнем по-отначало. Кое какво е?
Ниските честоти са вашият бас. Основата на вашия звук, без която тонът ви ще бъде тънък и "оглозган". Колкото и добре да звучат - не искате да прекалявате с тези - ниските честоти са работа на бас-китаристите! На вас ви трябват само дотам, докъдето тонът ви звучи стабилно и не-тънко. Усилването повече от това ще допринесе за мазало и цапаница.
Високите честоти са "яснотата" на вашия тон. Ако звучите приглушено, все едно зад дебело вълнено одеало - тези имат нужда от увеличаване. Прекомерната им употреба води до неприятно изостряне на звука, което ще накара много хора да ви мразят. Освен това високите честоти допринасят за атаката в тона ви. Онова "джъ-джъ", което загубихте, когато ви накарах да намалите гейна - е част от него може да си го върнете с високите. Не прекалявайте, другата част на "джъ-джъто" се крие по-надолу.
Средните честоти са вашият глас. Мястото на китарата в един микс е точно в средните честоти и това е нещото, на което трябва да наблегнете ако не се чувате, макар и да сте усилили на макс. Общоприето е, че средите трябва да са отрязани и много известни производители на ефекти често представят "метълския" глас на продукта си като намалят средите на 1 и усилват гейна на 10. ОК, може и да звучи добре, когато китарата е сама, но не се подвеждайте - ако ще свирите с бекинг тракове от компютъра си, или още повече - с група - средите ви трябва да са усилени! Доколко - зависи от продукта, който ползвате.
Сега идва забавната част. Средните честоти се делят на две категории:
1. Ниски среди. Няма строго начертани правила, но - това са честотите предимно от ~250Hz до ~800Hz. Подобно на ниските честоти, тези допринасят за "дебелината" на звука ви, както и за пробивността ви в микса. На звука, който се постига с набримчени ниски среди му викам "чъг-чъг" и е по-модерния брат на доброто старо трашарско "джъ-джъ". Прекаляването с тези не води до чак толкова мазане, колкото с ниските честоти, но все пак... С нищо не е добре да се прекалява
2. Високи среди. От ~900Hz до ~2.5kHz. Ето тук се крие остатъка от липсващото "джъ-джъ". Атаката върху струните ви може да бъде идеално подсилена със засилването на тези честоти. Освен това са много пробивни и определено ще ви дадат глас в микса. Подобно на високите - ако прекалите с тези ще усетите дрелки, забиващи се в ушите си. Ако звука, който сте избрали да постигнете е с "джъ-джъ" характер, то поиграйте си така с високите среди и високите, че да имате достатъчно яснота и атака, без да пробивате черепи. Едните допълват другите - наистина е забавно да намерите баланс между тях.
Добра идея е да не набримчвате и двата типа среди. Изберете си кои предпочитате повече и дръжте другите по-на каишка.
Добър вариант в една група е едната китара да е с по-изявени високи среди, а другата - с по-изявени ниски среди.
Бонус към точката:
Общоприето в метъл музиката е усилвателите да се "буустват"(boost). Това означава да свържете овърдрайв педал преди усилвателя. Настройките на овърдрайва обикновенно са Gain:0 Tone:6-8 Volume:10. Идеята в случая е - дисторшъна на усилвателя ви да бъде "натиснат" с по-силен сигнал, който освен това е и малко по-"стегнат" - с по-малко ниски честоти. Това помага допълнително за изчистване на цапаниците, докато самият бууст допринася за повече гейн.
Много процесори днес дават възможност на потребителите да симулират не само усилватели, а и подобни овърдрайв-буустове. 21 век, а?
Допълнителен еквалайзър - специално за собствениците на усилватели.
Тези потребители, които са доволни от характера на усилвателя си, но искат да се отърват от "тази една единствена честота, която ме дразни" или пък да подсилят друга - си купуват допълнителни еквълайзъри и ги свързват към Effect Loop-a на усилвателя си. Това ви дава малко повече контрол над нещата от обикновенното "Low", "Mid" и "High". Самите еквалайзъри се продават във всякакви различни видове - от настъпи-кутийки до... малко по-големи кутийки.
Обобщение на точката:
Нагласете еквалайзъра си така, че да звучи добре, когато свирите с други инструменти, а не когато сте сами.
Специална добавка: Как да звуча "като"?
ОК, няма да се лъжем. Мисля, че всеки тук е повлиян от различни музиканти през живота си. Всъщност, аз гледам на звука, който вечно се опитвам да постигна, като на комбинация от звуците на много от любимите си китаристи, които съм слушал още откак прослушах мйетул.
Мисля, че няма лошо в това да питате "Как да звукна като ей тоя?", стига да разберете, че истинският въпрос, който се опитвате да зададете е "Как да взема ей-тая част от звученето на тоя пич и да я вкарам във собствения си звук?". И това вече е въпрос, на който най-добре можете да си отговорите вие. Затова и отвън рядко ще получите твърди упътвания.
Първо - какво точно харесвате в това, което чувате? Може да е нещо специфично в свиренето на човека... може и да е от начина, по който е нагласил еквълайзъра на усилвателя си... Може и да е от самия усилвател.
Започнете отначало - започнете да свирите, това което сте си харесали, като ползвате собствения си звук, който вече сте си нагласили спрямо своето свирене. Ако усетите, че откъм ръце го докарвате, ама нещо в еквълайзъра куца(например атаката не е достатъчно остра) - понагласете високите. Ако имате екипировка, която на вас ви харесва би трябвало да можете да я нагласите така, че хем да изкарате онази част от звука на известния китарист, която ви е харесала, хем да си запазите този звук, който сте си нагласили за вас. Уникалност му е майката, а на всичкото отгоре се постига с пъти по-лесно, отколкото копирането.
Собствениците на процесори тук могат да направят друга хитринка. Попрочетете малко за любимеца си - вижте с какъв усилвател свири. Ако е достатъчно известен - най-вероятно ще има негов "модел" в процесора ви(например - не мисля, че в момента има процесор, който да не симулира Mesa Boogie Dual Rectifier. Феновете на Металика могат спокойно да започнат да градят ефектите си, като ползват тази симулация за стартова точка). Започнете от това, току-виж се получило(в днешно време някои модели са доста сполучливи).
Обобщение на "Как да звуча като...":
Няма как да го постигнете на 100%. Има прекалено много променливи. Затова - направете си своя звук, а това, което ви харесва от останалите - просто пробвайте да го добавите към себе си. Току-виж не станало. Например - аз съм върл фен на Machine Head. Звука им много ме кефи... Ама като се опитам да си направя подобен и засвиря моите авторски рифове с него - епа не звучи...
Мисля, че това беше засега. Надявам се да помогне на 2-мата, които ще го прочетат
Обобщение на тази голяма плюнка текст:
Метъл не е равно на Gain-10 и Mids-0!
Малка добавка:
Големите усилватели са много мощни и трудно могат да се ползват в домашна среда. Макар и да звучат по-добре, звукът им може да бъде извлечен само ако са стабилно усилени, а това си е трън в гащите. Аз би трябвало да знам - живея в къща, а полицията е идвала 3 пъти у нас
Това е още един плюс за процесорите и кутийките. Можете да получите имитация на "големия саунд" в малки мащаби.
Всичко това го казвам, за да може евентуалния читател да си премери лъжичката според мащабите на устата
Не че съм твърдо за процесорите или твърдо за усилвателите.
