Flame

Там е работата, в случая става дума за двуделен такт, съставен съответно от два прости тривременни такта, т.е. 1 + 1. На теория обаче може да бъде възприет и като три двувременни (т.е. 2/16 + 2/16 + 2/16), т.е. 1+1+1.

Най-вече защото от един момент нататък ограничението надолу не може да бъде преодоляно с каквато и да е техника. (Преди някой да спомене т.нар. vocal fry - досега не съм чул човек, който да звучи плътно по този начин.) Относно темата - предвид колко много ми помогна (и все още помага) пеенето в хор и колко добре си прекарвам - аз съм ЗА. Разбира се зависи изключително много от твоите съхористи и диригента - ако пееш заедно с хамали няма да извлечеш особено голяма полза. И обратното - ако се случиш с добри съхористи и диригент можеш да научиш доста. И разбира се, колкото по-богата е програмата, толкова по-добре.

За мен фаворитите са Lex non scripta и Immensity, след като слушах парчетата и от двете теми. В някой случаи аха - аха да се реша да гласувам за някои песни, но като чуя вокала се отказвах. Не знам дали е от липса на подходяща апаратура или е заради краткия срок, в който трябваше да се запишат песните... но не се получава, поне за мен. Точно в момента слушам "Бяло" и направо ме е яд как вокалната линия замазва цялата песен.

В отговор на въпроса ти - да, разбира се, може така. Изцяло твой избор е как точно да структурираш песента си. Хубаво е да музицираш с идеята, че не е задължително да се придържаш към стандартите (това, което ти изброи по-рано), но и да не бягаш самоцелно от тях. А пък щом се забавляваш - свири както ти е кеф, ама ха! ПП: Форумът не е само за професионалисти.

^ Правилно ли разбирам, че в този случай тоновете са сол, сол, фа, фа, до? Ако да, то можеш да създадеш хармония, след като определиш тонален център според мелодията. В случая най-очевиден е До мажор, който съдържа въпросните 3 тона, като примерна хармонизация (така, по слух) е Cmaj7, G7, Fmaj7, G7, Am7. Разбира се, можеш да използваш само основните тризвучия, ако не ти харесва джазовото звучене В този случай, акордите са част на една единствена скала (прогресия с първата, петата, четвъртата и шестата степен в До мажор използва само тоновете на До мажор). Ако обаче мелодичната ти линия съдържа чужди тонове (например си бемол нейде към края) можеш да прецениш, че искаш хармонията ти да кривне към Фа мажор (която съответно съдържа си бемол вместо чисто си) като пример за хармония е G, C, F, Bb, C7, Gm (брех, че хубава излезе...). Болднатото е във Фа Дано не съм писал глупости, че както ми се спи едвам довърших поста...

Идеалният завършек за стихотворенията.

С удоволствие. Това ще е хубав начин да се занимавам с теория. Може би с тема в раздела "Теория и композиране"? Не мисля, че трябва да се ограничаваме само до китара, както предполага тази тема. Когато има подходяща песен за целта - да почваме. Пък каквото стане - такова.

Идеята за анализиране на песни (съответно с разглеждане на хармония, ритъм, мелодични линии и т.н.) е много интересна и аз поне бих участвал. Или поне бих се опитал. Това, което правихме с учителя ми по джаз китара за всяка пиеса, беше да анализираме хармонията и да определим как ще е най-добре да се напише хорус по нея. Независимо дали е някой джаз-стандарт или лично авторска музика. Всъщност на него всичко това му беше напълно ясно, разбира се. Трябваше аз да се науча да правя такива анализи.

С 3/4 цигулка можеш да свириш само в ритъм 3/4.

Хехе... Имаме една приказка - "На калпавата ракета космосът й е крив." За да опонирам на мнението горе - граматиката на българския език позволява да изразим една и съща идея по множество различни начини. Това би трябвало само да е от помощ за човек, който се занимава с текстописане. Това се отнася особено за въртележки между подлог, сказуемо, допълнение и т.н. Трябва да отида до магазина. До магазина трябва да отида. Трябва до магазина да отида. Съобщението е ясно - но с правилната употреба можеш да поставяш различни акценти. Да не напомням как не сме обременени за всеки глагол да казваме/пишем лични местоимения. Аз мисля, че това е много важно. А относно мелодичността на езика ни - достатъчно е да се заслушаш в някои от познатите народни песни, за да усетиш какъв потенциал има.

Най-кратката ТВ кариера някога. http://www.youtube.com/watch?v=_pneBfZWhRw

^ Мерси за разяснението.

F## (ок, G) в случая е повишената 9та (2ра). Идеята ми е, че в това видео Джо Пас си свири акордите барабар със всичките основни тонове. Отново не виждам защо да се изпуска основен тон. Това променя цялото звучене на акорда. C,E,Bb си е септакорд без петица. По-интересно ми е ти как ще наречеш пълният C E G Bb. Стига толкова теория за днес. Лека нощ.

Да, китарист съм. Учих една година джаз китара, колко съм научил е отделен въпрос , но винаги сме си свирили доминант септакорд като тризвучие + умалената 7ма. Това, че някой е направил една или друга схема не означава автоматично, че тя е вярна. http://www.youtube.com/watch?v=RlmXCubqheM&feature=related Петата степен не изчезва. Е7 #9 го разбирам като E G# B D F##.

Е ок. С7 е доминант септакорд. Във форума http://forum.muzikant.org/index.php?/topic/75745-oaaidhey-ca-iaeiaaaue/page__st__75 е разяснено, че това е основно тризвучие + умалена седма степен. Същото се разисква и тук: Jazz guitar lessons.net Аналогично: ако С6 примерно също се свири без сол, то тогава акордът е равностоен на А минор. Което просто не е вярно.