{{RazoR}}

Благодаря, Mephistofel... поздравите приети с благодарност :-)))

Благодаря, Бейби Томас, за добрите думи :-) Здравей Тони, някак ми е трудно да асоциирам това парче точно с Кашмир.... Но да, определено добре си усетил блусарската вариация във второто "praying to my God above...hear my soul (3)" ..., която наистина е характерна и за Плант и той не я изоставя дори и в най-рокаджийските му парчета със Зепелин. При мен това обаче не е основа на пеенето както при него, а по-скоро подправка, която ми позволи да отида и в по-далечните територии от клишираните и познати на всички хард и хеви "пинизи" на пеене. Не е типичното семпло натопорчено рок-парче от началото до края, което да принуди вокалната линия да тича по коловозите като кон с капаци :-)

Поздрави за всички тук, и нека музика бъде с нас и през 2016. Парчето е го правихме заедно с Дез Маринков - от него композицията на инструменталната част, запис, микс, мастеринг, от мен - композицията на вокалите, текст... плюс изпяването им.. с много кеф и любов. Понеже самото парче няма да получи никаква реклама, нито по-сериозни усилия за някаква реализация поради много причини, поне се надявам да зарадва някого тук. Приятно слушане :-) Dark Warrior Praying to my God above Hear my very soul Can't take of that anymore Unleash me out of control Tell me that my time has come (2) I can see, now I can see The end of slavery in this flesh When my death is undone. Praying to my God above... Hear my soul You can't deny for what is good Is worth the fight It's very true You can't deny It's worth the fight Praying to my God above, yeah(3)

Браво, страхотно е парчето... Разни спорни неща, като например изтеглени или не трябва да са вокалите, какъв точно стил е и т.н. - остават напълно второстепенни. Има много силна атмосфера и фийл, и особено ми харесва пеенето. Не знам наистина комерсиално този вид музика какъв потенциал има в България, най-вероятно символичен както и повечето по-нестандартна рок-музика. Но пък тези на които наистина се харесва, ще са все верни фенове... :-)

Има различни школи и начини за упражняване и развитие на гласа. Една от най-добрите, които аз много харесвам и ми е помогнала да овладея гласа си, се нарича Speech Level Singing. Идеята е точно тази - да се научиш да пееш в голям диапазон не чрез използване на много въздух, ами чрез съкращение на дължината на ларингса. Това става, чрез упражнения, в които пееш с възможно най-малко напрягане, естествено подобно на говоренето. Това е възможно най-здравословното ползване на гласа и мога само да ти препоръчам този подход. Ето ти официалния сайт - http://www.speechlevelsinging.com/ Ето и малко упражнения от youtube от същата "школа" - http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&NR=1&v=7kGyDndEJ_g Погледни и другите видеа от същата школа вдясно на видеото. Можеш да си потърсиш из нета торенти на тази школа - SLS. Повечето упражнения може да ти се сторят не съвсем свързани с пеенето - като например, издаване на разни меко казано странни звуци, но - ако си постоянен с тях и внимателно следваш инструкциите, ще видиш много скоро резултати. Успех...

Skeij, този запис преди да се появят тези проблеми ли си го правил, или след като вече са се появили? Защото ако е преди да се появят - това значи, че начинът ти на пеене е определено неправилен. Това, което чувам - на записа - това е един уморен глас, който не може да задържи тона по-дълго от няколко секунди... Определено накрая завършваш тона измъчено. Много е погрешно при уморен глас да го уморяваш още повече. По принцип има два начина ларингса ти да "изкара" висок тон. Единията е чрез съкращаване на дължината му - тогава височините се взимат с лекота. Другият начин - да прекараш повече въздух през гласните струни, за да затрептят по-високо. Което е опасен начин - защото колкото повече го използваш, толкова по-отпуснати стават гласните струни, и толкова повече въздух и напрягане ще ти трябват.. и става нещо като затворен кръг, от който падаш все по-надолу и по-надолу. Има специални упражнения за да свикнеш да ползваш подходящите мускули на ларингса по първият начин, и дори да ползваш вторият от време на време - защото в рок-музиката понякога просто се ползва и той, трябва определено да е под много внимателен самоконтрол и да не допускаш умора на гласа под някакви съвсем възстановими граници. Ако пееш правилно, след една репетиция или концерт от час и половина трябва на другият ден съвсем спокойно да можеш да говориш и да пееш. Ако обаче на следващият ден си пресипнал, или още по-лошо - част от гласът ти просто го няма, значи определено трябва да направиш нещо по въпроса преди да си контузиш гласа трайно

На вашето внимание един рокаджийски евъргрийн, който забъркахме заедно. Всичко по това парче ставаше с такава лекота, че сякаш то само бързаше да се "роди" на бял свят :-) С поздрав oт сърце към всички все още непорастнали деца във форум.музикант.... :-) http://soundcloud.com/satanascorp/satanas-lucho-detstvoto-koeto

Ами слушайте внимателно... Има го както на 0:58, така и на 1:45 и на 3:19... Според мен има изоставане на китари от ударните... поне аз това чувам. Следващия риф (след 2-рата изпята фраза) пък си е напълно окей. Така е и със останалите куплети. На средностатистическия слушател няма да му направи впечатление. Обаче покрай работата в студио, записи и мъка да станат както трябва, човек развива гаден слух, който ги улавя такива неща веднага. За да съм сигурен дали нещо на мен не ми се причува, пуснах този пасаж (0:58) и на един колега китарист, и той също веднага реагира като го чу. Май това разминаване се повтаря след всеки първи ред на върса - може би сте копирали инструменталния пасаж от единия куплет за другите 2... Предполагам, че и други от форума ще го потвърдят :-)

Първо и преди всичко - браво... Саундът на отделните инструменти, вкл. и вокала, на мен много ми хареса... И изпълнението също.... Изкефих ви се доста! Какво бих подобрил ако съм на ваше място - Липсва ми достатъчно контраст... Примерно - по време на върсовете - този риф, който свири цялата банда след всяка вокална фраза, е страхотен ....и идвайки след пеенето, направо би следвало да хваща за топките. Чудесно, но някак дали заради пренапомпания като компресия звук, или чисто аранжиментно - някак не се получава "удар" при появата на този риф. Има го това готино усещане, но някак е "изядено" и ограничено. Образно казано - една вълна в морето ти се струва голяма, когато се намираш в падината преди или след нея. Ако всичко е само преливащи една в друга големи вълни, в един момент ти се струва монотонно. Мнението ми не знам колко е меродавно, защото аз не съм фен на точно този стил музика, но пък - не ви пречи да го споделя Поздрави и всичко най-добро за бандата ви! 0:58-0:59 - има някакво сериозно разминаване между инструментите ритмически... китарата изостава от ударните... Този проблем го има и на други места, макар и не така голям като в този пасаж .. Според мен трябва много внимателно да следите за такива неща, и да се изчистват - дали ще е с нов запис, или ще се "дошлайфат" в студиото - въпрос на подход. Защото част от красотата на този вид музика иде точно от перфектния синхрон, и дори малки разминавания веднага се усещат... Това би ми било второто подобрение :-)

Браво! Аз лично се изкефих много на песента! Много е мелодична и грабваща... Да, и аз мисля че колегата е прав за реверба и за плахия микс.... Също така - около 2:30 има барабаните вкарват един преход, който някак влиза неритмично, а след това има маааалко фалшиво в пеенето тук-таме и в двата гласа- почти неуловимо, но се усеща... Но както и да е - исках да кажа, че има много готино и светло усещане в тази песен, и поне мен ме развълнува и ми стана много гот като я слушах няколко пъти Поздрави

Ок, Ок Ок.... Може и да съм се докачил излишно... Прочети си внимателно поста обаче, и ще видиш че повече взимаш отношение не толкова по парчето, а по критиките на другите. Пък те не са в стил "Пич, ходи се застреляй щото не си Стив Вай и не е прогресив"... дори някой да си позволява такова отношение, не е честно пък нас останалите да слагаш под един знаменател с него. Да - виждал съм как падат излишни жертви на музикантския краен перфекционизъм, точно както казваш... но не тук и по тази тема... Хайде стига че стана съвсем оффтопик... Важното е valkyr, който определено има ентусизъм и желание да намери правилната посока... Аз поне бих искал някой да прави същото и за мен самия по нещата, които правя Поздрави

И аз да се присъединя към доста от мненията - Браво, много високо вдигате летвата... Ще се изкажа само за вокалите - наистина МНОГО добър глас и точно за стила... Не бих си позволил да критикувам доколко модерно и т.н. пее... Мога само да кажа че е на ниво на което вече критиките са не по това дали може и доколко пее, ами чисто субективно "кефи ме/не ме кефи" Малко или много както едно време като тинейджъри спорехме кой е по-добър - Роб Халфорд или Брус Дикинсън... Което е тъп спор, щото всяко мнение ще е чисто въпрос на личен вкус... Лично аз съм впечатлен от прекрасния тембър на средните и силните високи на гласа... Чудесно обработен глас, да ви е жив и здрав! Пожелавам ви още по-яки парчета - очевидно тепърва започвате със съвместната металургия, и кой знае какви яки сплави ще можете още да натворите Поздрави до цялата банда! Аз се изказах по това, по което поне малко разбирам, но и работата по китарите е чудесна Best!

aarab, Това твойто изказване е съвсем неподготвено Съвсем спокойно претендирам, че написаната от мен критика върши много по-добра работа на valkyr отколкото псевдо-окуражителни приказки като тези, които си написал... Човека определено има нужда от много неща, които да подобри, при това значително ако иска някой да възприеме произведенията му като нещо що-годе ставащо за слушане... И това трябва да му се каже в очите за да може да се случи... Само искам да ти кажа, че тези дето искат ниво Стив Вай изобщо няма да си направят труда да изслушат докрай това парче, пък още по-малко - дълго и пространно да обясняват кое и как може да се подобри... Така че - хайде без подобни приказки, щото ми е най-лесно да напиша нещо като това което ти си написал... Колко е ок и колко супер е, и да дава напред... Пък човека да остане със жестоката самозаблуда, че това което е направил е на ниво... Само най-големия му неприятел би постъпил така с него... Няма по-лоша услуга от това да си милозлив....

още нещо - за солото - звука на китарата повече би подхождал за соло на блус-бенд китарист, отоколкото за дед метъл... Освен това е много дисциплинирано и предвидимо. Не е голяма психология да знеш че повечето хора (не говоря за музикантите, а за слушателите) изобщо не разграничават ефектно от сложно. Можеш да свириш ефектно и без да си Стив Вай... Достатъчно е да имаш добър саунд на китарата, и да свириш бързи но прости пасажи, и да ползваш на място вибратора на китарата и педала на ефекта. Типичен пример за такъв китарист е KK Downing от Judas Priest. Той е няколко класи под другия китарист Glenn Tipton, но повечко скача върху педалите, и солата му са ефектни без да е някакъв голям китарен гений. Разбира се, малко ги опростявам нещата, но се надявам да схващате накъде бия... Best!!!